Р Е Ш Е Н И Е
Номер 06.03.2017г. Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
Първо ГО, 15 състав
На девети
декември Година
2015
В публичното
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и секретар
АНТОАНЕТА МЕТОДИЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Банкова гр. дело N 12684 по описа за 2014 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с
правно основание чл.415, ал.1 от ГПК. Ищецът „Т.б.Д“ АД твърди в исковата
молба, че е титуляр на парични вземания, произтичащи от договор за кредит, сключен на 27.04.2010г. с кредитополучател „Б.“ ЕООД и съдлъжници „И.“
ЕООД, А.И. и ответника З.С.З., за сумата от 50 000 евро с краен срок на
издължаване 25.04.2013г. Условията по договора били последователно изменяни с
анекси, както следва – от 19.05.2011г., 30.06.2011г. и 03.10.2012г. За
обезпечаване на вземанията по кредита била учредена договорна ипотека върху
подробно описан в исковата молба недвижим имот, находящ се в землището на с. Усойка.
Поради неизпълнение на поетите от кредитополучателя задължения, изразяващи се в
неплащане на погасителните вноски, на 05.08.2013г. банката пристъпила към
реализиране на правата си по принудителен ред, като подала заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу кредитополучателя и
солидарните длъжници. Поддържа, че ответникът е подал възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената по ч.гр. д. №33116/2013г. по описа на Софийски районен
съд, 66 с-в, заповед по чл.417 от ГПК за сумите 43 750 евро – главница по
кредита, ведно със законната лихва, считано от 05.08.2013г. до окончателното
изплащане; 267,64 евро – възнаградителна редовна лихва за периода
25.07.2013г. – 04.08.2013г.;
4 977,47 – възнаградителна
просрочена лихва за периода 25.11.2012г. – 04.08.2013г., 287,28 лева – служебна
застраховка, поради което моли съдът да признае за установено на осн. чл.415 от ГПК, че е титуляр на горепосочените парични вземания – предмет на заповедта за
незабавно изпълнение. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски, както в
заповедното, така и в исковото производство, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
В законния срок ответникът не е подал
писмен отговор.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и
доводите на страните, намира следното от
фактическа и правна страна:
Исковете са процесуално допустими. Налице са специалните
предпоставки, обуславящи наличието на правен интерес у кредитора от тяхното
предявяване. От приложеното към делото ч. гр. д. № 33116/2013г. на Софийски
районен съд се установява, че същото е образувано по заявление на ищеца от
05.08.2013г. за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл.417 ГПК срещу „Б.“ ЕООД, „И.“ ЕООД, А.Л.И. и ответника З.С.З.. На 17.09.2013г.
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ,
с която е разпоредено посочените в заявлението лица, наред с длъжникa – ответник
в настоящия процес, да заплатят солидарно на заявителя – ищец подробно
описаните в исковата молба суми, произтичащи от договор за кредит №
0272.0310/27.04.2010 г., последователно изменен с допълнителни споразумения с
номера от 1 до 3. Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника –
ответника в настоящото производство на 13.12.2013г., а с писмо с пощенско
клеймо от 27.12.2013г. – в срока по чл.414 от ГПК, по делото е постъпило
възражение от него, в което длъжникът сочи, че не дължи сумата по заповедта за
изпълнение. Възражението е подадено от всички длъжници по издадената заповед,
но предвид факта, че длъжниците – дружества са в производство по
несъстоятелност, спрямо тях производството е спряно на осн. чл.637, ал.1 от ТЗ, a възражението на А.И. е върнато като просрочено.
С разпореждане на съда, връчено на заявителя на
18.07.2014г., на последния е указано, че в едномесечен срок следва да предяви
иск за установяване на вземането си по отношение на длъжника З.З.. Исковата
молба е постъпила в регистратурата на СГС с вх. № 98792 от 18.08.2014г., като
доказателства за това са представени по заповедното дело. Ето защо съдът
намира, че предявените искове са допустими, а при разглеждането им по
същество съдът намира следното:
Исковете са основателни
по следните съображения:
От приетите по делото и неоспорени от ответника писмени
доказателства се установява, че съгласно
договор за кредит № 0272.0310 от 27.04.20010г. ищецът се е задължил да
предостави на „Б.“ ЕООД като кредитополучател, „И.“ ЕООД, „К.“ ЕООД, А.И. и З.З.
– всички като съдлъжници, кредит в размер на максималната сума от 50 000
евро до 25.04.2013г., която е крайната дата за издължаване на кредита. Съгласно
т.1.5. от чл.1 на Договора, ответникът встъпва като съдлъжник изцяло във всички
задължения на кредитополучателя и ведно с останалите съдлъжници отговаря за тях
солидарно пред банката при условията на чл.121-127 от ЗЗД. Кредитът се усвоява
на части, след представяне на искане за усвояване от кредитополучателя, в срок
до 30.03.2011г. Олихвяването на главницата по кредита е уговорено в чл.3 от
Договора, съгласно който кредитополучателят дължи редовна лихва върху усвоения
размер на кредита, формирана от базисен лихвен процент за корпоративни клиенти
на банката в евро, увеличен с надбавка в размер на 5,10%, но не по-малко от 10
% годишно. Към датата на сключване на договора, базовият лихвен процент е бил в
размер на 4,921% или лихвеният процент е възлизал на 10,021% на годишна база.
Лихвата е платима ежемесечно на 25 число, а когато този ден е неработен – на
предходния работен ден. В случай на просрочие на задълженията за погасяване на
главницата или договорената лихва по кредита, или на такса за управление и
други дължими такси, кредитът се олихвява с договорената лихва плюс наказателна
надбавка в размер на 10 процентни пункта от датата на забавата до плащането.
Крайният срок за издължаване на кредита е 25.04.2013г., като е уговорено, че до
25.04.2011г. е допустим гратисен период, след изтичането на който започва
издължаването на главницата по кредита. Същата се погасява на 23 равни месечно
погасителни вноски с размер 2 080 евро, платими на 25-то число на месеца,
считано от 25.04.2013г. Съгласно т.1.4. на чл.5 от Договора кредитополучателят
упълномощава Банката при бездействие от негова страна да застрахова
предоставените обезпечения от негово име и за негова сметка, като при липса на
наличности по сметките му Банката едностранно увеличава размера на
предоставения кредит със сумата на платените застрахователни премии.
На 19.05.2011г. между страните по договора е подписан
Анекс №1, с който крайният срок за усвояване на кредита е променен на
24.05.2011г.
На 30.06.2011г. между страните е подписан Анекс №2 към
договора, съгласно който редовната главница по кредита към датата на подписване
на анекса възлиза на 45 840 евро, просрочената главница е в размер на
4 160 евро, лихвата по просрочената главница възлиза на 11,57 евро, като
просрочената главница се преструктурира в редовна главница. Уговорен е гратисен
период до 24.01.2012г., в рамките на който кредитополучателят и съдлъжниците не
дължат погасяване на задълженията по главница, а само на дължимите лихви, такси
и комисионни. Задължението по главницата се преструктурира на 16 месечни вноски
от по 3 125 евро, считано от 25.01.2012г. до 25.04.2012г.
На 03.10.2012г. между страните по договора, с изключение
на „К.“ ООД, е подписан Анекс №3, с който е договорено, че към датата на
подписване на анeкса задълженията по договора възлизат
на 21 875 евро редовна главница и същата сума просрочена главница, като
просрочената главница се преструктурира в редовна. Прекратяват се задълженията
на „К.“ ООД като съдлъжник по договора. Уговорен е нов гратисен период до
24.01.2013г., след изтичането на който започва погасяването на главницата.
Остатъкът по главницата се погасява на 4 равни месечни погасителни вноски,
всяка една в размер на 10 937,50 евро , платими на 25-то число всеки
месец, считано от 25.04.2013г.
По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна
експертиза на вещо лице П.Д., неоспорено от страните, което съдът кредитира
изцяло като компетентно изготвено и пълно. От същото се установява, че сумата
от 50 000 евро по кредита е усвоена на общо 17 транша в периода 27.05.2010
г. – 25.05.2011г. В изпълнение на
договора кредитополучателят и съдлъжниците са извършвали плащания в периода
31.05.2010г. – 31.01.2013г. на суми в общ размер 18 512,46 евро, с които са погасени задължения по процения договор в
размер, както следва: 6 250 евро главница, 2 910,57 евро редовна
лихва с падежи от 25.06.2010г. до 25.05.2011 г., 7 869,04 евро просрочени
лихви с падежи 25.04.2011г. – 25.10.2012г. и 1 482,85 евро такси / такИ.
са уговаряни както с първоначалния договор – за обработка на молба за кредит,
за вписване на ипотека и др., както и с анексите – за предоговаряне/. На
13.03.2012г. и 25.04.2012г. са заплатени вноските по главницата с падежи
25.01.2012г. и 25.02.2012г., след което е договорен гратисен период за вноските
по главницата, но последващи плащания по нея не са постъпвали. Не са заплатени
вноските за главница с падежи 25.01.2013г. до 25.04.2013г., като към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение –
05.08.2013г. забавата е в размер на 191 дни.
На 29.11.2012г. и 31.01.2013г. е заплатена изцяло договорната
лихва с падеж 25.10.2012г. Няма постъпили последващи плащания за договорна
лихва. Не са заплатени вноските за договорна лихва с падежи от 25.11.2012г. до
25.07.2013г. Към 05.08.2013г. забавата възлиза на 283 дни.
Общият размер на непогасената главница по процесния
договор за кредит възлиза на сумата от 43 750 евро и към 05.08.2013г.
цялата е с настъпил падеж, предвид уговореното с Анекс №3 заплащане на същата
на 4 равни месечно вноски в срок до 25.04.2013г., което не е изпълнено. Общият
размер на незаплатената просрочена лихва с падежи от 26.11.2012г. до
25.07.2013г. е в общ размер от 4 977,47 евро, а на незаплатената редовна
лихва за периода 25.07.2013г. – 04.08.2013г.
е в общ размер на 267,64 евро. В изпълнение на уговореното, съгласно
чл.5, т.1.4. от Договора, банката е сключила служебна застраховка по полици №
№08080120910000005 и 0807012910000016, по които към 05.08.2013г. незаплатена е
четвърта вноска в размер на 146,88 евро или равностойността на 287,28 лева.
Ето защо, съдът приема за установено по делото както от
фактическа, така и от правна страна, че
към датата на подаване на заявлението по ч.г.д. №33116 по описа на СРС за
2013г., задълженията по процесния кредит са били в установените от заключението
на ССчЕ, изцяло кредитирано от съда, размери, както всяко от тях е било с
настъпил редовен падеж, съобразно уговореното между страните. Ето защо, съдът
приема за доказано по делото, че ищецът към тази дата е бил титуляр на
изискуеми вземания в посочените в исковата молба, както и в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение размери по отношение на ответника, който е
длъжник, наред с кредитополучателя, по силата на уговорената между страните
солидарност, на осн. чл. 121 от ЗЗД. Исковете са основателни и следва да бъдат
уважени изцяло.
С оглед изхода
на делото искането на ищеца за присъждане на разноски в исковото производство е
основателно. Видно от доказателствата по делото и представения списък по чл.80
от ГПК, той е направил разноски по делото в размер на 400 лева за депозит за
вещо лице, 1 922,27 лева за
държавна такса, претендира и юрисконсултско възнаграждение в размер на
3 413,40. Следователно, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да
се присъдят общо разноски в размер на 5 735,67
лв. Следва да бъдат присъдени и разноските, направени от ищеца в заповедното производство,
доколкото съгласно т.10.в от Тълкувателно решение на ВКС от 18.06.2014г.
относно заповедното производство присъдените със заповедта за изпълнение
разноски за заповедното производство не се включват в предмета на
установителния иск по чл.415, ал.1 или по чл.422 ГПК, а представляват законна
последиците от уважаването, респективно отхвърлянето на иска. Следователно, съдът в исковото производство
се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение. Ето защо, на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в
рамките на заповедното производство разноски, а именно 1 922,27 лв. платена
държавна такса и 1 411,13 лв. –
юрисконсултско възнаграждение или общо 3 333,40 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на
З.С.З., ЕГН **********,*** съществуването на следните вземания на
„Т.Б.Д” АД с ЕИК
******, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от А.А. и Г.Г. –
изпълнителни директори, за които са издадени заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК от 17.09.2013г. по ч. гр. д. № 33116/2013 г. по описа
на СРС и изпълнителен лист: за сумата от 43
750 евро, представляваща незаплатена главница по договор за кредит
0272.0310 от 27.04.2010 г., анекс №1 от
19.05.2011г., анекс №2 от 30.06.2011г., анекс №3 от 03.10.2012г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК – 05.08.2013 г.,
до окончателното плащане; възнаградителна лихва в размер на 267,64 евро за периода 25.07.2013г. –
04.08.2013г.; мораторна лихва в размер на 4 977,47
евро за периода 25.11.2012г. – 04.08.2013г.
и застрахователна премия в размер на 287,28
евро.
ОСЪЖДА З.С.З., ЕГН **********,*** да заплати
на „Т.Б.Д” АД с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ***, представлявана от А.А. и Г.Г. – изпълнителни директори
сумата от 5 735,67 лв., представляваща направени по делото разноски,
както и сумата от 3 333,40 лв.
- направени разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.