РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Белоградчик, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20241310100262 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422
ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД – за съществуване на вземане, с цена на
исковете: 1 296.66 лв. – главница, 64.29 лв. – възнаградителна лихва, 194.02
лв. – обезщетение за забава, 389.48 лв. – такса за разглеждане, както и по чл.
86 ЗЗД – законна лихва за забава върху главницата.
В Исковата молба ищеца „ЮтеКредит България“ ЕООД сочи, че с
ответника В. П. А. от гр. Б., обл. В., е бил сключен Договор за кредит №
L315556 от 09.02.2023 г., по силата на който ищеца, в качеството си на
лицензирано финансово дружество, е отпуснало на ответницата В. П. А.,
кредит в размер на 1 500лв. с краен срок на издължаване 11.02.2025 г. и
падежна дата 11 – то число на месеца. Договорът е бил подписан чрез мобилно
приложение. Сключен е при спазване на условията на ЗПФУР. Договорът е
сключен от разстояние, чрез попълване на европейски формуляр от
потребителя. Твърди се, че ответникът не е извършил плащане на дължимите
от него вноски с падежни дати от 11.03.2023 г. до 11.02.2025 г. Ищецът сочи,
че кредитополучателят – ответник е допуснал забава в плащанията повече от
1
50 дни, с което не е изпълнил задълженията си по Договора за кредит. Поради
това, се сочи, че цялото задължение по Договора за кредит е станало
изискуемо, за което кредитополучателя е уведомен с Писмо от 31.07.2023 г.
Поради допуснатото неизпълнение, дружеството – кредитор е подало
Заявление по чл. 410 ГПК срещу длъжника, по което е било образувано ч.гр.д.
№ 93/ 2024 г. по описа на PC – Белоградчик и е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение за сумите по заявлението.
Тъй като Заповедта е връчена на длъжника в условията на чл. 47, ал. 5
ГПК, съдът е указал на ищеца и същия е предявил настоящия положителен
установителен иск за установяване съществуване на вземането им срещу
ответника.
Предвид изложеното в Исковата молба, ищецът моли съда да приеме за
установено по отношение на ответника В. П. А., че имат съществуващо
вземане спрямо ответницата, както следва: 1 296.66 лв. /хиляда двеста
деветдесет и шест лева шестдесет и шест две ст./ - главница по Договор за
кредит № L 315556 от 09.02.2023 г., 64.29 лв. /шестдесет и четири лева и
двадесет и девет ст./ - възнаградителна лихва за периода от 11.06.2023 г. до
31.07.2023 г., 194.02 лв. /сто деветдесет и четири лева и две ст./ - изискуемо
обезщетение за забава за периода 11.06.2023 г. – 14.02.2024 г., 389.48 лв.
/триста осемдесет и девет лева и четиридесет и осем ст./ - такса за разглеждане
съгласно Договора за кредит, дължима от 09.02.2023 г., която се дължи в деня
на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата бива
възстановена от клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния
план, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.02.2024 г. –
датата на подаване на заявлението, до окончателното й изплащане, ведно със
законните лихви за забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане. Претендират се и
разноски направени по заповедното и исковото производства, включително
юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство в размер
на 450 лв.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК, отговор от страна на ответника не е постъпил.
Ответникът не се явява и не изпраща представител и в съдебно заседание,
като не е направил искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие.
2
С Исковата молба, както и с последваща такава, ищеца е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, в
случай, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. ГПК.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна :
Предвид направеното искане от страна на ищеца в Исковата молба и
последваща такава за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, в открито съдебно заседание проведено на 02.10.2024 г., съдът
прие, че са налице всички изискуеми законови предпоставки за постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника, съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК.
Ответникът не е депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба,
не се явява и не изпраща представител в първото по делото заседание, като не
е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. От своя
страна, ищеца е направил искане постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника и е представил писмени доказателства с исковата молба.
Съдът прие, че са налице и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК –
на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжата и от неявяването на негов представител в съдебно заседание (с
връчването на съобщението, разпореждането на съда и призовката за делото).
Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – а именно – така
предявения иск е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените с исковата молба писмени
доказателства.
В случая съвкупността от фактите, наведени в Исковата молба и
събраните по делото доказателства, са достатъчни да обосноват
основателността на заявената искова претенция. Тъй като истинността на
приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то
съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото
писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.
Доказа се съществуването на валидни договорни отношения между
страните по делото, предвид представения Договор за кредит № L315556 от
09.02.2023 г., по силата на който ищеца, в качеството си на лицензирано
финансово дружество, е отпуснало на ответницата В. П. А., кредит в размер
на 1 500лв. с краен срок на издължаване 11.02.2025 г., с падежна дата 11 – то
число на месеца. Договорът е сключен от разстояние, чрез попълване на
3
европейски формуляр от потребителя. Ответникът не е извършил плащане на
дължимите от него вноски с падежни дати от 11.03.2023 г. до 11.02.2025 г. като
е допуснала забава в плащанията повече от 50 дни, с което не е изпълнила
задълженията си по Договора за кредит. Поради това, цялото задължение по
Договора за кредит е станало изискуемо, за което кредитополучателя е
уведомен с Писмо от 31.07.2023 г.
Поради това, съдът приема, че е доказано неизпълнение от страна на
ответника – да върне на кредитора – ищец заетата сума по Договора за кредит.
Доказа се съществуването на вземането на ищеца по Договора за
потребителски кредит така, както е претендирано с Исковата молба.
Съдът приема, че исковете са доказани и по основание, и по размер.
Доказа се съществуването на вземане на ищеца спрямо ответника както
следва : 1 296.66 лв. /хиляда двеста деветдесет и шест лева шестдесет и шест
две ст./ - главница по Договор за кредит № L 315556 от 09.02.2023 г., 64.29 лв.
/шестдесет и четири лева и двадесет и девет ст./ - възнаградителна лихва за
периода от 11.06.2023 г. до 31.07.2023 г., 194.02 лв. /сто деветдесет и четири
лева и две ст./ - изискуемо обезщетение за забава за периода 11.06.2023 г. –
14.02.2024 г., 389.48 лв. /триста осемдесет и девет лева и четиридесет и осем
ст./ - такса за разглеждане съгласно Договора за кредит, дължима от 09.02.2023
г., която се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит,
като същата бива възстановена от клиента с дължимите месечни вноски
съгласно погасителния план.
Доказан е и акцесорния иск за законни лихви за забава върху
главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК – 20.02.2024
г., от който момент ответника се счита за поканен да плати, до окончателното
изплащане на главницата.
При горните мотиви, съдът постановява неприсъствено решение срещу
ответника и уважава предявения иск, като предвид разпоредбата на чл. 239,
ал.2 ГПК, съдът не се мотивира по същество, а указва, че решението се
основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение.
По разноските :
Предвид изхода на делото – съдът уважи изцяло предявения иск, то
ответника е страната в процеса, която следва да понесе в своя тежест
4
направените от ищеца разноски по заповедното производство и в настоящия
исков процес, а именно: 77.78 лв. – държавна такса (38.89 лв. – държавна такса
по заповедното производство ч.гр.д. № 93/ 2024 г. на РС – Белоградчик и 38.89
лв. – държавна такса по настоящото исково производство), както и 540.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение (180.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение по заповедното производство и 360.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение в настоящото исково производство – на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК
във вр. с чл. 37 ЗПрП, във вр. с чл. 25 от Наредба за заплащането на правната
помощ), като в останалата част до претендирания размер – 450.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, отхвърля
искането.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по предявения от „ЮтеКредит България”
ЕООД, ЕИК *********, адрес : гр. София, ул. „Черковна“ № 38, офис 4.
представлявано от Ирина Харалампиева Крайчева – Управител, чрез
пълномощника юрисконсулт Георги Пламенов Антонов, против В. П. А., с
ЕГН **********, с адрес: гр. Б., обл. В., ул. „..................“ № ..., ИСК по чл.
422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД , ЧЕ ВЗЕМАНЕТО им
спрямо ответника СЪЩЕСТВУВА, за сумите: 1 296.66 лв. /хиляда двеста
деветдесет и шест лева шестдесет и шест две ст./ - Главница по Договор за
кредит № L 315556 от 09.02.2023 г., 64.29 лв. /шестдесет и четири лева и
двадесет и девет ст./ - възнаградителна лихва за периода от 11.06.2023 г. до
31.07.2023 г., 194.02 лв. /сто деветдесет и четири лева и две ст./ - изискуемо
обезщетение за забава за периода 11.06.2023 г. – 14.02.2024 г., 389.48 лв.
/триста осемдесет и девет лева и четиридесет и осем ст./ - такса за разглеждане
съгласно Договора за кредит, дължима от 09.02.2023 г., която се дължи в деня
на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата бива
възстановена от клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния
план, ведно със законните лихви върху главницата, считано от 20.02.2024
г. – датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 93/
2024 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В. П. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., обл. В., ул.
5
„...................“ № ..., ДА ЗАПЛАТИ на „ЮтеКредит България” ЕООД, ЕИК
*********, адрес : гр. София, ул. „Черковна“ № 38, офис 4. представлявано от
Ирина Харалампиева Крайчева – Управител, чрез пълномощника
юрисконсулт Георги Пламенов Антонов направените по исковото и
заповедното производства, както следва: 77.78 лв. – държавна такса (38.89
лв. – държавна такса по заповедното производство ч.гр.д. № 93/ 2024 г. на РС
– Белоградчик и 38.89 лв. – държавна такса по настоящото исково
производство), както и 540.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение
(180.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство и
360.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково
производство – на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПрП, във вр. с чл. 25
от Наредба за заплащането на правната помощ), като в останалата част до
претендирания размер – 450.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
настоящото производство, отхвърля искането.
Решението не подлежи на обжалване – на осн. чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6