О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
16.03.2020г., гр.Хасково
Административен съд – Хасково, в закрито заседание на шестнадесети
март през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм. дело № 602 по
описа за 2019г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 157, ал. 4 ДОПК.
Образувано е по
жалба на М. И. П., действаща като ЕТ „МИРА – 75 – М.П.“ гр.Димитровград,
депозирана чрез адв.В.Ч., с искане за спиране изпълнението на ревизионен акт №
Р-16001618003956-091-001/17.01.2019г. в потвърдената му с Решение № 230/12.04.2019г.
на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив
част, предмет на обжалване в производството по адм.
дело № 602 по описа за 2019г. по
описа на Административен съд - Хасково.
Към жалбата се представят
Съобщение за насрочване на опис изх.№ С200026-110-0000508/17.02.2020г. и три броя
Постановления за продължаване действието на наложени предварителни
обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК от 28.01.2019г. Доводите за изразеното искане за спиране са,
че задълженията, установени с ревизионния акт, са надлежно обезпечени.
С оглед на така изложеното, съдът намира искането с правно основание чл. 157, ал. 2 ДОПК за спиране изпълнението на Ревизионен акт № Р-16001618003956-091-001/17.01.2019г.
в потвърдената му с Решение № 230/12.04.2019г. на Директора на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив част за неоснователно, доколкото по
делото не се установява наличието на предпоставките на чл. 157, ал. 3 от ДОПК,
а именно, не е налице надлежно обезпечение.
Съгласно чл. 157, ал. 2 и
ал. 3 във връзка с чл. 153, ал. 3 - 5 ДОПК, в хода на съдебното производство
изпълнението на ревизионния акт може да бъде спряно от съда по искане на
жалбоподателя, към което искане се прилагат доказателства за направеното
обезпечение в размер на главницата и лихвите към датата на подаване на
искането, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа
предложение за обезпечение в същия размер.
Предмет на оспорване в
настоящото производство е ревизионен акт в частта, касаеща допълнително
установени задължения за ДДС и годишен и авансов данък по ЗДДФЛ в размер на 106
386.92 лв. главница и 60 620.84 прилежащи лихви, както и задължения за ДОО, ЗО,
УПФ в размер на 20 728.24 лв. и лихви в размер на 9 338.33 лв. Към искането за
спиране като доказателства за направено обезпечение са приложени постановления
за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на
основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК от 28.01.2019г., издадени от Главен публичен
изпълнител при ТД на НАП Пловдив.
В тази връзка съдът намира,
че посоченото обезпечение не е достатъчно да изпълни условията за спиране
изпълнението на ревизионния акт по чл. 157, ал. 2 и ал. 3 във връзка с чл. 153,
ал. 3 - ал. 5 ДОПК.
В случая постановленията
за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки с
наложени запори върху два леки автомобила и възбрани върху три недвижими имота не
покриват главницата и лихвите по акта, каквото е изискването на чл. 153, ал. 3
от ДОПК.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че не са налице предпоставките по чл. 157, ал. 3 във връзка с чл. 153,
ал. 3 ДОПК за спиране изпълнението на ревизионния акт, предмет на оспорване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на М. И. П., действаща като ЕТ „МИРА – 75 – М.П.“ гр.Димитровград, направено
чрез адв.В.Ч., за спиране изпълнението на Ревизионен акт № Р-16001618003956-091-001/17.01.2019г.,
потвърден в частта за допълнително установени задължения за ДДС и годишен и
авансов данък по ЗДДФЛ и изменен в частта за установени задължения за ДОО, ЗО,
УПФ с Решение № 230/12.04.2019г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив.
Препис от определението да
се изпрати на страните.
Определението може да се
обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на РБългария, в
7-дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: