РЕШЕНИЕ
№ 880
гр. Варна, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Й. Гражданско дело №
20223110109574 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран от ЗАЕД „Б. В. И. Г.“ с иск по реда на чл. 422 ГПК с правна
квалификация по чл.410 КЗ срещу С. В. П. за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 1539,00 лв. (хиляда петстотин тридесет и девет лева),
представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение въз основа на сключена
застраховка „Булстрад Каско Стандарт”, обективирана в застрахователна полица №
5C084247, със срок на валидност от 28.02.2017 г. до 27.02.2018 г. във връзка настъпило на
21.03.2017 г., около 08:50 часа, в гр. Варна, на бул. „Осми Приморски полк”, до
кръстовището с ул. „Драва Чех”, по вина на С. В. П., който като водач на л.а. „О.”, модел
„Ф.”, рег.№ * **** **, блъска МПС „С.” модел „С.”, рег.№ * **** **, собственост на К. Д. Д.
и му причинява щети, като ЗЕАД „Б. В. И. Г.” е заплатило на дружеството, на което е
възложило ремонта - „А. В.” АД, с платежно нареждане на 27.07.2017 г. сумата от 1539,00
лв. по щета № преписка за щета 470417171714171, ведно със законна лихва върху
главницата , считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.03.2022 г., до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение 1919/28.03.2022 г. по ч.гр.д.
3811/2022 г. по описа на ВРС, 42 състав.
Ищецът твърди, че на 21.03.2017 г., около 08:50 часа, в гр. Варна, на бул. „Осми
Приморски полк”, до кръстовището с ул. „Драва Чех”, по вина на С. В. П., като водач на л.а.
„О.”, модел „Ф.”, рег.№ * **** ** е настъпило ПТП, при което П. блъска МПС „С.” модел
„С.”, рег.№ * **** **, собственост на К. Д. Д., след което напуска местопроизшествието.
Лек автомобил „С.” модел „С.”, рег.№ * **** ** бил застрахован при ищцовото
дружество по договор за имуществена застраховка „Автокаско“, поради което при него била
заведена щета за причинените вреди на автомобила /облицовка задна броня и врата на
багажник/ и било определено и заплатено застрахователно обезщетение за отстраняване на
вредите в размер на 1539,00 лв. на 27.07.2017 г. Сочи се, че съобразно съставения протокол
за ПТП за л.а. „О.”, модел „Ф.”, рег.№ * **** ** към момента на произшествието не била
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, с оглед на което има право да
получи заплатената сума от причинителя на вредата. Поради това ищецът моли ответникът
да бъде осъден да му плати претендираните суми.
1
От ответника, чрез назначение му особен представил е подаден отговор на исковата
молба, с който предявения иск се оспорва. Наведено е възражение за погасяване на
вземането по давност. Иска се отхвърляне на претенцията.
Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация по
чл.410, ал.1, т.1 КЗ
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следното:
1. наличие на застрахователно правоотношение между него и увреденото лице по договор за
имуществена застраховка на лек автомобил „С.” модел „С.”, рег.№ * **** ** към датата на
настъпване на произшествието; 2. заплащането на застрахователно обезщетение и неговия
размер, 3. настъпването на застрахователно събитие по имуществената застраховка -
настъпването на пътно-транспортното произшествие и неговия механизъм; 4. причинените
вреди и техния размер; 5. причинна връзка между произшествието и вредите; 6.
противоправно и виновно поведение на водача, за който не е бил налице валиден договор за
застраховката „Гражданска отговорност“
Вината на прекия причинител на вредата се предполага на основание чл. 45, ал. 2
ЗЗД, като оборването на презумпцията е в тежест на ответника при условията на обратно
пълно доказване.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираната сума.
По делото безспорно се установява, че към момента на настъпване на процесното
ПТП 21.03.2017 г. за л.а. „С.” модел „С.”, рег.№ * **** ** е действала застраховка „Булстрад
Каско Стандарт“, сключена с ищец с полица със срок на действие 28.02.2017 г.-27.02.2018г.
/л.9/
От уведомление за щети по МПС се установява, че за вредите вследствие на
процесното ПТП е образувана преписка за щета 50-04000-01322/17. Съставен е опис към
претенцията, в който е посочено, че са увредени облицовка на задна броня и вратата на
багажника.
По делото се установява, че ремонтът на автомобила е бил възложен и извършен от
„В. А. Д. С. Б.“ ЕООД, на което дружество е заплатена сумата от 1539,00 лв. за извършените
дейности – преводно нареждане на л.25 от делото.
От представена справка за проверка за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ към 21.03.2017 г. за МПС с рег.номер ******* в системата на „Гаранционен
фонд“ се установява, че е вписано прекратяване на застраховката към 20.02.2017 г.
Към исковата молба е представено писмо от ОД на МВР – Варна, в което се сочи, че
са налични данни за процесното ПТП, настъпило на 21.03.2017 г. в гр. Варна, на
кръстовището между бул. ‘Осми Приморски полк“ и ул. „Драва Чех“ между МПС-1- лек
автомобил с рег. номер ***** **, поради неспазване на достатъчно разстояние от
намиращия се пред него автомобил 2 с рег. номер * **** **, поради което водача на първия
блъска втория автомобил и става причина за ПТП. Сочи се, че водача на МПС 1 е напуснал
мястото на ПТП без да спре и да установи какви са щетите, произшествието е обслужено
същия ден и е издаден протокол за ПТП 1644532/2017 г. Излага се, че на водача на л.а. с рег.
номер * **** ** е съставен АУАН номер 907501/21.032017 г. за нарушение на чл.23, ал.1 и
чл.123, ал.1, т.1, чл.150 и чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП и АУАН номер 939292/21.03.2017 г. за
нарушение на чл.438, ал.1, т.1 КЗ / за управление на МПС без задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“/.
По делото са представени издадените на лицето С. В. П. наказателни постановления
170819-001259/2017 г. и 17-0819-001125/2017 г., в които е отразено, че са получени от П.,
като от ОД на МРВ- Варна е предоставена информация, че са влезли в сила. Първото НП е
издадено за нарушение, тъй като водачът не се е движил на такова разстояние от движещото
се пред него МПС, че да може да избегне удар, като намали скоростта или спря рязко / чл.23
ЗДвП/, а второто НП е издадени за нарушение на чл. 438, ал.1, т.1 КЗ за управление на МПС
без сключен договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.
В случая механизмът на ПТП се установява от съвкупната преценка на събраните по
делото писмени доказателства и изготвената съдебна авто-техническа експертиза.
По делото е представен протокол за ПТП 1644532, съставен от младши инспектор Е.,
от който се установява, че на 21.03.2013 г. в гр. Варна на кръстовището между бул. „Осми
2
приморски полк“ и ул. „Драва чех“ е настъпило с участник лек автомобил „С.” модел „С.”,
рег.№ * **** ** / участник 2/ и неидентифициран автомобил / участник 1/, като е посочено,
че участник 1 след реализиране на ПТП е напуснал мястото. Съставена е схема на
местопроизшествието / посетено на място от полицейския орган/, съгласно което инцидента
е станал на десен завой, като участник 2 е предприел маневра за завой надясно, участник 1
се е намирал зад него и е реализирано ПТП в задната част на участник 2.
По делото е прието заключение по авто-техническа експертиза, което следва да бъде
кредитирано като пълно, обективно и безпристрастно дадено, от което се установява, че на
21.03.2017 г. в гр. Варна на бул. „Осми приморски полк“ и ул. „Драва чех“ е настъпило ПТП
между два автомобила, като л.а. „С. Ц.“, рег. номер ******* е бил застигнат и ударен в
задната част на автомобила от л.а. „О. Ф.“ с рег. номер ***** **, управляван от С. В. П.. В
резултат на ПТП са реализирани щети по задната броня и задния капак на багажното
отделение на „С.“. Констатирани са увреждания по облицовката на задната броня и вратата
на багажника, като за отстраняването е било необходимо смяна на задната врата/капак и боя,
както и полагане на труд. При съпоставка на уврежданията на пострадалия автомобил /
всички само в задната част/, конкретните модели автомобили, точката на удара спрямо
височината на асфалтовото покритие, вещото лице е посочило, че вредите съответстват на
механизма. Изчислено е, че общата стойност за възстановяване на автомобила по средни
пазарни цени на труд и части е в размер на 1717,50 лв.
Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в
установената форма и ред, при задължително посещение на мястото на ПТП, представлява
официален свидетелстващ документ. В този случай съставителят удостоверява пряко
възприетите от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП,като
разположението на МПС, участници в ПТП, характер и вид на нанесените щети, състояние
на пътя, пътни знаци и маркировка на мястото на произшествието и др. Вписаните в
протокола обстоятелства може да не са достатъчни за установяване на пълния механизъм на
ПТП, поради което дори при липса на оспорване на верността на протокола, ищецът,
претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест за
установяването му посредством ангажирането и на други доказателства – показания на
свидетели и/или експертни заключения, ако преценката на фактите, от значение за
механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава. При
неоспорване на автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като
официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори
верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с
оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа /Решение № 24 от
10.03.2011 год. на ВКС по т.дело № 444/2010 год., I т. о., ТК, Решение № 85 от 28.05.2009
год. на ВКС по т.дело № 768/2008 год., II т. о., ТК, Решение № 73 от 22.06.2012 год. на ВКС
по т.дело № 423/2011 год., I т. о., ТК, Решение № 98 от 25.06.2012 год. на ВКС по т.дело №
750/2011 год., II т. о., ТК и Решение № 15 от 25.07.2014 год. на ВКС по т.дело №1506/2013
год., I т. о., ТК/.
Видно е от направените отбелязвания в процесния протокол за ПТП, че същият е
съставен от полицейски служител при посещение на място и съдържа преки възприятия на
длъжностното лице, в т.ч. възпроизведени в схема, относно мястото на произшествието,
разположението на автомобилите и факта на нанесени на автомобила щети /които не са
конкретизирани и следва да се докажат от ищеца с други допустими от ГПК доказателства/.
В случая не е оспорена автентичността на протокола за ПТП или удостоверителната
компетентност на неговия съставител или реда, по който е съставен протоколът. Ответникът
е оспорил съдържанието му, като отразените в протокола данни за настъпване на ПТП вкл.
схемата касаеща механизма на настъпване се установяват и от други доказателства - от
приетата по делото експертиза, заключението на която при преценка по чл. 202 ГПК следва
да бъде кредитирана Събраните доказателства напълно кореспондират помежду си,
протокола за ПТП, влезлите в сила наказателни постановления и изслушаната по делото
експертиза са еднопосочни по отношение на механизма на настъпване на произшествието и
виновния за него водач. Въпреки, че в протокола за ПТП не е отразено възприятието на
полицейски орган за втория участник в произшествието, представените наказателни
постановления, които са влезли в сила и които са издадени за санкции наложени на
ответника с процесното произшествие установяват, че С. В. П. е управлявал другото
3
участващо в произшествието МПС. Въпреки, че вещото лице е изготвило експертизата въз
основа на протокола за ПТП, то е дали експертни изводи, че при схемата на произшествието
в протокола и констатираните от застрахователя вреди по л.а. „С.“, произшествието е
настъпило по сочения от ищеца механизъм.
С оглед на установения начин на настъпване на пътното произшествие се налага
извод, че същото е реализирано поради противоправно поведение на водача на лек
автомобил „О. Ф.“, който не е съобразил поведението си на пътя, като не е предприел
своевременно спиране, за да избегне удар с намиращия се пред него автомобил.
Според чл.20, ал.2 ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Съгласно чл.23, ал.1 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на
такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Ответникът е нарушил
тези правила.
Вината на водача на л.а. „О. Ф.“ се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като от
страна на ответника, върху когото пада доказателствената тежест, не са ангажирани
доказателства, оборващи презумпцията.
Допуснатите от ответника нарушения на посочените правила е в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
При изложеното съдът намира, че е възникнало вземане по смисъла на чл. 410, ал.1,
т.1 КЗ в полза на застрахователя по имуществената застраховка срещу делинквента.
По възражението за давност:
Неоснователно е своевременно релевираното от ответника възражение за
погасителна давност /чл. 120 ЗЗД и чл. 131 ГПК/. За регресните искове на застрахователя
срещу делинквента /чл. 410, ал. 1 КЗ/ важи общата петгодишна погасителна давност по чл.
110 и сл. ЗЗД, която съответно започва да тече от момента на плащане на застрахователните
обезщетения на правоимащите лица /виж т. 14 от ППВС № 7/04.10.1978 г., Решение № 53 от
16.07.2009 г. по т. д. № 356/2008 г. ВКС, Търговска колегия, І отделение; Решение № 35 от
09.07.2019 год. по т. д. № 1175 на ВКС по описа за 2018 г. и др. /. В разглеждания случай, с
оглед представеното платежно нареждане от 27.07.2017 г./л.25/, което е официален
свидетелстващ документ, по делото е несъмнено установено, че ищецът е изплатил
обезщетение на застрахования на 27.07.2017 г., а заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 25.03.2022 г. /чл. 422, ал. 1 ГПК/, т. е., преди
изтичането на 5-годишния давностен срок. Следователно претендираното вземане не е
погасено по давност.
По отношение на размера на дължимото обезщетение.
Видно от заключението на съдебно-автотехническата експертиза стойността на
ремонта, необходим за отстраняване на щетите на лек автомобил „С.“, изчислена по средни
пазарни цени към датата на застрахователното събитие, е 1717,50 лв.
От представените по делото документи се установява, че ищецът е възложил на
автосервиз да отстрани щетите по автомобила и съответно от представеното преводно
нареждане се установява, че именно на автосервиза е заплатена сума от 1539,00 лв., която е
преведа във връзка с претенция за щета – 470417171714171, който номер се свърза с описа
на щетите по процесния автомобил. Действително заявлението за изплащане на
застрахователно обезщетение, описа на претенцията, възлагателното писмо от ищеца до
определения сервиз представляват частни документи, които ползват авторите им поради
което не се ползват с обвързваща съда материална доказатеслтвена сила и следва да се
преценяват в съвкупност с всички други доказателства, но в настоящото дело се установява,
че ПТП е настъпило и че от него л.а. „С.“ с рег. номер ******* и от други доказателства,
които не изхождат от ищеца или собственика на увредения автомобил. Представени са
официални документи – наказателни постановления, писмо от ОД на МВР- Варна, от които
се установява наличието и участниците в ПТП, а от тези документи в съвкупност с приетата
САТЕ и протокола за ПТП се установява механизма на произшествието. Че ищецът е
4
заплатил застрахователно обезщетение по имуществената застраховка се установява от
издадено от банката платежно нареждане, което без конкретно оспорване и оборване с други
доказатеслтва / напр. ССчЕ/ съдът намира, че надлежно установява, че ищецът е изпълнил
задължението по имуществената застраховка, съотв. има право да търси заплатеното от
виновния причинител на вредата, т.е. виновното за ПТП лице. В тази връзка, съдът намира,
че възраженията на ответника по отношение на доказателствената стойност на писмените
доказателства са неоснователни.
Съгласно нормата на чл. 410, ал.1 КЗ се предвижда, че застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Съгласно чл. 499, ал. 2, изр. 1 КЗ при вреди на имущество обезщетението не
може да надвиши действителната стойност на причинената вреда. В чл. 400, ал. 1 и 2 КЗ е
регламентирано, че за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а
за възстановителна - стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка. Тоест при определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение в случаите, при които не се касае за тотална щета, а за причинени частични
повреди, следва да бъде съобразена стойността на ремонта на съответното имущество, който
е необходим за пълното му възстановяване във вида и качеството от преди произшествието,
определена по средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие
При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение,
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение
на вещо лице /в този смисъл са Решение № 52/ 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС,
ТК, І ТО, Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение №
209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/ 2010 г. на ВКС II ТО, Решение № 165 от 24.10.2013 г. по
т. д. № 469/2012 г. на ВКС, ІІ ТО/.
С оглед нормата на чл. 410 КЗ, в случая за ищеца е възникнало вземане срещу
ответника за сумата 1539,00 лева – заплатената стойност на ремонта на автомобила, която е
по-ниска от средната пазарна стойност на вредите.
Като законна последица от уважаването на иска и доколкото това изрично е поискано
от ищеца върху сумата 1539,00 лева следва да бъде присъдена законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 25.03.2022г. до окончателното й
изплащане.
Предвид изхода на спора / и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените от него съдебни разноски. В исковото производство
са сторени разноски за държавна такса /30,78 лв./, депозит за вещо лице по съдебно-
автотехническата експертиза /250,00лв./ и депозит за особен представител / 300 лв./- общо
580,78 лв.
С оглед даденото задължително тълкуване в Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. на
ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски, направени в
заповедното производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с
който да се произнесе по този въпрос.
В заповедното производство по гр.д.3811/2022 г. по описа на ВРС, 42 състав ищецът
е сторил разноски в размер на 30,78 лв.- държавна такса и 243,12 лв.- адвокатско
възнаграждение или общо 273,90 лв., които следва да се присъдят на ищеца.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. В. П., ЕГН:**********, адрес: гр. В., ул. ...., ет. ..., ап. ... да заплати на
ЗАЕД „Б. В. И. Г.“, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. .... № ...,
на основание чл.410, ал1, т.1 КЗ сумата от 1539,00 лв. (хиляда петстотин тридесет и девет
лева), представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение въз основа на
сключена застраховка „Булстрад Каско Стандарт”, обективирана в застрахователна полица
5
№ 5C084247, със срок на валидност от 28.02.2017 г. до 27.02.2018 г. във връзка настъпило
ПТП на 21.03.2017 г., около 08:50 часа, в гр. Варна, на бул. „Осми Приморски полк”, до
кръстовището с ул. „Драва Чех”, по вина на С. В. П., който като водач на л.а. „О.”, модел
„Ф.”, рег.№ * **** **, блъска МПС „С.” модел „С.”, рег.№ * **** **, собственост на К. Д. Д.
и му причинява щети, като ЗЕАД „Б. В. И. Г.” е заплатило на дружеството, на което е
възложило ремонта - „А. В.” АД, с платежно нареждане на 27.07.2017 г. сумата от 1539,00
лв. по щета № преписка за щета 470417171714171, ведно със законна лихва върху
главницата , считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.03.2022 г., до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение 1919/28.03.2022 г. по ч.гр.д.
3811/2022 г. по описа на ВРС, 42 състав.
ОСЪЖДА С. В. П., ЕГН:**********, адрес: гр. В., ул. ...., ет. ..., ап. ... да заплати на
ЗАЕД „Б. В. И. Г.“, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. .... № ...,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 580,78 лв. – съдебни разноски в настоящото исково
производство и сумата от 273,90 лв. – разноски в заповедното производство по
гр.д.3811/2022 г. по описа на ВРС, 42 състав
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6