Решение по дело №134/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 402
Дата: 15 август 2022 г.
Съдия: Георги Великов Чамбов
Дело: 20225001000134
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 7 март 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 402
гр. Пловдив, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20225001000134 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба от „Е. ****“ ООД, против решение
№260013 от 14.01.2021 г., постановено по т.д. № 810 по описа за 2020 г. на
Пловдивския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от „Е.
****“ ООД против „Е. - ****“ ЕООД обективно съединени осъдителни
искове, както следва:
- за заплащане на разликата над присъдената сума от 50400.42 лв. до
пълния претендиран размер от 118332 лв. – разходи за транспорт по договор
от ******** г., за продажба на угоени патици „мюлари-хайтоп“ по фактура №
***/******** г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от подаване
на исковата молба – 15.12.2020 г. до окончателното плащане;
- за заплащане на разликата над присъдената сума от 7761,66 лв. –
неустойка по чл. 2.7 от договор от ******** г. за продажба на угоени патици
„мюлари-хайтоп“, за периода 15.07.2020 – 15.12.2020 г. до пълния размер от
25441.38 лв. и за периода 17.05.2020 г.- 14.07.2020 г.
В подкрепа на въззивната си жалба, ищецът „Е. ****“ ООД чрез
процесуалния си представител изразява становище, че обжалваното решение
е неправилно, поради което моли това решение да се отмени и вместо това
1
се постанови друго, с което предявените искове да се уважат в пълен размер,
както и да се присъдят направените деловодни разноски във въззивното
производство.
Въззиваемият „Е. - ****“ ЕООД, чрез процесуалния си представител
оспорва въззивната жалба и изразява становище, че решението на
Пловдивския окръжен съд в обжалваната част е правилно. Въззиваемият моли
да се потвърди обжалваното решение, като му се присъдят направените
деловодни разноски за въззивното производство.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на
страните, приема за установено следното:
Производството пред Пловдивския окръжен съд е образувано по
предявени от „Е. ****“ ООД против „Е. - ****“ ЕООД обективно съединени
осъдителни искове за заплащане на следните суми:
- 118 332 лв. – дължимо възнаграждение за транспорт по договор от
******** г. за продажба на угоени патици „мюлари-хайтоп“ по фактура
№***/******** г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от подаване
на исковата молба – 15.12.2020 г. до окончателното плащане;
- 25 441.38 лв. – неустойка по чл. 2.7 от договор от ******** г., за
продажба на угоени патици „мюлари-хайтоп“, за периода 17.05.2020 –
16.12.2020 г.
Искът се основава на следните установени по делото факти:
По делото е безспорно и тези факти са установени от писмените
доказателства по делото, че между страните са възникнали търговски
отношения по силата на сключени договори от ******** г., за продажба на
патици „мюлари“. По силата на единия от тях, „Е. - ****“ ЕООД е продавал
на „Е. ****“ ООД еднодневни патета „мюлари-хайтоп“ на договорените цени,
франко базата на ответника, които са били транспортирани за сметка на
ищеца-купувач от люпилнята до базата на ищеца- купувач.
С другия договор от същата дата – ******** г., „Е. ****“ ООД се е
задължил да произвежда и продава на „Е. - ****“ ЕООД угоени патици от
същия вид - „мюлари-хайтоп“, като предаването им е уговорено да се
извършва с приемо-предавателен протокол, франко животновъдните обекти
на продавача, а разходите по транспортирането на патиците се поемали от
купувача. С Анекс № * към този договора, страните са се уговорили за
продължаване на срока на действието му до 31.12.2020 г.
Безспорно е също, че с договора страните се съгласили товаренето и
транспортирането на патиците да се извършва с организиран от продавача -
„Е. ****“ ООД транспорт – чл.2.2 от договора.
Страните не спорят и относно твърденията в исковата молба, че в
периода 07.11.2019 г. – 05.05.2020 г. ищецът е доставил на ответника 197 797
2
бр. патици, с организиран от него транспорт, който е бил извършен от трето
за спора лице - „Н. т. ****“ ООД. Не е спорно също, че ответникът е заплатил
стойността на патиците, но не е заплатил разходите по транспортирането им,
извършени от продавача „Е. ****“ ООД.
Спорът е дали стойността на процесната фактура № ***/******** г., с
която е префактурирана стойността на извършените разходи за превозите по
доставките на 197 797 бр. патици, през периода 07.11.2019 г. – 05.05.2020 г.,
за които превозвачът е издал описаните в исковата молба 42 броя фактури, а
ищецът е заплатил стойността на фактурираните с тях превози, включва само
стойността на превоза, заплащането на който се поема от купувача-ответник
съгласно чл. 2.2 от договора или включва и други разходи.
От приетите по делото писмени доказателства - фактури, товарителници,
ветеринарно-медицински свидетелства /ВМС/ и пътни листове, както и от
първоначалното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, се
установява, че във фактурите не е описан маршрута, а в товарителниците и
ВМС са описани мястото на товарене /М. или Ч./ и мястото на разтоварване
/Я., К. или П./. В пътните листове, освен описаните в товарителниците и във
ВМС маршрути, се включват и маршрутите на придвижване на автомобилите
от началната точка - гр. П. /където е седалището на превозвача/ до мястото на
товарене, както и от мястото на разтоварване до гр. П., като съответния курс
включва цялото разстояние от началната до крайната точка, съответно за това
разстояние се изчислява цената на извършените превози. От изложеното
следва, че в стойността на фактурираните с процесните фактури превози,
превозвачът е начислил възнаграждение за превоз за по-голямо разстояние от
това, за което е реално са извършвани превозите на предадените му товари.
Договорът за превоз е реална сделка и за да настъпи неговото действие,
освен съгласието е необходимо и предаване на товара. Следователно, в случая
следва да се установи къде е предаден товара, по какъв маршрут и на какво
разстояние реално е извършен превоза. Въпросът е съществен, тъй като
възнаграждение се дължи само за извършения превоз на конкретно
уговорените и предадени на превозвача товари. Такива са и уговорките в чл. 5
и чл.14 от сключения между ищцовото дружество и превозвача „Н. Т. ****“
ООД Договор за превоз на товари от ******** г. /л.386/.
Ответникът също е поел задължение да заплати транспортните разходи на
организиращия товаренето на стоката и транспорта продавач, само „по
транспортирането на птиците“ – чл.2.2 от Договора /л.379/. Съгласно с тази
уговорка, купувачът няма задължение да заплаща разходите по движението
на товарните автомобили по целия маршрут, при това на единични цени за
превоз на товара.
Според посочената уговорка - чл.2.2 от Договора, ответникът дължи
заплащането на възнаграждение за превозване на натоварената стока от
базите на ответника до неговите ферми. Размерите на дължимите
възнаграждения, според заявените /посочени във изготвените от ищеца
3
фактури и товарителници единични цени за превозите/ се установяват от
допълнително заключение на ССЕ и техният сбор е 50400.42 лв., за която
сума е уважен предявения главен иск.
Според уговорката по чл.2.7 от договора между страните, купувачът
дължи на продавача неустойка в размер на 0.1 % за всеки ден от забавата на
плащането, начиная от датата на издадената данъчна фактура. Доколкото е
безспорно, че ответникът не е извършил каквото и да е плащане по
издадената фактура, същият е изпаднал в забава, смятана от датата на
издаването на фактурата с № ***/******** г.
При изчисляване периода на действие на уговорката за неустойка и
размера на дължимата неустойка, Пловдивският окръжен съд се е съобразил с
разпоредбата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, съобразно с уговорката по
чл.2.7 от договора - 50400.42 лв. х 0.1 % х 154 дни = 7761.66 лева. Дължимият
размер на неустойката е определен вярно от първоинстанционният съд, което
означава, че и в тази част решението е правилно.
Крайният извод е, че постановеното решение на Пловдивския окръжен
съд представлява законосъобразен отговор на повдигнатия правен спор,
поради което следва да се потвърди в обжалваната от ищеца част.
С оглед изхода от спора в настоящата инстанция и съгласно с
разпоредбата на чл.78, ал.1 ЗЗД, в полза на ответника „е. - ****“ ЕООД следва
да се присъдят сторените от това дружество деловодни разноски във
въззивното производство, възлизащи на 400 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260013 от 14.01.2021 г., постановено по
т.д. № 810 по описа за 2020 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която
са отхвърлени предявените от „Е. ****“ ООД против „Е. - ****“ ЕООД
обективно съединени осъдителни искове както следва:
- за заплащане на разликата над присъдената сума от 50400.42 лв. до
пълния претендиран размер от 118332 лв. – разходи за транспорт по договор
от ******** г., за продажба на угоени патици „мюлари-хайтоп“ по фактура №
***/******** г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от подаване
на исковата молба – 15.12.2020 г. до окончателното плащане;
- за заплащане на разликата над присъдената сума от 7761,66 лв. –
неустойка по чл. 2.7 от договор от ******** г. за продажба на угоени патици
„мюлари-хайтоп“, за периода 15.07.2020 – 15.12.2020 г., до пълния размер от
25441.38 лв. и за периода 17.05.2020 г.- 14.07.2020 г.
4
В необжалваната част същото решение е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Е. ****“ ЕООД ЕИК ********* да заплати на „Е. - ****“
ЕООД, ЕИК ********* сумата от 400 лв. деловодни разноски за
производството по в.т.д. № 134 по описа за 2022 г. на Пловдивския
апелативен съд.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5