Р Е Ш Е Н И Е №
481
гр. Монтана, 18.11.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 11.11.2022 г. в състав:
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня
Камарашка
Рени
Цветанова
при участието на секретар
Антоанета Лазарова и прокурор Галя Александрова, като разгледа докладваното от съдия
Рени Цветанова КАНД № 427 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на Глава дванадесета от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е на основание постъпила касационна жалба от Петър Славчев
Горновски – председател на ДАМТН, адрес гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 52А,
чрез процесуален представител Елена Величкова Златева – юрист при ДАМТН, с
представено пълномощно по делото, против Решение № 215/21.06.2022 г. по АНД № 310/2022
г. по описа на РС – Видин, с което е отменено Наказателно постановление №
НЯСС-137/16.06.2021 г. на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор – гр. София, с което на Община Макреш, със седалище и адрес
на управление с. Макреш, ул. „Георги Бенковски“ № 88, представлявана от Митко
Антов – Кмет на общината, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ на основание чл. 83 от ЗАНН във връзка с чл. 201, ал. 12 и чл. 200,
ал. 1, т. 39, предложение 1-во от Закона за водите в размер на 1000 /хиляда/
лева за извършено административно нарушение по чл. 190а, ал. 2 от Закона за
водите, във вр. с чл. 138а, ал. 3, т. 5, във вр. с т. 4, във вр. с ал. 2 от
Закона за водите и Държавната агенция за метрологичен и технически надзор е
осъдена да заплати на Община Макреш сумата от 300 /триста/ лева, представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение за един адвокат. Нарушението е
за това, че не е изготвен актуализиран авариен план, съгласно Приложение № 2
към чл. 57, ал. 2 във връзка с чл. 57, ал. 1 от Наредба за условията и реда за
осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и
на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им
състояние /Наредбата/.
С касационната жалба се иска въззивното решение да бъде отменено
като незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при нарушение,
както на материалния, така и на процесуалния закон. Излагат се доводи, че неправилно
първоинстанционният съд е възприел, че е налице противоречие в правната
квалификация на състава на административното нарушение в АУАН и НП, като
посоченото нарушение е от категорията на съществените и е довело до засягане на
правото на защита на жалбоподателя. Счита, че правилно е приета от
административнонаказващия орган нарушената законова норма, която съвпада с АУАН
и НП, и не е налице противоречие между тях. Съгласно чл.190а, ал. 2 от Закона
за водите „собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да
изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл.138а, ал. 3, т. 5, като в
случая е налице дадено предписание именно по чл. 138а, ал. 3, т. 5 от Закона за
водите, съгласно който областните управители назначават комисии, които веднъж в
годината извършват проверки за готовността за безопасна експлоатация на
язовирите и съоръженията към тях в нормални, екстремни и аварийни условия на
работа, в това число за извършването на ремонти и други технически дейности за
привеждането на язовирната стена и съоръженията към нея в изправно техническо
състояние, както определят срок за тяхното изпълнение. Според касатора правилно
е приложена и съответната санкционна норма на чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона
за водите, съгласно която наказва се с глоба, съответно имуществена санкция,
освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице,
което не изпълни предписание по чл. 138, ал. 3, т. 5 или задължение по чл.
190а, ал. 2 от 1000 до 20 000 лв. от Закона за водите. При издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, ограничаващи правото на нарушителя. При извършената
проверка по регламентирания чл. 138а, ал. 3 от Закона за водите ред е установено,
че не е актуализирана формата и съдържанието на Аварийния план на язовира,
съгласно Приложение № 2 към чл. 57, ал. 2, във връзка с чл. 57, ал. 1 от
Наредбата, дадено е предписание в Протокол № 10/24.06.2020 г., а именно: Да се
актуализират формата и съдържанието на Аварийния план на язовира съгласно
Приложение № 2 към чл. 57, ал. 2 във връзка с чл. 57, ал.1 от Наредбата, със
срок на изпълнение до 31.10.2020 г. Собственикът е имал задължението да
актуализира формата и съдържанието на Аварийния план на язовира и
неизпълнението на даденото предписание представлява допуснато административно
нарушение по смисъла на 190а, ал. 2 във връзка с чл.138а, ал. 3, т. 5 от Закона
за водите. Излага се становище, че както в АУАН, така и в НП, се установява, че
всички съществени елементи от състава на нормата, наличието на които сочи на
съставомерност на деянието, са описани подробно и изчерпателно. С тези си
действия и при пълно спазване на законовите изисквания
административнонаказващият орган е доказал, че е налице извършено
административно нарушение от страна на наказаното лице и че е осъществен
процесният състав. Моли касационната инстанция да постанови решение, с което
отмени решението на въззивния съд и потвърди спорното наказателно
постановление. Претендира разноски по делото за две инстанции и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.
В съдебно заседание, ДАМТН, редовно призован не изпраща процесуален
представител.
Ответникът по касационната жалба – Митко Антов – Кмет на Община
Макреш, чрез адв. Рени Христова Длъгнекова, с пълномощно по делото, в писмен
отговор излага мотиви, че подадената жалба за неоснователна и не посочваща
основания за касиране на постановеното решение. Твърди, че доверителят ѝ
е имал по време на проверката изготвен актуализиран Авариен план, съобразно
измененията на закона, но проверяващата не го изискала по надлежния ред при
проверката. Ноторно известно е, че общините се представляват от кметовете. Проверяващата
не е разговаряла с кмета на общината, нито с директора на дирекцията към която
се намира лицето присъствало на проверката. Видно от свидетелските показания на
Директора на Дирекция „УТСД“ Авариен план е имало, но кмета на общината го е
насочил към него през месец септември. Същият бил в продължителен отпуск и не
го е предал своевременно на старши специалист „ОМП, ГЗ, търговия и екология“ в
общината. Счита, че има тенденциозност в поведението на проверяващите, непрекъснато
се съставят актове за измислени и несъществуващи нарушения, за да се принудят
общините да предадат общинските язовири на държавното предприятие, което
стопанисва язовирите. Това е една репресивна мярка по отношение на кметовете на
общините, за да ги принудят да предадат общинските язовири на държавата. Счита,
че постановеното решение от първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно,
съобразено със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Намира подадената
касационна жалба за изключително теоретична, не съобразена с фактите и
обстоятелства по конкретния казус. Никъде не било установено как е извършена
проверката от административнонаказващия орган и как е установено, че няма
актуализиран Авариен план и то след като е имало изготвен такъв, който е бил в
общината. Моли касационната инстанция, след като съобрази писмените и гласните
доказателства събрани по делото пред Районен съд – Видин, да постановите
решение, с което да отхвърли подадената касационна жалба като неоснователна и
непосочваща нарушения даващи основания да се касира постановеното решение, и го
остави в сила ведно с произтичащите от това последици. В съдебно заседание,
редовно призован, се явява адв. Длъгнекова, като излага аналогични доводи.
Претендира разноски по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано заключение,
че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС – Видин правилно и
законосъобразно. В хода на проведеното административнонаказателно производство
са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Извършеното нарушение не е доказано по
несъмнен и категоричен начин. Това прави издаденото НП незаконосъобразно и
същото правилно е отменено от районния съд. Решението е обосновано и
мотивирано. Предлага същото да бъде потвърдено.
Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази
разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:
Обжалваното Наказателно постановление № НЯСС-137/16.06.2021 г.
на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор - гр.
София е постановено въз основа на съставен АУАН № 03-017/17.12.2020 г.
Наказателното постановление е оспорено от административнонаказаното лице пред
Районен съд – Видин, който с решение № 10/10.01.2022 г., по анд № 907/2021 г.
по описа на съда, е потвърдил същото. Решение № 10/10.01.2022 г. е обжалвано
пред Административен съд – Видин, който с решение № 52/29.03.2022 г., по КАНД №
46/2022 г. описа на съда, го отменя и връща делото на въззивния съд за ново
разглеждане от друг състав, съобразно дадени указания. Пред Районен съд – Видин
е образувано АНД № 310/2022 г. по описа на съда, по което дело е постановено
решение № 215/21.06.2022 г., с което процесното Наказателно постановление е
отменено. Същото е обжалвано от административнонаказващия орган пред АдмС –
Видин. С протокол от открито с.з. от 27.09.2022 г. по образуваното КАНД №
181/2022 г. по описа на АС – Видин, производството е прекратено и делото е
изпратено на ВАС за определяне на компетентен съседен административен съд
поради невъзможност да бъде формиран нов касационен състав по смисъла на чл.
225 от АПК. С определение № 9259/20.10.2022 г. по адм. дело № 9254/2022 г. по
описа на ВАС, касационната жалба на Председателя на ДАМТН подадена срещу
решение № 215/21.06.2022 г. на РС – Видин, постановено по АНД № 310/2022 г., е
изпратена на Административен съд – Монтана.
Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна против подлежащ на касационна проверка
съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за разглеждане по
същество.
От фактическа страна по делото е установено, че на ответника в
настоящето производство е съставен АУАН № 03-017/17.12.2020 г. от длъжностно
лице при ДАМТН, затова че на 05.11.2020 г. на основание чл. 190, ал. 4, т. 1 от
Закона за водите е извършена проверка на язовир „Дарков дол“, разположен в
землището на с. Киреево, община Макреш, област Видин, собственост на Община
Макреш. За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол № 03-03-23/09.11.2020
г. В хода на проверката, чрез оглед на място и проверка на документацията от
експлоатацията на язовирната стена, е констатирано от контролния орган, че в
документацията на язовира липсва актуализиран Авариен план, съгласно Приложение
№ 2 към чл. 57, ал. 2 във връзка с чл. 57, ал. 1 от Наредба за условията и реда
за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени
и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им
състояние /Наредбата/. По този начин било установено и прието от контролния
орган, че Община Макреш в качеството си на собственик на язовир „Дарков дол“ не
е изпълнила задължителното предписание: „Да се актуализират формата и
съдържанието на Аварийния план на язовира, съгласно Приложение № 2 към чл. 57,
ал. 2 във връзка с чл. 57, ал. I от Наредбата“ със срок за изпълнение
31.10.2020 г., дадено в Протокол № 10/24.06.2020 г. на комисията, назначена от
Областния управител на Област Видин със Заповед № РД-2901-24/10.06.2020 г. Въз основа
на така установеното административно нарушение е издадено Наказателно
постановление № НЯСС-137/16.06.2021 г. на Председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор - гр. София, с което на
административнонаказаното лице е наложено административно наказание на
основание чл. 83 от 3AHH във връзка с чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1. т. 39,
предложение първо от Закона за водите - „имуществена санкция“ в размер на 1000
/хиляда/ лева за извършено административно нарушение по чл, 190а, ал. 2 от
Закона за водите, във вр. с чл. 138а, ал. 3, т. 5, във вр. с т. 4, във вр. с
ал. 2 от Закона за водите.
От събраните писмени и гласни доказателства с обжалваното
съдебно решение въззивният съд е достигнал до извод, че с оспореното
Наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност
на Община Макреш за неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал. 2 от Закона за
водите, във вр. с чл. 138а, ал. 3, т. 5, във вр. с т. 4, във вр. с ал. 2 от
Закона за водите. Посочената правна норма регламентира правомощията на
Председателя на ДАМТН или оправомощени от него длъжностни лица да дават
задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или съоръжения
към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Неизпълнението на
даденото задължително предписание от ДАМТН в определения срок съставлява
административно нарушение по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 39 от същия закон.
Посочената разпоредба - чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите, регламентира
задължението на задълженото лице Община Макреш в случая, доколкото тези
предписания имат задължителен характер за адресатите си, последните са длъжни
да ги изпълнят в посочените срокове и съответно да носят отговорност,
включително и да бъде ангажирана административнонаказателната им отговорност
посредством налагане на административни наказания за неизпълнението на тези
задължителни предписания. В конкретния случай административнонаказващият орган
не е реализирал точно това свое правомощие - да накаже адресата на
задължителното предписание заради това, че не е изпълнил същото. Нормата на чл.
200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е материална и санкционна и с посочването
в атакуваното наказателно постановление административнонаказващият орган не е
изпълнил задължението си по чл. 42, ал. 1, т. 5, респективно по чл. 57, ал. 1,
т. 6 от ЗАНН, тъй като в случая се касае за констатирано неизпълнение на
предписания на комисия, назначена от Областния управител, като правната
регламентация в случая е посочена в правната норма на чл. 138а, ал. 3, т. 5 от
Закона за водите. В АУАН е приета като нарушена разпоредбата на чл. 190а, ал. 2
от Закона за водите, която касае неизпълнение на предписания, дадени от ДАМТН,
а в наказателното постановление са посочени две взаимно изключващи се
разпоредби, а именно тази на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите и на чл. 138а,
ал. 3, т. 5 от Закона за водите, като последната касае предписания, дадени от
комисия, назначена от Областния управител, с различен кръг правомощия и обхват
на проверката на контролните органи. Налице е противоречие в правната
квалификация на състава на административното нарушение в АУАН и НП, като
посоченото процесуално нарушение е от категорията на съществените и е довело до
засягане на правото на защита на жалбоподателя, изразяващо се във възможността
му да научи в какво административно нарушение е обвинен с АУАН и за какво
нарушение му е наложено административно наказание с Наказателното
постановление, за да може да организира адекватно защитата си. Отделно от това,
нормата на чл. 138а, ал. 3 от Закона за водите предвижда правомощието на
областните управители да назначават комисии, които веднъж в годината да
извършват проверки за готовността за безопасна експлоатация на язовирите и
съоръженията към тях по чл. 141б, ал. 1, т. 1 и 2, а за тези по чл. 141б, ал.
1, т. 3 - веднъж на три години. В същата норма са нормативно определени и
правомощията на тези комисии. Не става ясно въз основа на кое правомощие от комисията са дадени
предписания за изготвяне на документи, след като подобна задача няма в Заповед
№ РД-2901-24/10.06.2020г. на Областния управител. Видно от определените с
посочената заповед задачи в т. I, на комисията не е възложено да предписва на
собствениците на водните обекти да извършват действия по изготвяне на
техническа документация и да определя срокове за това, които са в правомощията
на ДАМТН. В този смисъл извършеното утвърждаване на предписания по задачи,
които не са възложени на специалната комисия, е в противоречие с акта, въз
основа на който е започнало административното производство и в противоречие с
материалноправните разпоредби на чл. 138а, ал. 3 и чл. 141б, ал. 3 от Закона за
водите. Общите изисквания за форма на административните актове, установени в
чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК, изискват всеки административен акт да съдържа
мотивирано решение, т. е. мотиви - фактически и правни съображения, от които
адресатът на акта да разбере какви са причините, наложили издаването на
конкретното властническо изявление. Предписанията са немотивирани и от
фактическа страна. В констативен протокол № 10 от 24.06.2020 г. от проверка на
готовността за безопасна експлоатация на язовир „Дарков дол" и
съоръженията към него, извършена на основание заповедта на Областния управител
№ РД-2901-24/10.06.2020 г. /стр. 2 от протокола/ за наличната документация е
посочено, че е налице актуален авариен план. На стр. 6 от протокола е посочено,
че верните текстове и верните позиции в протокола са болдвани и подчертани.
Дадени са предписания да се изготви актуален Aвариен план съгласно Приложение №
2 към чл. 57, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Наредбата и да се представи актуална
карта на заливаемата зона на язовира по т. 4.8 от Приложение № 2 към Наредбата,
което е единственото конкретизирано указание. В Констативен протокол №
03-03-23/09.11.2020 г. на ДАМТН отново е посочено, че при извършената проверка
на 05.11.2020 г.от контролен орган на ДАМТН за изпълнение на предписанията,
дадени с констативен протокол № 10 от 24.06.2020 г. от проверка на готовността
за безопасна експлоатация на язовир „Дарков дол“ и съоръженията към него,
извършена на основание заповедта на Областния управител № РД-2901-24/10.06.2020
г. е представен Авариен план и договор с оператор на язовирната стена. От
показанията на свидетеля Емил Йонов личи, че аварийният план е бил наличен през
м. септември. Не става ясно от съдържанието на Констативен протокол № 10 от
24.06.2020 г. от проверка на готовността за безопасна експлоатация на язовир
„Дарков дол“ и съоръженията към него, извършена на основание заповедта на
Областния управител № РД-2901-24/10.06.2020 г., при положение, че е отразено,
че е представен актуализиран Авариен план на язовира, защо е дадено предписание
в тази насока, освен това и извън правомощията на комисията да дава такова
предписание. Именно неизпълнението на дадено предписание в констативен протокол
№ 10 от 24.06.2020 г., утвърден от Областния управител е прието за осъществен
състав на административно нарушение от административнонаказващия орган, при
положение, че в същия е отразено ясно и категорично, че такъв план е представен
на комисията. В допълнение този съд посочва, че е задължение на контролните
органи по Закона за водите да съдействат на собствениците на водни обекти да
изпълняват законосъобразно задълженията си, произтича от целта на Закона за
водите по чл. 2, ал. 1, която е да се осигури интегрирано управление на водите
в интерес на обществото, както и от целта по чл. 2, ал. 2, т. 2
от същия закон, за насърчаване на собствениците на водните обекти да осигурят
дългосрочното им ползване и опазване. С тези разпоредби законът ясно определя,
че управлението на водните ресурси, които са национално богатство, се основава
на сътрудничество между различните субекти, т.е. между стопанисващите водните
обекти и администрацията, контролираща тяхната дейност.
Предмет на касационна проверка е въззивното решение и
съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от съда съществени
процесуални нарушения.
При
разглеждане на делото от първата инстанция не са допуснати съществени
процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, като съдът правилно е
установил фактическата обстановка, описана
в обжалваното решение. Правилно е приложен и
материалният закон, като в тази връзка са съобразени доказателствата по делото,
както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Съдебният състав изцяло споделя
мотивите на въззивния съд, без да счита за необходимо да ги преповтаря, като
намира, че същите изцяло кореспондират със събраните по делото доказателства,
като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК ги възприема изцяло като мотиви към
настоящето решение.
По отношение на възраженията в касационната жалба, този състав
на съда следва да отбележи, че дори в хода на административнонаказателното
производство да се приеме, че не са допуснати съществени процесуални нарушения,
така както са описани от въззивния съд, то след като административнонаказващия
орган, настоящ касатор, не установява по безспорен начин обстоятелството, че Община
Макреш, не е имала актуализиран авариен план, за каквото е наложена
административнонаказателната санкция, обосновано първоинстанционния съд е
достигнал до извод за неправилност на издаденото Наказателно постановление
поради липса на извършено административно нарушение.
На основание, съдът не установява прекомерност на заплатеното.
При този изход на делото и по силата на чл. 143, ал. 1 от АПК, основателно
се явява искането на процесуалния представител на ответната страна адв. Рени
Длъгнекова, за присъждане на адвокатско възнаграждение, съгласно представен
списък с разноски и договор за правна защита и съдействие в касационното
производство в размер на 300 лева, което възнаграждение е под установения
минимум, съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че решението на
районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във
вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Монтана.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 215/21.06.2022 г., постановено по АНД №
310/2022 г. по описа на Районен съд – Видин.
ОСЪЖДА Държавната агенция за метрологичен и технически надзор -
гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Община Макреш разноски по делото в размер на 300
/триста/ лв. за адвокатска защита пред касационна инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: