Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
29.05.2019 Град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорски районен
съд
Петнадесети граждански състав
На петнадесети май Година две хиляди и деветнадесета
В публичното заседание в следния състав
Председател:
Олга Златева
Секретар Емилия Димитрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Олга Златева
гражданско дело номер 604 по описа за 2019 година.
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.
1 от ГПК от Д.И.Д. *** против „ХХХ– гр. Пловдив – за признаване за установено
по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 238,77 лв.,
представляваща сума за допълнително начислена ел. енергия, вследствие на
установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството
електрическа енергия за електромер с фабричен № *********, за
периода от 13.05.2017г. до 11.08.2017г., за която
е издадена фактура № ххх. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че получил фактура №ххх. с искане
за заплащане на процесната сума, която била начислена „вследствие на установено
неизмерване…" за електромер № ********* за период
13.05.2017-11.08.2017г. За подобно едностранно твърдяно установяване/проверка
на неясно кой електромер, ищецът не бил уведомяван нито на 11.08.2017г, нито в
периода 11.08.2017г.- 11.01.2019г., нито до датата на спорната фактура
11.01.2019г. За нейното съществуване и начислена стойност узнали постфактум в
края на месец януари 2019г. През периода 13.05.2017-11.08.2017г. и до края на
2017г. цялото семейство на ищцата било на работа в Англия, поради което
практически било невъзможно подобно потребление на ел. енергия в размер на
спорната фактура. Посетили клиентския център, където получили копие от
фактурата, като заявили, че същата е начислена на 11.01.2019г. като дължима на основание чл.48 и
чл.51 от ПРАВИЛАТА ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ. На ищеца била отказана
каквато и да било информация относно спорното вземане. На възражението на
ищеца, че тази сума не се дължи, тъй като вписаните във фактурата обстоятелства
са неверни, а и начислената сума не представлява текущо месечно потребление за
същия период отчетено съгласно лиценза, било отговорено, че това няма значение,
след като компютърът отразява неплатена сметка, се дължи и предстои
преустановяване на електрозахранването. Служителите на ответника в центъра за
работа с клиенти напътили ищеца да заплати сумата и да си води дело, за да не
бъде прекъснато ел. захранването. Указано било също, че сумата е начислена на
основание процедури по реда на чл. 42-47 от ПИКЕЕ. Такива правни норми към 11.01.2019г. не
съществували и позоваването на ответника на нищожна правна норма не
представлявало основание за доставка, начисляване и плащане на спорната сума.
По жалба на лицензианта от същата икономическа група на ответника, този
нормативен акт бил изрично отменен към датата на издаване на фактурата. Счита
се, че разпоредбите на чл. 48-51 ПИКЕЕ били приети от КЕВР в нарушение на
предоставената й делегация с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Те били посветени на
начина на определяне и изчисляване на стойността на количеството електрическа
енергия при установена неточност вследствие на извършените два вида проверки.
При внимателния прочит на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ се установявало, че такова
правомощие не било делегирано на КЕВР, поради което с тези текстове тя излязла
извън делегираната й компетентност. Съгласно чл.7, ал. 2 ЗНА наредбата била
нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или
подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Като подзаконов акт по
неговото прилагане, с правилата можела да се урежда само материята, за която е
предвидено да бъдат издадени - чл.12 ЗНА. Не било допустимо в подзаконовия
нормативен акт да бъдат предвидени разпоредби, с които да се допълват или
изменят законовите разпоредби, за прилагането на които е издаден подзаконов
нормативен акт. Цитира се съдебна практика и се сочи, че към настоящия момент
не били налице и двете предпоставки за
възникване на правото на корекция. Ответникът не изпълнил първото изискване-
тъй като не само не предвидил нов ред за уведомяване за корекционните процедури
в ОУ след приемане на вече отменените ПИКЕЕ 2013г., а точно обратното -
лицензиантите неоснователно обжалвали пред административния съд всички указания
на КЕВР за промени в ОУ. Не било налице второто изискване за потестативната
възможност за прилагане на корекционна процедура. Изразява се несъгласие с така
начислената сума по процесната фактура и същата се счита за недължима, като
незаконосъобразно начислена. Изгалат се съображения. Ответникът претендирал
сумата без правно основание, без наличието на измерване посредством годен и
сертифициран СТИ по реда на ЗИ, без наличието на доставка в този размер,
установена по реда на лиценза, изискващ верен и ежемесечен отчет и без
наличието на валиден договор за доставка на ел.енергия досежно ищеца за
посочения във фактурата имот. Лицензиантьт, съгласно издадения му лиценз, имал
право само и единствено да продава ел. енергия, но не и да принуждава
потребителите да заплащат суми чрез спиране на ел. захранването им. Ответникът
изнудвал ищеца да заплати процесната сума, възползвайки се от неправомерното
поведение на служителите си, изразяващо се в съставянето на частни документи,
които ищецът изцяло оспорвал по съдържание, като съставени без знанието и
съгласието му и в отсъствие на негов представител. „ЕВН България
Електроразпределение"АД, след 05.01.2007г. вече нямало правомощия/лиценз
да продава (снабдява със) ел.енергия на населението, още по-малко - правото да
коригира сметки за вече месечно отчетена, месечно потребена и вече платена ел.
енергия за минал период. Вследствие на европейските изисквания към отношенията
в областта на енергетиката бившият монополист в преноса и продажбата бил
преобразуван чрез отделянето
на дейността по продажба на ел. енергия и образуването на ново
юридическо лице - „ЕВН България Електроснабдяване"АД, което дружество се
явявало новият лицензиант за продажба на ел. енергия за територията на процесния
обект на доставка. Въпреки че към датата на корекцията ЕРП притежавало лиценз
само за пренос и разпределение на ел. енергия,
същият си позволил да изчисли/начисли процесната сума без наличието на редовен
месечен отчет. Тъй като се касаело за дейност, която може да бъде извършвана
само след получаване на съответната лицензия, след като „ЕВН България
Електроразпределение" АД нямало правомощия да продава ел. енергия на
населението, още по-малко имал правото да коригира сметки за вече потребена и
платена ел. енергия. Начинът и методиката на начисляване на сумата по
посочената партида били неправилни и незаконни. Доставчикът на ел. енергия не
представил на ищеца конкретни данни и доказателства, че на процесния адрес
електрическата енергия се измерва от законно монтирано,
сертифицирано по реда на Закона за измерванията и Правилата за
измерване средство за търговско измерване (СТИ) - електромер, който касае
абонатен номер и партида, по която ищцовото дружество да отговаря. Размерът на
паричната сума по корекцията бил произволно определен, от лице без пълномощия
за това. Също произволно била "начислена" сумата, без правно
основание и в нарушение на нормите, уреждащи предоставянето и потреблението на
ел. енергия. За ищеца не съществувала обвързваща действителна
клауза, по силата на която да се дължи процесната сума, а и
ищецът не се е съгласявал с процедура за едностранно и без негово участие
преизчисляване за минал период на сметките за месечно доставената и отчетена
посредством СТИ ел. енергия. Новата нормативна уредба, съдържаща се в Правила
за измерване количеството електрическата енергия, в сила от 22.11.2013г.,
предвиждала възможност за служебна корекция по партида на потребителя едва след
като се докаже неговата вина за твърдялото от
лицензианта и оспорвано от ищеца неправилно измерване. В тази връзка се
оспорват като нищожни чл.54, ал.2, т.З от Общите условия на ЕВН ЕР, тъй като с
тези норми на потребителя било вменено задължение, чието изпълнение законът
поставял да зависи от волята на трето лице (ЕРП), което само по себе си
представлявало неравноправна норма по смисъла на Закона за защита на
потребителите. Горецитираните правила представлявали подзаконов нормативен акт
и като такива не следвало да въвеждат (изменят) по-големи задължения от тези,
които въвежда закона. Счита се, че корекционната процедура е нищожна.
Алтернативно се твърди, че на този адрес не била потребена енергия в
количество, което да се равнява на процесната сума по одобрените от ДКЕВР цени
за ел. енергия. Не било възможно да е било отчетено от законно монтиран и
сертифициран електромер подобно огромно количество ел. енергия. Извършената
корекция на сметки визирала електромер, който не е обслужвал адрес на ищеца.
Потребителите при общи условия дължали на доставчика - продавач, само стойността
на месечно доставена, месечно потребена и месечно измерена ел. енергия
посредством законно монтиран и сертифициран електромер. От потребителя не
можело да бъде търсена каквато и да било отговорност по повод правилното
измерване на електрическата енергия, тъй като потребителят няма задължение да
следи за техническата изправност на средствата за търговско измерване, нито
тези средства са негова собственост. Поради това не би могло да се вмени в
отговорност на потребителя твърдяната неизправност на СТИ, защото с цената,
която заплаща редовно за доставена, измерена и реално потребена електроенергия,
следвало да си осигури не само качество на доставката, но и качество на
услугата, което би трябвало да се изразява в законно монтиран и сертифициран
електромер, който подлежи на редовни проверки. Дължимата грижа от монополиста
била най-малкото да отстрани повредата или неизправния електромер във възможно
най-кратък срок, да монтира сертифициран такъв и да се опита да обезщети
потребителя, ако той е пострадал по някакъв начин. Неадекватно било да се
вменява на потребителя отговорност за неизправното функциониране на СТИ,
предвид това, че лицензиантът е длъжен да положи необходимите усилия да не
допуска неизправно функциониране на собствените си СТИ. Всяко претендиране и
получаване на суми, начислени въз основа на презумирани в отсъствието на
представител на ищеца и без негово знание неизправности на измервателните
средства, било неоснователно и представлявало злоупотреба с монополно
положение. Нито в Закона за енергетиката, нито в договорите за продажба на
ответника била предвидена твърдялата отговорност в размер на процесната сума.
Доколкото ответникът би се позовал на аналогично правило, прието в общите му
условия, или в правило, съдържащо се в общите условия на договорите за пренос
на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроразпределение" АД, същите се считат за нищожни, противоречащи на
императивни правни норми, регламентиращи правилата за разпределение на риска
при продажба на родово определени вещи, противоречащи на интереса на
потребителя. Прилаганата от дружеството процедура за начисляване на
„корекционни суми" върху вече платени месечни сметки била неправомерна и
се обосновавала на нищожни правни норми. Процедурата на едностранните корекции
била уредена единствено в общите условия на лицензианта, които в тази си част
били прогласени за нищожни. С оглед защитата на потребителя било недопустимо
монополист да начислява дължими суми поради неизпълнение на договорно
задължение, изпълнението на което зависело единствено от волята на монополиста
и по силата на приети от него общи условия. Предвидената в чл.54 от общите
условия на лицензианта „ЕВН България Електроразпределение" АД процедура за
едностранно /без участието на потребителя/ коригиране на сметки за електрическа
енергия противоречало на основния принцип, установен в чл.2, ал.2 от ЗЕ, както
и на Закона за защита на потребителите и Закона за задълженията и договорите,
поради което била нищожна. Излизането извън границите, предвидени от закона,
при налагането на имуществени санкции при договорно неизпълнение, водело до
нищожност на посочената разпоредба, нарушавало основни принципи на договорното
право и не обвързвало страните със своето съдържание. Претендираната сума била
недължима и формирана в нарушение на чл.13 на Директива 2006/32/ЕО НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 5 април
Моли се
съдът да постанови решение, с
което на основание чл. 124 от ГПК да установи, че Д.И.Д. ЕГН **********, не
дължи на ответника „ЕВН
България Хххсумата от 238,77лева, начислена служебно по партида с
клиентски № ********** обективирана във фактура № ххх. за заплащане на
процесната сума за периода 13.05.2017- 11.08.2017г.,
при липса на доставка на стока или услуга на тази стойност и правно
основание за начисляването й. Претендират
се направените
по делото разноски, в това число и договореният и изплатен изцяло адвокатски
хонорар.
Постъпил е отговор от ответника, с който искът се оспорва и се моли да бъде
отхвърлен изцяло. Сочи се, че на 11.08.2017г. служители на
„Електроразпределение Юг" ЕАД извършили проверка на електромер № *********,
монтиран в обекта на ищеца на 17.04.2015г., за което бил съставен Констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ с №212657/17.04.2015г.
Извършена била от двама служители на мрежовия оператор, които демонтирали
електромера, без да извършват замерване с еталонен уред, тъй като такова било
нареждането за конкретната проверка, поставили го в безшевна торба с пломба за
еднократна употреба с уникален №477283 за изпращане за метрологична експертиза
в независима лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер бил
монтиран нов, за който отново след извършено контролно замерване с еталонен
уред било установено, че измерва електрическата енергия с грешка в рамките на
допустимата от +/-2%. За тези действия бил съставен констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване
№377690/11.08.2017г. Въпреки положените усилия от страна на служителите на
ответника да открият клиента, за да присъства на проверката, същият не бил
открит и тя била извършена в присъствието на двама свидетели, които не били
служители на оператора, подписали и констативния протокол. Действително, към датата на
процесната проверка, разпоредбите от ПИКЕЕ относно реда за извършване на
проверки на СТИ били отменени, но такъв бил разписан и се съдържал в Общите условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на „Електроразпределение Юг" АД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-014 от 10.05.2008г.,
действащи между страните. Процесният
електромер бил предаден на Българския институт по метрология (БИМ) за извършване
на метрологична експертиза, като заключението на лабораторията било, че при отваряне на електромера било констатирано следното: "Няма индикация за
отворен
капак на клемен блок. Изваден е куплунг на датчика за регистриране на отворен
капак на клемния блок, залепена
е пластина на датчика за регистриране отваряне на основния капак на
електромера. Срязан е един от изводите на куплунг Х2. Има изменение в електрическата
схема. По този начин са изменени техническите и метрологични
характеристики на електромера и преминаващата през него електрическа енергия
се измерва с отклонение, извън границите на допустимото, посочено в точки 4.4. и
4.6." ." и е
обективирано в изготвения от БИМ Констативен протокол от метрологична
експертиза на средство за търговско измерване № 1045/25
В съдебно заседание пълномощникът на
ищеца моли искът да се уважи. Претендира разноски.
В
съдебно заседание пълномощникът на ответника не се явява. В постъпила молба моли
искът да се отхвърли. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата
и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Не е спорно между страните
по делото, че по силата на договорни отношения ответникът разпространява и
продава електрическа енергия и ищецът е клиент на ответника, с клиентски ххх.
В
приетия по делото констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ
№ 377690/11.08.2017г., неподписан от ищеца, е
посочено: ключ за алармен капак не работи, съмнение за манипулация. Електромерът
е свален за експертиза, поставен в безшевна торба с пломба – за предаване за
експертиза.
Видно
от приетия констативен протокол от експертиза на СТИ на БИМ № 1045/25.06.2018г.,
при експертизата е констатирано: Осъществяван е достъп до вътрешността на
електромера. Няма индикация за отворен капак на клемен блок. Изваден е
куплунгът на датчика за регистриране на отворен капак на клемния блок. Залепена
е пластината на датчика за регистриране отваряне на основния капак на
електромера. Срязан е един от изводите на куплунг Х2. Има изменение в
електрическата схема.
Начислено е задължение за сумата от 238,77 лв. с
ДДС - дължима вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно
измерване на количеството ел. енергия, за периода 13.05.2017г. – 11.08.2017г. за
начислена 1462 кВтч ел. енергия.
С предявения иск ищецът отрича
правото на ответника да получи сумата от 238,77 лв. по горепосочената данъчна
фактура за начислена електрическа енергия. В тежест на ответника е да докаже
съществуването на оспореното право.
От събраните по делото доказателства
е установено, че електромерът е манипулиран. Но, съгласно
разясненията, дадени с решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. и
решение № 173 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, със
ЗИД ЗЕ ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е въведено законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане
на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал.1, т.6
ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите условия на договорите на ред
за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставена електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на
елекроразпределителното дружество да създаде посочените правила със съответното
съдържание на новата законова уредба, както съответно и Общи условия на договорите
с крайния потребител на електрическа енергия, предвиждащи ред за уведомяване на
клиента при наличие на основание за корекция.
§ 199, ал.2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвижда до приемането
на подзаконови нормативни актове и общи административни актове по приложението
на новата уредба или до привеждането им в съответствие с нея, да се прилагат
действащите, доколкото не противоречат на закона. Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на ответното дружество не съставляват
подзаконов нормативен акт или общ административен акт, поради което посоченият § 199, ал.2 ПЗР
ЗИД ЗЕ не намира приложение по отношение на тях. С изменението на чл. 98а ЗЕ
в сила от 17.07.2012 г. е предвидено в съдържанието на Общите условия да се
включи и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметки, съгласно чл. 83, ал.1, т.6
ЗЕ. Такова изискване не е предвидено в предходните редакции на ЗЕ,
както и за заварените от новата уредба Общи условия на ответника. В действащите
Общи условия на последния е предвидено задължение на последния за уведомяване,
но не и редът за това.
Поради изложеното и тъй
като снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6
ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия, чието съдържание да
отговаря на изискванията в посочената норма, доколкото в заварените Общи
условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента, при наличие на основание
за корекция, предявеният иск се явява основателен и като такъв, следва да бъде
уважен.
С оглед изхода на спора, в тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски – за държавна
такса – 50 лв. и за адвокатски хонорар –350 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по
отношение на „Ххх, ЕИК ххх, че Д.И.Д., ЕГН **********,***, не дължи на
дружеството сумата в размер на 238,77 лева, представляваща сума за допълнително
начислена ел. енергия, вследствие на установено неизмерване, непълно или
неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромер с фабричен
№*********, за период от 13.05.2017г. до 11.08.2017г., за имот с ХХХ, за която е издадена фактура № ххх.
Осъжда „Ххх, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ххх, да заплати на Д.И.Д.,
ЕГН **********,***, сумата в размер на 400 лева, направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва
пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: