Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 88

гр. Р., 23.02.2017 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Р.нски окръжен съд, гражданска колегия в открито заседание на тридесети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА

 

при секретаря С.П. като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 261 описа за 2016 г., за се произнесе, съобрази:

 

М.Д.М. с ЕГН ********** и В.Л.Д. с ЕГН ********** са предявили против ответника В. обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД. Ищците твърдят, че са претърпели имуществени вреди в собствената им жилищна сграда вследствие на аварирал водопровод, като считат, че този водопровод е вещ, стопанисвана от ответника и същият има задължение да го поддържа в изправност. Твърдят, че течът е станал на 14.11.2015 г. около 09.30 часа в близост до автобусната спирка, която се намира на 10-15 метра от имота им в гр. Р. на ул***.“. Считат, че претърпените от тях вреди, подробно описани в исковата молба, изразяващи се в невъзможност да ползват жилищната си сграда, са вследствие на този теч. Твърдят, че са сигнализирали на тел. 112 за авариралия водопровод, но аварийната група на В. се е отзовала няколко часа след аварията, като отстраняването на повредите от аварията е продължило около четири-пет дни. Претендират имуществени вреди, изразяващи се в пазарната стойност на жилището им в размер на 25010 лв. за всеки от двамата ищци, частично предявени; в размер на 600 лв. за платения от тях свободен наем и в размер на 300 лв. част от хонорара за извършени правни услуги, преди завеждане на иска. Претендират и разноските по делото.

Ответникът „В. гр. Р. в отговора на исковата молба навежда възражения за наличието на случайно събитие, което изключва отговорността му. Навежда и възражения относно конструктивни дефекти на жилищната сграда, поради несъобразяването на строежа с льосовата почва върху която е изградена, за липсата на водоплътни тротоари, наличието в имота на ревизионна шахта или яма, изградена от неизмазани, неводоплътни стени, като счита, че всичко това е допринесло за овлажняване на почвата и увреждането на сградата още преди аварията. Счита, че това е довело до пропадане на тротоарите и пропукване стените на сградата, които не са вследствие на аварията от 14.11.2015 г. и тези дефекти са допринесли за увреждането й. Ответникът счита още, че претърпените вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането. Твърди, че заплащането на свободен наем не е вреда, която подлежи на обезщетяване, тъй като ищците са отказали да бъдат временно настанени по предложение на Община Р. във ведомствено на общината жилище, както и счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение също не е непосредствена последица от действията, изложени подробно в исковата молба и представляващи неправомерно поведение от страна на ответника. Претендира присъждане на разноски.

По делото е конституирано трето лице помагач на страната на ответника – З. гр. С.. Същото е депозирало писмена молба, в която излага възражения по основателността на иска, като счита, че не е налице недобросъвестно изпълнение на задълженията на ответника „В.“ ООД. Счита, че липсва причинно следствена връзка между вредите и увреждането и навежда аналогични възражения, като тези на ответната страна, касаещи конструктивни дефекти на сградата и несъобразяване на строежа с почвата. В условия на евентуалност навежда възражение за съпричиняване на щетите, поради непредприемане от страна на ищците на незабавни действия за предотвратяване или отстраняване на уврежданията. Счита, че отговорността му е обективно определена и тя е за едно събитие до размер на 100 000 лв.

След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От приложените към исковата молба писмени доказателства, по несъмнен начин е установено по делото, че ищците са съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр. Р., улЗ." № 62, а именно: за ищцата – ¼ ид. ч. от дворно място с идентификатор 63427.5.823 цялото с площ 307 кв. м. по скица /400 кв. м. по нотариален акт/ заедно с целия първи етаж  от масивна жилищна сграда с идентификатор 63427.5.823.1, със застроена площ 42 кв. м., състоящ се от дневна, кухня, баня, антре и сервизни помещения, а за ищеца – 1/8 ид. ч. от същото дворно място заедно с целия втори етаж на описаната сграда, със застроена площ 42 кв. м., състоящ се от две стаи, коридор, с външно стълбище и тоалетна в двора, както и пристройка със застроена площ 17 кв. м., представляваща сграда с идентификатор 63427.5.823.5, състояща се от санитарен възел – баня и тоалетна, склад-кухня и покрито стълбище за втория етаж със сушилня към терасата, допълнително построена с разрешение за строеж върху съществуващ гараж със застроена площ 25 кв. м.

Установено е и няма спор по делото, че на 14.11.2015 г. в близост до имота на ищците по улЗ.“ е аварирал уличен тръбопровод с Ф 300 мм, поради което към 14 ч. било преустановено водоподаването и започнало отстраняване на аварията от страна на ответното дружество. От доклад за отстранена авария с дата 14.11.2015 г. е видно, че причина за аварията е спукана етернитова тръба с Ф 300 мм, като отстраняването й е завършило в 21 ч. По същото време е констатирана от служители на ответното дружество и авария на водопровод с Ф 100 мм, поради счупване на етернитова тръба, като тази втора авария е отстранена в 03 ч. на 15.11.2015 г.

От показанията на разпитаните по делото свидетели, преценявани в тяхната съвкупност се установява, че по улЗ." редовно ставали аварии през цялата година, почти всеки месец. Свидетелите изнасят данни конкретно за настъпилата авария в уличния водопровод, стопанисван от ответника „В.“ ООД гр. Р., която е констатирана на 14.11.2015 г. в района на улЗ." № 62 в гр. Р.. Въпреки предприетите действия от страна на ответника за отстраняване на аварията, е имало изтичане на значително количество вода, като цялата улица била във вода, която се поела и от почвата и това довело до нейното преовлажняване под основите на сградата, собственост на ищците. От улицата било видимо, че самата сграда пропадала, имала пукнатини и разделени стени, а оградата се е наклонила. Преди аварията къщата била стабилна и поддържана, а от този момент тя се разцепила, въпреки че се намирала на ниво по-високо от улицата, изглеждала опасна за живеене, което наложило ищците да се изместят за известно време на квартира. Тези увреждания не били налице преди аварията на водопровода от 14.11.2015 г., което се установява от разпита на свидетелите – В.В., Е.Т. и К.Я., живущи или работещи на същата улица и имащи непосредствени наблюдения върху имота на ищците и неговото състояние. От показанията на свидетелите П.М. и Р.Р. се установи, че същите работят в ответното дружество и са били част от аварийната група, изпратена за отстраняване на аварията. От техните показания се установява, че причина за аварията е пропукване на водопровод Ф 300 мм - висока зона, който се намира по средата на улЗ.“, разположен по нейната дължина. Освен този, по улицата вървял и друг водопровод с Ф 100 мм - ниска зона, който също аварирал въз основа на голямата авария. И на двата водопровода били сменени части от тръбите от полиетилен с висока плътност, едва след което възстановили водоподаването към 03 ч. сутринта на 15.11.2015 г. Тази група свидетели твърдят, че към момента на аварията по тротоара покрай къщата на ищците нямало пропадане, нито имало такова на оградата или къщата.

От заключението на вещите лица по приетата по делото комплексна съдебно-техническа експертиза се установява, че деформациите по конструктивните елементи на сградата са значителни и те са загубили своята носимоспособност, застрашени са от самосрутване, т. е. намират се в аварийно състояние. Причина за това са неравномерните слягания на льосовата основа под сградата и улицата, преовлажнена от авариите на водопровода по улЗ.“. Установено е отделяне на пода от стените и пукнатини, които ще се появяват докато процесът на слягане не спре. Една от основните пукнатини вследствие на аварията е свързана с отделянето на пристройката от жилищната сграда. Пропадането на терена води до пропадане и на сградата, независимо дали тя е с каменна зидария или бетонов фундамент. Установени са праволинейни пукнатини между тротоара и сградата, получени в резултат на пропадане на частта от улицата. Налице са пукнатини в стаите, както и по подовете на пристройката. Макар имотът да е обитаем, той се нуждае от укрепване, за да бъде сградата сигурна и годна. Експертите са категорични, че пропадането на къщата не е от собственото тегло на сградата, а от собственото тегло на терена заедно със сградата и е вследствие на намокряне, причинено от аварията на водопровода. Авариралият водопровод е на дълбочина 2 метра. На същата дълбочина се намира първият льосов слой на почвата, който е с по-голяма филтрация и отичането на водите става надолу и настрани на около 45 градуса. Тази вода достига на 5 метра до льосовидни глини и започва да се разстила по повърхността, която не е толкова водоплътна, прониква през нея и преминава през втори льос в дълбочина. Едва на 14.5 метра дълбочина има плътна льосовидна глина, върху която водата се разстила настрани. При аварии, продължаващи дълго време, това относително пространство се надига нагоре и се образува воден купол, чиято най-голяма височина е под източника на аварията и се разсейва настрани. Причините за намокрянето, според вещите лица, са във водопровода, който е текъл месеци преди аварията от 14.11.2015 г., за което не е имало информация, а самата авария е финализирала този процес. Други локални течове не могат да генерират такова пропадане, още повече, че теренът е наклонен и повърхностните води, които бавно проникват до дълбочина от метър и половина-два, не могат да повлияят на терена и да доведат до деформации. Намиращата се в двора на ищците ревизионна шахта, в която не е установено да има задържане на вода, също не може да генерира такова намокряне, според вещите лица. Тя служи за отвеждане на води, включително и дъждовни, като в случая водите отиват надолу в посока улЗ.“. Тези количества вода са незначителни, тъй като шахтата е включена към канализацията. Видът на тротоара на жилищната сграда на ищците не е водоплътен, тъй като не е изпълнен от водоплътен бетон, но за да пропадне така теренът, трябва да има дълбочинно намокряне, а не повърхностно. Вещото лице е категорично, че за такова пропадане е изключено причината да е в липсата на водоплътни тротоари или поради деформирани такива.

Вещото лице дава заключение относно пазарната стойност на имотите, собственост на ищците, както следва: на самостоятелното жилище, намиращо се на първия етаж със застроена площ 42 кв. м., състоящо се от дневна, кухня, баня, антре и сервизни помещения, заедно с ¼ ид. ч. от дворното място – 38 200 лв., на самостоятелното жилище, намиращо се на втория етаж със застроена площ 42 кв. м., състоящо се от две стаи, коридор, с външно стълбище и тоалетна в двора, както и на пристройката със застроена площ 17 кв. м., състояща се от санитарен възел – баня и тоалетна, склад-кухня и покрито стълбище за втория етаж със сушилня към терасата, заедно с 1/8 ид. ч. от дворното място – 35 000 лева. Точните разходи за конструктивното укрепване на сградата могат да бъдат определени след изготвяне на проект, одобряването му и издаване на разрешение за строеж от общината. Вещото лице е калкулирало примерни разходи на обща стойност 12 078.70 лева.

Изложените факти съдът приема за установени въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и съобразно приетите по делото комплексна съдебно-техническа и допълнителна съдебно-оценъчна експертизи. Съдът кредитира заключенията на вещите лица по приетите експертизи, предвид специалните знания на същите и като изготвени компетентно и обективно отговарящи на поставените въпроси, както и показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите са логични и последователни, сочат непосредствено възприети от тях факти и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.

Въз основа на установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Производството по делото е образувано по искове за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане с правно основание чл. 49 от ЗЗД.

Разгледани по същество исковете са основателни.

Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа. За да възникне отговорността по чл. 49 от ЗЗД са необходими следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия, те да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД /ответникът/ е възложил работата, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника, като същите трябва да са причинени в резултат на противоправно поведение на работника или служителя и последният да има вина за причинените вреди.

Съгласно нормата на  чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, Водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги по ал. 1 обхващат и дейностите по поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според нормата на чл. 2, ал. 1, В и К оператори са всички предприятия с предмет на дейност извършване на В и К услуги. Така и разпоредбите на чл. 47, ал. 2, т. 2, вр. чл. 42, ал. 1, т. 2, вр. чл. 6 и чл. 1, т. 3 от Наредба № 4, възлагат поддръжката и отстраняването на повредите на частите от водоснабдителните и канализационни системи, намиращи се извън частните имоти на оператора на ВиК услуги. Отстраняването на повреди като понятие обхваща широк кръг от дейности, включая и процесната авария, по който факт не се спори.

В тази връзка отговорност за течовете във водопровода, находящ се на уличното платно по улЗ.“, както и за подмяната му, носи субектът, който носи отговорността да ги поддържа и ремонтира, т. е. операторът на В и К услуги, поради което правната квалификация на исковете за ангажиране отговорността на ответника по  чл.49 от ЗЗД.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност намира, че в настоящото производство са доказани елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. От заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установи, че настъпилите деформации и напуквания на сградата са в резултат на течове, започнали месеци преди 14.11.2015 г., включая и течът от аварията на 14.11.2015 г. на уличен водопровод на улЗ.“ № 62 в гр. Р., пред жилищната сграда, собственост на ищците, при което е изтичала вода в почвата под асфалтовата настилка в непосредствена близост до сградата. Процесната авария е финализирала този процес, тъй като вследствие на продължителния теч на вода от уличния водопровод, почвата под основите на сградата се е преовлажнила, при което е настъпило значителното й улягане. Носимоспособността  на почвата е намаляла, в резултат на което е започнало улягане и на жилищната сграда заедно с терена, върху който е построена. Пропадането и пукнатините на сградата и оградата са видими, същите са се появили след възникналата авария на 14.11.2015 г., което потвърждават разпитаните по делото свидетели, включително и тези на ответната страна. Събраните по делото гласни и писмени доказателства изясняват фактите относно аварията и несвоевременното и некачествено отстраняване на течове на водопровода, стопанисван от ответника. Налице е пряка причинно следствена връзка между намокрянето на почвата и аварията на водопровода от 14.11.2015 г., защото тя е финализирала процеса и уврежданията, настъпили по сградата на ищците в резултат на преовлажняването. Отговорност за това следва да носи ответникът, който стопанисва водопровода и негово задължение е да го поддържа в изправно състояние.

Не се доказаха наведените от ответника възражения за съпричиняване при настъпването на вредоносния резултат, поради конструктивни дефекти на сградата на ищците, липсата на водоплътни тротоари и шахта. Всички те се опровергаха от заключението на вещото лице-геолог, което при изслушването му в съдебно заседание обоснова несъмнен извод за липсата на причинна връзка между изброените дефекти и настъпилите щети, а изрази категорично становище, че единствената причина за настъпилите повреди в имота на ищците, са авариите на уличната водопроводна инсталация.

Не се установи пукнатините в процесния имот, които са били измазани, да са отпреди аварията на водопровода, или дори и да са – да се направи извод, различен от горния, че се дължат на други действия на трети лице, или събития или на свойства на вещ, различна от авариралия водопровод. В тази връзка вещото лице -геолог обоснова категоричен извод, че настъпилите повреди не са вследствие тежестта на сградата, и че повърхностните води не могат да повлияят на терена и да доведат до такива деформации. Вещото лице установява, и че процесната сграда е претърпяла земетресенията от 1977 г. и 1994 г., като има издадена студия за сградите, претърпели вреди вследствие на земетресенията и процесната сграда не е измежду тях.  Т. е. единствената причина, довела до пропукването на сградата, е процесната водопроводна авария, явяваща се финалната точка на преовлажняване на почвата, процес, започнал месеци по-рано, поради течове на същия водопровод.

Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Под „всички вреди“ следва да се имат предвид вредите, които са настъпили в резултат на непозволеното увреждане, а също и тези, които ще настъпят като пряка и непосредствена последица от него. Всички имуществени вреди подлежат на обезщетяване, ако се докаже, че са в причинна връзка с увреждането. Вещото лице дава заключение относно пазарната стойност на увредените жилища на ищците като уточнява, че паричната сума, необходима за извършване на строително-възстановителни работи в него е в пряка зависимост от конкретния изготвен проект, одобряването му и издаване на разрешение за строеж от Общината. Пазарните стойности са: 38 200 лв. за жилищния имот, собственост на ищцата М.М. и 35 000 лв. за ищеца В.Д.. Ищците по делото са предявили частично своите претенции в размер на по 25 010 лв. за всеки от тях, увеличение на исковете не е направено, поради което претенциите са основателни и следва да се уважат до заявените частични размери. Ищците са ангажирали доказателства и за извършени разходи за изготвяне на конструктивно становище относно експлоатационната годност на собствената им жилищна сграда в размер на 420 лв. за всеки от тях. Представен е договор за наем на недвижим имот, видно от който същите дължат месечен наем в размер на 300 лева, считано от 16.12.2015 г. и до предявяване на исковата молба на 12.04.2016 г. дължимият наем, който безспорно се явява вреда в следствие невъзможността да ползват увреденото си имущество, е в размер на 1 200 лв., или по 600 лв. за всеки от тях. В тази връзка остана недоказано възражението на ответника, че на ищците е предлагано жилище от ведомствения фонд на Община Р.. Това възражение е опровергано от представеното по делото удостоверение № 11-03-11971/30.09.2016 г., издадено от Община Р., видно от което М.Д.М. и В.Л.Д. не са наематели на общински жилищен имот и на същите не е предлагано настаняване в общинско жилище.  Представени са доказателства и за предоставени правни услуги във връзка с възникналия спор преди завеждане на иска в размер на 600 лв., т. е. по 300 лв. за всеки от двамата ищци. Тези претендирани вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането и като такива подлежат на репариране от страна на ответника.

С оглед изложеното съдът приема, че са налице всички предвидени в закона елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, обуславящи ангажирането на  гаранционно-обезпечителната отговорност на ответното дружество и предявените срещу него искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД следва да бъдат уважени в предявените размери по 26 330 лева за всеки от ищците. Обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането – 14.11.2015 г. до окончателното изплащане.

По направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът счита, че при минимално възнаграждение съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изчислено на 1 322.60 лв. за всеки от ищците, изплатеното в размер на 1 600 лв. за всеки от тях, не е прекомерно, като се има предвид сложността на   делото, провеждането му в три съдебни заседания, извършването на разпит на свидетели и приемането на заключения на вещи лица.

При този изход на делото в полза на ищците следва да се присъдят разноски съобразно списъка по чл.80 от ГПК в размер на 6 306,40 лв., от които 2 106.40 лв. държавна такса, 3 200 лв. адвокатски хонорар и 1 000 лв. депозит за вещите лица.

По изложените съображения, Р.нският окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И: 

 

ОСЪЖДА „В.” гр. Р. с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. „Д., представлявано от управителя С.С. да заплати на М.Д.М. с ЕГН ********** и на В.Л.Д. с ЕГН **********, с адрес за призоваване за двамата: гр. Р., ул. „Р., чрез адв. Г.Г., сумата от по 25 010 лв. за всеки от тях - частичен иск, представляваща  пазарната стойност на увреденото им жилище в гр. Р., ул. ***; по 420 лв. за всеки от тях - разходи за изготвяне на конструктивно становище относно експлоатационната годност на собствената им жилищна сграда; по 600 лв. за всеки от тях – изплатен свободен наем вследствие невъзможността да обитават  собственото си жилище; по 300 лв. за всеки от тях – разходи за извършени правни услуги, като всички суми представляват обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищците вследствие на теч от водопроводна авария на 14.11.2015 г. на уличен водопровод в гр. Р., улЗ.“ № 62, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането – 14.11.2015 г. до окончателното им изплащане, както и по 3018.20 лв. за всеки от двамата ищци - деловодни разноски.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника – З.“ гр. С. с ЕИК *****.

 

Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: