РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 18.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
14723 по описа за 2018
г. по описа на СГС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата М.Л.А. е предявила срещу „Г.“ ЕООД, обективно
съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3, вр. чл. 87, ал. 2 ЗЗД за връщане на продажната цена, заплатена от ищцата на ответника по
развалени от ищцата три предварителни договора от 17.07.2007 г., за
покупко-продажба и строителство на недвижими имоти, находящи се в гр. Созопол,
ваканционно селище „PARADISE DUNE-BEACH&SPORT RESORT“, местност „Мали“,
както следва: 13 590 евро – изцяло заплатена продажна цена за Офис 1G, с
идентификатор №67800.10.649.4.1, в сграда G, с площ от 17,20 кв.м.; 16 130 евро – изцяло
заплатена продажна цена за Офис 2D, с
идентификатор №67800.10.649.2.5, в сграда D, с обща площ 17,92 кв. м.; 34 330
евро – част от продажна цена за Апартамент F3, с идентификатор
№67800.10.649.3.11, в сграда F,с обща площ 67,98 кв. м., ведно със законната
лихва върху всяка от трите суми, считано от дата на предявяване на исковата
молба (05.11.2018 г.), до окончателното погасяване на дълга.
Ищцата твърди, че между нея и „Г.“ ЕООД са били
сключени горепосочените три предварителни договора, изменени с анекси от
18.07.2008 г., по силата на които ответното дружество се е задължило да
прехвърли собствеността върху описаните два офиса и един апартамент до
30.06.2009 г. Сочи, че на 29.01.2009 г. е получила от ответника писма с изх.
№620, изх. №621 и изх. №622, с които е
уведомена, че „Г.“ ЕООД се е снабдил с разрешение за експлоатация на сградата и
я кани да подпише окончателен договор за всеки от трите имота в периода
15.02.2010 до 31.05.2010 г. Твърди, че въпреки невъзможността й да организира
пътуването си в този период, известно време след това е изпратила свой
пълномощник, който да организира подписването на нотариалните актове.
Окончателен договор не бил подписан, тъй като се установило, че на 06.12.2013
г. ответникът е продал на „Н.х.-София“ ЕАД процесните Офис 1G, Офис 2D и
Апартамент F3, с нотариален акт №90, том 50, вх. peг. №15708.
Предвид изложеното счита, че и трите
предварителни договора са развалени по вина на ответника и е налице невъзможност
да се изпълни поетото от „Г.“ ЕООД задължение за прехвърлянето им, тъй като
имотите са продадени на трето лице и вече не са собственост на ответното
дружество. Прави се искане ответникът да бъде осъден да върне на ищцата общо
заплатената по трите договора цена от 64 050 евро, тъй като след развалянето на
всеки от договорите, отпада основанието за получаването на заплатената сума
Ответникът „Г.“ ЕООД оспорва исковете, като
твърди, че никоя от страните по трите договора не е направила изявление за
развалянето на договора и това право се е погасило с изтичането на пет години,
считано от 10.10.2009 г. (100 дни след 30.06.2009 г.), предвид уговорките в чл.
5.3.2 и чл. 5.4 от трите договора. Прави възражение за изтекла погасителна
давност за претенциите за неоснователно обогатяване.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите
на чл. 235 ГПК, намира следното:
С
доклада по делото, са отделени като безспорни
и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства: между страните по
делото са били сключени три предварителни договор от 17.07.2007 г. за
покупко-продажба и строителство на горепосочените три недвижими имоти Офис 1G,
Офис 2D и Апартамент F3, в изпълнение на които ищцата е заплатила продажна цена
за всеки имот, съответно 13 590 евро, 16 130 евро и 34 330 евро; на 29.01.2009 г. ищцата е получила от
ответника покана да подпишат окончателен договор за всеки от трите имота в
периода 15.02.2010 до 31.05.2010г., като тя не се е явила в уговорения срок; на
06.12.2013 г. ответникът е продал на трето за спора лице - „Н.х.-София“ ЕАД
процесните имоти, с нотариален акт №90, том 50, вх. peг. №15708.
Отделно
от това са представени към исковата молба три броя предварителни договори, с
дата 17.07.2007 г., сключени между Г.“ ЕООД, като продавач , „Б.Л.Д.“
ЕАД, като финансов партньор и М.Л.А., като купувач, за строителство и
покупко-продажба на недвижими имоти: Офис 1G, Офис 2D и Апартамент F3, находящи се в гр. Созопол,
ваканционно селище „PARADISE DUNE-BEACH&SPORT RESORT“, както и
доказателства за извършени плащания от ищцата на ответника по тях.
Срокът за подписване на окончателен договор по
представените предварителни договори е 30.12.2008 г. или друга дата след
30.12.2008 г., писмено договорена между страните, в който срок продавачът
следва да е получил разрешение за ползване и да покани купувача за подписване в
нотариална форма на окончателен договор. (идентична е клаузата на т. 1.21 от раздел I от
предварителния договор за продажба на апартамент Офис 1G, Офис 2D и Апартамент F3).
С
анекс № 2 от 22.07.2008 г. към предварителните договори, страните са изменили
срока на договора, като са приели, че окончателен договор следва да се сключи
на 30.06.2009 г. или друга дата след 30.06.2009 г., писмено договорена между
страните.
Видно
от представената справка от Службата по вписванията, ответникът „Г.“ ЕООД се е
разпоредил с процесните имоти на 06.12.2013 г., чрез покупко-продажба, с
купувач „Н.х. София“ ЕАД.
Оспорване от ответника на представеното по
делото пълномощно от ищцата и направените в тази връзка искания, съдът намира
за неоснователни, доколкото в мотивната
част на т. 2 от ТР №5/2014 г., на ОСГТК на ВКС е прието, че при хипотезата на
мнимо представителство нито насрещната страна по договора, а още по-малко трето
лице, има правен интерес и може да оспори представителната власт.
Съгласно разпоредбата на 87,
ал. 2 ЗЗД, когато кредиторът
може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако
изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на
длъжника то е станало безполезно, или ако задължението е трябвало да се изпълни
непременно в уговореното време.
В случая с депозиране на исковата молба и получаването на
препис от нея на ответника, ищцата е упражнила правото си да развали договора,
доколкото се претендират последиците на развалянето на предварителните договори
за покупко - продажба, а именно връщане на паричната престация. По делото се установи, че изпълнението на предварителните
договори е станало невъзможно по вина на „Г.“ ЕООД, като няма данни преди
депозирането на исковата молба, някоя от страните в настоящето производство да
е упражнила правото си да развали предварителните договори.
С
отпадането на облигационната връзка, получената сума от ответника подлежи на
връщане на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, поради което предявеният
от ищцата иск за следните суми: 13 590 евро – изцяло заплатена
продажна цена за Офис 1G, с идентификатор №67800.10.649.4.1, в сграда G, с площ
от 17,20 кв.м.; 16 130 евро – изцяло заплатена продажна цена за Офис 2D, с
идентификатор №67800.10.649.2.5, в сграда D, с обща площ 17,92 кв. м.; 34 330
евро – част от продажна цена за Апартамент F3, с идентификатор
№67800.10.649.3.11, в сграда F, с обща площ 67,98 кв. м., ведно със законната
лихва върху всяка от трите суми, считано от дата на предявяване на исковата
молба (05.11.2018 г.), до окончателното погасяване на дълга, е изцяло
основателен и следва да бъде уважен.
Давността по отношение правото на разваляне тече от неговото възникване (съгласно чл. 114 ЗЗД), тъй като от този момент
същото може да бъде упражнено, а това означава че
в сбучая течи от 06.12.2013 г., когато ответното дружество е продало
недвижимите имоти.
Съгласно т. 7
от Постановление
№ 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС, в случаите на третия фактически
състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД,
давност
започва да тече от деня на отпадането на основанието, т.е. в случая, от момента
в който е възникнало правото да се развали договора на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД – 06.12.2013 г.
Към момента на предявяване на исковата
молба – 05.11.2018 г., предвиденият в чл. 110 ЗЗД петгодишен давностен срок
не е изтекъл, поради което е неоснователно
възражението на ответника, че правото да са развали договора е погасено по
давност.
Относно
разноските
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски
в общ размер на 9110,84 лв., от които
5010,84 лв. – държавна такса и 4100
лв. – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Г.“ ЕООД, ***,
представлявано от адв. М.А.,***, офис 4, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3,
вр. чл. 87, ал. 2 ЗЗД, да заплати на М.Л.А., родена на *** г., гражданин на
Руската федерация, представлявана от адв. Т.П.,***, следните суми: 13 590 евро
– продажна цена за Офис 1G, с идентификатор №67800.10.649.4.1, в сграда G, с площ от
17,20 кв.м.; 16 130 евро – продажна цена за Офис 2D, с
идентификатор №67800.10.649.2.5, в сграда D, с обща площ 17,92 кв. м.; 34 330
евро – част от продажна цена за апартамент F3, с идентификатор
№67800.10.649.3.11, в сграда F, с обща площ 67,98 кв. м., заплатени от ищцата на ответника по развалени три
предварителни договора от 17.07.2007 г., за покупко-продажба и строителство на
недвижими имоти, находящи се в гр. Созопол, ваканционно селище „PARADISE
DUNE-BEACH&SPORT RESORT“, местност „Мали“, ведно със законната лихва върху
всяка от трите суми, считано от дата на предявяване на исковата молба
(05.11.2018г.), до окончателното погасяване на дълга.
ОСЪЖДА „Г.“ ЕООД,
ЕИК ******, да заплати на М.Л.А.,
родена на *** г., гражданин на Руската федерация, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдебни разноски в общ размер на 9110,84 лв.
Решението може
да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: