РЕШЕНИЕ
№ 2224
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20251110201268 по описа за 2025
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба, подадена от Е. С. К., ЕГН: **********, чрез адв. А.
Д., срещу електронен фиш серия ********************, издаден от СДВР, с който на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800
(осемстотин) лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излага доводи за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш.
Твърди се, че нарушението не е извършено при условията на повторност, тъй като няма
данни ЕФ Серия************************ да е влязъл в сила, както и че няма спомен за
него, а съдържанието му не бил описано в настоящия акт. Отделно от това се съдържат
оплаквания за това, че при връчване на обжалвания фиш на жалбоподателя не е представен
снимков материал, както и че такъв не съществувал. Твърди, че техническото средство, с
което е констатирано нарушението не отговаря на изискванията за такова, както и че не бил
посочен видът му в съставени фиш. Липсвала посочена дата на издаване на последния, както
и указания за реда, по който може да се обжалва. Иска от съда да отмени обжалвания акт.
Претендира разноски.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована, не се представлява. В постъпили по
делото писмени бележки от процесуален представител на въззиваемата страна се
аргументира законосъобразност на обжалвания електронен фиш и се иска същият да бъде
1
потвърден. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията
на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя
разноски.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото
писмени доказателства прие за установено следното от фактическа страна:
С електронен фиш серия*****************, издаден от СДВР на жалбоподателя Е. С.
К., ЕГН: ********** било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800
лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП. Електронният фиш влязъл
в сила на 03.01.2024 г. и глобата по него била заплатена.
На 07.09.2017 г. от Български институт по метрология било издадено Удостоверение на
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, с което била одобрена преносима система
за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 със срок на валидност 07.09.2027 г. Посочената преносима
система за контрол на скоростта била вписана в регистъра на одобрените типове средства за
измерване, воден при БИМ под № 5126. На 11.03.2024 г. средство за измерване от типа на
горепосочения с фабричен номер 120ССА7 преминало последваща проверка (след ремонт)
за техническа изправност в БИМ, за което бил съставен протокол от проверка № 029-СГ-
ИСИС/11.03.2024 г.
На 16.12.2024 г. в 12:48 часа в гр. София по бул. „Филип Кутев“ с посока на движение
от бул. „Черни връх“ към ул. „Сребърна“ срещу номер 137 било управлявано моторно
превозно средство – лек автомобил марка „С.“, модел „********“ с рег. №
****************, собственост на жалбоподателя Е. С. К., ЕГН: **********. На ул. „Филип
Кутев“ срещу № 137 горепосочената преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с
фабричен номер на устройството 120ССА7 заснела цитираното моторно превозно средство,
като отчела скоростта на движение на същото, а именно 84 км. /час /преди отчитане на
възможна техническа грешка при измерването/, при ограничение на скоростта от 50 км/ч. за
населено място. За позиционирането на системата за контрол на скоростта бил съставен
протокол рег. № ****************, съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба №
********************* г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата и било заснето
разположението на преносимата система за контрол на скоростта.
След заснемането на процесния автомобил бил изготвен снимков материал от паметта
на техническото средство. Била извършена справка за собственост в централна база данни
на КАТ по регистрационен номер на автомобила и бил установен неговият собственик - Е.
С. К., ЕГН: **********.
Въз основа на горното бил издаден процесният електронен фиш
серия********************* с който на собственика на лекия автомобил, с който било
извършено нарушението - Е. С. К. на основание чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП. В електронния фиш било посочено, че разрешената скорост на движение била
50 км/ч., а установената скорост на движение на автомобила след приспаднат толеранс,
тоест след отчитане на възможна техническа грешка при измерването, е 81 км/ч., т. е.
допуснато било превишение на разрешената скорост с 31 км/ч. На 29.12.2024 г. електронният
фиш бил връчен на жалбоподателя.
Жалбоподателят Е. С. К. не депозирала декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и не
посочил лицето, което е управлявало гореописания автомобил на процесните дата и час, а на
06.01.2025 г. подала жалба срещу електронния фиш.
По доказателствата:
2
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните
по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, а именно:
справка за собственост на МПС, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, ведно
с протокол за проверка № 029-СГ- ИСИС/11.03.2022 г., протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система на 16.12.2024 г. с рег. № ***************,
копие на електронен фиш № К 7894832 и справка относно статуса му, справка „Картон на
водача“ за жалбоподателя, копие на Заповед № ****************** г. на министъра на
вътрешните работи за одобряване образец на електронен фиш ведно с образец, както и
веществените доказателства - фотоснимки.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и по
несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по делото фактическа обстановка,
поради което съдът ги кредитира изцяло.
От представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 на БИМ и протокол № 13-СГ- ИСИС/29.03.2022 г. за проверка на средството за
измерване се установи, че процесната преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 представлява одобрен
тип средство за измерване, като конкретното техническо средство, с което е установено
нарушението /с фабричен № 120ССА7 е технически изправно, преминало е последваща
проверка, като допустимата грешка при отчитане на скоростта при полеви условия е +/- 3
км. /час при измерена скорост до 100 км. /час и +/3% при измерена скорост над 100 км. /час.
Вещественото доказателство по делото – фотоснимка, разпечатана от паметта на
устройството /приложена по делото/ установява, че на процесната дата, час и място лек
автомобил марка „Ситроен“, модел „Ц4 Кактус“ с рег. № СВ0818ХК се е движил в заснетия
участък със скорост над максимално допустимата. На гърба на фотоснимката, представяща
заснетото МПС е посочено и мястото, на което е била монтирана системата за видеоконтрол,
вкл. е представена и фотоснимка, установяваща разположението на видеосистемата на
платното за движение, както и снимка на поставения знак, с който е въведено ограничение
на скоростта.
Предвиденият в чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на Министъра на
вътрешните работи протокол е съставен и приложен към доказателствената съвкупност на
делото и същият съдържа данни за мястото на разположение на уреда, мястото на
заснемане, посоката на движение, начален и краен час на работа на радарната система, брой
заснети изображения, служителя, поставил началото и края на работния процес на АТСС.
Съдържащите се в съставения протокол данни съвпадат напълно с данните в електронния
фиш, свързани с мястото на установеното движение на МПС, посоката на движение,
ограничението на скоростта. Времето на извършване на нарушението съгласно отразеното в
електронния фиш е в съответствие с часовия диапазон на работа на АТСС. В протокола е
отразено, че режимът на измерване е бил стационарен - тоест техническото средство не е
било монтирано в движещ се служебен автомобил, а е било позиционирано неподвижно,
като същото е било насочено и е отчитало скоростта на приближаващите автомобили. В
протокола изрично е посочено, че при заснемане на преминаващите автомобили е отчитано
ограничение от 50 км. /час в населено място.
От представената справка АИС "АНД" и справка за нарушител/водач за Е. С. К., ЕГН:
********** се установява, че електронен фиш К № 7894832, издаден от СДВР е влязъл в
сила на 03.01.2024г. и наложената с него глоба е била заплатена. По делото е представено и
копие на този фиш, от което е видно, че с него жалбоподателят е санкциониран на основание
чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП именно жалбоподателят за нарушение на чл. 21, ал. 2, в. с ал. 1 от
ЗДвП, тоест за същото по вид нарушение, за което е издаден и обжалвания електронен фиш.
Обстоятелството, че в процесния случай ограничението не е въведено с пътен знак, а при
предходното нарушение тъкмо обратното, не води до извод, че двете нарушения не са от
3
един и същи вид, доколкото и в двата случая се касае за превишение на максимално
разрешена скорост на движение, като начина на въвеждане на ограничението е без значение.
Видно от приетата справка за собственост към инкриминираната дата автомобилът, с
който е било извършено заснетото нарушение е бил собственост на жалбоподателя Е. С. К.,
ЕГН: **********.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице и е насочена е срещу подлежащ
на обжалване акт. Видно от придружителното писмо към преписката в ОПП- СДВР не е
налично доказателство относно датата на връчване на екземпляр от обжалвания електронен
фиш на жалбоподателя, но е налице отбелязване, от което е видно, че процесният фиш е
връчен на 29.12.2024 г., поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена преди
изтичане на преклузивния срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, в който смисъл се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери законността на
обжалвания акт по чл. 58д от ЗАНН т. е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от
чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират
освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като по този начин се гарантира
бързина на процеса по установяване на административни нарушения и налагане на
административните наказанията. Изрично следва да се подчертае, че с оглед спецификите на
електронния фиш към същия не са приложими изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а тези по
чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП. При изследване на електронния фиш от формална страна съдът
намери, че същият отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяващ вида на
данните, които следва да бъдат вписани в него и същия съответства на утвърдения от
Министъра на вътрешните работи образец. Съгласно посочената правна норма електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното
заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш - мястото на
извършване на нарушението е описано подробно, посочена е максимално разрешената
скорост на движение, която е законоустановена, както и установената скорост, с която се е
движило процесното МПС, след отчитане на възможната грешка от техническото средство.
Не могат да бъдат споделени възраженията за незаконосъобразност на обжалвания
електронен фиш поради липса на вписване на определени обстоятелства в него. Законът
ясно е посочил, кои са задължителните реквизити, наличието на които обуславя
законосъобразност на електронния фиш от формална страна и сред тях не е цитирането на
разпоредбата на чл. 189, ал. 6 от ЗДвП тоест правото на възражение. Обстоятелството, че
тази възможност не е била посочена в електронния фиш не е лишило жалбоподателката от
възможността да подаде възражение, още повече, подаденото възражение се уважава и
електронният фиш се анулира, ако моторното превозно средство е било обявено за
издирване или нарушението е извършено с моторно превозно средство със специален режим
на движение. В жалбата не се твърди нито едно от двете обстоятелства.
Неоснователно е и възражението, че в електронния фиш не е посочен типа на
средството за измерване - напротив, посочено е, че нарушението е установено с АТСС ARH
4
CAM S1, с фабричен номер 120ССА7.
Първото задължително условие за санкционирането на нарушение с електронен фиш е
същото да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство /без да се
конкретизира стационарно или мобилно/, т. е. да няма човешка намеса при установяване на
нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. Съгласно § 6, т. 65 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП „Автоматизирани технически средства и системи са
уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение
в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо
средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.
От събраните по делото доказателства се установи, че използваното за установяване и
заснемане на процесното нарушение техническо средство – система за контрол на скоростта
на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е одобрен тип
средство за измерване от БИМ, като устройство от този тип с фабричен номер 120ССА7, с
което е установено нарушението е преминало последваща проверка на техническата му
изправност на 11.03.2024 г., поради което същото към 16.12.2024г. е било технически
изправно и годно да установи и заснеме процесното нарушение, поради което възражението
срещу техническата годност на използваното средство било неоснователно.
От събраните по делото доказателства е видно, че нарушението е установено от
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен номер 120ССА7,
представляваща одобрен тип средство за измерване, при която измерването, регистрирането
и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като
единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като
го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за
скоростта на този участък /за което е съставен и протокол рег. № ********************,
съобразно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № ***************************** г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата/. Ето защо съдът намира, че процесната
система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с
което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява
човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Видно от представената фотоснимка, измерената скорост на движение на заснетия
автомобил е била 84 км/ч., в който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3км.
/час, поради което отразената във фиша скорост от 81 км. /ч е коректно определена. Именно
тази скорост е била съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената
такава. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на електронния фиш е съобразен т.
нар. толеранс като инкриминираната скорост е намалена на 81 км. /ч., т. е. отчетено е
превишение от 31 км. /ч., а не от 34 км/час, което обстоятелство се явява в полза на
жалбоподателя и именно за това превишение на скоростта същият е бил санкциониран.
В резюме от анализа на доказателствените източници се достига до несъмнен извод, че
на посочената в електронния фиш дата, час и място със система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен
номер ************** е било заснето управление на процесния лек автомобил марка „С.“,
5
модел „************“ с рег. № ******************* със скорост от 84 км. /ч. (преди
отчитане на възможна грешка от 3 км. /час от засечената скорост) при ограничение от 50 км.
/ч. в населено място, с което съдът намира, че от обективна страна е нарушена разпоредбата
на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като максимално разрешената скорост след приспадане на възможната
грешка при измерването от 3 км. /час е била превишена с 31 км. /ч.
Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. Видно от справката за собственост автомобилът,
с който е било извършено нарушението е собственост на жалбоподателя Е. С. К., ЕГН:
**********. След получаване на електронния фиш в съответната структура на СДВР не е
представена декларация от последния, в качеството му на собственик на заснетото МПС, с
посочване на лицето, което на процесната дата е управлявало заснетия автомобил. Законът
ясно е посочил, че наказаното лице разполага с възможност да подаде декларация, в която да
посочи кой е управлявал автомобила. В такава хипотеза издаденият на собственика
електронен фиш се анулира и се издава такъв на посоченото в декларацията лице.
Жалбоподателят не е депозирал такава декларация, а е оспорил фиша с жалба до съда. Член
188, ал. 1 от ЗДвП предвижда изрично отговорност за собственика дори и в хипотеза, в която
не е управлявал лично МПС, с което е извършено нарушение, ако не посочи кой е
управлявал автомобила. След като жалбоподателят не е посочил лицето, на което е
предоставил автомобила, то съдът намира, че правилно именно той, като собственик на
МПС, с което е извършено нарушение е бил санкциониран за последното.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано с разпоредбата на чл. 182
от ЗДвП, като за конкретното превишение от 31 км. /ч. в населено място законодателят в
разпоредбата на ал. 1, т. 4 от същия текст е предвидил глоба в размер на 400 лева. Съгласно
чл. 182, ал. 4 от ЗДвП когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно,
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно
нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен
размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.
Съгласно параграф 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по
вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов
водач.
Съдът намира, че по делото по несъмнен начин е установено, че извършването на
процесното нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е осъществено при условията на
повторност. Същото е извършено на 16.12.2024 г., а електронният фиш серия К 7894832, с
който жалбоподателят е наказан за същото по вид нарушение е влязъл в сила на 03.01.2024
г., тоест преди по-малко от една година. С оглед установеното превишение на максимално
разрешената скорост съдът намира, че правната квалификация на нарушението, респ.
основанието, на което е наложена глобата са правилно посочени и съответни на доказаната
фактическа обстановка. Правилно е определен и размерът на наложената за процесното
нарушение глоба – същата е в размер на 800 лева, представляваща двойният размер на
посочената в чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП глоба. Размерът на глобата е фиксиран, поради което
въпрос за нейното изменение не може да се поставя.
Настоящият съдебен състав счита, че не е нарушено правото на защита на
жалбоподателя от обстоятелството, че не е посочено за какво нарушение е издаден
електронният фиш серия К 7894832, тъй като този електронен фиш е връчен на
жалбоподателя, същият е запознат с него, като дори е заплатил наложната с него глоба.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение не
6
се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения
от този вид, а от друга страна превишаването на максимално допустимата скорост повишава
риска от реализиране на ПТП и евентуално засягане на здравето и живота на участниците в
движението.
С оглед изложените съображения съдът намира, че издаденият електронен фиш е
законосъобразен и следва да бъде потвърден изцяло.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. С оглед изхода
на делото и своевременно направеното искане от страна на представителя на въззиваемата
страна съдът намира, че следва да присъди в полза на СДВР юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на 80 /осемдесет/ лева, съобразявайки
фактическата и правна сложност на делото, вида и обема на извършената от юрисконсулта
дейност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия **************, издаден от СДВР, с който на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) на жалбоподателя Е. С. К., ЕГН: ********** е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 800 (осемстотин) лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Е. С. К., ЕГН: ********** да заплати на Столична дирекция на вътрешните
работи /СДВР/ на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗДвП юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК на
касационните основания, предвидени в НПК – пред Административен съд – София град в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7