РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. София, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20211110212213 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. ВЛ. ВЛ. срещу електронен фиш серия К №
4401256, издаден от СДВР, с който на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
В жалбата се оспорва издаденият електронен фиш като
незаконосъобразен. Поддържа се, че не са спазени изискванията на ЗДвП и на
Наредба от 12.05.2015г. Поддържа се, че нарушението не е доказано, а
наложеното наказание е незаконосъобразно определено. Моли се за отмяна на
електронния фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от
адв. П., която пледира за недоказаност на нарушението. Моли за присъждане
на разноски. Представя писмена защита.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
1
На 06.01.2021г. в 14.36 часа с автоматизирано техническо средство с №
е установено и заснето, че МПС - лек автомобил „О З” с ДК № , се движи в
гр. София по ул. „Адам Мицкевич“ до моста „Бакърена фабрика“ с посока на
движение от бул. „Сливница“ към ул. „Хан Кубрат“ със скорост от 61 км/ч
при ограничение от 40 км/ч за населено място, въведено с пътен знак В-26.
Преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни
средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1
e одобрен тип средство за измерване видно от удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126 със срок на валидност до 07.09.2027г..
Мобилната система за контрол на скоростта е преминала последваща
техническа проверка на 21.02.2020г. съгласно съставения протокол № 06-С-
ИСИС/21.02.2020г.
Записът, направен от техническото средство, е отразен на хартия –
фотоснимка, отразяваща локация, GPS координати, дата, точен час, засечена
скорост от 76 км/ч, разстояние, ограничение на скоростта и регистрационен
номер на МПС.
Видно от протокола за използване на техническото средство № е била
разположена за използване на 06.01.2021г. в гр. София на ул. „Адам
Мицкевич“ до моста „Бакърена фабрика“ с посока на движение на
контролираните МПС от бул. „Сливница“ към ул. „Хан Кубрат“ при
стационарен режим на измерване при важащо ограничение на скоростта от 40
км/ч за населено място, въведено с пътен знак В-26, за времето от 14.15 часа
до 15.15 часа.
Съгласно справката за регистрация на МПС към посочената дата същото
е собственост на П. ВЛ. ВЛ..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приобщените по делото писмени доказателства - справка за регистрация
на МПС, заповед № 8121з-931/30.08.16г., протокол за последваща проверка
от 21.02.2020г., удостоверение за одобрен тип, протокол за използване на
автоматизираното техническо средство, ежедневна форма за отчет,
извлечение от електронната система на ОПП-СДВР за връчване на
електронния фиш и веществените доказателствени средства – снимка на
заснетия автомобил с конкретно отчетени стойности, снимка на техническото
средство и контролирания участък ведно с пътния знак за ограничение на
2
скоростта.
Съдът възприема в цялост приобщените по реда на чл. 283 НПК
писмени доказателства и веществените доказателствени средства, които по
еднопосочен и категоричен начин изграждат възприетата от съда фактическа
обстановка.
Възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице срещу акт,
който подлежи на обжалване в рамките на преклузивния срок за обжалване,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
основателна, макар и не по изложените в нея съображения.
Нормата на чл. 189, ал 4 ЗДвП въвежда облекчена процедура за
санкциониране на всяко нарушение на правилата за движение по пътищата,
която дерогира общия принцип за безспорна установеност на авторството на
деянието – наказанието се налага на собственика на автомобила или посочен
от него конкретен извършител.
Законосъобразно е образуването на административнонаказателно
производство въз основа на електронен фиш, когато издаването му е
съобразено с изчерпателно определените условия в чл. 39, ал. 4 ЗАНН,
респективно чл. 189, ал. 4 ЗДвП, а именно при установяване и заснемане на
административното нарушение е използвано автоматизирано техническо
средство в отсъствие на контролен орган и нарушител.
Атакуваният електронен фиш е издаден в съответствие с утвърдения от
министъра на вътрешните работи образец, като съдържа всички изискуеми
съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП реквизити. Същият е издаден в съответствие с
изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, като съдържа задължителните реквизити,
изброени изрично и изчерпателно в изречение второ на посочената
разпоредба, а именно: данни за триториалната структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото за доброволното й заплащане. По силата на чл. 189, ал.
11 ЗДвП електронният фиш е приравнен по правни последици на наказателно
постановление.
3
В жалбата не се посочени конкретни доводи за отмяна на електронния
фиш. Такива се съдържат в представената писмена защита.
В електронния фиш е конкретизирано мястото на извършване на
нарушението, а именно – гр. София по ул. „Адам Мицкевич“ до моста
„Бакърена фабрика“, посоката на движение на заснетия автомобил,
наказуемата скорост след приспадане на допустимата грешка, техническото
средство, заснело автомобила, с оглед на което възражението за липса на
коректно и пълно описание на нарушението не е основателно.
Електронният фиш е връчен на собственика на заснетото МПС, който не
е посочил друго лице, което на процесната дата да е управлявало собственото
му МПС, с оглед на което законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Доказано е, че е извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, тъй като
МПС – лек автомобил „О З“ с ДК № , се е движел със скорост над
максимално разрешената. В процесния случай видно от приобщените
доказателства – протокол за използване на техническото средство и снимка на
контролирания участък ведно с поставения знак за ограничение от 40 км/ч,
въведено с пътен знак В-26, доказано се явява наличието на ограничение от
40 км/ч, въведено с пътен знак.
Неоснователно е твърдението, че не е посочена ясно наказуемата
скорост във фиша, като такава е приета 61 км/ч след приспадане на
допустимата грешка на техническото средство, тъй като несъмнено се
установява, че заснетата скорост е 64 км/ч/видно от снимковия материал/, а в
електронния фиш като установена скорост е отразена 61 км/ч след
приспадане на 3% толеранс. С оглед на това и автомобилът се е движел със
скорост, превишаваща максимално допустимата, въведена с пътен знак за
населено място, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
От приобщените писмени доказателства е видно, че мобилната система
за контрол на скоростта на МПС е одобрен тип средство за измерване,
преминала последваща проверка за изправност на 21.02.20г., като резултатите
от проверката са отразени в протокол № 06-С-ИСИС/21.02.20г., с оглед на
което техническото средство е било изправно към датата на нарушението. С
оглед приобщените писмени доказателства възраженията за техническа
неизправност на средството за измерване са неоснователни.
4
Веществените доказателствени средства - снимки на инсталираното
техническо средство и на контролирания участък, снимката на заснетия
автомобил и засечената скорост, както и писмените доказателства -протокол
за използване на техническото средство и ежедневна форма за отчет,
допринасят за несъмненото доказване на нарушението, както и за
установяване липсата на допуснати нарушения в процедурата.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено, тъй като
водачът е съзнавал, че максимално разрешената скорост за движение е 40
км/ч за населено място, въведено с пътен знак, съзнавал е, че се движи със
скорост над разрешената, като е целял това.
Независимо от горното съдът намира издаденият електронен фиш за
незаконосъобразен. На жалбоподателя е ангажирана
административнонаказателна отговорност на основание чл. 182, ал. 4 ЗДвП,
която разпоредба предвижда когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3,
т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 -
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. В
електронния фиш не е посочена конкретната норма на чл. 182 ЗДвП,
обуславяща повторност на нарушението. Само въз основа на словесното
описание на нарушението във фиша може да се обосновава извод, но не и
несъмнен, предвид липсата на пълна правна квалификация на нарушението,
че се касае за твърдяно повторно нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП –
превишаване в населено място на скоростта от 21 до 30 км/ч. Касае се обаче
само за предположение, още повече че във фиша отсъстват конкретни
твърдения за предходното нарушение/конкретен влязъл в законна сила
електронен фиш или наказателно постановление/, обуславящ повторността и
налагане на административно наказание в двоен размер. С оглед на това съдът
счита, че липсата на пълно посочване на правното основание за налагане на
конкретното административно наказание води до невъзможност на
жалбоподателя да се защити, а за съда – до невъзможност да прецени
правилно ли е определен размерът на наказанието, като отделно от това
липсват въведени факти, обуславящи наличието на повторност, като
независимо че се касае за бланка, при отразяване на основанието за налагане
5
на административно наказание следва да бъде посочен и електронният
фиш/наказателното постановление, обуславящи изводите на
административнонаказващия орган за повторност на нарушението.
По изложените съображения атакуваният електронен фиш следва да
бъде отменен.
При този изход на делото и тъй като жалбоподателят е бил
представляван от адвокат в съдебното производство, въззиваемата страна
СДВР следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева съгласно
представения списък с разноски и договор за правна защита и съдействие,
видно от който сумата 300 лева е заплатена в брой при подписването на
договора.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4401256, издаден от СДВР, с
който на П. ВЛ. ВЛ. е наложено административно наказание глоба в размер
на 200 лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 ЗДвП за нарушение на
чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на жалбоподателя П. ВЛ. ВЛ. 300 лева
разноски за адвокатско възнаграждение за съдебното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6