ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер ІІ - 280 15.02.2019 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански въззивен състав
На: петнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно заседание, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията
Елеонора Кралева
частно гражданско дело № 186 по описа за 2019 година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на
чл.279, вр. чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 49749/03.12.2018 г. по регистъра на РС-Бургас, подадена от М.Д.Д., с адрес ***, против определение № 7970/31.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 4215/2018 г. по описа на РС-Бургас, с което е производството по делото е прекратено на основание чл.129, ал.3 ГПК.
Жалбоподателят изразява недоволство от постановеното определение, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Изложени са съображения, че производството по делото неправилно е прекратено, тъй като жалбоподателят е обжалвал отказа на БРС да го освободи от заплащането на държавни такси, а съдът прекратява делото без да администрира частната му жалба. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на БРС, да се разпореди на районния съд да администрира частната жалба, както и да се постанови определение, с което жалбоподателят да бъде освободен от заплащането на дължимата държавна такса. Към частната жалба не са приложени писмени доказателства.
Препис от жалбата не е връчван на насрещна страна, съобразно разпоредбата на чл.129, ал.3, изр.второ ГПК.
Бургаския окръжен съд, като взе пред вид изложените в жалбата доводи,
данните по делото и като съобрази разпоредбите на Закона, намира следното:
Частна жалба е подадена в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК против
подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, което има правен
интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Производството по гр.д.№ 4215/2018 г. по описа на БРС е образувано по
исковата молба на М.Д.Д. против Г.А.А., с която се иска от съда да осъди
ответника да заплати на ищеца:
- сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за ползване без
основание на собственото на Д. таванско помещение към апартамент № *, находящ се в гр.Бургас, ул.“Ш.“ № *, вх.*, ет.*, дължимо за периода от
29.08.2014 г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 29.08.2014 г. до окончателното плащане;
- сумата от по 250 лв. месечно, представляваща обезщетение за наем на
процесното таванско помещение, считано от подаване на исковата молба до
настъпването на законови причини, водещи до изменението или прекратяването,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на забавата до
окончателното плащане;
- сумата от 6 500 лв., представляваща мораторна лихва върху
претенцията за обезщетение за наем за наема от 16.08.2014 г. до подаване на исковата
молба.
В исковата молба е посочено, че с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№
4196/2011 г. на БРС е доказано, че ищецът е собственик на апартамент № * и таванско помещение към него, находящ се в гр.Бургас, ул.“Ш.“ № *, вх.*,
ет.*. Твърди се, че от 16.08.2006 г. до сега ответникът въпреки възраженията на
ищеца ползва без правно основание таванското помещение на апартамент № *, без между страните да има някакви договорни отношения. Поради това,
ищецът претендира заплащане от ответника на обезщетение за ползването без
основание на процесното таванското помещение в посочените в исковата молба
размери и за посочените периоди.
С исковата молба е направено искане за освобождаване на ищеца от
заплащането на държавни такси по делото.
С определение № 5141/10.07.2018 г., районният съд, като е отхвърлил молбата
на ищеца Д. за освобождаването му от заплащане на държавни такси и разноски по
делото. Със същото определение съдът е оставил исковата молба без движение с
указание до ищеца да заплати в едноседмичен срок от съобщението по сметка на
БРС държавна такса в размер на 1140 лв., като същият е предупреден, че при
неотстраняване на нередовностите производството по делото ще бъде прекратено.
Съобщението за постановеното определение е връчено на ищеца на 03.09.2018 г.
На 07.09.2018 г. М.Д. е депозирал частна жалба против постановеното от БРС
определение № 5141/10.07.2018 г. за отхвърляне на молбата му по чл.83, ал.2 ГПК. След администрирането на частната жалба и изпращането й на горната инстанция
е образувано в.ч.гр.д.№ 1696/2018 г. по описа на БОС и с определение №
2357/04.12.2018 г. на БОС въззивният съд е потвърдил определение №
5141/10.07.2018 г. по гр.д.№ 4215/2018 г. по описа на БРС. При извършената
служебна справка настоящият въззивен съд констатира, че против определение №
2357/04.12.2018 г. по в.ч.гр.д.№ 1696/2018 г. по описа на БОС е депозирана
частна касационна жалба от М.Д., която е в процес на администриране, т.е.
същото не е влязло в законна сила.
Междувременно, с молба вх.№ 36727/ 07.09.2018 г. ищецът Д. е заявил, че
прави изменение на иска и предявява частични искове от по 1250 лв. от така
предявените общи искови претенции срещу ответника.
С разпореждане от 20.09.2018 г. районният съд е указал на ищеца в
едноседмичен срок от съобщението да поясни молбата си от 07.09.2018 г., за
намаляване на всички искове по делото като частични, в размера от по 1250 лв.
по всеки от исковете, като посочи как е формирана сумата за намалението по
втория и третия обективно съединени искове – за заплащане на обезщетение от 250
лв. месечно от подаване на исковата молба, заедно със законната лихва върху
сумата от деня на забавата, както и да посочи и да посочи периода на двата
частични иска. Със същото разпореждане на ищеца е указано, че при неотстраняване
на нередовностите производството по делото по втория и третия обективно
съединени искове ще бъде прекратено. Съобщението за дадените указания е връчено
на ищеца на 22.10.2018 г.
На 30.10.2018 г. е постъпила молба от М.Д., с която в изпълнение указанията
на БРС е уточнено, че намалението касае първата и третата искова претенция,
като са предявени частични искове от по 1250 лв. от така предявените общи
искови претенции. Посочено е, че не се прави изменение на втората претенция за
заплащане на обезщетение за наем в размер на по 250 лв. месечно, считано от
датата на завеждане на иска до настъпването на законни причини, водещи до
изменение или прекратяването, заедно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска от деня на забавата до окончателното плащане. Уточнено е също, че
претенцията е по 250 лв., тъй като ответникът отдава под наем двете тавански
помещения, които са обособени като апартамент, за сумата от 500 лв., поради
което същият дължи на ищеца 250 лв. всещи месец до окончателното плащане.
С обжалваното определение № 7970/ 31.10.2018 г. районният съд е
констатирал, че в определения от него едноседмичен срок, изтекъл на 05.07.2018
г., ищецът М.Д. не е отстранил допуснатата нередовност, указана му с
разпореждането на съда от 10.07.2018 г. – да внесе държавна такса за
производството, за което да представи доказателства по делото. Посочено е, че
по делото са постъпили молби за намаление размера на исковете, но държавна
такса за производството не е постъпила по сметка на съда и върху тези намалени
размери. С оглед на това, БРС е прекратил производството по делото на основание
чл.129, ал.4 ГПК.
При така установените факти, Бургаският окръжен съд намира обжалваното определение за прекратяване на делото за неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Производството по делото пред районния съд е прекратено на основание чл.129, ал.3 ГПК, поради неотстраняване от ищеца на нередовности по исковата молба – за заплащане на държавна такса. Тук следва да се посочи, че в обжалваното определение неправилно е посочено като основание за прекратяване на делото разпоредбата на чл.129, ал.4 ГПК, тъй като същата касае констатиране на нередовности по време на производството, т.е. след конституиране и на насрещната страна, докато нормата на чл.129, ал.3 ГПК касае констатирането на нередовности при първоначалната проверка за редовност на исковата молба, какъвто е и настоящият случай.
Видно от данните по делото, ищецът Д. е уведомен на 03.09.2018 г. за постановеното от БРС определение № 5141/10.07.2018 г., с което е отхвърлена молбата му за освобождаване от заплащане на държавни такси и исковата молба е оставена без движение с указание за заплащане държавна такса в размер на 1140 лв. Отказът да се уважи молбата по чл.83, ал.2 ГПК подлежи на инстанционен контрол, поради което изпълнението на дадените от съда указания за заплащане на държавна такса за производството е поставено в зависимост от разрешаването на въпроса относно освобожването от плащане на държавни такси. В конкретния случай, ищецът е обжалвал в срок определение № 5141/10.07.2018 г. на БРС за отхвърляне на молбата му по чл.83, ал.2 ГПК, което е потвърдено от въззивния съд с определение № 2357/04.12.2018 г. по в.ч.гр.д.№ 1696/2018 г. по описа на БОС, но против същото е депозирана частна касационна жалба от М.Д., която е в процес на администриране, което препятства влизането в сила на отказа на съда да освободи ищеца от внасянето на държавна такса. Ето защо, до влизането в сила на това определение въпросът за дължимостта от ищеца на определената от БРС държавна такса не е окончателно разрешен и съответно неплащането й в предоставения от съда едноседмичен срок не обуславя неизпълнение на дадените указания за отстраняване на тази нередовност на исковата молба. Горните обстоятелства не са били съобразени от първоинстанционния съд.
В този смисъл, обжалваното определение № 7970/31.10.2018 г. по гр.д.№ 4215/2018 г. на БРС, с което делото е прекратено на основание чл.129, ал.3 ГПК, е постановено от РС-Бургас преди съдът да се е произнесъл с окончателен акт по молбата на ищеца по чл.83, ал.2 ГПК, поради което не е налице неизпълнение от страна на последния да отстрани в срок нередовностите по исковата молба относно плащането на държавна такса за производството. Ето защо, настоящата инстанция намира, че в случая не са налице предпоставките по чл.129 ал.3 ГПК и като е прекратил делото, районният съд е постановил неправилен и незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.
Следва да се отбележи също така, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено и поради това, че районният съд е прекратил делото, без преди това да е дал указания на ищеца за актуалния размер на държавната такса по предявените искове с оглед изменението на техния размер с молбата вх.№ 36727/ 07.09.2018 г. и допълнителното уточнение с молбата от 30.10.2018 г. По тези молби липсва произнасяне от съда, поради което същите некоректно са коментирани в обжалваното определение в смисъл, че не е внесена държавна такса след изменението на размера на претенциите. Районният съд е следвало да даде на ищеца конкретни, ясни и точни указания относно размера на дължимата такса, а не направо да прекратява производството.
Въззивният съд не следва да се произнася по направеното в частната жалба искане от жалбоподателя да бъде освободен от заплащането на държавната такса за делото пред БРС, като същото следва да бъде отправено до районния съд. Настоящата инстанция не следва да се произнася и по искането на жалбоподателя за задължаване на районния съд да администрира частната му жалба против определението за отхвърляне на молбата му по чл.83, ал.2 ГПК, тъй като тази жалба е администрирана и по нея е образувано частно гражданско производство пред въззивния съд.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 7970/31.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 4215/2018г. по описа на РС-Бургас, с което производството по делото е прекратено на основание чл.129, ал.3 ГПК, поради неотстраняване на нередовности по исковата молба – за заплащане на държавна такса.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.