№ 501
гр. Бургас , 10.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500921 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 419, във вр. чл. 279, във вр. чл. 274 – 278 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба с вх № 1858/22.03.2021 г. на РС
Бургас от У. П. М., роден на **********г. от гр.Ч., ул.А.С. № 10, ет.1, ап.4, заявена чрез
пълномощника му адв. Теодор Шейков с посочен съдебен адрес в гр.Бургас Трий Сити
Център/ул.Сердика № 2Б, ет.3, офис 7, п.к.17 против Разпореждане за незабавно изпълнение
и издаване на изпълнителен лист, обективирано в Заповед № 2495/18.09.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 5384/2020г. на РС-
Бургас.
Жалбоподателят моли за отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение като
незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че след като е издадено обжалваното
разпореждане по ч. гр. д. № 416/2019 г е издаден и изпълнителен лист от 10.05.2019 г. и е
образувано изпълнително дело № 201970604000130 на ЧСИ Росица Стоянова. Сочи, че на
25.07.2009 съдебният изпълнител е връчил на Г. В. покана за доброволно изпълнение.
Навежда, че представеният по делото договор с нотариална заверка на подписите е
нередовен от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, тъй като
е подписан от пълномощник на жалбоподателя. Тъй като пред заповедния съд не е
представено пълномощното към договора, то не е установено представителната власт на
пълномощника, подписал договора от името на жалбоподателя. Счита, че заповедният съд е
следвало да извърши дължимата проверка от външна страна по отношение представителната
власт. На следващо место сочи, че договора не удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане, тъй като предмет е поддръжка на общи части за частично изминал период от време
и следва да се изясни дали реално е извършвана от насрещната страна такава дейност. На
следващо место сочи, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като длъжникът няма
1
постоянен адрес и седалище на територията на страната, нито има обичайно пребиваване
или място на дейност, поради което е налице пречка за издаване на заповедта. Моли за
отмяна на обжалваното разпореждане и обезсилване на издадения изпълнителен лист.
Претендира разноски. Оспорва като прекомерни разноските на насрещната страна, сторени
и присъдени в заповедното производство.
Ответникът по частната жалба ЕТ“Марс-Мурад Мехмед“ с ЕИК-*********, чрез
своя порцесуален предсативтел адв.МV Господинов, с посочен съдебен адрес в гр.Бургас,
ул.В.Левски № 7, ет.4 е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата като
неоснователна. Твърди се, че съобразно чл. 419, ал. 2 от ГПК жалбата не може да се
основава на съображения, извлечени извън актовете по чл. 417 от ГПК. Сочи, че проверката
на представителната власт на пълномощника е извършена от нотариуса преди извършването
на нотариалната заверка на договора. Навежда, че длъжникът, съобразно представено
извлечение от регистър Булстат има вписан адрес на територията на страната, поради което
твърденията за липсата на такъв са неверни. Моли за потвърждаване на обжалваното
разпореждане като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. С оглед
възражението на насрещната страна навежда, че сторените и присъдени разноски на
заявителя в заповедното производство са определени към минимума.
По делото е постъпила от У. П. М., чрез пълномощника му адв. Теодор Шейков и
частна жалба срещу Определение № 286/25.03.2021г. по делото, с което е оставено без
уважение искането на М. за спиране по реда на чл.420 ГПК. В тази жалба са изложени и се
поддържат възраженията по частната жалба по чл.419 ГПК, описани по-горе, като е
добавено възражение, че заявителя не е избран от ОСЕС да извършва поддръжка на
комплекса, поради което и изпълняемо право по представения към заявлението договор за
поддръжка с нотариална заверка, станал основание за издаване на заповедта по чл.417 ГПК,
не съществува. Наред с това е налично и бланкетно твърдение, че процесния договор е
потребителски и е в нарушение на чл.143, ал.2, т.9 ЗЗП, поради което претендираните суми
не се дължат.
По тази частна жалба е постъпил отговор от насрещната страна ЕТ“Марс-Мурад
Мехмед“ с ЕИК-*********, чрез своя процесуален предсативтел адв.МV Господинов, с
който се моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение по чл.420
ГПК да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Твърди, че в случая е сключен
индивидуален договор за поддръжка на общите части и апартамента, който е собствен на
възложителя по договора, като срокът на договора е за пет години, считано от 2016г., поради
което няма отношение към възможността на ОСЕС да възлага дейности по управление и
поддръжка на трети лица. Счита за правилно и обосновано становището на БРС, че не е
налице нито една от хипотезите на чл.420 ГПК, поради което и искането основателно е
отхвърлено. Навежда, че всички възражения са по съществото на делото и следва да бъдат
развити в образуваното вече исково производство. Претендира съдебни разноски.
2
Съдът, след преценка на изложените в частната жалба и отговора съображения и
материалите по ч.гр.д. № 5384/2020 г. по описа на Бургаския районен съд, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районен съд -Бургас е депозирано от ЕТ“Марс-Мурад Мехмед“ с ЕИК-
********* Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу У. П.
М., роден на **********г., ш. гражданин с БУЛСТАТ – *********, с адрес по регистър
булстат в гр.С., м.Б., бл.*, ет.*, ап.**** за сумата от 1090,80 евро, представляваща частично
предявена главница, цялата в размер на 1545,30 евро с ДДС за календарната 2020г.,
представляваща годишна такса за поддръжка по чл.2.1, платима в срок до 31.01. на всяка
календарна година, по сключен между страните договор от 13.06.2016г.за поддръжка на
собствения на длъжника апартамент № СА22, с нотариална заверка на подписите с рег.№
963/13.06.2016г. на помощник нотариус при нотариус с рег. № 699 в регистъра на
Нотариалната камара, ведно със законната лихва начиная от датата на подаване на
заявлението – 08.09.2020г. до окончателното изплащане и разноски.
Към заявлението е приложен документ по чл. 417, т. 3 от ГПК, а именно- договор
от 13.06.2016г.за поддръжка на собствения на апартамент № СА22, с нотариална заверка на
подписите с рег.№ 963/13.06.2016г. на помощник нотариус при нотариус с рег. № 699 в
регистъра на Нотариалната камара, съгласно който длъжника, в качеството си на собственик
на апартамент № СА22 е възложил на заявителя дейности по поддръжка на общи части
срещу задължение в срок до 31.01. н съответната календарна година да заплаща годишна
такса от 1545,30евро с ДДС за срок от пет години.
По така постъпилото заявление е разпоредено издаване на Заповед №
2495/18.09.2020г. за изпълнение на парично задължение възоснова на документ по чл.417
ГПК и изпълнителен лист за сумата от 1090,80 евро, представляваща частично предявена
главница, цялата в размер на 1545,30 евро с ДДС за календарната 2020г., законните лихви от
датата на подаване на заявлението и сторените по заповедното производство разноски от
заявителя.
Против разпореждането е постъпила частна жалба по чл.419 ГПК, възражение по
чл.414 ГПК и искане по чл.420 ГПК всички с идентични мотиви, посочени по-горе.
Последното е отхвърлено с определение № 286/25.03.2021г. с мотив, че не се установява
която и да е от хипотезите на чл.420 ГПК, тъй като не се касае за потребителски договор, не
са представени каквито и да било писмени доказателства за недължимост на сумата, липсва
представено надлежно обезпечение, а останалите възражения на длъжника, че не е подписал
договора, а към договора не е представено пълномощно на лицето подписало го като негов
пълномощник са счетени за такива по същество и не следва да бъдат разрешавани в
заповедното производство.
С оглед дадени указания по чл.415, ал.2 от ГПК на заявителя да предяви
3
установителен иск в едномесечен срок, като довнесе д.т. е приложен препис към
заповедното производство от искова молба по чл.422 ГПК с вх.№ 4981/10.05.2021г. по описа
на БРС от заявителя против длъжника.
При така установените факти и като съобрази Закона, Бургаският окръжен съд
намира, че жалбата е неоснователна в частта относно оплакванията по допуснатото
незабавно изпълнение, а в останалата част засягаща издаването на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК е недопустима. Обжалваното разпореждане по чл.417 ГПК и обжалваното
определение по чл.420 ГПК са правилни и законосъобразни и следва да бъдат потвърдени.
Разпоредбата на чл.419 ГПК дава възможност на длъжника да обжалва заповедта
по чл.417 ГПК само досежно допускането на незабавно изпълнение. Самата заповед за
изпълнение съгласно чл.413, ал.1 ГПК не подлежи на обжалване от страните, освен в частта
по разноските.
В производството по чл. 417 и сл. ГПК, заповедният съд проверява само налице ли
са от формална страна предпоставките за издаване на заповед за изпълнение, респ. на
незабавно изпълнение и изпълнителен лист: дали актът въз основа на който се иска издаване
на изпълнителен лист е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа.
След проверката, извършена по реда на чл. 419, ал. 2 ГПК, настоящата инстанция
споделя изводите на РС Бургас и намира, че актът, възоснова на които се иска издаване на
изпълнителен лист – Договор с нотариална заверка на подписите е редовен от външна
страна и от съдържанието му се установява ликвидно и изискуемо, респ. – подлежащо на
изпълнение вземане на заявителя срещу длъжника.
Направените от частния жалбоподател възражения досежно представителна власт,
наличието на изпълнение на задълженията на насрещната страна по договора, налични ли
са предпоставките за провеждане на ОС на ЕС са по съществото на спора и не могат да
бъдат разглеждани в настоящото производство, но същите подлежат на разглеждане в
образуваното исково такова по предявената искова молба по чл.422 ГПК от заявителя.
Несъстоятелно е възражението, че длъжникът няма регистриран адрес в страната с
оглед представената справка по регистър Булстат. Нещо повече видно от приложена по
делото покана за доброволно изпълнение от ЧСИ съобразно задължението му по чл.418, ал.5
от ГПК, същата е връчена лично на длъжника на адреса му по Булстат.
Не се споделя възражението за прекомерност на адв.възнаграждение на заявителя
от 380лв., т.к. съобразно разпоредбата на чл.чл.7, ал.7 от Наредба № 1 за минималните
размери на адв.възнаграждения същото е определено към минимума/който възлиза на
335,79лв./ и незначително го надвишава.
Не се сочат писмени доказателства че вземането не се дължи, като от договора на
4
етап заповедно производство е видно обратното. Няма и основания с оглед съдържанието и
предмета на договора да се приеме, че същият е потребителски. Напротив, настоящият
съдебен състав споделя становището на БРС, че в случая е сключен индивидуален договор,
касаещ собствения на жалбоподателя апартамент, с белезите на договор по чл.2 от ЗУЕС. Не
е представено обезпечение по чл.420, ал.1 от ГПК. При изложеното правилно е отхвърлени и
искането за спиране на изпълнението и обжалваното определение следва да бъде
потвърдено.
Видно е, че изложените в жалбата доводи не могат да бъдат окачествени като
такива по чл. 419, ал. 2 ГПК – съображения, извлечени от акта – в настоящия случай от
процесния договор с нотариална заверка на подписите.
Що се отнася до доводите, касаещи издаването на ИЛ и заповедта за изпълнение
към ПДИ – съдът ги намира за неотносими към настоящото дело, защото не са свързани с
постановяването на незабавно изпълнение на задължението им.
За пълнота следва да се добави, че съдът не споделя твърденията на частния
жалбоподател, че актовете на съда по сложеното за разглеждане заповедно производство по
ч.гр.д. № 1276/2019г. по описа на Районен съд Бургас са нищожни. Нищожно е съдебното
решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън
правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото
решение или неподписаното решение./ ТР № 1/10.02.2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г. на
ОСГТК/, какъвто не е настоящия случай.
Ето защо жалбата срещу допуснатото от БРС незабавно изпълнение на издадената
заповед за изпълнение е неоснователна. Обжалваното разпореждане на Бургаския районен
съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. По изложените
съображения следва да бъде потвърдено и обжалваното определение, с което искането по
чл.420 ГПК е оставено без уважение.
С оглед изхода по делото въззиваемата страна има право на разноски и такива са
искани. По всяка от двете жалби е постъпил писмен отговор, към който е приложено
пълномощно, видно от което е заплащано адв. възнаграждение от по 200лв. за изготвяне на
всеки от писмените отговори, чието присъждане следва в тежест на частния жалбоподател.
С оглед на гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на Заповед №
2495 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК от 18.09.2020 г. по ч. гр. д. №
5384/2020 г. по описа на Бургаски районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 286/25.03.2021г. по ч. гр. д. № 5384/2020 г. по
5
описа на Бургаски районен съд, с което е оставено без уважение искане по чл.420 ГПК.
ОСЪЖДА У. П. М., роден на **********г., ш. гражданин с БУЛСТАТ –
*********, с адрес по регистър булстат в гр.С., м.Б., бл.*, ет.*, ап.**** да заплати на
ЕТ“Марс-Мурад Мехмед“ с ЕИК-********* сторените разноски за адв. възнаграждение във
въззивното производство в общ размер от 400лв..
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
осн. т. 8 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6