№ 60
гр. Габрово, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело
№ 20224200500039 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 406 от 09.12.2021 г. на Габровския районен съд,
постановено по гр. д. № 235/2021 г. по описа на ГРС, са изнесени на публична
продан допуснатите до делба, между съсобствениците ИВ. ИВ. В. и Л.И. В.а -
К. – при квоти съответно по 7/8 ид. части и 11/18 ид. части, следните
недвижими имот намиращ се в: гр. Габрово, ***** с идентификатор
14218.504.368.4.3. и с. Р., общ. Габрово, ПИ с идентификатор № 63690.601.57.
Със същото решение е отхвърлено искането на ИВ. ИВ. В. да му бъде
възложен апартамента в гр. Габрово на осн. чл. 349, ал. 2 от ГПК, като
неоснователно и недоказано. С решението са разпределени разноските в
делбеното производство.
Срещу така постановеното решение, в частта, в която е отхвърлено
искането по чл. 349, ал. 2 от ГПК по отношение на недвижимия имот -
апартамент находящ се в гр. Габрово, е постъпила въззивна жалба от И.В.,
чрез адв. И. Б., в която се твърди, че решението е неправилно и необосновано,
което е довело до неговата незаконосъобразност. Излага се, че съдът
неправилно е приел, че след като ответницата е собственик на осн. два
юридически факта - наследяване и дарение, то за жалбоподателя не
1
съществува правна възможност да получи възлагане на апартамента. Освен
това по делото е представена декларация от жалбоподателя, в която същият
декларира, че няма друг недвижим имот, а процесният ползва за жилище.
Неоснователно съдът сочи, че св. К. не е установил да е посещавал имота.
Излагат се подробен анализ на свидетелските показания и се твърди, че съдът
неправилно е приел, че В. не живее в апартамента. Моли да се отмени
обжалваното решение и да се уважи направеното искане по чл. 349, ал. 2 от
ГПК за процесния апартамент.
В срок е постъпил отговор от назначения особен представител на Л. В.а -
К. адв. Х. П., в който се оспорва жалбата, по подробно изложени аргументи и
моли същата да се остави без уважение, като се потвърди решението на
първоинстанционния съд.
В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателя не се явява,
представлява се от адв. Б., която поддържа жалбата. Същата моли да се даде
възможност на доверителя й да внесе определения депозит за особен
представител, тъй като същият е в затруднено материално положение и не е
могъл да го направи да провеждането на съдебното заседания. Процесуалният
представител на ответника по жалбата я оспорва и поддържа представения
отговор.
Жалбата е подаден в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
След влизане в сила на решение № 204 от 06.08.2021 г., постановено по
гр. д. № 235/21 г. на РС - Габрово, с което се допуска делба на процесния
имот, във втората фаза на делбеното производство И.В., чрез процесуалния си
представител, е заявил, че поддържа направеното искане да му бъде възложен
процесният имот в гр. Габрово, където твърди, че живее още от времето,
когато родителите му са живеели там. Представя декларация за имотно
състояние. Моли процесният имот да му бъде възложен на осн. чл. 349, ал. 2
от ГПК.
Процесуалният представител на насрещната страна адв. П. е възразила
на искането и поддържа, че изнасянето на публична продан на имота следва
да бъде способ за извършване на делбата.
За да отхвърли претенцията на И. В., първоинстанционният съд е приел,
че апартамента находящ се в гр. Габрово е неподеляем. От мотивите на
2
решението за допускане до делба било видно, че се касае за недвижим имот,
придобит отчасти по наследство от общите наследодатели В.Я. и И.Я. и
отчасти чрез дарение, извършено от И.Я. на Л. В.а - К.. Тъй като ответниците
били съсобственици на основание два юридически факта . наследяване и
дарение, за ищеца не съществува правна възможност да получи възлагане по
този ред процесния апартамент. В допълнение съдът е приел, че свидетелят не
установява релевантни за делото обстоятелства.
Габровският окръжен съд, като прецени доказателствата по делото по
отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
От събраните доказателства в първоинстанционното производство, а и
видно от решение № 204 от 06.08.2021 г., с което първоинстанционният съд
допуска делба на процесния апартамент между страните по делото, няма спор,
че същият е придобит през 1982 г. от наследодателите на страните В.Я. и И.Я.
в режим на СИО. След смъртта на наследодателката В. Я., наследодателят И.
Я. дарил на ответницата Л. В.а - К. своите 4/6 ид. части от процесния имот. С
решението си районният съд е намалил дарението на наследодателя И. Я. в
полза на дъщеря му Л. В.а- К. до размера на запазената част от 1/3 ид. части
на законния му наследник И.В. и му възстановил запазената част на осн. чл.
30, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, пр. 2 от ЗН.
От заключението на приетата съдебно - техническа експертиза се
установява, че процесният апартамент с идентификатор 14218.504.368.4.3.
находящ се в гр. Габрово, ********, със застроена площ 87, 28 кв. м. и
прилежащата към него маза в сутерена на сградата - 3, 85 кв. м., 2,31 % ид.
части от общите части на сградата е правото на строеж върху общинска земя е
реално неподелям. Вещото лице е приела, че средната пазарна цена на имота е
44 440 лв.
В производството пред ГРС ищецът И.В. своевременно е поискал
имотът да му бъде възложен на осн. чл. 349, ал. 2 от ГПК, като са наведени
твърдения, че същият живее в апартамента, където до смъртта си е живеел и
неговия баща. Във втората фаза на делбата е представена декларация за
гражданско състояние, от която се установява, че лицето живее в гр. Габрово,
******** и е декларирал, че притежава по наследство процесния апартамент -
7/18 ид. части и имота в с. Р., общ. Габрово. Декларацията не е оспорена от
3
особения представител на ответната страна.
От свидетелските показания на св. К. се установява, че той живее на
**** 1, а И. на Млекокопа. Понякога пият кафе и бира. И., от време на време
ходи на гости при негови приятели, през лятото повече живее на адреса. Не
знае къде ходи, но постоянно живее до Млекокопа, където има апартамент.
Сам живее. Оплаквал се, че сестра му от 20 години не се е прибирала, някъде
в чужбина е. И. живее отдаван там, още майка му и баща му са били там. Той
му казвал, че майка му починала преди пет години, а после и баща му.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства, приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. По същество, в обжалваната част, решението
е неправилно.
Единственият заявил възлагателна претенция по реда на чл. 349, ал. 2 от
ГПК е жалбоподателя. Ответната страна не е оспорила декларацията на същия
и обстоятелството, че това е единствено жилище на В..
Спорният въпрос по делото е налице ли е т.нар. комбинирана
съсобственост в контекста на ТР 1/2004 г. на ОСГК на ВКС и приложението
на чл. 349, ал. 2 от ГПК, когато имотът предмет на делбата е бил придобит в
режим на СИО от наследодателите и след смъртта на единия от съпрузите,
сънаследниците са извършвали помежду си разпоредителни сделки.
В практиката на Върховния касационен съд се приема, че хипотезата на
смесена комбинирана съсобственост, няма предвид случаите при които
съсобствеността на имота е била еднородна и се е подчинявала на режима на
СИО, а след смъртта на единия от съпрузите, част от наследниците, сред
които и преживелия съпруг, са извършили помежду си разпоредителни
сделки. Върховният съд приема, че хипотезите, при които се достига до
смесена /комбинирана/ съсобственост, разглеждана в т. 8 от ТР №1/2004 г. на
ОСГК на ВКС са тези, при които лице, извън кръга на наследниците, е
придобило част от собствеността в наследствен имот, чрез правна сделка.
Тогава, когато сделката е осъществена между сънаследниците, не е налице
смесена съсобственост и не е налице пречка да се извърши делбата на
съсобствения имот, на основание чл. 288, ал. 3 от ГПК /отм./, който изцяло
възпроизвежда текста на действащия чл. 349, ал. 2 от ГПК, при наличие на
предпоставките за това, тъй като имотът е наследствен за всички
4
съсобственици и в съсобствеността не участвуват трети на наследството лица,
а в духа на закона е имотът да остане в патримониума на един от
наследниците. В този смисъл е решение № 31 от 10.09.2021 г. по гр. д. №
2607/2020 г. на ІІ ГО на ВКС, решение № 143 от 08.02.2017 г. по гр. д. №
********* г. на ІІ ГО на ВКС, решение № 223 от 12.10.2012 г. по гр. д. №
235/2012 на на ІІ ГО на ВКС, решение № 86 от 09.03.2012 г. по гр. д. №
1100/2011 г. на ІІ ГО на ВКС, решение № 437/2009 г. на І ГО на ВКС.
В настоящия случай безспорно се установява, че процесният имот е бил
придобит в режим на СИО от наследодателите на страните по делото.
Жалбоподателят е наследник по закон, както на майка си, след смъртта на
която бащата се е разпоредил, чрез дарение в полза на дъщеря си, така и
наследник на баща си по закон. Т.е. и за двамата съделители наследствения
характер на имота се е запазил, въпреки извършените помежду им
разпоредителни сделки и не е налице смесена съсобственост по смисъла на ТР
№ 1/2004 на ОСГК на ВКС. След като не е налице смесена съсобственост то
искането на жалбоподателя е основателно, доколкото възлагателната
претенция по чл. 349, ал. 2 от ГПК е направена своевременно, същият е
живял в делбения имот при откриване на наследството и не притежава друго
жилище, които обстоятелства се установяват от представената декларация,
както и от липсата на спор по тях.
Поради това, като е изнесъл имота на публична продан,
първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон,
обуславящо отмяната му и вместо това следва да се постанови друго решение,
с което възлагателната претенция бъде уважена, като имотът се постави в дял
на жалбоподателя, а дяла на другия съделител се уравни с пари, въз основа на
оценката на имота и заедно със законната лихва, платими в шестмесечен срок
от влизане в сила на решението.
Настоящият състав на съда констатира, че на жалбоподателя беше
дадена възможност да внесе определения депозит за особения представител
на ответницата в размер от 600 лв., но същият не е изпълнил указанията на
съда, поради което следва да бъде осъден с настоящото решение да заплати по
сметка на ГбОС определения депозит за особения представител, след
внасянето на който същият ще бъде изплатен на процесуалния представител
на ответната страна.
5
Между страните следва да се разпределят разноските за пропорционална
такса върху дяловете им за въззвината инстанция.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 406 от 09.12.2021 г., постановено по гр. д. №
235/2021 г. от Габровския районен съд, в частта, в която е отхвърлено
искането на ИВ. ИВ. В., ЕГН ********** за възлагане на делбения
апартамент находящ с в гр. Габрово и изнасянето му на публична продан на
осн. чл. 348 ГПК и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, на ИВ. ИВ. В., ЕГН
**********, с адрес гр. Габрово, *****, делбения имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 14218.504.368.4.3 по
кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД -
18- 64/26.10.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, съставляващ -
Жилище, апартамент на етаж първи от жилищен блок в град Габрово, улица
***, апартамент № 3 - три с площ от 87,28 кв.м. - осемдесет и седем цяло и
двадесет и осем стотни квадратни метра, състоящ се от: две стаи, хол, кухня,
тераса, баня, клозет, коридор, при съседи самостоятелни обекти:
14218.504.368.4.2, 14218.504.368.4.4, 14218.504.368.4.49, 14218.504.368.4.50,
14218.504.368.4.7. заедно с от МАЗЕ № 40 с площ от 3,85 кв.м., при граници:
двор, коридор, маза № 39, маза № 41, заедно с 2,31% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в
което е построен жилищния блок.
ОСЪЖДА ИВ. ИВ. В., ЕГН ********** да заплати за уравнение на
дяловете на Л.И. В.а - К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Габрово,
*****, сумата от 27 133, 33 лв. (двадесет и седем хиляди сто тридесет и три
лева и 33 ст.), ведно със законната лихва в ШЕСТМЕСЕЧЕН СРОК от влизане
в сила на настоящото решение.
УКАЗВА на ИВ. ИВ. В., ЕГН **********, че при неизпълнение на
паричното задължение в указания срок, възлагателното решение се обезсилва
по право.
УКАЗВА на Л.И. В.а - К., ЕГН **********, че за вземането си за
6
уравняване на дяловете й може да впише законна ипотека.
ОСЪЖДА И.ов В., ЕГН **********, с адрес гр. Габрово, ***** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Габровския окръжен съд сумата от 600 лв.
(шестстотин лева) разноски за особения представител и 5 лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА И.ов В., ЕГН **********, с адрес гр. Габрово, ***** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Габровския окръжен съд сумата от 342, 22 лв. -
държавна такса върху стойността на дела му.
ОСЪЖДА Л.И. В.а - К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Габрово
***** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Габровския окръжен съд сумата от 537, 78
лв. - държавна такса върху стойността на дела й.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд е
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7