Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261582
08.12.2020 година, град Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XIV
граждански състав, в публично заседание на трети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при
участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 20505 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС от М.М.- малолетна, чрез законните си
представители Д.М. и Т.М. срещу Етажна собственост на сграда, находяща се в *****.
Ищцата твърди, че е собственик на СОС
в ЕС на посочения адрес. Твърди се, че на 03.12.2018г. е било проведено ОС на
ЕС, на което било взето решение за приемане на отчет на досегашния управител и
за извършване на ревизия на същия от нарочна комисия, като бил определен срок
за предаването на отчета и първичните документи, както и за избор на нов
управител и касиер на ЕС. Излагат се подробни съображение за незаконосъобразно
свикване и провеждане на ОС, поради липса на правомощия у лицата, които са го
свикали, неправилно отразяване на присъствалите лица, липса на представителна
власт, липса на кворум, вземане на решения извън дневния ред, липса на мотиви,
липса на изискуемо от закона мнозинство, неотразяване на гласуването и на
самите взети решения в протокола. Иска се да бъдат отменени посочените решения
и присъждането на разноски.
Ответната
страна, в срока по чл. 131 ГПК, подава отговор
на исковата молба, чрез назначения особен представител, с който оспорва
претенцията. Счита, че при свикването на ОС от етажните собственици е възможно представителство
чрез пълномощници. Освен това управлението на имущество в режим на СИО можело
да се извършва от всеки от съпрузите. Твърди, че ОС е било проведено
законосъобразно, като протоколът за него съдържал изискуемите реквизита и имало
списък на присъствалите с отразяване на техните качества и права. Изтъква, че
няма антидатиране на пълномощните. Бил налице и изискуемият от закона кворум за
провеждане на ОС, като по отношение на имотите в режим на СИО било достатъчно
участието на единия съпруг. Председателстването на ОС от лице различно от
управителя било законосъобразно и породено от отказа на Д.М.. На следващо
място, в протокола били отразени съществените изявления етажните собственици,
като тези на Т.Т. били направени в лично качество. Взетите решения били по обявения
дневен ред, като се изтъква и наличието на неотложен случай. Ясни били и
мотивите за вземането на решенията. Решенията били приети с мнозинство от 100%
от присъствалите, поради което ставало ясно как са гласували етажните
собственици. Иска се отхвърляне на претенцията и присъждане на разноски.
В срок е постъпил отговор на
исковата молба и от И. и Т. Т.- етажни собственици, които са пожелали да участват в
производството. С него се взема становище за неоснователност на претенцията.
Излагат се съображения за законосъобразно свикване и провеждане на ОС, по
същество идентични с тези на особения представител. Иска се отхвърляне на
претенцията и присъждане на разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във
връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От
представения протокол се установява провеждането на ОС на ЕС на 03.12.2018г. и
вземането на посочените от ищцата решения.
От
приложения към исковата молба нотариален акт се установява, че ищцата е
собственик на обект в сградата и като такава се явява легитимирана да иска
отмяна на решенията на ОС. Д.М. и Т. М. са законни представители на малолетната
ищца и извършват действията от нейно име.
Исковата
молба е подадена в предвидения 30-дневен преклузивен срок дори от датата на
провеждане на ОС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗУЕС общото събрание може да бъде свикано и по
писмено искане на най-малко 20% ид.ч. от общите части на сградата. Искането се
отправя до управителя, който свиква ОС в 10-дневен срок от получаването. Когато
не изпълни задължението си ОС се свиква от собствениците по ал. 2.
Видно
от представения документ- лист 20, част от етажните собственици са отправили
искане за свикване на ОС до управителя Д.М., получено от нея на 29.10.2018г.
Същото валидно е сезирало управителят, защото е подписано от собственици,
съответно пълномощници притежаващи повече от 20% от ид.ч. от общите части. От
представените към самата искова молба нотариални актове е видно, че В. В. И.
притежава право на собственост върху 1/2 ид.ч. от апартамент 26, ведно с 2.689%
ид.ч. и 0.039% ид.ч. от общите части. Останалата 1/2 ид.ч. е собственост на
С. В. И., която с пълномощно от 01.08.2018г. е упълномощила съсобственика си да
я представлява при искането по чл. 12 ЗУЕС. Я. К. Г. притежава в режим на СИО
правото на собственост върху апартамент № ***, ведно с 2.051% ид.ч. от
общите части на сградата. Р. С. Х. притежава правото на собственост върху
апартамент № ****, ведно с 2.746% ид.ч. от общите части. Д. Б. притежава
правото на собственост върху апартамент № ***, ведно с 1.757% ид.ч. от
общите части. Й. Т. З. притежава правото на собственост върху апартамент № 34,
ведно с 2.049% ид.ч. от общите части. Н. С. притежава в режим на СИО
правото на собственост върху апартамент № ***, ведно с 1.685% ид.ч. и 0.053%
от общите части. Ц.Г. е собственик на 1/2 ид.ч. от апартамент 36, ведно с 3.040%
ид.ч. и 0.042% от общите части. Останалата 1/2 ид.ч. е собственост на М. К.,
която с пълномощно от 01.08.2018г. е упълномощила съсобственика си да я
представлява при искането по чл. 12 ЗУЕС. Т. П. Т. притежава в режим на СИО
правото на собственост върху апартамент № ***, ведно с 1.682% ид.ч. и 0.031%
от общите части. А. Г. (гръб на искането) притежава правото на собственост
върху апартамент № ****, ведно с 4.307% ид.ч. от общите части.
Описаните
лица притежават общо 22.171% от общите части на сградата и искането им за
свикване на общо събрание валидно е сезирало управителя.
Неоснователно
е възражението, че собствениците не могат да се представляват при отправяне на
искането. Такава забрана не е предвидена в ЗУЕС и не може да бъде въвеждана по
тълкувателен път. При липсата на изрични норми за представителството се
прилагат общите правила на чл. 36 и сл. ЗЗД. Ако законодателят е искал да
забрани представителството щеше да го запише изрично.
Неоснователно
е и възражението по отношение на съсобствеността в режим на СИО. Съпружеската
имуществена общност е бездялова и не може преди прекратяването й да бъде
разделяна на равни части. Съгласно чл. 24, ал. 2 СК управлението на общото
имущество може да се извършва от всеки от съпрузите. Поради това всеки един от
тях има правото да упражнява пълното право на собственост, като тези действия
не подлежат на оспорване. Следващите алинеи на чл. 24 СК предвиждат оспорване, единствено
от другия съпруг, на действия на разпореждане, а не на управление.
Неоснователно
е и възражението, че искането не е подписано от Т.Т.. В действителност мястото
за полагане на такъв е правно, но в о.с.з. тя лично заяви, че сама е изписала
имената си. Доколкото подписът представлява собственоръчно написано име или
знак за името, следва да се приеме, че е достатъчно за означаване на
авторството.
Основателно
е възражението по отношение на М. П. и Н. К., за които не се установява да са
имали учредена представителна власт от собствениците на обектите, но
изключването на техните части не влияе на законосъобразността на искането по
чл. 12 ЗУЕС.
Предвид
горното за Д.М. е възникнало задължение за свикване на ОС на ЕС, което тя не
оспорва, че е отказала да изпълни. След отказа и изтичането на срока, същите
етажни собственици законосъобразно са поставили покана за свикване на ОС. Тук
следва да се посочи, че управителят има право да откаже да свика общо събрание,
ако прецени, че не е валидно сезиран с искане на етажните собственици, но няма
правомощия да препятства свикването на ОС от тях. Защитата на правата му в
такъв случай се осъществява чрез оспорването на взетите на ОС решения по
съдебен ред.
Поканата
е поставена на 24.11.2018г. и до 03.12.2018г. е изтекъл предвидения в чл. 13,
ал. 1 ЗУЕС срок.
Възраженията
за оформянето на списъка на участвалите в ОС лица са неоснователни. Посочването
на обектите, лицето което се явява и качеството му на собственик или
пълномощник е достатъчно за отразяването на представените идеални части от
общите. Въпрос на доказване е дали собствениците на тези обекти са били
представлявани законосъобразно и дали идеалните части може да бъдат зачетени. Неоснователно
е и възражението за липсата на дати на пълномощните. Датата не е част от
задължителните реквизити, а и да е посочена такава тя не е обвързваща за трети
лица. В случая е достатъчно, че е спазено правилото на чл. 14, ал. 5 ЗУЕС,
представителството е вписано в протокола от ОС и пълномощните са приложени. Други
изисквания за законосъобразност не се предвиждат.
От
представения протокол, списък към него, пълномощни и нотариални актове е видно,
че на 03.12.2018г. в 19:00 часа и 20:00 часа са били представени общо 34.388 %
от общите части на сградата. Това са били апартаменти с номера 9, 10, 15, 27,
24, 5, 37, 35, 28, 30, 20, 21, ½ от 26, ½ от 14, 32 и 36.
Възраженията
по отношение на имотите в режим на СИО са неоснователни по изложените вече
по-горе съображения. Всеки от съпрузите може да управлява общото имущество и да
упълномощи валидно друг съсобственик с правата върху всички ид.ч.
Възраженията
са основателни по отношение на апартамент **** и апартамент ****, притежавани в
режим на обикновена съсобственост, защото не се установява В. И. да е
преупълномощила Г. Г. с правата на С. И., както и К. Б. да е представлявал Г. Д. Не се установява и валидна представителна
власт и по отношение на апартамент ****, защото пълномощното на М. П. е
единствено за придобиването му на името на Д. П., но не и за упражняването на
правата по него.
Въпреки
това след отлагането на ОС за 20:00 часа са били представени повече от 33%
ид.ч. от общите части на сградата и същото е можело да бъде проведено валидно.
Възражението
за нарушаване на чл. 16, ал. 2 ЗУЕС също е неоснователно. Видно от протокола,
чието съдържание не се твърди да е оспорено по реда на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС, до Д.М.
е било отправено искане за председателстване на общото събрание, но тя е
отказала да изпълни това свое задължение. Следва да се посочи, че отказът е
незаконосъобразен, защото в чл. 16, ал. 2 ЗУЕС не е предвидена такава
възможност.
Оспорванията
относно записванията в протокола не могат да бъдат възприети, защото за тази
цел е предвидена процедурата по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС. Освен това в протокола
следва да се запишат само съществените изявления, което предвид съдържанието му
съдът намира за спазено. По отношение на изявленията на Т.Т. следва да се
приеме, че след като не е записано друго, те са направени в лично качество. Не
е необходимо да има основания и мотиви за замяна на управителя и касиера преди
изтичането на техния мандат.
Не
са нарушени и изискванията за мнозинство при вземането на решенията, защото в
ЗУЕС не е предвидено квалифицирано такова по отношение на приемане на отчет,
освобождаване и избор на управител и контрольор. Посочените в исковата молба
хипотези не се отнасяне за решения от процесния вид. В чл. 17, ал. 7 ЗУЕС е
предвидено квалифицирано мнозинство за вземане на решение при избор и
освобождаване на управителя решението да се взема с мнозинство повече от
половината от броя на обектите. Такова решение за определяне на квалифицирано
мнозинство при избор на управител не се установява да е било приемано на ОС.
Основателно
е оплакването на нарушаване на разпоредбата на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС, съгласно която
протоколът съдържа начина, по който са гласували лицата – "за",
"против" или "въздържал се" и техен подпис. В протокола е
посочен единствено сборът на ид.ч., но не и конкретната воля на етажните
собственици/пълномощниците, нито са положени техни подписи. Разпоредбата е
предвидена, за да се гарантират правата на ЕС при гласуването на решенията,
които са задължителни за всички и неспазването й е съществено нарушения на
предвидените в ЗУЕС изисквания. Представените списъци отразяват явилите се в
19:00 часа и 20:00 часа лица, но подписите им не удостоверяват начина, по който
са гласували.
Неспазването
дори на едно от изискванията на ЗУЕС води до незаконосъобразност на взетите
решение и същите следва да бъдат отменени.
Относно
разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата следва да бъдат присъдени разноските в
настоящото производство в размер на 80 лева, 10 лева, 15 лева и 5 лева за
държавни такси, 250 лева за особен представител и 200 лева за защита по частна
жалба. Разноски за адв. възнаграждение не следва да бъдат присъждани за
настоящото производство, защото от представения договор не се удостоверява тяхното
плащане.
По
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по
иска на М.Т.М., ЕГН **********- малолетна, действаща чрез законните си
представители Д.И.М., ЕГН ********** и Т.В.М., ЕГН **********, всички решения на ОБЩОТО СЪБРАНИЕ на
етажните собственици на сграда с административен адрес: ***** представлявани от
управителя Ц.Г.,
взети по точки 1 и 2 от дневния ред на проведено на 03.12.2018г. общо
събрание, обективирани в протокол от същата дата.
ОСЪЖДА Етажните собственици на сграда с административен адрес: ***** представлявани от
управителя Ц.Г., да заплатят на М.Т.М., ЕГН **********- малолетна, действаща чрез законните
си представители Д.И.М., ЕГН ********** и Т.В.М., ЕГН **********, сумата от 560.00 лева- разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.