№ 21455
гр. София, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20221110145252 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 128, т. 2 КТ, по чл.422,
ал.1 ГПК, във връзка с чл. 224, ал. 1 КТ; по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1
ЗЗД; по чл.221, ал.1 КТ и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът Б. Н. Н. твърди, че е работил при ответника по Трудов договор №
65/09.08.2019 г. на длъжност „Бизнес анализатор, информационни технологии”, прекратен
на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 08.02.2021 г. Заявява, че на 08.02.2021 г. с
ответника е сключено Споразумение за уреждане на имуществените отношения, като до
19.02.2021 г. последния е следвало да заплати пет месечни възнаграждения и остатъка от
дължимите възнаграждения с обезщетението за неизползван платен годишен отпуск е
следвало да заплати до 08.05.2021 г. Поддържа, че на 26.02.2021 г. му е заплатена сумата от
26 123.68 лева, представляваща трудовите възнаграждения за месеците 08, 09, 10 и 11.2020 г.
Претендира да бъдат установени съществуването на вземанията за сумата 7 046.75 лева,
представляваща неплатено трудово възнаграждение за м.12.2020 г. и мораторната лихва,
върху нея от 667.54 лева за периода от 19.02.2021 г. до 25.01.2022 г.; за сумата от 14 093.49
лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за м.01 и м.02.2021 г. и
мораторната лихва върху нея от 1029.70 лева за периода от 08.05.2021 г. до 25.01.2022 г.; за
сумата от 7 297.36 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
и мораторната лихва върху нея от 533.16 лева за периода от 08.05.2021 г. до 25.01.2022 г.,
ведно със законната лихва върху всяка от горепосочените суми от датата на заявлението по
чл. 410 ГПК - 25.01.2022 г. до окончателното изплащане. С Протоколно определение от
22.11.2023 г. е допълнена т.2 от проекто-доклада, обективиран в Определение
№21556/19.03.2023 г., като се претендира ответника да бъде осъден да заплати сумата от 22
906.86 лева, представляваща главница и съставляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ и
1
сумата от 3 563.30 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
06.02.2021 г. до 19.08.2022 г. Претендира разноски.
Ответникът „...........“ ЕООД е получил препис от исковата молба и в срока по чл. 131
от ГПК е подал писмен отговор. Заявява, че претендираните суми за неплатени трудови
възнаграждения са недължими, тъй като ищеца не е изпълнявал възложената работа. Твърди,
че в срока на действие на трудовия договор са налице множество грешки по отношение на
възложените задачи от ищеца. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
С доклада на делото, въз основа на становищата на страните, съдът е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищеца е работил при
ответника по трудов договор, прекратен на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от
08.02.2021 г.
Осъществяването на обявените за безспорни между страните обстоятелства се
установява и от приетите като писмени доказателства по делото документи, а именно:
Трудов договор № 65/09.08.2019 г. и Заповед № 57/08.02.2021 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 08.02.2021 г.
Установява се от съдържанието на представения по делото Трудов договор№
65/09.08.2019 г., че със същия ищецът е приел да изпълнява при ответника длъжността на
„Бизнес анализатор, информационни технологии” считано от 09.08.2019 г. с основно
месечно трудово възнаграждение в брутен размер от 5300 лева, платимо от работодателя
ежемесечно в срок до 15-то число на следващия календарен месец. Съгласно договора
служителят има право на платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни годишно.
Уговорено е в чл.16, т.„В“, че след изтичане на шестмесечния изпитателен срок всяка от
страните дължи тримесечно писмено предизвестие при прекратяване на договора, освен ако
правоотношението се прекратява по взаимно съгласие на страните, какъвто не е настоящия
случай.
Видно от Допълнително споразумение към Трудов договор № 65/09.08.2019 г. от
01.12.2019 г. основното месечно трудово възнаграждение на ищеца е променено на 7635.62
лева, считано от 01.12.2019 г., като с Допълнително споразумение от 10.02.2020 г. към
Трудов договор № 65/09.08.2019 г. е променена длъжността на Б. Н. Н. на длъжност
„Ръководител/Началник/Мениджър отдел в отдел ВиК“, считано от 10.02.2020 г.
Установено е и както е посочено по-горе, че договора между страните е прекратен на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 08.02.2021 г., като със Заповедта за прекратяване
на правоотношението работодателят е приел, че на служителя се дължи обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск на основание чл. 224 КТ.
Представено е Заявление (вх. № 39 от 05.02.2021 г.), с което ищеца е уведомил
ответника, че считано от датата на получаване на заявлението, прекратява едностранно
2
сключения трудов договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, поради неизплащане
(забавяне на изплащането) на трудовото му възнаграждение от месец август 2020 г. до
момента на подаване на същото. С това Заявление ищеца е отправил и искане за оформяне
на трудовата му книжка и останалата документация, свързана с прекратяване на трудовото
правоотношение, както и да му бъдат изплатени обезщетения на основание чл. 221, ал. 1 и
чл. 224 КТ.
Със Споразумение за уреждане на имуществените им отношения, възникнали по
повод прекратяване на Трудов договор № 65/09.08.2019 г., сключено между страните на
08.02.2021 г., работодателят се е задължил да заплати на ищеца в срок до 19.02.2021 г. пет
броя месечни възнаграждения, както и остатъкът от дължимите месечни възнаграждения,
ведно с обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ, които
“...........“ ЕООД ще заплати в тримесечен срок от подписване на Споразумението, т.е. в срок
до 08.05.2021 г.
С Платежно нареждане от 26.02.2021 г. се установява, че ответника е заплатил на
ищеца сума в размер на 26 123.68 лева с основание: работни заплати за месеци 8, 9, 10,
11.2020 г.
Въз основа на Заявление (вх.№13260/25.01.2022 г.), подадено от Б. Н. Н. е издадена
Заповед №4383/11.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
частно гражданско дело № 3496/2022 г., по описа на СРС, 52 състав, с която е разпоредено на
„...........“ ЕООД да заплати сумите, както следва: 7046.75 лева, представляваща неплатено
трудово възнаграждение с падеж 19.02.2021 г.; сумата 667.54 лева, представляваща лихва
върху тази главница за периода от 19.02.2021 г. до 25.01.2022 г.; сумата от 14 093.49 лева,
представляваща неплатени трудови възнаграждения с падеж 08.05.2021 г.; сумата 1029.70
лева, представляваща лихва за периода от 08.05.2021 г. до 25.01.2022 г.; сумата от 7297.36
лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск с падеж
08.05.2021 г.; сумата 533.16 лева, представляваща лихва върху тази главница за периода от
08.05.2021 г. до 25.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците за периода от
25.01.2022 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 613.36 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК
длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта, поради което съдът указал на
заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе
дължимата държавна такса. Съобщението за така постановения акт било надлежно връчено
на заявителя, като настоящия иск е предявен в указания срок.
С Молба (вх. № 185536/29.06.2023 г.) ищецът е представил Електронно писмо,
изпратено на 12.02.2021 г. до ответника във връзка с Доклад за извършени дейности от Б. Н.
по Договор № РД-02-29-108/17.06.2019 г., сключен между „...........“ ЕООД(като част от „Йова
Инфосис“ ДЗЗД)-изпълнители и Министерство на регионалното развитие и
благоустройството(МРРБ)-възложител, както и Обявление за приключване на договор за
обществена поръчка, а именно Договор № РД-02-29-108/17.06.2019 г.
По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по
3
която се установява, че размера на остатъкът на дължимото трудово възнаграждение за
периода от м.08.2020 г. до 05.02.2021 г. е в размер на 14 613.87 лева, като мораторна лихва за
забава върху тази сума за периода от 08.05.2021 г. до 25.01.2022 г. е в размер на 1067.69 лева;
размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск е в размер на 7 297.36
лева, като мораторна лихва за забава върху тази сума за периода от 08.05.2021 г. до
25.01.2022 г. е в размер на 533.12 лева. Вещото лице пояснява, че освен извършеното
плащане на 26.02.2021 г. на стойност 26 123.68 лева, няма данни за извършени други такива
от страна на ответника. В експертизата е изчислена и мораторна лихва за забава върху
сумата от 22 906.86 лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ за периода от
06.02.2021 г. до 19.08.2022 г., която е в размер на 3 563.30 лева.
По делото е изслушан един свидетел на страната на ищеца, чиито показания съдът
кредитира в посочените части. Свидетелят Йонкова, посочва, че за периода 09.2019 г. до
02.2021 г. е работила в „Йова Софт 2“, гр. София, дружество, което изпълнява обществени
поръчки. Сочи, че първоначално фирмата, в която й се е създал трудов договор е било „Йова
Софт“, по-късно промени наименованието си на „Йова Инфосис“. Посочва, че се е запознала
с Б. Н. след като е започнала работа във фирмата в дружеството, като последната е била
неин ръководител и от нея е получавала задачите, които да изпълнява. Твърди, че проекта е
имал за цел да се събере цялата информация от всички ВИК дружества в страната и да се
създаде общ регистър, което да улесни работата на служителите. Навежда твърдения, че
натовареността по трудовия договор е бил 8 часа, но системно се е случвало да се работи и
по 20 часа в денонощието и проекта е бил завършен успешно. Разказва, че в офиса са
работели поне 30 човека, като е имало и други офиси в страната, с оглед на което
информацията е трябвало да се обработи по такъв начин, че тя да е еднотипна и може да се
използва след това от една програма. Тази натовареност продължила от януари до август
месец. Посочва, че Н. е участвала в целият този процес. Навежда твърдения, че тя и
колегите, с които е поддържала имейл връзка, са имали проблеми с възнагражденията, които
им се полагали, като пояснява, че тя също има неизплатени задължения и не е получила
заплатите, които е изработила. Посочва, че обявява, по която е кандидатствала била от
„...........“ ЕООД, но договора й се е издал от друга фирма.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 128, т. 2 КТ:
За да възникне парично вземане за заплащане на трудово възнаграждение следва да
са налице следните материални предпоставки (юридически факти): 1) между работника или
служителя и работодателя да е налице валидно възникнало трудово правоотношение; 2)
работникът или служителят да е престирал реално работна сила за твърдения период за
който се претендира, че работодателят не е заплатил дължимото трудово възнаграждение.
В случая, по делото не се спори, относно наличието на валидно възникнало и
съществувало трудово правоотношение между страните, чийто правопораждащ юридически
4
факт е Трудов договор № 65/09.08.2019 г., в рамките на което ищецът Б. Н. Н. е изпълнявала
длъжността на „Бизнес анализатор, информационни технологии”, след което с
Допълнително споразумение от 10.02.2020 г. към процесния договор длъжността е
променена на „Ръководител/Началник/Мениджър отдел в отдел ВиК“, считано от 10.02.2020
г., като същият надлежно е полагал труда си в полза на ответника в рамките на исковия
период.
От доказателствения материал по делото, а именно Обявление за приключване на
договор за обществена поръчка от 30.03.2021 г. (Обявлението) се установява по несъмнен
начин, че информация за изпълнението на процесния договор е била подадена за
публикуване в регистъра за обществени поръчки и въпросната обществена поръчка е
публикувана в регистър на обществените поръчки към Агенция по обществени
поръчки(АОП). Съгласно чл. 185, т. 3 от Закона за обществените поръчки(ЗОП)
възложителят е длъжен да изпрати обявление по образец за изпълнението на договора в 30-
дневен срок от приключване на договора, като посочи дали същият е изпълнен или
предсрочно прекратен. Посочената редакция на разпоредбата е в сила от 01.11.2019 г. и не е
изменяна след това. Възложителят е следвало да изпрати до АОП информация за
приключването на договора, чрез изпращане за публикуване на обявление по образец по чл.
185, т. 3 от ЗОП. От доказателствения материал е видно, че информация за приключването
на процесния договор е била подадена за публикуване в регистъра за обществени поръчки,
като в т. 4 е отбелязано, че договора е изпълнен в срок. Съгласно редакцията на чл. 36, ал. 1,
т. 6 от ЗОП (в сила от 01.01.2021 г.) в Регистъра на обществените поръчки (РОП) се
публикуват обявленията за приключване на договорите за обществени поръчки и рамковите
споразумения. Идентично задължение е предвидено и в разпоредбата на чл. 185, т. 3 ЗОП (в
сила от 01.11.2019 г.), където е регламентиран и срокът за подаване на обявлението.
Възложителят е приел, че от датата на последното плащане по договора- 26.02.2021 г.
същият е изпълнен, т.е. приключил и съответно от тогава е започнал да тече и 30-дневния
срок по чл. 185, т. 3 ЗОП за изпращане до АОП на информация за публикуване в РОП на
обявление за приключването на договора, в случая този срок е изтекъл на 29.03.2021 г.,
(първият работен ден след последния ден на срока – 27.03.2021 г. /събота/, но тъй като
февруари 2021 г. има 28 дни), следва да се приеме, че на 30.03.2021 г. МРРБ, като
възложител, съгласно чл. 5, ал. 2, т. 12 от ЗОП е изпратил до АОП за публикуване в
Регистъра на обществените поръчки /РОП/ информация по чл. 36, ал. 1, т. 6 от ЗОП –
обявление за приключване на Договор № № РД-02-29-108/17.06.2019 г.
От Обявлението се доказа, че процесния Договор № РД-02-29-108/17.06.2019 г. не е
изменян, както и че същия е изпълнен в срок и в пълен обем и по него не се дължат
неустойки.
Не са ангажирани доказателства по делото, ищецът да не е изпълнявал възложената
му работа, както и да не е спазвал техническите и технологичните правила и да е произвел
на некачествена продукция в уговорения за това срок.
Нещо повече, от приложения Доклад, относно извършените от дейности по Договор
5
№ РД-02-29-108/17.06.2019 г. се установяват подробно извършените от ищеца работи по
проекта. Доклада не е оспорен от ответника, който не е ангажирал и доказателства за
възражения срещу него. Още повече, че последния в Отговора на исковата молба(вх.
№282901/19.12.2022 г.) признава, че всички дейности по Договора са приети от възложителя
с приемо-предавателни протоколи в срок и без забележки. Заявеното от ответника, че в
рамките на срока на трудовия договор са били налице множество грешки по отношение на
изпълнението на възложените задачи остава като недоказано по делото, и ако това би било
налице, то ответника е следвало по своя инициатива да прекрати трудовото правоотношение
с ищеца, а не по инициатива на последния по чл.327, ал.1, т.2 КТ.
Наред с това, при липсата на други данни и съобразно установената в трудовото
законодателство (в частност нормата на чл. 8, ал. 2 КТ) презумпция за добросъвестност при
изпълнение на трудовите задължения следва да се приеме, че през исковия период
служителят е предоставил работната си сила в полза на работодателя. За последния е
възникнало задължението да заплаща уговореното трудово възнаграждение, за което няма
спор, че възлиза на 7635.62 лева в брутен размер.
На следващо място, данни относно надлежното прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, както и относно основанието за това, а именно: по чл. 327,
ал. 1, т. 2 КТ – поради забавено изплащане на трудовите възнаграждения, се извеждат и от
представената по делото Заповед № 57/08.02.2021 г., издадена от ответния работодател, с
която същият принципно е признал основанието на исковите претенции за неплатени
трудови възнаграждения.
Съобразно Споразумение от 08.02.2021 г., към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение, видно от Заповед №57/08.02.2021 г. ответникът-работодател дължи на
ищеца-служител заплащането на седем месечни възнаграждения в размер на 47 263.92 лева
и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 7 297.36 лева, като в чл.1
от същото, работодателя се е задължил да заплати на служителя в срок до 19.02.2021 г. пет
месечни възнаграждения, а съобразно чл.2 остатъка от възнагражденията, както и
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, работодателят ще изплати в
тримесечен срок от подписването на настоящото споразумение ( т.е. до 08.05.2021 г.).
Ответникът не твърди, а и не доказва плащане, като въз основа на представените
писмени доказателства и съгласно приетата и неоспорена съдебно-счетоводната експертиза,
която се кредитира като обективно и компетентно изготвено, съдът приема, че неплатените
трудови възнаграждения на ищеца за периода от м.08.2020 г. до 05.02.2021 г. са в размер на
14 613.87 лева, представляваща разлика между дължимите трудови възнаграждения за този
период от 40 737.55 лева и платената на 26.02.2021 г. сума в размер на 26 123.68 лева,
представляваща трудовите възнаграждения за четири месеца- м.08,09,10 и 11.2020 г.
Съобразно Споразумение от 08.02.2021 г., към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение, видно от Заповед №57/08.02.2021 г. ответникът-работодател дължи на
ищеца-служител заплащането на седем месечни възнаграждения в размер на 47 263.92 лева
и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 7 297.36 лева, като в чл.1
6
от същото, работодателя се е задължил да заплати на служителя в срок до 19.02.2021 г. пет
месечни възнаграждения и съобразно чл.2 остатъка от възнагражденията, както и
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск работодателя ще изплати в
тримесечен срок от подписването на настоящото споразумение( т.е. до 08.05.2021 г.).
С оглед на гореспоменатото и предвид правилото на чл.162 ГПК(видно от
представените по делото фишове за заплати и обективирани в изготвената съдебно-
счетоводна експертиза) се установи, че брутното месечно трудово възнагреждение за
м.12.2020 г. е в размер на 7 635.62 лева. В тази връзка и предвид диспозитивното начало в
гражданския процес, регламентирано в чл.6, ал.2 ГПК, предявения иск следва да бъде
уважен за сумата от 7 046.75 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за
м.12.2020 г. и за сумата от 9 544.53 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение
за м.01.2021 г. (7 635.62 лева) и за пет работни дни-до 05.02.2021 г. от м.02.2021 г. (1908.91
лева), като за разликата до пълния предявен размер от 14 093.49 лева следва да бъде
отхвърлен и за периода от 06.02.2021 г. до 28.02.2021 г.
Последица от уважаването на иска е и присъждането на законната лихва, върху
горепосочените суми, считано от датата на заявлението по чл. 410 ГПК - 25.01.2022 г. до
окончателното изплащане.
По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД:
За да се уважи предявения иск следва да е налице наличие на главен дълг и забава за
неговото плащане.
Съгласно чл.86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, която се определя съобразно
правилата на чл.84 ЗЗД.
В чл. 5.2. от представения Трудов договор №65/09.08.2019 г. се установява, че
страните са уговорили заплащането на трудовото възнаграждение да се извършва
ежемесечно, до 15-то число на следващия календарен месец за месеца, след който се отнася.
Според, чл.1 от Споразумението, работодателят се задължава да заплати на
служителя в срок до 19.02.2021 г. пет месечни възнаграждения(т.е. за месеците м.08,09,10,11
и 12.2020 г.). Установи се по делото, че ответника на 26.02.2021 г. е заплатил сумата от
26 123.68 лева, представляваща дължими трудови възнаграждения за четири месеца-
м.08,09,10 и 11.2020 г. в тази връзка остава дължимо възнаграждението за м.12.2020г ., което
е в размер на 7 635.62 лева, считано от 19.02.2021 г. Съобразно правилото на чл.162 ГПК и
предвид приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, мораторната лихва, върху
главницата от 7 635.62 лева и за периода от датата на забавата по чл.1 от Споразумението-
19.02.2021 г. до датата на заявлението по чл.410 ГПК-25.01.2022 г. е в размер на 723.27 лева.
В тази връзка и предвид диспозитивното начало в гражданския процес, регламентирано в
чл.6, ал.2 ГПК, предявеният иск следва да бъде уважен за цялостния размер от 667.54 лева,
представляваща мораторна лихва, върху главницата от 7 046.75 лева и за периода от датата
на забавата по чл.1 от Споразумението-19.02.2021 г. до датата на заявлението по чл.410
7
ГПК-25.01.2022 г.
Според чл.2 от Споразумението, остатъкът от дължимите месечни възнаграждения(за
м.01.2021 г. до 05.02.2021 г.), ведно с обезщетението за неизползван платен годишен отпуск,
работодателя ще изплати в тримесечен срок от подписване на настоящото(т.е. до 08.05.2021
г.). По делото се установи, че дължимите трудови възнаграждения за м.01.2021 г. до
05.02.2021 г. не са заплатени и както се установи по-горе са в размер на 9 544.53 лева.
Съобразно правилото на чл.162 ГПК и предвид приетата и неоспорена съдебно-счетоводна
експертиза, мораторната лихва, върху главницата от 9 544.53 лева и за периода от датата на
забавата по чл.2 от Споразумението-08.05.2021 г. до датата на заявлението по чл.410 ГПК-
25.01.2022 г. е в размер на 670.78 лева. В тази връзка и предвид диспозитивното начало в
гражданския процес, регламентирано в чл.6, ал.2 ГПК, предявеният иск следва да бъде
уважен за сумата от 670.78 лева, представляваща мораторна лихва, върху главницата от
9 544.53 лева и за периода от датата на забавата по чл.2 от Споразумението-08.05.2021 г. до
датата на заявлението по чл.410 ГПК-25.01.2022 г., като за разликата до пълния предявен
размер от 1 029.70 лева следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 224, ал. 1 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на обезщетение за неползвания
платен годишен отпуск. Без значение за възникване на правото на обезщетение е
основанието за прекратяване, както и причините, поради които полагащият се платен
годишен отпуск е останал неизползван от работника. В случая ответникът, чиято е
доказателствената тежест за това не установи ищецът да е ползвал полагащия му се платен
годишен отпуск или да е било заплатено обезщетение за същия преди образуване на делото.
Обезщетението се определя, според чл.224, ал.2 КТ към деня на прекратяване на
трудовото правоотношение на база среднодневното брутно трудово възнаграждение за
последния календарен месец, през който работника е отработил най-малко 10 дни, респ. на
база уговорените в трудовия договор основно и допълнително трудови възнаграждения с
постоянен характер, съобразно чл.177, ал.1 и ал.2 КТ.
Ответникът в Споразумение от 08.02.2021 г. е признал вземането на ищеца за сумата
от 7 297.36 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
С оглед на гореизложеното предявеният иск следва да бъде уважен за цялостния
размер от 7 297.36 лева, представляващ обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
Последица от това е и присъждането на законна лихва, върху тази сума, считано от датата на
заявлението по чл.410 ГПК-25.01.2022 г. до окончателното изплащане.
По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД:
За да се уважи предявения иск следва да е налице наличие на главен дълг и забава за
неговото плащане.
Съгласно чл.86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, която се определя съобразно
8
правилата на чл.84 ЗЗД.
Съобразно чл.2 от Споразумението от 08.02.2021 г. изплащането на обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 7 297.36 лева да се заплати в тримесечен
срок от подписването на настоящото (т.е. до 08.05.2021 г.).
От заключението на вещото лице се установява, че мораторната лихва, върху
главницата от 7 297.36 лева и за периода от датата на забавата-08.05.2021 г. до датата на
заявлението по чл.410 ГПК-25.01.2022 г. е в размер на 533.12 лева.
В тази връзка предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 533.12 лева,
представляваща мораторната лихва, върху главницата от 7 297.36 лева и за периода от датата
на забавата-08.05.2021 г. до датата на заявлението по чл.410 ГПК-25.01.2022 г., като за
разликата до пълния предявен размер от 533.16 лева следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл.221, ал.1 КТ:
За възникване на правото за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ трябва
да са налице следните предпоставки в съотношение на кумулативност: да е съществувало
действително трудово правоотношение между страните и то да е прекратено с едностранно
волеизявление от работника или служителя на основание чл. 327, т. 2 или т.3 от КТ.
По делото се установи, че видно от представената Заповед №57/08.02.2021г.
съществувалото между страните трудово правоотношение е прекратено на основание чл.
327, ал.1, т. 2 от КТ, считано от 08.02.2021 г. Според чл.16, б.“В“ от Трудов договор
№65/09.08.2019 г. при прекратяване на договора на основанията предвидени в КТ, всяка от
страните отправя тримесечно предизвестие.
С оглед на гореизложеното се доказа, че са налице двете кумулативно изискуеми
предпоставки, поради което ответникът дължи изплащане на тримесечното брутно трудово
възнаграждение, представляващо обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие- по чл.327, ал.1, т.2 КТ. Размера на обезщетението се
определя, съобразно чл.228, ал.1 КТ от брутното трудово възнаграждение за месеца,
предхождащ месеца(м.02.2021 г.), в който е възникнало основанието за съответното
обезщетение. Съобразно правилото на чл.162 ГПК(видно от представените по делото
фишове за заплати и обективирани в изготвената съдебно-счетоводна експертиза) се
установи, че брутното месечно възнагреждение за м.01.2020 г. е в размер на 7 635.62 лева.
В тази връзка искът следва да бъде уважен за пълния предявен размер от 22 906.86
лева, представляващо обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без
предизвестие (по чл.327, ал.1, т.2 КТ) в размер на тримесечното брутно трудово
възнаграждение(3х7635.62 лева). Последица от уважаването на иска е и присъждането на
законната лихва от датата на исковата молба-19.08.2022 г. до окончателното изплащане.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД:
За да се уважи предявения иск следва да е налице наличие на главен дълг и забава за
неговото плащане.
9
Съгласно чл.86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, която се определя съобразно
правилата на чл.84 ЗЗД. Съобразно чл.335, ал.2, т.3 КТ, при прекратяване на трудовия
договор без предизвестие, момента на прекратяване на последния е получаване на
писменото изявление за прекратяването му. В случая Заявлението на ищеца за
прекратяването на трудовото правоотношение по чл.327, ал.1 ,т.2 КТ е с входящ
№39/05.02.2021 г. и самото прекратяване е с получаването от ответника на същото, или от
05.02.2021 г. и именно от този момент дължи съответното обезщетение.
От заключението на вещото лице се установява, че мораторната лихва, върху
главницата от 22 906.86 лева и за периода от датата, следваща датата на забавата-06.02.2021
г. до датата на исковата молба-19.08.2022 г. е в размер на 3 563.30 лева.
В тази връзка предявеният иск следва да бъде уважен за цялостния размер от 3 563.30
лева, представляваща мораторната лихва, върху главницата от 22 906.86 лева и за периода от
датата, следваща датата на забавата-06.02.2021 г. до датата на исковата молба-19.08.2022 г.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдена сумата от 1288.89 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
от 1096.92 лева и авансови такси и разноски по изпълнително дело №20227900401535 по
описа на чси Милчева, с рег.№790, образувано на основание Обезпечителна заповед
№876/09.09.2022 г., постановена по чл.389 ГПК по делото, съразмерно уважената част от
исковете.
Ответникът също има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но на същия
не следва да се присъждат такива, тъй като липсват доказателства такива да са сторени.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати в полза
на съда сумата в общ размер от 3094.72 лева, представляваща разноски по производството
за дължима държавна такса от 2089.21 лева и възнаграждение на вещо лице от 1005.51 лева,
съразмерно на уважената част от исковете.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРЕЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Б. Н. Н., ЕГН .........., с адрес: гр.
София, ул. „Любен Каравелов” № 44, ет. 3, ап. 9, срещу „...........“ ЕООД, ЕИК ..........., със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Студентски“, ул. „Академик Йордан
Трифонов“ № 8, иск по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.128, т.2 КТ, съществуването на
вземанията за сумата 7 046.75 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за
м.12.2020 г. и за сумата 9 544.53 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за
м.01.2021 г. (7 635.62 лева) и за пет работни дни-до 05.02.2021 г. от м.02.2021 г. (1908.91
лева), ведно със законната лихва върху всяка от горепосочените суми от датата на
10
заявлението по чл. 410 ГПК - 25.01.2022 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 9 544.53 лева до пълния предявен размер от
14 093.49 лева и за периода от 06.02.2021 г. до 28.02.2021 г.
ПРЕЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Б. Н. Н., ЕГН .........., с адрес: гр.
София, ул. „Любен Каравелов” № 44, ет. 3, ап. 9, срещу „...........“ ЕООД, ЕИК ..........., със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Студентски“, ул. „Академик Йордан
Трифонов“ № 8, иск по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуването на
вземанията за сумата 667.54 лева, представляваща мораторна лихва, върху главницата от
7 046.75 лева и за периода от 19.02.2021 г. до 25.01.2022 г. и за сумата 670.78 лева,
представляваща мораторна лихва, върху главницата от 9 544.53 лева и за периода от
08.05.2021 г. до 25.01.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от
670.78 лева до пълния предявен размер от 1 029.70 лева.
ПРЕЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Б. Н. Н., ЕГН .........., с адрес: гр.
София, ул. „Любен Каравелов” № 44, ет. 3, ап. 9, срещу „...........“ ЕООД, ЕИК ..........., със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Студентски“, ул. „Академик Йордан
Трифонов“ № 8, иск по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.224, ал.1 КТ, съществуването на
вземането за сумата 7 297.36 лева, представляващ обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК -
25.01.2022 г. до окончателното изплащане.
ПРЕЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Б. Н. Н., ЕГН .........., с адрес: гр.
София, ул. „Любен Каравелов” № 44, ет. 3, ап. 9, срещу „...........“ ЕООД, ЕИК ..........., със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Студентски“, ул. „Академик Йордан
Трифонов“ № 8, иск по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуването на
вземанията за сумата 533.12 лева, представляваща мораторната лихва, върху главницата от
7 297.36 лева и за периода от 08.05.2021 г. до 25.01.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 533.16 лева.
ОСЪЖДА „...........“ ЕООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Студентски“, ул. „Академик Йордан Трифонов“ № 8, да заплати на Б. Н. Н.,
ЕГН .........., с адрес: гр. София, ул. „Любен Каравелов” № 44, ет. 3, ап. 9, на основание чл.
221, ал. 1 КТ, сумата 22 906.86 лева, представляващо обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение без предизвестие, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба - 19.08.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „...........“ ЕООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Студентски“, ул. „Академик Йордан Трифонов“ № 8, да заплати на Б. Н. Н.,
ЕГН .........., с адрес: гр. София, ул. „Любен Каравелов” № 44, ет. 3, ап. 9, на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД, сумата 3 563.30 лева, представляваща мораторната лихва, върху главницата от
22 906.86 лева и за периода от 06.02.2021 г. до 19.08.2022 г.
ОСЪЖДА „...........“ ЕООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Студентски“, ул. „Академик Йордан Трифонов“ № 8, да заплати на Б. Н. Н.,
11
ЕГН .........., с адрес: гр. София, ул. „Любен Каравелов” № 44, ет. 3, ап. 9, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата 1288.89 лева, представляваща разноски по производството, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „...........“ ЕООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Студентски“, ул. „Академик Йордан Трифонов“ № 8, да заплати на Софийски
районен съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата 3094.72 лева, представляваща дължими
разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12