№ 19056
гр. ......., 28.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110118322 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от КР. Г. АНД. против „Юробанк България“
АД с искане за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не
дължи на ответната търговска банка сумата от 11 613,83 лв., представляваща главница по
договор за кредит № 289-34/03.11.2009 г., сумата от 10 3339,64 лв., представляваща законна
лихва за забава върху главницата за периода от 28.06.2013 г. до 04.04.2022 г. и сумата от
1 915,99 лв., представляваща непогасен остатък от наказателна лихва за периода от
24.08.2011 г. до 19.06.2013 г., за които суми по ч. гр. дело № 27994/2013 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 48-ми състав, е издаден изпълнителен лист от 17.07.2013 г., въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 2690/2013 г. по описа на ЧСИ Силя
Халаджова с рег. № 863 на КЧСИ и с район на действие СГС, поради новонастъпило
обстоятелство – погасяване по давност на правото на принудително изпълнение на
вземанията.
С молба от 20.04.2022 г. ищцата К.А. е направила искане да бъде освободена от
внасянето на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК – поради трудно финансово
положение.
За доказване на тези твърдения към допълнително депозирана по делото молба с вх. №
130746/23.06.2022 г. ищцата е представила декларация за материално и гражданско
състояние от 20.04.2022 г., заверени копия от трудова книжка № 13 и от Заповед №
66/31.05.2019 г. за прекратяване на трудово правоотношение, от рецептурна книжка и
Експертно решение на ТЕЛК от 27.05.2010 г.
В депозираната по делото декларация, под страх от ангажиране на наказателната си
отговорност по чл. 313 НК за деклариране на неверни обстоятелства, ищцата е удостоверила
с подписа си, че не реализира месечен доход, не упражнява дейност като едноличен
търговец, не извършва услуги с личен труд, нито селскостопанска дейност, има сключен
граждански брак, като средствата за издръжка на семейството се осигуряват от трудовото
възнаграждение на съпруга й и възлизат на 2200 лв. – 2800 лв. месечно, притежава жилище
в съсобственост и МПС от 1993 г. Посочва още, че има текущ разход за зъболечение от
около 3 000 лв., както и, че се грижи за майка си, която страда от заболяване, налагащо
направата на допълнителни периодични разходи за лекарства.
1
Въз основа на служебно изискана информация по делото са постъпили писмо от
18.05.2022 г. от Агенция по вписванията с приложени към същото разпечатка по партидата
на физическото лице и копие от нотариален акт, писмо от 23.05.2022 г. от ТД на НАП – гр.
....... и писмо от 02.06.2022 г. от СДВР, отдел „Пътна полиция“. Данните от последните
сочат, че на 18.06.1999 г. ищцата е закупила ½ част от недвижим имот, представляващ
двуетажна еднофамилна жилищна сграда, разположена в имот с адрес: гр. ......., кв. „......“,
район „....“, както и, че за последните 6 месеца към 18.05.2022 г. за лицето К.А. няма данни
за подадени осигурителни декларации, а в централната база на АИС КАТ към 11.05.2022 г.
няма данни за регистрирани на нейно име моторни превозни средства.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК от внасянето на държавна такса в
производството се освобождават физическите лица, за които е признато от съда, че не
разполагат с достатъчно средства, за да ги заплатят. Целта на законоворегламентирания
институт е да не бъде възпрепятстван достъпът до съдебна защита на тези лица. Критериите,
които съдът взема предвид при извършване на своята преценка са доходите на молителя и
на неговото семейство, имущественото му състояние, семейното му положение,
здравословното му състояние, трудовата му заетост, неговата възраст.
В настоящия случай, от представените от ищцата доказателства и декларирани
обстоятелства, както и от данните, следващи от служебно изисканите справки, съдът
намира, че заплащането на дължимата държавна такса за разглеждане на исковата молба в
размер от 954,78 лв., с оглед факта, че молителката е безработно лице, което притежава
единствено ½ идеална част от недвижим имот, в който живее заедно със съпруга си и своята
майка, за която полага грижи, както и липсата на други източници на средства, би създало за
нея финансово затруднение.
Ето защо, са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на
молителката от внасяне на държавна такса по делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищцата КР. Г. АНД., с ЕГН:
********** от задължението за внасяне на държавна такса в настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2