р е
ш е н и е
№
гр. Плевен, 11.06.2020 г.
в
името на народа
пЛЕВЕНСКИЯТ окръжен
СЪД, гражданско отделение,
в публично заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Жанета Димитрова
при секретаря Петър петров
при прокурора иван шарков
като разгледа докладваното от съдията Димитрова
гражданско дело № 21 по
описа на съда за 2020 г., на основание
данните по делото и закона, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 336 и сл. ГПК.
Иск с правно основание чл. 5 ЗЛС
за поставяне под пълно запрещение.
Постъпила е
искова молба от Д.Н.В. чрез пълномощника й адвокат Ц.Ц.
против Н.Я.Т., с която се иска поставяне на ответника под пълно или ограничено
запрещение. В молбата се твърди, че ответницата е майка на молителя, който страда
от заболяването „биполярно афективно разстройство“, установено с Епикриза изх.
№ 60/2019 г., за което му е проведено лечение в ДПБ – Карлуково. Твърди се, че
от детска възраст ответникът изостава в развитието си, имал е епилептични
пристъпи, проявявал агресия към животни и деца. Твърди се, че в последствие
състоянието му се влошило, ответникът проявава аргесия към близки и непознати хора,
извършвал различни престъпления, част от които представляват сексуални
посегателства, за което е осъждан с влезли в сила присъди, злоупотребявал с
алкохол, осъществява тормоз върху близките си. Според молителката същият не
разбира действията си и не може да ръководи постъпките си, не може да се грижи
сам за себе си, поради което следва да бъде поставен под пълно или ограничено
запрещение.
В с.з. молителката
се явява лично и чрез пълномощника си адвокат Ц. поддържа подадената молба. В
депозираните по делото писмени бележки се поддържа искането за поставяне на
ответника под пълно или ограничено запрещение и се обсъждат събраните по делото
доказателства.
Ответникът Н.Я.Т. се явява лично
и изразява становище за неоснователност на молбата.
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН чрез процесуалния си представител изразява
становище за основателност на подадената молба.
Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото
доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната
съвкупност и прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 5
ЗЛС предпоставките за поставяне на едно лице под пълно или ограничено
запрещение са две и същите следва да са налице кумулативно – лицето следва да
страда от душевна болест или от слабоумие /медицински критерий/ и състоянието
му да води до пълна или частична невъзможност да разбира своите интереси и да
се грижи за своите работи /юридически критерий/.
Съгласно разпоредбата на чл. 336
ал. 1 ГПК поставяне на едно лице под
пълно или ограничено запрещение може да бъде
поискано с искова молба от съпруга,
от близки роднини, от прокурора
и от всеки, който има правен
интерес от това.
Молбата за поставяне на ответника
под пълно или ограничено запрещение, като подадена от неговата майка е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Установява
се от представеното по делото удостоверение за раждане на ответника, издадено
на 13.03.2012 г. от Община Червен бряг, че ответникът Н.Я.Т. е син на
молителката.
Установява
се от представеното по делото влязло в сила решение № 60/23.06.2016 г. по чнд № 193/2016 г. по описа на РС –
Червен бряг, че със същото ответникът е настанен на задължително стационарно
лечение за период от три месеца поради диагноза „биполярно афективно
разстройство – сегашен епизон – маниен с психически симптоми и девиантно
поведение“.
Установява
се от представените по делото епикриза от ДПБ – Карлуково с изх. № 60/2019 г. и
влязло в сила решение № 34/21.03.2019 г. по чнд
№ 55/2019 г. по описа на РС –
Червен бряг, че през периода 05.03.2019 г. – 05.06.2019 г. ответникът отново е
бил настанен по съдебен ред на задължително стационарно лечение за период от
три месеца със същата диагноза.
Установява
се от представените по делото справка за съдимост на ответника и влязло в сила
присъда № 5/31.01.2018 г. по НОХД № 531/2017 г. по описа на ЧРС, че с
посочената присъда ответникът е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл. 149 ал. 1 от НК, извършено по отношение на непълнолетно
дете, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от шест
месеца“, чието изтъпяване е отложено с три годишен изпитателен срок.
Установява
се от представеното запорно съобщение по изпълнително дело №
20184440400222/2018 г. по описа на СИС при
РС – Червен бряг, че срещу ответника се провежда принудително изпълнение
по посоченото изпълнително дело въз основа на издаден изпълнителен лист по
гр.д. № 338/2018 г. по описа на РС- Червен бряг.
На изследване
подлежи обстоятелството дали с оглед заболяването си ответникът разбира
свойството и значението на постъпките си и може ли да ги ръководи в защита на
своите и на близките си интереси.
При процедурата по разпит по реда на чл. 337 от ГПК
ответникът показа, че знае своите имена, рождената дата, възрастта си, адреса
си, прави разлика между адрес, на които живее при своите баба и дядо и адрес по
лична карта, знае датата на провеждане на съдебното заседание и деня от седмица.
Установява се, че ответникът е грамотен, чете и пише, сключвал е договор за
покупка на телефон, ползва мобилен телефон и социалната мрежа „Фейсбук“.
Установява, че ответникът разбира, че е бил на лечение в болница и счита, че
това е ставало по желание на неговата майка, но няма съзнание да има
здравословни проблеми, поради което не приема медикаменти. Установява се, че
ответникът не счита, че е осъждан и отрича да има кредити. Ответникът
установява, че не работи, че понякога гледа телезивия, но не знае кой е
министър – председател на държавата.
Установява се от разпита на свидетеля Н.
В.Ц., че същият е дядо на ответника и заедно със съпругата си отглеждат
ответника от раждането му, като майката на ответника живее отделно в друга
къща. Свидетелят установява, че ответникът не работи, не плаща разходи в дома
им въпреки получавана инвалидна пенсия, занимава се с дребни кражби, тормози
домашните им животни, къса глави на пилета и кученца, хвърля ги в тоалетната, като
дни преди заседанието е извършил сексуално насилие по отношение на домашното им
куче и отрича да е сторил това. Установява, че също дни преди заседанието
ответникът е докаран от полицейски служител в дома им, тъй като като е гонил
малки момиченца в парк в гр. Червен бряг за да ги опипва по гърдите. Свидетелят
установява, че ответникът не се вслушва в съветите и молбите му и не може да го
контролира. Установява, че ответникът купува телефони на лизинг и не ги
заплаща, а като се ядоса чупи телефоните и компютрите в дома им на парчета.
Установява, че ответникът бие и тормози него и съпругата му, като нощем не спи,
пие много кафета и пуши, пуска високо музика, вдига шум с влизания и излизания
и не ги оставя да спят. Установява, че и към момента въпреки възрастта си
ответникът се изпуска по малка нужда нощем, поради което баба му всекидневно
пере лично му и спалното бельо. Установява, че към момента ответникът не пие
лекарства, въпреки, че когато ги приема е по-спокоен.
Установява
се от заключението на приетата съдебно – психиатрична експертиза, изготвено от
вещото лице д-р Н.Л., което не се оспори от страните и като безпристрастно и
компетентно изготвено съдът възприема изцяло, че ответникът страда от лека
умствена изостаналост, разстройство на личността и поведението, дължащи се на
мозъчно заболяване, увреда и дисфункция, органично разстройство на
настроението, като към момента е в ремисия. Вещото лице установява, че при
оценка на трайните психични нарушения във връзка с мозъчната болест при
ответника се установява характеропатия без личностова деградация /деменция/,
като на този етап ответникът може да се ориентира в обикновена обстановка и да
установява определени връзки с обкръжаващото го и да се грижи да задоволяване
на текущите си нужди. Вещото лице установява, че в по –сложни ситуации поради
невъзможност да прогрозира последиците от собственото си поведение, ръководен
от моментни хрумвания и при беззадържаност в израза на емоциите и потребностите
при него устойчиво е снизена способността за изпълнение на ценасочена дейност и
това е конфликт на неговите и тези на близките му интереси. Според вещото лице
ответникът е в състояние отчасти да се грижи за своите работи, да разбира
интересите си и тези на близките си и да ги защити. Вещото лице при преценката
на годността му да ръководи постъпките си заключава, че ответникът би могъл да
ги ръководи относно несложно противообществено деяние, за което има правна
култура, но при комплицирано правонарушение не е така. Според вещото лице при
ответника има съчетание на психиатрични проблеми, които поотделно изискват
хигиенно-охранителни мерки и лечение, като се наблюдава временно задълбочаване
на психичните изменения вследствие на мозъчната му болест и симулативно
поведение с дисоциативни псевдоприпадъци след период на спиране на епилептичния
процес. Според вещото лице при липса на адекватни мерки за контрол на
симптомите на психичните разстройства на ответника може да настъпи личностова
деградация, а при неблагоприятни психогенни въздействия наблюдаваните при него
смесени психогенно-органични състояния, съчетание на хистерична и органична
симптоматика могат да придобият затегната форма на реактивен синдром, което да
ревизира оценката на дееспособността му. Според вещото лице при специфично
лечение и социална рехабилитация е възможно стабилизиране на състоянието на ответника
и ревизия на оценката за годността му за разбиране и ръководене на постъпките и
грижа за своите работи.
Съдът, като
съобрази представените по делото доказателства, които кореспондират помежду си,
приема за установено, че ответникът Н.Я.Т. страда от душевна болест, в резултат
на което частично разбира свойството и значението на постъпките си и може в
ограничена степен да се грижи за своите работи и интереси като в обичайното си ежедневие
си същият има съзнание за нуждите си и интересите си, за начина, по който да ги
задоволява, за извършените действия, както и за последиците от тях, в това
число такива осъществяващи състави на физическо, сексуално и психическо насилие
върху хора и животни и съставляващи противоправни деяния в разрез със закона и
общественоприетите морални норми, може да се ориентира при извършване на
обикновени сделки. Въз основа на заключението на вещото лице съдът приема, че попаднал
в по – сложни комплицирани ситуации заболяванията на ответника ограничават тази
му възможност, поради което следва да му се признае частична дееспособност.
Съдът
съобрази противоречието на института на запрещението с европейското
законодателство и приема следното: Считано от 21.04.2012 г. в сила за Р
България е Конвенцията на ООН от 2006 г. за правата на хората с уврежданията,
ратифицирана от РБ със закон, приет от НС на 26.01.2012 г.. Следва да се посочи
също, че с решение на Съвета на ЕС 210/48/ЕС от 26.11.2009 г., Конвенцията е
ратифицирана от Европейския съюз и този момент следва да се прилага пряко във
всички страни – членки на съюза. С Конвенцията са установени принципни световни
правни стандарти за права на хората с увреждания, като се променят класическите
правни принципи относно правоспособността и дееспособността на хората с
увреждания. Съгласно чл. 1 от Конвенцията хора с увреждания са „лица с трайна
физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при
взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното
пълноценно и ефективно участие в обществото, равноправно с останалите”.
Разпоредбата на чл. 12 от Конвенцията установява равнопоставеност като правни
субекти на хората с увреждания, притежаващи пълна правоспособност и
дееспособност наравно с всички останали хора във всички сфери на живота и тяхно
право да упражняват правата си чрез лични действия. Конвенцията предвижда
намесата на държавата в ограничаване на тези права да е силно ограничена само
до осигуряване на мерки за защита и мерки за подкрепа, чрез които да се
осигурява лични избор на лицето според неговите желания и предпочитания.
Считано от 07.09.1992 г. в сила за Р
България е и Европейската конвенцията за правата на човека и основните свободи
от 1963 г., ратифицирана от РБ със закон, приет от НС на 31.07.1992 г.. В
редица свои решения Европейският съд по правата на човека се е произнасял във
връзка с установени нарушения на конкретни права на поставените под запрещение
лица. С препоръка № R/99/4 от
23.02.1999 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа прeпоръчва на държавите – членки, в
т.ч. и България да приемат в законодателството си всички необходими мерки за
запазване в максимална степен на дееспособността на лицата, като ограничаването
на дееспособността да се извършва само в случаи, в които е необходимо за защита
на интересите на лицето.
Институтът
на запрещението по българското право е в безспорно противоречие с принципите на
европейското право, въведени с цитираните по – горе конвенции и препоръки,
както е безспорно, че дори при пряко приложение на нормите от по – висок ранг в
българското законодателство липсват механизми, които да определят конкретни
мерки за защита и подкрепа на хората с увреждания и съществува риск при
отхвърляне на искането за поставяне на едно лице под запрещение да не се даде
изобщо защита на правата на такова лице.
Поставянето на ответника под ограничено запрещение
според съда би охранило
интересите му в случай, че се касае за
разпоредителни сделки с имущество,
сключване на договори и подписване на документи, тъй
като попечителя, респ. заместник-попечителя би могъл да
окаже защита
на неговите интереси
и да потвърди волята му или да
откаже да направи това. Съдът,
като съобрази, че с оглед душевната болест, от които страда, състоянието на ответника
е такова, че в обичайното си ежедневие същият
частично разбира
свойството и значението на постъпките си и може да се
грижи за своите работи и не е толкова тежко, за да му се признае пълна недееспособност. Налице основанията на чл. 5 ал. 2 ЗЛС и ответникът следва
да бъде поставен
под ограничено запрещение, за да се охранят в пълна степен неговите
и на близките му интереси. Съдът приема, че ответникът въпреки заболяването
си може да бъде самостоятелен, тъй като умствената и интелектуална му дейност са съхранени и са на
добро ниво, има пространствената и времевата ориентираност, което сочи, че същият не е в състояние на пълно неразбиране на свойството и значението на постъпките
си. Тези обстоятелства са пречка да се формира извод, че ответникът е в пълна невъзможност да се грижи за
делата си и за налагане на крайната мярка по чл. 5 ал.
1 от ЗЛС за
чужда помощ и намеса в правната му сфера чрез
пълно ограничаване
на дееспособността му.
Установените
по делото противоправни деяния на ответника не са основание с оглед характера
на производството да доведат до друг правен извод, тъй като същото има за цел
да охрани интересите на ответника, а не да осъществи наказателна репресия
спрямо него. Установените от свидетеля Н. Ц. обстоятелства относно поведението
на ответника довеждат до извода, че близките на ответника са обект на домашно
насилие от негова страна, но необходимата им защита не би могла да се осъществи
в настоящото производство и същите биха могли да потърсят защита от съзнателно
насилствените действия на ответника в производство по ЗЗДН.
Следва да се сезира РП – Червен бряг за нежеланието на
ответника да приема медикаменти съгласно предписано му лечение, в резултат на
което биха могли да се увеличат противоправните му прояви за преценка относно
необходимостта на ново предложение за задължително лечение по чл. 155 от ЗЗдр..
Следва също, с оглед заключението на вещото лице, което заключава, че при
социална рехабилитация е възможно стабилизиране на състоянието на ответника и
ревизия на оценката относно дееспособността му да се сезира ДСП – Червен бряг
за преценка относно възможността за включване на ответника в програма за
социална рехабилитация.
Доколкото в искането преценката относно степента на
запрещението на ответника е предоставена на съда, същият намира, че не следва
да се произнася с отхвърлителен диспозитив по искане за поставяне на ответника
под пълно запрещение.
Водим от горното,
Съдът
Р е ш и:
поставя на основание чл. 5
ал. 2 ЗЛС Н.Я.Т., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** под ограничено запрещение по молба
на неговата майка Д.Н.В., егн **********
от с.с., с. адрес.
Да се изпрати писмо, ведно с препис от решението, протокола
от съдебното заседание и заключението на вещото лице на РП-Червен бряг и на ДСП
– Червен бряг за преценка относно възможността да предприемат законови мерки
относно защита интересите на ответника, близките му и на обществото като цяло
съобразно компетентността си при съобразяване на изложеното в мотивите на
решението.
Препис от решението след
влизането му в сила да се изпрати на Органа по настойничеството и
попечителство при Община Червен бряг, по постоянното местожителство на
ответника във връзка с отразяване на попечителството по чл. 173 ал. 2 СК в
съответния регистър по чл. 174 от СК или при липса на попечител по право за
назначаване на попечител и заместник - попечител и вписването им в посочения
регистър.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. Велико Търново в двуседмичен
срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Окръжен
съдия: