Присъда по дело №164/2022 на Районен съд - Попово

Номер на акта: 22
Дата: 2 ноември 2022 г.
Съдия: Явор Пламенов Томов
Дело: 20223520200164
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 септември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 22
гр. П., 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ, в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Явор Пл. Томов
СъдебниСтанислав В. Василев

заседатели:Ирена Н. Николова
при участието на секретаря М.Й.А.
и прокурора И. Т. П.
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Наказателно дело от общ
характер № 20223520200164 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Д. И. Д. – ЕГН **********, роден на 22.04.1988 г. в
гр.К., с постоянен адрес в гр.И., ул.***, български гражданин, със средно образование,
безработен, неженен, неосъждан /реабилитиран по право и по давност/.
ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода 08.01.2021 г. – 15.01.2021 г., в гр.П. и в гр.О., при
условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е
възбудил и поддържал заблуждение у различни лица, както следва:
на 08.01.2021 г. и на 13.01.2021 г. в гр.П. е причинил имотна вреда на Т. А. Т. от с.С.,
община П. на обща стойност 243 лв.;
на 08.01.2021 г. и на 13.01.2021 г. в гр.П. е причинил имотна вреда на К. П. К. от с.К.,
община П. на обща стойност 243 лв.;
на 08.01.2021 г. в гр.П. и на 15.01.2021 г. в гр.О. е причинил имотна вреда на А. М. К.
от гр.О. на стойност 245 лв., всичко на обща стойност 731 лв. /седемстотин тридесет и
един лева и 00 ст./, поради което и на основание чл.209, ал.1 във връзка с чл.26, чл.36
и чл.54 от НК МУ НАЛАГА НАКАЗАНИЕ ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
1
На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА ефективното изтърпяване на наложеното
наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред
Търговищки окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви по НОХД № 164 по описа за 2022 г. на Поповски районен съд

Подсъдимият Д. И. Д. от гр.И. е предаден на съд по обвинение за това, че „в периода 08.01.2021 г. –
15.01.2021 г., в гр.П. и в гр.О., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна
облага, е възбудил и поддържал заблуждение у различни лица, както следва:
на 08.01.2021 г. и на 13.01.2021 г. в гр.П. е причинил имотна вреда на Т. А. Т. от с.С., община П. на обща
стойност 243 лв.;
на 08.01.2021 г. и на 13.01.2021 г. в гр.П. е причинил имотна вреда на К. П. К. от с.К., община П. на обща
стойност 243 лв.;
на 08.01.2021 г. в гр.П. и на 15.01.2021 г. в гр.О. е причинил имотна вреда на А. М. К. от гр.О. на стойност
245 лв., всичко на обща стойност 731 лв. /седемстотин тридесет и един лева“/ - престъпление по чл.209, ал.1
във връзка с чл.26 от НК.
Представителят на Районна прокуратура в с.з. поддържа обвинението като безспорно доказано, пледира за
налагане на наказание лишаване от свобода, което бъде ефективно изтърпяно.
Подсъдимият Д., нередовно призован, не се явява. Съобщението за насроченото разпоредително и съдебно
заседание върнато в цялост, с отбелязване, че лицето е в чужбина с неизвестен адрес. След като извърши
мотивирана преценка за наличие на обстоятелствата по чл.269,ал.3,т.1 НПК съдът даде ход по реда на задочното
производство. В съдебното производство и на осн.чл.94,ал.1,т.8 от НПК, на подс.Д. се назначи за служебен
защитник адв.Г.Д. вписан в ТАК, който в хода на съдебните прения оспорва обвинението и пледира за
оправдателна присъда, алтернативно моли за преквалифициране на обвинението в такова по чл.209,ал.3 НК и
налагане на минимално наказание.
Пострадалите Т., К. и К. се явяват в разпоредителното заседание, до началото на което заявяват, че не
желаят да предявят граждански иск против подсъдимия, тъй като всички вреди от престъплението са им
възстановени; не желаят да бъдат конституирани като частни обвинители.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият Д. И. Д. бил регистриран по постоянен адрес в гр. И., но пребивавал преимуществено в Г.;
със средно; неженен; безработен, неосъждан – видно от справката за съдимост /л.45-л.48/ са налице 7 осъждания,
за които е настъпила реабилитация по право и давност, поради което същите следва да се отчитат единствено
като данни за личността му.
В началото на м.01.2021 г. подс.Д. публикувал обява в интернет сайта „Джобс. бг“ за набиране на
работници за Г., като обявил и сумата 50 €/човек като капаро. Пострадалата К. К. се свързала с подсъдимия на
обявения от него телефон с № ***, като й било обяснено, че работата е свързана с опаковане на хранителни
продукти, 5 дни в седмицата по 8 часа на ден. Подсъдимият и обяснил също, че исканото капаро е за запазване на
квартира, а средствата за пътуване до Г. ще бъдат поети от немската фирма-работодател. Пострадалата К.
харесала предложените й условия, които споделила с приятелите си– пострадалите Т. Т. и А. К.. В изпълнение на
уговорката с подсъдимия, на 08.01.2021 г. в гр.П., чрез системата за парични преводи „Изипей“ тримата му
превели сумата 300 лв. /по 100 лв. за всеки от тях, разписка № ***/, която била лично получена от него, видно от
направеното отбелязване. Няколко дни по-късно подс.Д. се свързал по телефона с пострадалата К. и поискал още
по 73 € на човек, които му били необходими за адресни регистрации в Берлин. Пострадалата К. не се усъмнила и
на 13.01.2021 г. в гр.П. по описания начин превела още 286 лв. за себе си и за пострадалия Т. Т., а на 15.01.2021 г.
в гр.О. пострадалия А. К. превел на подсъдимия Д. сумата 145 лв. за себе си /разписки № **5/ - суми, които също
били лично получени от подсъдимия.
След като получил поисканите от пострадалите суми, подс.Д. изключил телефона си и прекъснал
комуникацията си с тях. Независимо от това и в изпълнение на уговорката, тримата пострадали отишли на жп
гарата в гр.Пловдив, от където следвало да тръгнат в 09.00 ч. на 21.01.2021 г. за Г.. След като изчакали до 12.00 ч.
и никой не се появил тримата се прибрали обратно, след което пострадалия Т. подал жалба /л.6/, по която била
извършена проверка и на 23.04.2021 г. било образувано ДП № 31/2021 г. по описа на РУ П. за извършено
престъпление по чл.209,ал.1,вр. с чл.26 НК. В хода на същото и след привличането му като обвиняем, на
27.07.2022 г. Д. превел чрез „Изи пей“ на името на адв.Г. Д. сумата 731.00 лв. представляваща причинени на
тримата пострадали вреди от престъплението /разписка № 0700016253441686, л.73/, която сума била
разпределена между тях до започване на съдебното производство.
Така възприетата фактическа обстановка се доказва по неоспорим начин от събраните в с.з. доказателства
посредством приложените по ДП №31/2021 г. по описа на РУ П. писмени доказателствени средства, както и от
показанията на изслушаните в с.з. свидетели А. К. и А. Г.; приобщените чрез прочитане по реда на чл.281,ал.5,вр.
с ал.1,т.5 от НПК показания от ДП на свидетелите Т. Т. и К. К.; приобщените чрез прочитане по реда на
чл.279,ал.2,вр. ал.1, т.2 от НПК обяснения на подс. Д. от ДП, на които съдът даде вяра като прие, че са
непротиворечиви, обосновани и логически свързани, и правилно отразяват възприятията на всеки един от тях
относно конкретните обстоятелства във връзка с предмета на доказване.
Предвид установеното в хода на съдебното следствие, след извършен анализ и проверка по реда на
чл.107,ал.5 НПК на събраните по делото доказателства, съдът прие, че подс.Д. И. Д. е осъществил от обективна и
1
субективна страна състава на престъпление по чл.209,ал.1,вр. с чл.26 от НК, за извършването на което е предаден
на съд, което безусловно води до ангажиране на наказателната му отговорност. Това престъпление включва два
предмета от обективна страна – измамено лице/-ца и ощетено имущество, като имуществото първоначално се
намира у измамения и той има право да се разпорежда с него. В настоящият казус се установи, че подсъдимият е
създал и поддържал неправилна представа у пострадалата К., а чрез нея и у пострадалите К. и Т., че ще започнат
работа в Г. при определените условия на труд. Създадената от подс.Д. неправилна представа е пряко свързана
активните му действия и обяснения пред пострадалата К., че може да им им осигури добра работа и заплащане в
Г., като по този начин и чрез проявената продължаваща активност на подсъдимия с цел утвърждаване на вече
създадените неправилни представи, всеки от пострадалите е извършил акт на имуществено разпореждане,
вследствие на който се е обеднил, за сумата 243 лв. – за Т. и К., и 245 лв. – за К.. Съдът приема за доказано, че във
всеки един момент подс.Д. е предвиждал, че неговото въздействие върху пострадалия е такова, че може и ще
предизвика неправилни представи, вследствие на които последният извършва акт на имуществено разпореждане.
От субективна страна деянието и извършено виновно, при пряк умисъл обективиран в действията на подсъдимия.
Съдът прие за доказано по категоричен начин и обстоятелството, че правилно престъпната дейност на
подсъдимия е квалифицирана от обвинението и като „продължавано престъпление” по смисъла на чл.26 НК.
Налице е обективна и субективна връзка, изразяваща се в това, че се осъществява поотделно едно и също по вид
престъпление против собствеността, извършени са при пълно тъждество на обстановката, което не позволява
еднородните деяния да бъдат възприемани като отделни престъпления. Времето от седем дни, в което са
извършени отделните деяния безспорно може да се приеме като “непродължителен период от време” по смисъла
на чл.26 НК, като се изхожда и от принципно установеното в съдебната практика положение за
продължителността му (ТР №**).
При индивидуализацията на наказанията, след извършване на цялостна проверка на събраните по делото
доказателства, съдът се съобрази с разпоредбите на чл.36 и 54 от НК, като отчете, че не са налице многобройни,
респ. изключително смекчаващо вината обстоятелство, което да го мотивира да приложи чл.55 от НК. Както вече
се посочи по-горе в мотивите, макар и спрямо подсъдимия да са били постановявани присъди за различни по вид
престъпления, в т.ч. е изтърпявал и ефективно наказание ЛОС, към датата на довършване на настоящото деяние
подсъдимия се счита за неосъждан с всички произтичащи от това благоприятни правни последици. Това е така,
защото последното наказание – 3 м. ЛОС по нохд № 111/2010 г. на ИРС е изтърпяно на 03.06.2010 г., а
последното наказание – 6 м. пробация по нохд № 30/2017 г. на ИРС е изтърпяно на 22.01.2018 г.
Наказанието, предвидено от законодателя в санкционната част на нормата по чл.209,ал.1 от НК е от 1 до
6 г. ЛОС, поради което и отчитайки наличието на специален минимум, непозволяващ замяната на наказанието
ЛОС с друг вид наказание, при превес на смекчаващите вината обстоятелства, съдът на основание чл.54 НК го
определи в тази рамки, в размер на специалният минимум, а именно 1 г. ЛОС.На осн.чл.66,ал.1 НК съдът отложи
така определеното наказание с изпитателен срок от 3 г., считано от влизане на присъдата в сила. Вярно е, за съда
не съществува задължение за пряко приложение на разпоредбата на чл.66 НК само при наличието на формалните
за това предпоставки, които безспорно са налице в случая, тъй като освен всичко друго е необходимо да се
констатира, че е възможно подсъдимият да се поправи и превъзпита и чрез условно осъждане. При извършване на
тази преценка, съдът прие, че за постигане целите на наказанието не е необходимо подс.Д. да изтърпява реално
наложеното наказание от 1 г. ЛОС, като в тази насока и при съпоставка с тежестта на престъплението, условното
наказание е справедлив отговор на обществената му опасност и морална укоримост. Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът отчете най-вече възстановяването на причинените вреди и направените самопризнания, а
като отегчаващо се отчетоха негативните характеристични данни за личността на подсъдимия и продължавания
характер на престъплението.
Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА:
2