Р Е
Ш Е Н
И Е № 48
гр.Кюстендил,
13.03.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на втори март две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Антоанета
Масларска, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№213/2022г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
ЕТ „С.М.“ ЕИК ******** със седалище и
адрес на управление *** чрез пълномощника адвокат С.Р., съдебен адрес ***
оспорва решение за налагане на финансова корекция №10/311/00876/3/01/04/02 от
27.04.2022г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Изложени са
съображения за незаконосъобразност на акта, поради съществени нарушения на
материалноправните разпоредби. Претендират се разноски.
Ответникът чрез процесуалния
си представител излага съображения за неоснователност на жалбата. Претендират
се разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че е поискано такова от
оспорващата страна над минимума по закон.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
ЕТ „С.М.“*** е сключил договор №10/311/00876 от
18.11.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към
неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони 2007 –
2013, по който е изплатена БФП в размер на 251 666.86 лв.
При извършване на проверка след плащане е установено
неспазване на разпоредбите на т.4.12 и т.4.18 от договора и чл.16, ал.2 от
Наредба №30/11.08.2008г. Констатирано е с доклад за нередност
№10/311/00876/3/01/17/01 от 01.09.2020г., че за три пълни финансови години -
2016г., 2017г. и 2018г., ползвателят е реализирал средно аритметично приходи в
размер на 30.16% от заложените такива в одобрения бизнес план.
В изпълнение на съдебно решение №12786/15.12.2021г. на
ВАС, постановено по адм.д.№4836/2021г. е издадено оспореното в настоящото
производство решение за налагане на финансова корекция №01-6500/8425 от
27.04.2022г., с което е определена на ЕТ „С.М.“*** финансова корекция в размер на
37 750.03 /приспадната е сумата от 8 301.65 лв., внесена по АУПДВ
№10/311/00876/3/01/04/01 и е останала за възстановяване сумата от
29 448.38 лв./ във връзка с неизпълнение на т.4.12 и т.4.18 от договора и
чл.16, ал.2 от Наредба №30/11.08.2008г. във вр.с т.30 от Правила за определяне
размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл.27,
ал.6 и 7 от ЗПЗП и чл.70, ал.1, т.7 във вр.с чл.72, ал.1, чл.73, ал.1 от
ЗУСЕФСУ /ново заглавие/. Органът
е формирал мотиви, че доколкото е установено неизпълнение на показателите за
три пълни години, заложени в бизнес плана, е налице неизпълнение на индикатори
по см. на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ и се обуславя налагането на финансова
корекция на основание чл.27, ал.6 от ЗПЗП, в размер на 15% от предоставената
финансова помощ по договора /когато реализираните приходи от подпомаганата
дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови
години са под 50% и над 20% от предвидените разходи съгласно одобрения бизнес
план, изчислени средноаритметично за същия период, и времетраенето на
нарушението е над две финансови години се налага санкция в размер на 15% от
предоставената финансова помощ по договора/.
По делото е изготвено и прието като неоспорено
заключение вх.№4441/14.11.2022г. на в.л. М.В., в което се правят изводите:
Реализираните приходи за 2016г. са в размер на 30 704.33 лв., а за 2017г.
– 73 899.67 лв. и за 2018г. – 85 381.83; така отчетените приходи не
изпълняват заложените в бизнес плана приходи и изпълнението за 2016г. е 14.62%,
а за 2017г. – 35.19% и за 2018г. – 40.66%. Средноаритметично за три пълни
финансови години – 30.16%.
Прието е и допълнително заключение
вх.№887/21.02.2023г. на в.л. М.В., в което се сочи, че е извършван ремонт, като
дейностите са описани по видове услуги, количество, стойност на материали ,
труд и обща стойност. Няма договорен срок за изпълнение на СМР, както и данни
приключил ли е ремонтът на обекта и
кога. Няма данни за направени и отказани резервации, поради което не може да се
формира извод относно пропусната възможност за реализиране на приходи за
периода на ремонта.
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като
подадена в срок, срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от
процесуално легитимен субект с правен интерес от оспорване и пред компетентен
да я разгледа съд. След служебна проверка законосъобразността на решението на
основанията по чл.146 от АПК и по реда на чл.168 от АПК, съдът счита следното:
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен орган с оглед съвкупния анализ на
разпоредбите на чл.9, ал.5, чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ, чл.20а, ал.5 и 6 от ЗПЗП. Според
разпоредбата на чл.9, ал.5 изр.2 от ЗУСЕФСУ, ръководител на управляващия орган
е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се
намира управляващият орган или оправомощено от него лице, като правомощия
ръководител на управляващия орган по този закон може да се упражняват и от
овластено от него лице. В нормата на §1, т.13 от ДР ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната
агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления,
проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски
фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на
земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. По
силата на чл.11, ал.2, т.4 и чл.11а от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие“ е
акредитиран за единствена Разплащателна агенция за РБългария за прилагане на
Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. С нормата на чл.27, ал.3 и
ал.5 от ЗПЗП е регламентирано, че Разплащателната агенция е длъжна да
предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и
надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени
в законодателството на ЕС, като вземанията, които възникват въз основа на
административен договор или административен акт, са публични държавни вземания
и се събират по реда на ДОПК.
Същевременно чл.20а, ал.5 от ЗПЗП определя, че
изпълнителният директор на фонда, който е и изпълнителен директор на
Разплащателната агенция, издава решения за налагане на финансови корекции по
реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕФСУ.
Оспореното решение е в предписаната от закона форма и
съдържа изложение на фактически и правни основания, обективиращи волята на
административния орган ясно и безпротиворечиво при съблюдаване на изискванията
на чл.73, ал.1 и ал.3 от ЗУСЕФСУ. Решението е издадено при спазване на
административнопроизводствените правила на чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ и след
постановено решение №12786/15.12.2021г.на ВАС, постановено по
адм.д.№4836/2021г.
Анализът на доказателствата на основата на приложимата
правна уредба обуславя извод за постановяване на акта при правилно приложение
на материалния закон. Съгласно нормата на чл.27, ал.6 от ЗПЗП, дължимостта на
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от
страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, представлява основание за налагане
на финансова корекция по чл.70, ал.1, т.1-9 от ЗУСЕФСУ и се установява с
издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл.73 от
същия закон.
Видно от съдържанието на оспорения акт фактическото
основание за издаването му е неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план
на ЕТ
„С.М.“*** приходи за
2016г., 2017г. и 2018г., т.е. за неизпълнение на одобрени индикатори. Тези
фактически констатации се потвърждават от заключение вх.№4441/14.11.2022г. на
в.л. М.В. - приходи за 2016г. в размер на 30 704.33 лв., за 2017г. –
73 899.67 лв. и за 2018г. – 85 381.83; процентност на изпълнението за 2016г. - 14.62%, за 2017г. –
35.19% и за 2018г. – 40.66%. Средноаритметично за три пълни финансови години –
30.16%. Съдът счита, че заложените в бизнес плана финансови показатели представляват
по своето естество индикатори за изпълнение на одобрения проект /по мерките и
подмерките от ПРСР/ и непостигането им води до необходимост от коригиране
размера на финансовата помощ, тъй като попада в материалноправната хипотеза на
чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ – неизпълнение на одобрени индикатори. Съгласно
чл.16, ал.2 от Наредба №30/11.08.2008г. бизнес планът за разнообразяване на
дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години, в
случаите на строително-монтажни работи – за 10 години. А в т.4.12 от договора е
предвидено, че ползвателят е длъжен да
извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с
одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Ползвателят е
длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключването на
договора, съгласно т.4.18. Следователно нарушението е доказано.
По аргумент от чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се определя по основание и размер. Нередността, за която се определя финансова корекция, следва да бъде нормативно установена с посочване на предпоставките за осъществяването й и санкцията при проявлението на хипотезата й. Това представлява гаранция за законосъобразното упражняване правото на защита на бенефициера, в чиято тежест се определя корекцията. Съгласно чл.46, ал.1 от Наредба №30/11.08.2008г. в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. В случаите по ал.1 РА определя размера на намалението на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнението по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин. Доколкото правното основание за налагането на финансовата корекция е чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ /при установено нарушение на чл.27, ал.6 от ЗПЗП/, то приложими за определяне размера на корекцията са „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013“. Съобразявайки времетраенето на нарушението – три пълни финансови години /2016г., 20017г. и 2018г, доколкото през мониторинговия период са извършени проверки на тези три години/ и размерът на изплатената БФП по договора в размер на 251 666.86 лв., съдът счита, че правилно административният орган е приложил т.30 от Приложение към раздел І „Общи положения“ от Правилата и е определил финансовата корекция в размер на 37 750.03 лв., представляваща 15% от предоставената финансова помощ по договора /251 666.86 лв. х 15% = 37 750.03 лв./. Изложените възражения за пропуснати ползи в резултата на непредвиден ремонт /наводнение/ не се явяват основателни. От заключение вх.№887/21.02.2023г. се установява, че няма данни за направени и отказани резервации през периода на ремонтните дейности, поради което не може да се обоснове категоричен извод за пропусната възможност за реализиране на приходи.
Предвид гореизложеното съдът намира оспореното решение
на изпълнителния директор на ДФЗ за законосъобразно, постановено при липса на
отменителните основания по чл.146 от АПК.
С оглед изхода от правния спор съдът присъжда
на основание чл.143, ал.3 от АПК на ответната страна разноски в размер на 420
лв., от които 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ и 320 лв. възнаграждение за вещо
лице.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „С.М.“ ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление *** срещу решение за налагане на финансова
корекция №10/311/00876/3/01/04/02 от 27.04.2022г. на изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие“.
ОСЪЖДА ЕТ „С.М.“ ЕИК ********
със седалище и адрес на управление *** да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ с адрес гр.София, бул.“Цар
Борис ІІІ“ №136 съдебни разноски в размер на 420 лв. /четиристотин и двадесет/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните чрез
връчване на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: