МОТИВИ по Присъда № 28/02.03.2018 г. по НОХД № 1826/2016 г.по
описа на Дупнишки РС
Дупнишка районна прокуратура е повдигнала обвинение против подсъдимия Л.Н.К., роден на *** ***,
българин, български гражданин, със средно образование, женен, собственик на
фирми, неосъждан, с ЕГН **********, за две престъпление по престъпление по чл.144, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.
В обвинителният
акт се
сочи, че на 20.10.2015 година, около 15:30 часа в село Падала в животновъден
обект, собственост на ЕТ „Л.К. ***, се е заканил на д-р А.С.С.
*** – главен инспектор към отдел „Здравеопазване на животните” при Областна
дирекция по безопасност на храните – гр. Кюстендил – длъжностно лице, по повод
изпълнение на службата му (изпълняващ задължения по вземане на кръвни проби за серологично изследване за бруцелоза
на всички кози и еднокопитни животни от заразения животновъден обект № 2632-0010, собственост на ЕТ „Л.К. ***
съответствие със заповед №
904/15.10.2015 година на Директора на ОДБХ – Кюстендил) с престъпление против
личността му, с думите: „Ще ти строшим главата! Сега ще видиш! Сега ще те утепам!” и с действия – замахвал е с дървен кол към главата
му с намерение да го удари) и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му, както и че на същата дата -на 20.10.2015 година,
около 15:30 часа в село Падала, в животновъден обект, собственост на ЕТ „Л.К. ***
се е заканил на д-р П.А.Д. *** – главен инспектор в отдел „Здравеопазване на
животните” в Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Кюстендил –
длъжностно лице, по повод изпълнение на службата му (изпълняващ задължения по
вземане на кръвни проби за серологично изследване на бруцелоза на животновъден обект № 2632-0010, собственост на
ЕТ „Л.К. – Вени” с. Падала, в съответствие със Заповед № 178/20.10.2015 г. на
Директора на ОДБХ – Кюстендил) с престъпление против личността му) с думите:
„Ще ти изтръгна цревата през папоко!”
и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Представителят на
прокуратурата поддържа обвинителния акт и предлага на подсъдимият да бъде наложено
наказание, предвидено в особената част на НК- „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, като счита, че това е
справедлив размер, с оглед на обстоятелството, че подсъдимият бил напрегнат за
опазване здравето на животните, както и чистото му съдебно минало. Пледира
изтърпяването на наказанието да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК
за срок от три години.
Подсъдимият оспорва обвинението. Не са признава за виновен по
обвинението, дал е обяснения по случая,
като сочи че не е замахвал с кол към д-р С., а е взел гега, с която, след като
отворил егрека, замахнал
към животните, за да ги подкара да излязат от кошарата, за да пият вода. Това
е било намерението му и, че в никакъв
случай не е заплашвал, псувал, обиждал или нападал с кол д-р С. и д-р Д.. В
последна дума твърди, че е невинен.
Адв. Т.-
защитник на подсъдимия пледира да бъде прието от съда, че деянието не е
доказано нито от обективна, нито от
субективна страна, като изтъква че от събраните доказателства не може да се
изведе извод, че подзащитния й е консумирал състава
на чл. 144, ал. 2 от НК, тъй като оспорва, че св. Д. и св. С. са имали качеството на длъжностно лице, предвид обстоятелството, че не са били
упоменати изрично в издадената заповед № 904/15.10.2015 г. на изп. Директор на БАБХ. Досежно
присъствието на д-р Д. при вземане на кръвните проби от животните оспорва
представената командировъчна заповед, тъй като счита, че не съдържа
необходимите реквизити. В този смисъл, доколкото счита, че д-р Сокол и д-р Д.
не са били на обекта при или по повод изпълнение на службата или функциите,
счита че не е налице основен субективен
признак на състава на чл. 144, ал. 2 от НК. Анализира гласните доказателства,
като счита категорично, че не е извършено деянието, в което подсъдимия е
обвинен, по отношение на д-р Д., а досежно
разменените реплики с д-р С., са изложени съждения, че е налице обикновена
свада. Посочена е съдебна практика на ВКС в тази посока.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият Л.Н.К.
е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование,
женен, собственик на фирми, неосъждан, с ЕГН **********.
Съгласно заповед ОСПД-5 от 20.01.2015 год. на Изпълнителен Директор на
Българска агенция по безопасност на
храните -св. П.Д. изпълнявал длъжността
главен инспектор в отдел „Здравеопазване на животните“ в Областна дирекция по безопасност на
храните –Кюстендил при БАБХ. По
длъжностна характеристика участва в провеждането на противоепизоотични
мероприятия при ограничаване и ликвидиране на болести по животните на
територията на общините Дупница и Сапарева баня, както и на територията на
други общини при необходимост. Подчинен
е на прекия ръководител и на директора на ОДБХ.
Съгласно
Заповед ОСПД -1716/30.07.2012 год. на Изпълнителния директор на БАБХ
–св. А.С. изпълнявал длъжността главен инспектор към отдел „Здравеопазване на
животните „ към ОДБХ –Кюстендил при БАБХ. По длъжностна характеристика
ежедневно следва да контролира осъществяването на мерките за профилактика и
борба със заразните и паразитни болести. Подчинен е на прекия ръководител и на директора на
ОДБХ.
Съгласно чл.93, т.1 б.“а“ от НК св.Д. и св. С. имали
качеството на длъжностни лица, т.к им било възложено да изпълняват със заплата,
постоянно служба в държавно учреждение – а именно ОДБХ
-Кюстендил при БАБХ.
На 29.07.2015 г. в гр. Рила, община Рила, обл. Кюстендил със Заповед № РД 11-1293/29.07.2015 г. на
изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ)
е било обявено първото огнище на болестта бруцелоза
по дребните преживни. На 10.08.2015 г. със Заповед РД 11-1394/10.08.2015 г. на
изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ)
са били обявени и огнищата от бруцелоза по дребните
преживни в с. Смочево, общ. Рила, обл. Кюстендил,
както и в с. Мурсалево, общ. Кочериново, обл. Кюстендил.
Откритите огнища от бруцелоза
по дребните преживни в тези населени места са изисквали извършването на широко
мащабни серологични
изследвания на всички възприемчиви животни в община Рила, общ.
Кочериново, както и на всички дребни преживни в съседни общини.
Тези изследвания са изисквали значителен ресурс от ветиринални лекари, които да вземат кръв от едри, дребни
преживни, свине и кучета, както и от коне в заразените селища през 42 дни.
Освен това е било необходимо да бъде извършен контрол по отношение на добитото
мляко и млечни продукти, месо и месни продукти, кожи и др. от заразените общини
и цялата Кюстендилска област.
Поради тази причина
със Заповед № 712/30.07.2015 год.
на Директора на ОДБХ -Кюстендил било наредено всички служители на ОДБХ
гр. –Кюстендил да работят в състояние на повишена епизоотична
готовност (вж. т. 1) разпоредено
е заповедта да бъде сведена до
знанието на кмета на община Рила, всички
служители на ОДБХ гр. Кюстендил и регистрираните ветеринарни лекари.
Заповед № 712/30.07.2015 год. на Директора на ОДБХ –Кюстендил е действала
до 28.07.2016 г., когато са отменени
всички ограничения в последното останало заразено населено място- с. Смочево,
общ. Рила, обл. Кюстендил.
Официалните ветеринарни лекари, главните инспектори и
специалисти работещи в системата за здравеопазване на животните е трябвало да
участват при взимането на проби за серилогично
изследване и отразяването им в компютъризираната система на БАБХ- Вет- ИС, а служителите ангажирани с контрол на храните са
контролирали добива и реализация на мляко, месо и кожи лекари
Обвиняемият К. бил регистриран като ЕТ „Л.К. -Вени“ и
притежавал животновъден обект
№2632/0010, находящ се в с.Падала, община Рила, обл.Кюстендил. Там отглеждал овце и кози.
Съгласно чл. 10 от Наредба №
28/20.11.200 г. за профилактика и борба с бруцелозата
по овцете и козите, при сигнал за бруцелоза по овцете
и козите НВМС (чийто правоприемник е БАБХ) изпраща специализиран
диагностичен екип на място. Екипът извършва епизоотологично
проучване и взема проби за лабораторно изследване. В тази връзка директора на ОДБХ-Кюстендил е издал Заповед № 904/15.10.2015 год., като това е било изключение, което се е
касаело единствено за подсъдимия. Изключение касаещо
подсъдимия, в този случай е било и присъствието на полицаи на животновъдния
обект. Всички ветеринарни лекари, в случая
се подчинявали на Заповед №
712/30.07.2015 год. на Директора на ОДБХ –Кюстендил е действала до 28.07.2016 г., тъй
като при констатирано огнище на заболяването бруцелоза
не е необходимо за всеки животновъден обект да има изрична заповед, а
компетентните служители имат задължението да извършват преброяване и да вземат
кръвни проби на всички възприемчиви животни. За това на собствениците на
животновъдни обекти длъжностните лица нямат задължение да предоставят заповед,
от която да е видно кои длъжностни лица са включени в нея, а собственикът на
животновъдния обект е длъжен по ЗВМД да осигурява постоянен достъп на служители на ОДБХ и служители на други институции. Видно от прочита на чл. 10 от Наредбата, съдът
счита, че в случая не се касае за сигнал за бруцелоза,
а за вече обявено заболяване на територията на областта, за което е било
необходимо всички служители на ОДБХ гр. Кюстендил да работят в състояние на повишена
епизоотична опасност съгласно Заповед № 712/30.07.2015
г., имаща действие до 28.07.2016 г. В
чл.16, т. 2 от Наредбата е предвидено, че при първоначално установяване
на бруцелоза по овцете и козите в едно населено място
засегнатото населено място се поставя под контрола на държавен ветеринарен
лекар, а в т. 8 е предвидено, че се вземат кръвни проби от овцете и козите от
незасегнатите стада за серологично изследване В § 1., т. 3 от Допълнителните разпоредби на
Наредбата е дадено определение на понятието "Ветеринарномедицински органи", това са
органите на НВМС и лицензираните частнопрактикуващи
ветеринарни лекари, а в т. 4 е посочено, че "Държавен ветеринарен лекар" е служител на
НВМС.
До този извод съдът стигна не само от анализираната
правна уредба, а и от изричното писмо приложен на л. 35 от делото, в което е
посочено, че необходимостта всички служители на ОДБХ гр. Кюстендил да работят в
състояние на повишена епизоотична опасност включва официлните ветеринарни лекари, главните инспектори, каквито
са д-р Д. и д-р С., и специалистите работещи за здравеопазване на животните,
които е трябвало да участват при взимането на проби за серологично
изследване. Т.е. в случая се установи, че поради сприхавия характер на подсъдимия,
който имал преди това обтегнати отношения с д-р Д. и д-р С., е налице издадена Заповед № 712/30.07.2015 г.,
имаща действие до 28.07.2016 г. която важи за всички животновъди и животновъдни
обекти и частично издадена такава Заповед № 904/15.10.2015 г. касаеща
животновъдния обект на подсъдимия, респ. посочени още два животновъдни обекта,
в която е посочен срок, предвид
обстоятелството, че две седмици преди датата на инкриминираното деяния
подсъдимия пуснал животните на паша и лекарския екип не успял да вземе кръвни проби от
животните на подсъдимия.
Съгласно Заповед № 904/15.10.2015 год. издадена от директора на ОДБХ-Кюстендил, на основание чл.30 ал.1, т.4
и 5 от Устройствения
правилник на БАБХ във връзка със заповеди №№ РД 11-1295/29.07.2015 г. и
РД 11- 1420/03.09.2015 г. на изпълнителния директор на Българската агенция по
безопасност на храните относно констатирани огнища на бурцелоза
по дребните преживни животни съответно в гр. Рила и с. Падала, общ. Рила, обл. Кюстендил била определена комисия в състав свидетелите д-р Й.К., д-р Тодор Бачев, д-р П.В., д-р Кирил Павлов и д-р Н.С. за извършване на следните дейности –вземане
на кръвни проби за серологично изследване за бурцелоза на всички кози и едднокопитни
животни в животновъден обект № 2632-0010, собственост на ЕТ „Л.К. ***
изпълнение на тази заповед на 20.10.2015 год. посочените в заповедта длъжностни
лица към ОДБХ пристигнали в животновъдния обект на подсъдимия К.. Преди пристигането
им подсъдимия искал да му бъде показана заповедта, защото бил притеснен от
заболяването бруцелоза по животните и държал да бъдат
спазени хигиенните изисквания при влизането в животновъдния обект. Тъй като не
я носели в себе си, се наложило да се върнат от отбивката
за с. Падала до гр. Рила, за да я предоставят на подсъдимия. След представянето
на заповедта екипа от лекари и подсъдимия тръгнали към животинкия
обект, собственост на К.. Практиката,
която се е наложила, е че когато се
определя група за изследване ръководител е официалния лекар, на чиято територия
се извършва мероприятието, като в случая за гр. Рила това бил д-р Кабзималси. Предвид възникналото огнище на заболяването бруцелоза при провеждането на мероприятието по ликвидиране на
заболяването, чрез периодични серологични изследания на дребни преживни и едри животни в селищата, в
които е констатирано заболяването са били включени държавните ветеринарни
лекари и служители в отдел „Здравеопазване на животните“. Поради тази причина,
въпреки че не били включени в комисията,
на място отишли и свидетелите д-р
П.Д. и д-р А.С., т.к в обекта на подсъдимия се отглеждали голям
брой животни, за да съдействат на колегите си при вземане на кръв от животните
за серологично изследване. Д-р Д. и д-р С., считали
че съгласно Заповед № 712/30.07.2015 год., в която е посочено,
че всички длъжностни лица към ОДБХ -Кюстендил следва да работят в повишена епизоотична готовност, им дава право да присъстват на
място, въпреки че не били вписани в поименната заповед. Дори д-р Д. отишъл с
личния си автомобил, като при подобни случаи е задължително обекта да бъде
посетен със служебен автомобил, за който след това да бъдат заплатени
разходите. Св. А.С. твърди, че поради възникнали пререкания с подсъдимия след първото пробовземане не искал да ходи в същия обект, но
ръководителя на групата д-р Й.К., го уверил че е необходимо да се включи в
групата, поради намаления състав на
лекари, тъй като в същото време отишла друга група лекари в друг животновъден
обект. По настояване на д-р К. на място бил и д-р Бачев. Преди това пък
подсъдимия и д-р Д. имали пререкания на лична основа. Ето защо подсъдимия изрично
заявил, че при пробовземането не желае да участват
нито д-р Д., нито д- р С., като подсъдимия Л.К. отказал да допусне тези
длъжностни лица до обекта, поради което били сигнализирани органите на РУ МВР
-Рила. Това е било необходимо не само поради възникналата напрегната обстановка,
а и поради това, че няколко дни преди това подсъдимия К. отново не е искал при пробовземането да присъства д-р Д., като лекарския екип се
качвал на празно, отново с полицейски служители от РУ гр. Рила- св. М.Г. и св. В.К.,
тъй като животните били пуснати на паша.
Освен, че д-р Д. и д-р С. не били включени
поименно в Заповед № 904/15.10.2015 год. заедно със служителите включени в
комисията, на обекта пристигнали и св. И.Б. и
и св. Е.С. –съответно на длъжности главен експерт към БАБХ и Началник отдел „Здравеопазване на животните
към ОДБХ- гр. София.
При вземането на кръвните
проби се включил и св. Е.С., който
заедно със св. Б. били на мястото като национални консултанти. Работата
започнала, като само лекарите определени в заповедта облекли задължителното
предпазно облекло. Т.к. работата вървяла бавно, с оглед големият брой животни
св. Б. отправил молба към К. да допусне до обекта и св. Д. и св. С., за да може
да се свърши по-бързо с вземането на кръвни проби, т.к до края на деня следвало
да бъдат изпратени за изследване, но подсъдимия се съгласил да допусне само св.
С.. Св. С. бързо облякъл съответните дрехи и започнал дейност по вземане на кръвни проби от животните. Около
13.00 часа подсъдимия К. напуснал обекта, където се взимали кръвните проби, тъй
като твърди, че му станало лошо и отишъл на лекар. Полицаите също си били
тръгнали, тъй като работата вървяла безпрепятствено. Същият се завърнал в обекта около 14.55 часа, до което
време работата текла нормално, лекарите почти привършвали работата. При
завръщането си подсъдимия започнал да нервничи, като твърдял, че не е хуманно
цял ден животните да стоят затворени без паша и вода.
На тази реплика д-р С. отвърнал, че животните се отглеждат не толкова хуманно, тъй
като неправилно е направил вратата да не може да се отваря навън, а се отваряла
навътре, като започнал реплики между тях двамата. Накрая останали още 20 кози,
на които трябвало да вземат кръв. Трябвало да се отвори вратата, за да влязат в
заграждението за вземане на кръвни проби. Д-р С. се опитал да отвори вратата,
като я видял и преценил, че трябва да бъде отворена на вън. Не успял. При това
положение подсъдимия започнал да го обижда, че е некадърник, за това, че една
врата не може да отвори. Д-р С. му заявил, че той е отишъл в качеството на
лекар за пробовземане и не е негова работа да отваря
вратата, а това е задължение на подсъдимия. Всъщност и подсъдимият не успял да
отвори вратата, за което д-р С. му подчертал, че и той не може да се справи.
Афектиран от това подчертаване, че не може да отвори вратата подсъдимия му
казал да млъкне, да не се мисли, за толкова умен, че е пияница, че не може да
работи на компютър. Обиден от това отношение д-р С. излязъл от обора и решил да
не продължава работата си и седнал на един камък, находящ
се на около 10-15 м., от вратата на
обора. Подсъдимият бил изнервен от развилата се ситуация и от направената
забележка от д-р С., като много бързо, импулсивно, измъкнал един от коловете,
които били предназначени да държат вратата на оградата и се насочил
заплашително към д-р С.. Това било възприето и от д-р С., който се уплашил за
живота и здравето си, и от св. Д., който бил наблизо и видял, че д-р С. не
могъл да реагира адекватно, тъй като се уплашил, бил пребледнял, физономията му била променена. Най-близо до подсъдимия бил
св. д-р П.В., който бил зад подсъдимия като успял да го приклещи през торса, за
да го задържи и нещата да не ескалират. Това се случило тъкмо когато подсъдимия
се приближил на около 3-4 метра от него, като държал високо над главата си кола
и заплашително и бързо се насочвал към д-р С., като през това време казвал на
д-р С. : “Ти се гледай работата. Не е твоя работа. Сега ще видиш! Сега ще те утепам!“. Ще ти счупим главата!“ Ситуацията била динамична,
допреди д-р В. да успее да хване подсъдимия през кръста, д-р Д. също реагирал
веднага и започнал да говори на подсъдимия да спре, какво си мисли че прави, да
не подлита, като застанал между него и д-р С.. На
тази реплика подсъдимия отвърнал да не се намесва, като му е задал въпроса да
не е бодигард на д-р С.. Разпрата продължила между подсъдимия и д-р Д., като
подсъдимия все още държейки кола му заявил: „Ще ти изтръгна цревата
през папуко“, което св. Д. възприел като заплаха за
живота и опит за физическа саморазправа. Развилата се ситуация е могла да
ескалира, тъй като поведението на подсъдимия продължило след като бил задържан
от д-р В. и д-р Д., тъй като се опитал да бутне фиолките.
Тези закани възбудили
основателен страх у св. Д. и св. С. за здравето и живота им, т.к изпълнявали
служебни задължения и занапред също щяло да им се налага да изпълняват такива в
обекта, собственост на подсъдимия. Св. Д.
сигнализирал органите на РУ Рила, които дошли, тъй като пререканията
продължавали подсъдимия не искал взетите проби кръв да бъдат натоварени в
автомобила на св. Д., като изразил опА.ия, че същата ще бъде подменена.
Всички присъстващи
длъжностни лица от ОДБХ –Кюстендил се опитали да успокоят подсъдимия, като
коментарите им впоследствие били, че е могло да се изтрепят, ако не са
реагирали своевременно св. Д. и св. В. след
което пристигнали органите на РУ Рила.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена след анализ - по отделно и в съвкупност на приобщените по делото гласни
и писмени доказателства, чрез обясненията на подсъдимия, които приема за негова
защитна теза, и показанията на разпитаните свидетели А. С., П.Д., Н.С., Е.С., Д.И.,
Й.В., Х.С., Ж.Я., П.В., П.В., Й.К., И.Б., Н.Л., Д.Ш., Б.С., Ю.К., В.К., М.Г., Е.Г.,
длъжностни характеристики, заповеди, писма, свидетелството за съдимост на подсъдимия.
Съдът кредитира изцяло показанията на
св. П.Д. и А.С.. Двамата са потърпевши, но въпреки развилата се динамична
ситуация и обстоятелството, че са били застрашени техните живот и здраве, са
възприели правилно развилата се фактическа обстановка, като дават достоверни
показания. Показанията на двамата са пълни, точни, ясни и взаимодъпълващи
се. Показанията им са в унисон с показанията на останалите свидетели, които
макар и бидейки на различно местотоположение, чрез
показанията си допълват и изясняват изцяло ситуацията, която се развила, а
именно това са показанията на св. П.В., Е.С., Н.С. и Й.К.. Показанията н св. Б., макар и да е
бил на място не внасят яснота относно развилата се ситуация. Досежно показанията на св. Х.С., Ж.Я. и П.В., съдът счита
че същите следва да бъдат прецизирани от една страна защото са икономически
зависи от подсъдимия, тъй като работят на животинския му обект, а от друга
страна показанията им са коренно различни от тези на останалите очевидци.
Третата група свидетели, като св. Л., Ш., С., Коюмджийска,
К., Г., Г., изясняват факти, които са преди и
след инкриминираното деяние или пък
фактите се изясняват чрез представените по делото писмени доказателства и
съответните нормативни актове.
С
оглед на така установеното, съдът прие, че подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.
144, ал. 2, във вр.
с ал. 1 от
НК.
ОТ ОБЕКТИВНА
СТРАНА
От обективна страна подсъдимият е
осъществил състава на престъплението по чл. 144, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.
Безспорно е, че пострадалите д-р
А.С. и д-р П.Д. имат качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1,
б.“а“ от НК, с оглед статута им на държавни служители и заеманата от тях длъжност
на „главен инспектор" в „Областна дирекция по безопасност на храните гр.
Кюстендил“, Отдел „Здравеопазване на животните“ . Съгласно чл.93,
т.1 б.“а“ от НК св. Д. и св. С. имали качеството на длъжностни лица, т.к им
било възложено да изпълняват със заплата, постоянно служба в държавно учреждение
– а именно ОДБХ -Кюстендил при БАБХ. Не е достатъчно обаче пострадалият да бъде длъжностно
лице, за да се осъществи квалифицираният състав по чл. 144, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. Необходимо е също така заканата с
престъпление против неговата личност да е извършено при или по повод на
службата му. „При изпълнение на службата” означава по време и по място
на изпълнението й, като не се изисква и поводът на заканата против личността да
е обективно и субективно свързан с (т.е. и мотивиран от) нейното изпълнение.
Деянието спрямо пострадалите свидетели е
извършено по повод изпълнение на служебните им задължения -изпълняващи задължения по вземане на кръвни проби за серологично изследване на бруцелоза
на животновъден обект № 2632-0010, собственост на ЕТ „Л.К. – Вени” с. Падала, в
съответствие със Заповед № 178/20.10.2015 г. на Директора на ОДБХ – Кюстендил. Съгласно
съдебната практика е прието, че „По повод на
службата” означава, че пострадалият не изпълнява своите служебни задължения, не
носи службата си. Но пострадалият все още е длъжностно лице и наред с това
поводът за заканата с престъпление против личността е обективно и субективно
свързан с (мотивиран от) изпълнението на тяхната служба, какъвто е настоящия
случай. В този смисъл съдът счита, че е безпредметно да коментира заповедта за
командировка на д-р Д., в каквато насока са изложени съждения от защитника на
подсъдимия. Доказа се по безспорен начин, че на 20.10.2015 г., около
15,30 ч. в с. Падала, в животновъден обект, собственост на ЕТ „Л.К. – Вени“ с.
Падала подсъдимия К. се е заканил на д-р А.С.С. *** –
главен инспектор към отдел „Здравеопазване на животните“ при Областна дирекция по безопасност на храните
гр. Кюстендил – длъжностно лице, по
повод изпълнение на службата му (изпълняващ задължения по вземане на кръвни
проби за серологично изследване за бруцелоза на всички кози и еднокопитни животни от заразения
животновъден обект № 2632-0010, собственост на
ЕТ „Л.К. – Вени“ с. Падала, в съответствие със Заповед № 904/15.10.2015
г. на Директора на ОДБХ – Кюстендил с престъпление против личността му с
думите: „Ще ти строшим главата! Сега ще видиш! Сега ще те утепам!
и с действия: замахвал е с дървен кол към главата му с намерение да го удари) и
това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
От обективна страна подсъдимия К. на 20.10.2015 г.,
около 15,30 ч. в с. Падала, в животновъден обект, собственост на ЕТ „Л.К. –
Вени“ с. Падала се е заканил на д-р П.А.Д. *** – главен инспектор в отдел
„Здравеопазване на животните“ в Областна дирекция по безопасност на храните гр.
Кюстендил – длъжностно лице, по повод
изпълнение на службата му (изпълняващ задължения по вземане на кръвни проби за серологично изследване за бруцелоза
на животновъден обект № 2632-0010, собственост на ЕТ „Л.К. – Вени“ с. Падала, в
съответствие със Заповед № 178/20.10.2015 г. на Директора на ОДБХ – Кюстендил)
с престъпление против личността му с думите: „Ще ти изтръгна цревата през папоко!“ и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му.
Твърдението на подсъдимия, че не е отправена закана с
престъпление против личността по смисъла на чл. 144, ал. 1 от НК не се подкрепя
от събраните по делото доказателства. Подсъдимият счита, че не е извършвал
някакви заплашителни действия и не е носил, нито насочвал кол спрямо д-р С., а
е взел пръчка, гега, както и че не е отправял заплашителни думи, а използвал такива, с които бил загрижен за
животните, които цял ден не са пускани за храна и вода. Ето защо счита, че тези
думи няма как да са възбудили основателен страх у пострадалия. В хода на
съдебното производство се доказа различна фактическа обстановка от сочената
такава от подсъдимия, като съдът кредитира показанията на св. П.Д., А.С., П.В.,
Е.С., Н.С. и Й.К.. На първо място следва
да бъде отбелязано, че текстът на чл. 144, ал. 1 от НК не предвижда
извършването на допълнителни действия или носенето на средства за осъществяване
на заканата, за да има съставомерно деяние. Нещо
повече, законодателят не определя момент, в който пострадалия би могъл да
очаква изпълнение на отправената закана, т.е. достатъчно е в субективните
представи на заплашения да се оформи очакването, страхът от реална възможност
за реализация на заплахата. Законодателят не говори за опасност от
непосредствено нападение. Ето защо не е необходимо в момента на заканването
извършителят да осъществява и допълнителни действия на заплаха, да носи оръжия
и пр. В настоящия случай подсъдимия е носил кол в ръце, който вдигнал над
главата си и с бързина и заплашително действия се бил насочил към св. С..
Заплашвал, че ще пробие с кола корема на д-р Д., като го насочвал в тази област от тялото му. От събраните по
делото доказателства е видно, че д-р А.С., а впоследствие и д-р П.Д., когато се
намесил да предотврати реалната физическа
саморазправа между подсъдимия и д-р С., са изпитали основателен страх от
предстояща физическа саморазправа. В този смисъл са и показанията на
кредитираните свидетелски показания, които свидетели след това коментирали, че
е могло докато вземат кръв от животните да бъдат „изтрепани“. В Тълкувателно решение № 53/18.09.1989 г. по н.д. №
47/89 на ОСНК на ВС, е обърнато внимание, че основният и квалифицираните
състави на престъплението по чл.144 от НК защитават личната свобода на
гражданите, и във връзка с престъпния състав по чл.144, ал.З от НК продължава:
„С извършване на престъплението се цели промяна на поведението и действията на
заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока. За осъществяване
на това престъпление от обективната страна се изисква обективиране
чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е
възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й.
От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата, и че тя
е възприета от заплашения като действителна заплаха. Не е необходимо лицето
действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би
могла да се осъществи. Тези обстоятелства следва да се преценяват каквито са
били по време на извършване на деянието, а не след минаването на определено
време. Преценката дали заканата с престъпление е могла да възбуди основателен
страх у пострадалия, следва да бъде взета предвид цялостната фактическа
обстановка, характеризирана като време, място, евентуално присъствие и на други
лица, освен дееца и пострадалия. Ето защо за извършване на престъплението по чл.144,
ал. 3 от НК не се изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено
решение да извърши убийство, нито да е действал с годно средство и при условия,
при които резултатът реално може да настъпи.“ Именно в духа на цитираното
тълкувателно решение, по делото се установява по един безспорен и категоричен
начин, че подсъдимия К. е съзнавал смисъла и характера на отправената закана, а
страхът от осъществяването й е възникнал видимо у д-р Асен С. веднага след изричането й, а не в един
по-късен момент. Д-р Д. също се е
опасявал в един момент от развилата се ситуацията, че заканата с престъпление
против неговата личност може да бъде осъществена.
Именно поради внезапното изтръгване на кола от
вратата, бързите действия на подсъдимия, насочването му със сила и бързина и
неотменност на желанието за извършване на започнато деяние, съдът не прие че в
случая е възникнал битов скандал. Вярно
е, че са изречени от подсъдимия думи, като „Ще те убия! и „Че ти изтръгнем цревата през папоко“ са придобили
гражданственост, вярно е че същия е бил
изнервен, тъй като нямал доверие на ветеринарните лекари и считал, че
присъствието на д-р Д. и д-р С., персонално на които изобщо нямал доверие, ще
заразят животните му, тъй като не са със специално облекло и това би променило
резултатите на кръвните проби, но съдът прие, че при развилата се ситуация,
подсъдимия е вложил умисъл в изречените думи спрямо св. Д. и С., в които да се обективира интелектуалният момент, а именно в съзнанието у
дееца е било налице, че отправя към пострадалите закана с престъпление против
тяхната личност и волевият момент, т.е. подсъдимия е отправял заканата с цел да бъде възприета от
жертвата и тя обективно да е възможно да предизвика страх от нейното
осъществяване. До този извод съдът стигна, за това, че при заканата думите и
действията със застрашителна насоченост срещу волята на потърпевшия се използват
съзнателно и със съдържанието, което имат за разлика от скарването същите
изрази и действия се използват импулсивно, механично и имат единствено
емоционален заряд, изразяват гняв и яд, но в действителност не целят чрез
реална заплаха или реално нападение да се въздейства върху свободното протичане
на волевите процеси у потърпевшия и да ги промени като предизвика страх от
осъществяването на заканата. Съдът счита, че не е налице обикновена свада, тъй
като е била необходима намеса от трето лице, за да бъде спрян подсъдимия да не
извърши по –тежко престъпление.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА
От субективна страна, подсъдимият
Л.Н.К. е извършил престъплението
виновно, с пряк умисъл, тъй като е съзнавал обществената опасност на деянието,
предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял тяхното
настъпване.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
За извършеното от Л.Н.К. умишлено престъпление се
предвижда наказание – до пет години лишаване от свобода. Настоящият съдебен
състав взе предвид, че в случая обект на
наказателно - правна защита са обществените отношение, свързани с правото на
лична свобода при и/или по повод изпълнението от страна на длъжностно лице на
службата му. По отношение на подсъдимия не са налице отегчаващи обстоятелства.
Същият не е осъждан. Ползва се с добро име. Работи усилено. Семеен е и се грижи
за семейството си. Няма криминалистични прояви. Смекчаващо
вината обстоятелство е чистото съдебно минало на К., което само по себе си не е изключително смекчаващо за
приложение на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК. Не е изключително смекчаващо
обстоятелството и това, че подсъдимия е бил разстроен от факта, че в областта
върлувало опасно заразно заболяване по животните –кози и овци, че същия отглежда
много животни, за които е трябвало да се провеждат в по-продължителен период от
време периодични серологични изследвания, което
довело до проява на нервност, доколкото последния проявявал недоверие към
ветеринарните лекари. Съдът обаче, при индивидуализиране на наказанието
отчете това обстоятелство, като прие, че наказание, съответно на минимума,
предвиден в разпоредбата на 144, ал. 2 от НК – от по три месеца лишаване от
свобода за двете деяния, в които е обвинен подсъдимия, се явява най - подходящо
за извършеното от К. престъпление. Така наложените наказания са в състояние да
постигнат целите на чл. 36 от НК.
Подсъдимият Л.Н.К.
не е осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер. Ето
защо съдът счете, че наложените наказания лишаване от свобода в размер от по
три месеца /т.е. по-малко от три години/ са достатъчни за постигнат целите на
превенцията и преди всичко за поправяне на осъдения, не е наложително същият да
изтърпи наказанията, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението
на всяко едно от наложените наказания за
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Тъй като двете деяния са извършени в условията на
идеална съвкупност, съдът на основание чл.23, ал.1 от НК, наложи на
подсъдимия Л.Н.К. едно общо наказание, най-тежкото измежду наложените
наказания, а именно „Лишаване от
свобода” за срок от 3 (три) месеца.
На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването
на така определеното едно общо, най-тежко наказание за срок от 3 (три) години, считано
от влизане на присъдата в сила.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Разноски не са сторени в хода на съдебното
следствие
По горните
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: