Разпореждане по дело №19058/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 64350
Дата: 2 май 2024 г.
Съдия: Светлозар Димитров Димитров
Дело: 20241110119058
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 април 2024 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 64350
гр. София, 02.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Частно
гражданско дело № 20241110119058 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411 ГПК.
Образувано е по заявление на /фирма/ за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу В. Й. А. за сумата от 1356,72лв.,
представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 21.04.2023г.
С молба от 29.04.2024г. заявителят посочва, че издаденият запис на заповед
обезпечава следните вземания: 700лв. главница по договор за заем № 86018/21.04.2023г.,
89,30лв. възнаградителна лихва по него, 166,15лв. възнаграждение за услугата
„*************************“ съгласно чл.1.2, 387,69лв. възнаграждение за услугата
„**********“ съгласно чл.1.3; 13,58лв. застрахователна премия и 70,00лв. по чл. 5, ал. 4 от
договор за допълнителни услуги км договора за заем. Длъжникът заплатил 48,58лв., с които
били погасени 7,50лв. от възнаграждението по допълнителна услуга
„********************“, 17,50лв. от възнаграждението за услугата „**********“, 13,58лв.
за застрахователната премия и 10,00лв. от таксите по чл. 5, ал. 4 от договора за
допълнителни услуги.
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, а съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът отказва
издаването на заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна клауза
в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.
Съгласно разпоредбата на чл. 417, т. 10, изр. 2 ГПК, когато ценната книга обезпечава
вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага
договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително
приложимите общи условия. С изменението на т. 10 на чл. 417 ГПК, с което е добавено
изискването към заявителя да представи сключения с потребителя договор за кредит,
законодателят въвежда изискване за извършване на проверка от съда както на редовността
на ценната книга от външна страна, така и на каузалното правоотношение, за обезпечение
на което е издадена. В противен случай, изискването за представяне на тези документи към
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа
на запис на заповед би било лишено от смисъл. Ето защо, в случая съдът следва да прецени
дали обезпечените вземания, за които е издадена ценната книга, въз основа на която се иска
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, не почиват на
неравноправни клаузи или е налице обоснована вероятност за това – чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
В чл. 1, ал. 1 и 2 от договора за заем е предвидено, че потребителят е поискал да му
бъдат предоставени допълнителни услуги „*************************“ и „**********“, за
които съгласно чл. 1.2 и 1.3 дължи възнаграждение от 166,16лв. за първата и 387,70лв. за
втората, като тези суми са включени в погасителния план. На същата дата, на която е
1
сключен договорът за кредит, между страните е сключен и договор за предоставяне на
допълнителни услуги във връзка с договора за заем. Съгласно чл. 5, ал. 4 от него,
потребителят дължи заплащането на възнаграждение за всеки 30-дневен период, през който
има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, в размер
от 10лв., но не повече от 70лв. за целия срок на договора за заем. Сумата се начислява
автоматично към общия размер на дължимите суми по договора за заем и се заплаща заедно
с погасителните вноски.
Съдът намира, че съществува обоснована вероятност горните клаузи да противоречат
на императивни правни норми и да имат неравноправен характер, като съдържащите се
декларативни елементи в договорите за „индивидуалното им договаряне по изрична воля на
заемателя“ са ирелевантни, доколкото е видно еднотипното предварително изготвено
съдържание на договорите. Сключеният между заемодателя и заемателя договор за заем има
характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради
което в отношенията между страните приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП. Може да
се приеме, че тези клаузи изпълват характеристиките на неравноправни такива по смисъла
на чл. 143 ЗЗП, тъй като са уговорени във вреда на потребителя, не отговарят на
изискванията за добросъвестност и водят до значително неравновесие в правата и
задълженията между страните. Същите имат за цел заобикаляне на императивните норми на
ЗПК относно максималния размер на допустимите разходи и предназначението им е
извличане на по-голяма печалба за кредитора, а не предоставяне на някаква реална и
необходима услуга за потребителя. Уговорените клаузи целят кредиторът да получи
допълнително възнаграждение върху стойността на отпуснатия заем, което представлява
заобикаляне изискванията на (ЗПК) и води до нейната нищожност съгласно чл. 21, ал. 1.
Съдът намира, че съществува обоснована вероятност тези клаузи да имат неравноправен
характер, поради което изпълнение на същите не следва да бъде допускано.
С оглед изложеното, длъжникът не следва да дължи сумите от 166,15лв.
възнаграждение за услугата „*************************“ по чл.1.2; 387,69лв.
възнаграждение за услугата „**********“ по чл.1.3 и 70,00лв. по чл. 5, ал. 4 от договора за
допълнителни услуги км договора за заем. Тъй като длъжникът е заплатил сума в общ
размер от 48,58лв., с която са погасени част от горните възнаграждения и изцяло
застрахователната премия, тази сума следва да бъде приспадната. Сборът на главницата,
договорната лихва и застрахователната премия по договора за кредит е равен на 802,88лв.,
от която сума след като се извади платеното от 48,58лв. остават 754,30лв. Именно до този
размер следва да се уважи заявлението, а за разликата до пълния предявен от 1356,72лв.
подлежи на отхвърляне по арг. от чл. 411, ал. 2, т. 3 вр. чл. 417, т. 10, изр. 2 ГПК.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 105870/01.04.2024г. на /фирма/ за издаване на заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу В. Й. А. за сумата над
754,30лв. до 1356,72лв., представляваща задължение по запис на заповед, издаден на
21.04.2023г.
УКАЗВА на заявителя, че за отхвърлените вземания може да предяви осъдителен иск
в 1-месечен срок от влизане в сила на разпореждането.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2