Решение по дело №787/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер                                        27.11.2019г., град Дупница

 

IV, г.о.

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	29.10.		2019

 

на                                                                                                           Година

Миглена Кавалова

В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Росица Ганева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		787		2019

 

                                      дело №                                    по описа за                                  г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по искова молба, предявена от „Банка ДСК“ ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска” № 19, вписано в ТР към АВ с ЕИК *********, представлявано от Виолина Маринова Спасова - главен изпълнителен директор и Доротея Николаева Николова – изпълнителен директор, чрез пълномощника си юрисконсулт Д.Д.А., съдебен адрес:*** срещу Г.В.Г., ЕГН **********,*** и С.Г.С., ЕГН **********,*** с която са предявени искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК.

           С определение, постановено по делото на 04.07.2019г., влязло в сила, съдът е прекратил производството по гражданско дело № 787/2019г. по описа на РС-Дупница в частта по отношение ответника Г.В.Г., ЕГН **********,***, поради недопустимост на предявения иск срещу него.

           Ищецът твърди, че на 30.09.2015г. между „Банка ДСК” ЕАД, като кредитор и Г.В.Г., ЕГН **********, като кредитополучател, е сключен Договор за кредит за текущо потребление за сума в размер на 12 700 лв. Срокът за издължаване на кредита е 96 месеца, с падежна дата 7-мо число на месеца и краен падеж 30.09.2023 г. Съгласно т. 10 от Договора, кредитът е обезпечен с поръчителство, а именно това на С.Г.С., ЕГН **********, за което е сключен Договор за поръчителство от 30.09.2015 г. - инкорпориран в договора за кредит. В т. 8 от сключения договор за кредит ясно е посочен механизмът за формиране на лихвения процент, с който се олихвява сумата на кредита, а именно променлив лихвен процент в размер на 11 % годишно или 0,03 %  на ден. Същият се формира от стойността на 6-месечен SOFIBOR/EURBOR 0.986 %, стойностите на който не зависят от Банката, и Фиксирана преференциална надбавка в размер на 10.014 %  при изпълнение на Условията по програма ДСК Партньори, подробно описани в Приложение № 2 към Договора /наричани Условията/, приложени към настоящата искова молба. В Раздел III „Олихвяване. Разходи по кредита“ от Общите условия подробно е описана промяната в този индекс и начина, по който се отразява на олихвяването по кредита. В Договора за кредит са посочени и последиците за кредитополучателя, в случай на нарушаване на Условията, а именно същият губи правото си да ползва преференциите изцяло и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката, съгласно Условията. Максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат от неизпълнение на Условията, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на 6-месечния SOFIBOR/EURIBOR към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,964 %. Твърди, че „Банка ДСК“ ЕАД е изпълнила задълженията си по сключения договор за кредит, като е предоставила на кредитополучателя горепосочената сума. Кредитът е усвоен еднократно в пълен размер на 30.09.2015 г. по посочената в Договора за кредит разплащателна сметка с титуляр Г.Г.. От своя страна кредитополучателят е преустановил плащанията по кредита, с което е нарушил задълженията си по същия и е поставил в неблагоприятно положение кредитора. Сочи, че кредитът е станал предсрочно изискуем на 04.09.2018г., поради кумулативно изпълнение на предпоставките по т.19.1 Раздел VII „Отговорност и санкции” от ОУ, за която предсрочна изискуемост  главният длъжник е редовно уведомен чрез връчване на нотариална покана. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника С.С. (предвид влязлото в сила прекратително определение по делото по отношение ответника Г.В.Г.), че му дължи сумите, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 30.09.2015г.: в размер на 10 507, 08 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.09.2018г. до изплащане на вземането; сума в размер на 1 304, 32 лева  - договорна лихва за периода от 07.07.2017г. до 18.09.2018г.; сума в размер на 95, 82 лева – санкционна лихва за периода от 07.07.2017г. до 18.09.2018г.; сума в размер на 120, 00 лева - дължими такси и разноски, за които суми е издадена Заповед за изпълнение от 20.09.2018г. и изпълнителен лист от 21.09.2018г. по ч. гр. д. № 1901/2018 г. по описа на Районен съд Дупница. Претендира разноски.

           В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който отговор се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените претенции със съображения за ненастъпване на твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на вземането. В проведеното по делото открито съдебно заседание на 01.10.2019г. ответникът по отношение на когото производството по делото не е прекратено – С.Г.С. чрез процесуалния си представител е допълнил твърденията си за недопустимост на настоящето производство.

           Съдът като взе предвид молбата и прецени по реда на чл. 12 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

           От приетия по делото като доказателство Договор за кредит за текущо потребление от 30.09.2015г. се установява, че  между „Банка ДСК” ЕАД, като кредитор и Г.В.Г., ЕГН **********, като кредитополучател, е сключен договор за кредит за текущо потребление за сума в размер на 12 700 лв., срокът за издължаване на кредита е 96 месеца, с падежна дата 7-мо число на месеца и краен падеж 30.09.2023 г. и съгласно т. 10 от договора, кредитът е обезпечен с поръчителство, а именно на С.Г.С., ЕГН **********, за което е сключен договор за поръчителство от 30.09.2015 г. - инкорпориран в договора за кредит.

           До кредитополучателя Г.В.Г. е изпратена нотариална покана от ищеца, получена на 23.08.2018г. от майка му, с която длъжникът е уведомен, че поради забавата в погасяване на задълженията по процесния договор, банката обявява кредита за предсрочно изискуема главница по договора за кредит и върху нея се начислява лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с предвидената в договора надбавка за забава.  

           Ищецът в производството е депозирал на 20.09.2018г. заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците Г.В.Г. ЕГН ********** и С.Г.С. ЕГН **********, издадена е такава и въз основа на нея изпълнителен лист  по ч.гр.дело № 1901/2018г. по описа на РС – Дупница на 20.09.2018г. за процесните суми, срещу която заповед за изпълнение и изпълнителен лист ответникът в настоящото производство е възразил, съответно е депозирал частна жалба и Окръжен съд - Кюстендил с определение от 13.05.2019г., постановено по в.ч.гр.д. 187/2019г. по описа на съда е отменил разпореждането за незабавно изпълнение, обективирано в издадената по ч.гр.д. № 1901/2018г. по описа на РС - Дупница заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 20.09.2018г. и е обезсилил издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

           Прието е по делото заключение на назначената съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Н.Ш., от което се установява, че  сумата по процесния договор за кредит за текущо потребление от 30.09.2015г. е усвоена еднократно на 30.09.2015г. чрез разплащателна сметка ВG72SТАSАА9300002225476 с титуляр Г.В.Г., ЕГН: **********, заемната сметка по процесния кредит със същият титуляр е с № *********, за погасяване на кредита са извършени плащания на месечните вноски по кредита в размер на 4 477, 54 лв., от които 23, 12 лв. - санкционираща лихва; 2 261, 50 лв. - договорна лихва; 2 192, 92 лв. – главница, като погасителните вноски са правени от кредитополучателя Г.В.Г.. Преустановяване на плащането по процесния кредит настъпва от 07.07.2017г. Размерът на непогасените изискуеми задължения по процесния договор за кредит за периода до 19.09.2018г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК) е на стойност 12 027, 22 лв. и включва: 10 507, 08 лв. – главница; 1 304, 32 лв. — договорна лихва за периода от 07.07.2017г. до 19.09.2018г.; 95, 82 лв. - санкционираща лихва за периода от 07.07.2017г. до 19.09.2018г.; 120, 00 лв. - заемни такси и разноски. Дължимият остатък на кредитополучателя към „Банка ДСК” ЕАД до 08.04.02019г. (дата на подаване на исковата молба) е на стойност 12 616, 79 лв., от които: 10 507, 08 лв. - главница по договора за кредит за текущо потребление от 30.09.2015г.; 1 304, 32 лв. — договорна лихва за периода от 07.07.2017г. до 19.09.2018г.; 95, 82 лв. - санкционираща лихва за периода от 07.07.2017г. до 19.09.2018г.; 120, 00 лв. - заемни такси и разноски; 589, 57 лв. - лихва за забава на плащането за периода от 19.09.2018г. до 08.04.2019г., а дължимият остатък на кредитополучателя към „Банка ДСК” ЕАД до 20.09.02019г. (дата на изготвяне на заключението на съдебно – счетоводната експертиза е на стойност 13 002, 54 лв., от които: 10 507, 08 лв. - главница по договора за кредит за текущо потребление от 30.09.2015г.; 1 304, 32 лв. — договорна лихва за периода от 07.07.2017г. до 19.09.2018г.; 95, 82 лв. - санкционираща лихва за периода от 07.07.2017г. до 19.09.2018г.; 120, 00 лв. - заемни такси и разноски; 1 074, 14 лв. - лихва за забава на плащането за периода от 19.09.2018г. до 20.09.2019г.

           При тази установеност на фактите, съдът прави следните правни изводи:

           По делото безспорно се установява, че ищецът в настоящото производство се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 1901/2018г. по описа на РС - Дупница солидарно срещу Г.В.Г. и ответника в настоящото производство за посочените в заповедта за изпълнение на парично задължение суми, като в срока, визиран в чл. 414 от ГПК ответникът в производството – поръчителят С.Г.С. е подал възражение, че не дължи изпълнение по издадената срещу нещо заповед. В указания от съда законоустановен срок заявителят е предявил искове за установяване на вземанията си, предвид което претенциите са допустими. В тази връзка предвид възраженията на ответника за недопустимост на производството, следва да се посочи следното:

           Съгласно даденото разрешение в т. 18 на ТР № 4/2013г. в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. С оглед на така дадените разрешения моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Това е и началният момент на течението на 6-месечния срок по чл. 147, ал.1 ЗЗД и отговорността на поръчителя би отпаднала, ако към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срокът е изтекъл. В този смисъл е и решение № 23 от 24.03.2015 г. на ВКС, Търговска колегия, І отделение, постановено по т.д.№ 1717 по описа за 2013г. по реда на чл. 290 ГПК. В настоящия правен спор предвид възприетото от ОС – Кюстендил с определение от 13.05.2019г., постановено по в.ч.гр.д. 187/2019г. по описа на съда обстоятелство, че не е съобщена на длъжника обявената от банката предсрочна изискуемост на просецния кредит, който извод на съда е довел до отмяната на незабавното изпълнение на издадената процесна заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и обезсилване на издадения въз основа на нея изпълнителен лист, както и предвид Тълкувателно решение от 04.04.2019г., постановено по тълкувателно дело № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ и предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, а разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, не е условие за редовност на исковата молба и за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението, следва предвид установяването на неплащане на вноските по процесния кредит от 07.07.2017г. посредством заключението на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза, претенцията на ищеца за главница следва да се уважи за периода 07.07.2017г. – 29.10.2019г. ( датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция) и в размер на 3 226, 92 лева, както и претенцията за договорна лихва за периода 07.07.2017г. – 18.09.2018г. – така, както е претендирана в исковата молба в размер на 1304, 32 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.09.2018г. до окончателното изплащане на вземането, санкционна лихва в размер на 95, 82 лева също се дължи за периода 07.07.2017г. – 18.09.2018г., както и сумата за заемни такси и разноски в размер на 37, 80 лева предвид изложените по – горе обстоятелства за частично уважаване на претенцията за главница. За разликата над сумата от 3 226, 92 до пълния претендиран размер на главницата от 10 507, 08 лева или за сумата от 7 280, 16 лева, исковата претенция следва да се отхвърли, като неоснователна.

           Възражението на ответника, направено чрез процесуалния му представител в откритото по делото съдебно заседание на 01.10.2019г., че предявените искове са недопустими предвид твърдението му, че със съобщение до ищеца, връчено му на 05.03.2019г. му е указано, че ответниците са подали възражение и следва да предяви иск в едномесечен срок, а исковата молба е подадена на 08.04.2019г., е неоснователно предвид обстоятелството, че действително съобщението до ищеца по реда на чл. 415 ГПК е връчено на 05.03.2019г. и му е указано, че ответниците са подали възражение и следва да предяви иск в едномесечен срок и исковата молба е входирана в съда на 08.04.2019г., но е изпратена по пощата и датата на пощенското клеймо е 05.04.2019г., като в този случай за дата на подаването й се счита тази на пощенското клеймо, поставено от съответния пощенски клон, откъдето е изпратена.

           По разноските:

           На ищеца се следват на основание чл. 78, ла. 1 ГПК разноски съобразно уважената част от исковете, както и на ответника се следват разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съобразно отхвърлената част от исковете. Ищецът е направил разноски в настоящото производство в общ размер на 681, 91 лева, от които 331, 91 лева – държавна такса, 200, 00 лева възнаграждение за вещо лице и 150, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ -  в случая на ищеца се следва сумата в размер на 258, 47 лева за направени от него разноски в исковото производство съобразно уважената част от исковете, както и сумата в размер на 110, 00 лева за направени разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 1901/2018г. по описа на РС – Дупница съобразно уважената част от исковете. На ответника се следва сумата в размер на 621, 29 лева. В тази връзка следва да се посочи, че от ищеца е направено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение размера на адвокатския хонорар на ответника в писмените бележки, депозирани по делото на основание чл. 149, ал. 3 ГПК. Съдът в настоящия си състав приема, че това възражения може да бъде направено най-късно до приключване на последното по делото открито съдебно заседание до който момент страните са длъжни да представят списък на разноските по чл. 80 ГПК и да ангажирарт доказателства за извършването на същите. Не бъде ли направено до този момент, възможността да се иска намаляване на разноските поради прекомерност се преклудира и пропускът не може да бъде саниран по реда на чл. 248 ГПК (Опр. № 51/24.03.2011 г., по т.д. № 271/2010 г., на I т.о.; Опр. № 337/03.10.2011 г., по гр.д. № 1101/2010 г., на II г.о.).

           Мотивиран от горното, съдът

 

РЕШИ:

          

           ПРИЗНВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Г.С., ЕГН **********,***, че дължи на „Банка ДСК“ ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска” № 19, вписано в ТР към АВ с ЕИК *********, представлявано от Виолина Маринова Спасова - главен изпълнителен директор и Доротея Николаева Николова – изпълнителен директор на основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, чл. 79 и сл. ЗЗД сумите както следва: главница в размер на 3 226, 92 лева за периода 07.07.2017г. – 29.10.2019г. по сключен на 30.09.2015г. между „Банка ДСК” ЕАД, като кредитор и Г.В.Г., ЕГН **********, като кредитополучател договор за кредит за текущо потребление, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.09.2018г. до окончателното изплащане на вземането;  договорна лихва за периода 07.07.2017г. – 18.09.2018г. в размер на 1304, 32 лева, санкционна лихва в размер на 95, 82 лева също се дължи за периода 07.07.2017г. – 18.09.2018г., както и сумата за заемни такси и разноски в размер на 37, 80 лева, като ОТХВЪРЛЯ исковете за следните вземания: за разликата над сумата от 3 226, 92 до пълния претендиран размер на главницата от 10 507, 08 лева или за сумата от 7 280, 16 лева, както и за разликата над 37, 80 лева до пълния претендиран размер от 120, 00 лева или за сумата от 82, 20 лева за заемни такси и разноски, като неонсователни.

           ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С.Г.С., ЕГН **********,*** да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска” № 19, вписано в ТР към АВ с ЕИК *********, представлявано от Виолина Маринова Спасова - главен изпълнителен директор и Доротея Николаева Николова – изпълнителен директор направените в настоящото производство разноски в размер на 258, 47 лева съобразно уважената част от исковете, както и сумата в размер на 110, 00 лева за направени разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 1901/2018г. по описа на РС – Дупница съобразно уважената част от исковете.

           ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Банка ДСК“ ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска” № 19, вписано в ТР към АВ с ЕИК *********, представлявано от Виолина Маринова Спасова - главен изпълнителен директор и Доротея Николаева Николова – изпълнителен директор да заплати на С.Г.С., ЕГН **********,*** сумата в размер на 621, 29 лева съобразно отхвърлената част от исковете.

 

           Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС - Кюстендил в двуседмичен срок от връчване на съобщението за обявяването му,  ведно с препис от съдебния акт.

                                               

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: