Р Е Ш
Е Н И Е
№
…………../………………2020г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА,
VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на шести август 2020г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
при участието на секретаря Галина Владимирова
и прокурора Нина Величкова,
като разгледа докладваното
от съдия Желязкова КАНД № 1288/2020г.
по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на Областна дирекция по безопасност на храните – Варна (ОДБХ - Варна),
представлявана от директора д-р З. Д., подадена чрез гл. юрисконсулт Г.Г.,
срещу Решение № 673 от 09.04.2020 г., постановено по АНД № 813/2020 г. на
Районен съд – Варна (ВРС), с което е отменено Наказателно постановление (НП) №
ЗЖ-13 от 02.07.2019 г., издадено от Директора на ОДБХ – Варна, с което на д-р Ц.Л.Д.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв., на основание
чл. 413, ал. 1 от Закона за ветеринаромедицинската дейност (ЗВМД) за извършено
нарушение на разпоредбите на чл.39 ал.2 т.7, във вр. с чл.39 ал.2 т.5 от ЗВМД.
С жалбата се
настоява, че решението на ВРС е постановено при неправилно приложение на
материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Според
касатора, доколкото в НП е записано, че е нарушен чл. 39, ал. 2, т. 7, във вр.
с чл. 39, ал. 2, т. 5 от ЗВМД, неправилно, ВРС приема, че с едно деяние са
извършени две отделни нарушения. Сочи се, че според словесното описание на
деянието в НП същото се състои в непредставяне при поискване от контролните
органи на амбулаторен дневник по образец на БАБХ и като пояснение е добавено за
какво се ползва въпросния дневник и какво се вписва в него, а не че не е воден.
На следващо място се изтъква, че неправилно ВРС приема, че материалният закон е
неправилно приложен. Поддържа се, че е налице задължение амбулаторният дневник
да се представи при поискване от БАБХ, като това задължение възниква в момента
на проверката, за което срокът за предоставяне е веднага - в случая на
10.06.2019 г., когато д-р Д. е следвало да представи процесния дневник, което
не е сторено до края на проверката, предвид отразеното в Протокол №
02-01/10.06.2019 г. Изтъква се, че именно чрез този дневник могат да се
проследят всички манипулации като липсата му на място е възпрепятствала
проверяващите да направят проверка дали всички установени в приюта животни са
били вписани в него и на кое животно каква манипулация е извършена. Според
касатора именно ОПБК – с Каменар, е мястото, където се осъществява ветеринарно
медицинското обслужване, респ. това е мястото, където следва да се съхранява
документацията, включваща и амбулаторния дневник, а не амбулаторията, чийто
представител е д-р Д., каквито са твърденията на въззивния съд. Искането е да
се отмени решението на ВРС и да се потвърди НП.
Ответникът по
касационната жалба – Ц.Л.Д., чрез процесуалния си представител - адв. Д.С., с
писмена молба поддържа неоснователност на жалба и прави искане за оставяне в
сила на решението на ВРС като правилно, законосъобразно и съобразено със
събраните по делото доказателства.
Участващият по делото прокурор
дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като сочи, че
решението на районния съд е правилно и законосъобразно. Пледира за оставяне в
сила на решението на ВРС.
Административният
съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, изведени от ВРС от
събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и
заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от
наказаното дружество касационни основания и в обхвата на касационната проверка,
очертан в разпоредбата чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице, участвало
във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него,
поради което е процесуално допустима.
С обжалваното
решение,
при повторно разглеждане на делото, ВРС е отменил Наказателно постановление №
ЗЖ-12 от 02.07.2019 г., издадено от Директора на ОДБХ – Варна, с
което за нарушение на чл. 39, ал. 2, т. 7, във вр. с чл. 39, ал. 2, т. 5 от
ЗВМД, на д-р Ц.Л.Д. е наложено административно наказание «глоба» в размер на
400 лева, на основание чл. 413, ал. 1 от ЗВМД.
Според
НП, при извършена проверка на 10.06.2019 г. в Общински приют за безстопанствени
кучета – с. Каменар, е установено, че д-р Д., управител на ветеринарна
амбулатория с рег. № 0392059, собственост на „ПЕТ ВЕТ – Ц.Д.“ ЕООД, с ЕИК
*********, в качеството си на ветеринарен лекар, и съгласно сключен договор №
Д19000114 ВН от 01.02.2019 г. с Община Варна за предоставяне на
ветеринарномедицинско обслужване и свързаните с него дейности за нуждите на
ОПБК – Каменар, не представя при поискване от контролните органи документация –
амбулаторен дневник по образец на БАБХ, в който да са вписани извършените
лечебни процедури и профилактика на кучетата, приети в животновъден обект ОПБК
– Каменар с регистрационен № 9102-0082.
НП е
издадено въз основа на съставен на 19.06.2019 г. АУАН с № 15.
ВРС е
констатирал, че АУАН и НП са съответно съставен и издадено от компетентни
органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, а АУАН е съставен в
присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при установяване на
нарушението.
За да отмени обжалваното
НП, ВРС приема, че НП е постановено в нарушение на процесуалния и материалния
закон.
ВРС приема, че
словесното описание на нарушението /както в АУАН, така и в НП/ води до извода,
че с едно и също деяние нарушителят е осъществил състава на две отделни
нарушения – по чл. 39, ал. 2, т. 5 и т. 7 от ЗВМД, а нормата на чл.413 ал.1 от
ЗВМД предвижда отделна санкция за всяко неизпълнение на задължение по чл. 39,
като в случая е наложено едно административно наказание. Направен е извод, че е
неясна волята на наказващия орган за кое точно от описаните нарушения е
ангажирана отговорността на наказаното лице, което води до ограничаване правото
на защита на лицето, респ. допуснато и съществено процесуално нарушение, поради
което НП е незаконосъобразно.
На следващо място,
ВРС приема, че НП е необосновано, с оглед следните съображения:
Жалбоподателя е
наказан затова, че в деня на проверката не представил амбулаторен дневник.
Съгласно ал. 2 на чл.
101 от Наредба № 41 от 10.12.2008 г. за изискванията към обекти, в които се
отглеждат, развъждат, и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, към
пансиони и приюти за животни, раздел I от главата за Приюти за безстопанствени
животни за осигуряване на здравните грижи за животните, приютът трябва да има
сключен договор за ветеринарномедицинско обслужване с регистрирано ветеринарно
лечебно заведение или да разполага с такова в самия приют. Такъв, видно от
доказателствата по делото от страна на Община Варна е сключен с „ПЕТ ВЕТ – Ц.Д.”
ЕООД за предоставяне на ветеринарномедицинско обслужване на ОПБК-Каменар. Няма
представени от страна на АНО доказателства, че ОПБК-Каменар има регистрирана
амбулатория, в която следва да се води амбулаторен дневник.
ВРС е съобразил и
обстоятелството, че при връчване на АУАН жалбоподателят е отразил, че в
тридневен срок е представил искания дневник, което се потвърждава и от
показанията на свидетелите.
Позовавайки се на
изложеното, ВРС приема, че нарушението не е установено по един несъмнен и
безспорен начин, като тежестта на доказване лежи именно върху
административнонаказващият орган и нарушителят не е длъжен да доказва, че е
невинен.
Неизясняването на
фактите и твърденията от страна на наказващия орган, както в АУАН, така и в НП,
водят до необоснованост на НП. Освен, че следва да бъдат описани всички
обстоятелства по извършването на нарушението, следва да бъдат наведени и
доказателства в тяхна подкрепа, тъй като посоченото в закона нарушение, което
се твърди, че е извършено от лицето, е предмет на доказване по делото. Т.е.
налагането на наказание при неизяснени обстоятелства е незаконосъобразно, тъй
като, за да бъде наложено такова, нарушението следва да е безспорно доказано.
Според ВРС,
административнонаказващият орган формално е обсъдил обстоятелствата, имащи
значение за административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, така
както повеляват разпоредбите на чл. 27 и чл. 53 от ЗАНН, като липсва конкретна
мотивировка защо не се приема случаят за маловажен. Въззивният съд посочва, че
се касае се за първо нарушение (не са представени доказателства за обратното),
като от него не са настъпили никакви вредни последици, поради което в нарушение
на процесуалните правила, без да бъдат съобразени горепосочените обстоятелства,
наказващият орган, макар и да е определил административно наказание в
минималния размер, е издал на практика един незаконосъобразен акт, който следва
да бъде отменен.
Решението на ВРС е
правилно като постановено при липса на касационните основания, посочени в чл.
348 от НПК.
При обективно
възприетата за установена от ВРС фактическа обстановка по делото, въззивният
съд обосновано стига до правилен извод, че административнонаказателната
отговорност на наказаното лице е незаконосъобразно ангажирана.
По своята същност
възраженията на касатора са за неправилно приложение на материалния закон от
страна на ВРС.
Касационната
инстанция намира, че неправилно ВРС приема, че словесното описание на
нарушението сочи на извършване с едно деяние на две нарушения, респ. при
издаване на НП не е налице нарушение на процесуалните правила в този аспект,
което да обосновава отмяната му. С основание касаторът настоява, че ясно в АУАН
и в НП е вписано, че нарушението се състои в непредставяне при поискване от
контролните органи на документация – амбулаторен дневник по образец на БАБХ, и
като пояснение е добавено какъв документ не е представен, за какво се ползва
процесния дневник и какво се вписва в него. Словесното описание на деянието не
сочи на повдигнато обвинение за неводене на амбулаторен дневник по образец – регламентирано в
чл. 39, ал. 2, т. 5 от ЗВМД изискване/задължение за ветеринарните лекари, които упражняват
ветеринарномедицинска практика.
Основателността на
този довод на касатора обаче не обуславя наличие на основания за отмяна на
решението на ВРС, доколкото останалите доводи, изложени в касационната жалба са
неоснователни.
Несъстоятелно е
твърдението на касатора, че въззивният съд приема, че „законът не обвързва с
определен срок изпълнението на задължението да се представят документи“ – такъв
извод в обжалваното решение липсва. Независимо от последното, съдът намира, че
по принцип спецификата на дейността, извършвана от ветеринарните лекари, както
и спецификата на извършвания от органите на ОБДХ контрол върху дейността им,
както и сочената в касационната жалба, цел на контрола (установяване
извършените манипулации) и липсата в закона на изрично разписан времеви момент
на задължението за предоставяне на процесния документ (законодателят не е
регламентирал изрично, че по време на проверката на място, следва да се
представят изисканите документи), би следвало да се тълкува, че предполага
задължение за представяне на изисканите документи в определен от контролните
органи разумен срок. Факта на извършване на контрол върху дейността на
ветеринарен лекар, не следва да се приема, че има превес пред ангажимента на
лекаря да извършва определена манипулация и да следва да прекрати дейността си,
с цел да осигури на проверяващите незабавно изискваните документи.
Настоящият състав на
съда намира, че правилно и законосъобразно районният съд приема, че НП следва
да се отмени предвид мотивите на обжалваното решение по отношение
неизясняването налице ли е регистрирана амбулатория на ОПБК – Каменар, в която
следва да се води амбулаторен дневник, респ. да се представи при поискване от
контролните органи, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към
мотивите на ВРС. Както и районният съд е посочил, възползвайки се от
възможността, регламентирана в чл. 101, ал. 2 от Наредба № 41 от 10.12.2008 г.
за изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат, и/или предлагат
домашни любимци с цел търговия, към пансиони и приюти за животни (да се сключи
договор за ветеринарномедицинско обслужване с регистрирано ветеринарно лечебно
заведение или да разполага с такова в самия приют), в случая е налице възлагане
на предоставянето на дейността за осигуряване на здравните грижи за животните
от Община Варна на „ПЕТ ВЕТ – Ц.Д.“ ЕООД
по отношение на ОПБК – Каменар. Според чл. 3 от приложения към
административната преписка договор дружеството се е задължило да извършва
услугите във ветеринарна лаборатория І категория (съгласно Наредба № 41 от
10.12.2008 г.) и/или в ОПБК Каменар.
Несъмнено е налице задължение на ветеринарния лекар да води амбулаторен
дневник. Предвид обаче конкретната уговорка в Договор рег. № Д19000114ВН от
01.02.2019 г., задължението на ветеринарния лекар да представи при поискване
при проверката на 10.06.2019 г. (която е извършена според свидетелските
показания 17:15 часа) амбулаторен дневник за извършените дейности по отношение
на животните в ОПБК Каменар не обосновава извод за безспорно извършване на
вмененото нарушение, тъй като по разбиране на съда независимо къде е извършена
дейността (в лабораторията на дружеството или в ОПБК) амбулаторният дневник
следва да се съхранява в лечебното заведение, където упражнява дейността си
ветеринарният лекар. Освен това не са налице данни в АУАН или в НП въобще за
наличие на регистрирана амбулатория в ОПБК Каменар.
С касационната жалба
се настоява, че амбулаторният дневник следва да се съхранява на мястото, където
се осъществява ветеринарномедицинското обслужване, а не в амбулаторията, чийто
представител е д-р Д.. Не е ясно как ще бъде постигнат от органите на ОБДХ
пълноценен контрол според данните от амбулаторния дневник, ако на животните от
ОПБК – Каменар са извършвани манипулации в амбулаторията на „ПЕТ ВЕТ – Ц.Д.“
ЕООД и именно в амбулаторния дневник на лечебното заведение, където е извършена
дейността, същата е вписана.
Изложеното е в
подкрепа на извода, че правилно ВРС е отменил процесното НП.
При извършената служебна
проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че
решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или
обявяване на нищожност.
Съдът не дължи
произнасяне, с което да присъди разноски на страните, с оглед изхода на делото,
доколкото такива искания не са направени.
По изложените
съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН
административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 673 от 09.04.2020 г. по АНД № 813/2020 г. на Районен съд – Варна,
с което е отменено Наказателно постановление № ЗЖ-13 от 02.07.2019 г., издадено
от Директора на ОДБХ – Варна, с което на д-р Ц.Л.Д. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 400 лв., на основание чл.413 ал.1 от Закона за
ветеринаромедицинската дейност за извършено нарушение на разпоредбите на чл.39
ал.2 т.7, във вр. с чл.39 ал.2 т.5 от ЗВМД.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.