№ 74
гр. София, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско
дело № 20231800500738 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 154 от 25.08.2023 г., постановено по гр. д. №
1252/2021 г. по описа на РС – Ботевград са отхвърлени предявените от
С. Н. П. срещу Г. А. Р. иск с правна квалификация чл. 240, ал. 1 вр. чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 2835.95 лв. /две хиляди
осемстотин тридесет и пет лева и деветдесет и пет стотинки/,
представляваща левова равностойност на дадена на ответника в заем
сума от 1450.00 евро на 13.03.2021 г. и на 21.03.2021 г., и иск с правна
квалификация чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 71.69 лв.
/седемдесет и един лева и шестдесет и девет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
01.04.2021 г. до 30.06.2021 г., като неоснователни. Със същото
решение С. Н. П. е осъдена да заплати на Г. А. Р. сумата от 500.00 лв.
за направените от последната разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство, в която се излагат съображения
за неговата неправилност. Поддържа се в жалбата, че процесната сума
1
е предадена на ответника, което било видно от двете неоспорени
банкови извлечения. Обстоятелството, че „гугъл преводач“ превел
името на получателя като „Д.“, вместо „Г.“, неправилно било
възприето от първоинстанционния съд, като той погрешно приел в
мотивите си, че това е друго лице. По същество се отправя искане за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което
исковете да бъдат уважени. Претендират се разноски за двете
инстанции.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната
жалба, в който същата се е оспорена като неоснователна.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, в
законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата и събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени
искове с правно основание чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, основаващи се на твърденията на ищцата, че с два поредни
превода, съответно на 13.03.2021 г. и на 21.03.2021 г., е превела на
ответника общата сума от 1450,00 евро, на основание договор за заем.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посочените основания в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, допустимо
и правилно.
Съгласно чл. 240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава
в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а
заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи. Заемът за
потребление е реален договор по своя правен характер и се счита за
сключен не в момента, когато между страните е постигнато съгласие
едната да заеме, а другата страна да получи със задължение да върне
конкретна сума или вещ, а едва когато въз основа на това съгласие
заетите пари или вещи бъдат предадени на заемателя.
Основният спор по делото е дали има валидно сключен договор
за заем със страни въззивника – С. П., като заемодател и въззиваемата
страна – Г. Р., като заемател, съгласно който на последната са
2
предадени в собственост общо 1 450,00 евро, с левова равностойност
2 835,95 лева. В тежест на ищеца, сега въззивник, е да докаже при
условията на пълно и главно доказване всички посочени
обстоятелства, както и изпадането на ответника в забава, предвид
предявения иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Предявените искове са неоснователни по следните съображения.
В подкрепа на твърденията си, че с два превода, съответно на
13.03.2021 г. и на 21.03.2021 г., е превела на ответника общата сума от
1450,00 евро, ищцата представя пред първоинстанционния съд две
платежни нареждания (лист 5 и лист 6). Посочените документи са на
чужд език и от тях не може да се направи безспорен извод за
наличието на сключен между страните договор за заем. Това
обстоятелство не се променя и от представения от ищцата превод на
един от документите, извършен чрез „гугъл преводач“. Следва да се
отбележи, че в тези документи никъде не фигурира името на ищеца.
Обстоятелството, че в полето с превод „лична информация“ е
записано „P. S.“, не е основание за съда да приеме, че това лице е
именно С. Н. П. и че между нея и ответника е възникнала
облигационна връзка.
Във връзка с направеното във въззивната жалба оплакване следва
да се посочеи, че дори да се приеме, че „P. S.“ е именно ищецът – С.
Н. П., а „Д. Р.“ е ответникът – Г. А. Р., то от преведения платежен
документ не става ясно какво е основанието за извършения превод.
Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС, за да докаже
съществуването на договор за заем, ищецът следва да докаже освен
реалното предаване на сумата, и основанието, на което тя е предадена
на заемателя. Фактът на предаването на паричната сума -
прехвърлянето й от една сметка в друга, не е достатъчен, за да се
приеме, че предаването е въз основа на договор за заем. В тази връзка
– решение № 82 от 12.05.2015 г. по гр. д. № 5122/2014 г. на ВКС.
Предвид неоснователността на главното вземане, неоснователен
се явява и искът по отношение на акцесорното вземане.
Тъй като крайните изводите на окръжния съд съвпадат с тези на
районния в обжалваното решение, последното следва да бъде
потвърдено.
По разноските пред СОС
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция
3
въззивникът следва да понесе отговорността за разноските сторени от
насрещната страна, като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да
заплати на Г. А. Р. сумата от 500,00 лева, представляващи сторените
от нея разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 154 от 25.08.2023 г., постановено
по гр. д. № 1252/2021 г. по описа на РС – Ботевград.
ОСЪЖДА С. Н. П. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплати
на Г. А. Р. сумата от 500,00 лева, представляващи сторените от нея
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4