Р Е Ш
Е Н И Е
№ 832
гр. Перник, 28.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Перник, Гражданска
колегия,
VІ-ти състав, в открито съдебно
заседание на 07.05.2019 година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д.Матеева
при
секретар Цв.Малинова
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9187 по описа за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК
Образувано е по искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД
против
И. С.М. ЕГН ********** ***
с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на топлофикационното
дружество
сумата 1022 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия
за апартамент, находящ се в гр. Перник, посочения адм.адрес, от която
главница 915.78лв.
за периода 01.05.2016г. до 30.04.2018г.
изтекла лихва 106.22лв. за
периода10.07.2016-23.10.2018г.
ведно със законна лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 08.11.2018г. до изплащане на
вземането
за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 5767/09.11.2018г. по ч.гр. д. № 7814/2018г.
по описа на Районен съд – гр. Перник, срещу която в законоустановения в чл.
414, ал. 2 ГПК срок длъжникът е депозирал възражение.
Ищецът поддържа, че страните по спора са
обвързани от облигационно правоотношение, произтичащо от сключен договор за
продажба на топлинна енергия, по силата на който в процесния период „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК“ АД е доставило топлинна енергия до имота на ответника на посочената в
исковата молба стойност. Изложени са твърдения, че ответникът не е изпълнил в
срок задължението си да заплаща доставената от ищцовото дружество топлинна
енергия, поради което и
на основание чл. 42, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД на потребителите в гр. Перник дължи
законна лихва за забава.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК оспорва
предявените искове по основание и размер.
В отговора на
исковата молба се поддържа, че страните по спора не са обвързани от
облигационно правоотношение, тъй като между „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД и лицето
не е сключен договор за
продажба на топлинна енергия в писмена форма.
Ответникът сочи, че Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД на потребителите в
гр. Перник не го обвързват, тъй като потребителят не ги е приел изрично.
Ответникът поддържа, че по делото са ангажирани доказателства за отказ от
топлофициране на имота- поради което липсват данни, че “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД е доставило
услуги на посочената в исковата молба стойност. Ответникът излага съображения,
че всички отоплителни тела в процесния имот са демонтирани.
В последния отчет нямало отразена ползвана
топлоенергия, имотът не се посещавал годишно за отчети.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема от
фактическа и правна страна следното:
По предявения
иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В доказателствена тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение с ответника, както и че в
изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна
енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в претендираните размери и качество,
както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху
топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
Договорът за търговска продажба на
топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия по силата на закона –
арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното
предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите,
извод който се налага от разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Общите условия на ищцовото
дружество са публикувани в местния ежедневник вестник “Съперник”, бр. 82/29.04.2008г.
( лист 6 и 7 от делото), както и в един централен
ежедневник ( вестник “Новинар”, бр. 101/30.04.2008г.), обстоятелство което е служебно известно на съда
предвид множеството разглеждани в Районен съд – гр. Перник дела с предмет
установяване на дължимостта на вземания за цена на доставена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД топлинна енергия.
От изложеното следва, че Общите условия
на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са разгласени по нормативно
установения ред и по делото не са релевирани нито твърдения, нито са ангажирани
доказателства, че ответникът е упражнил правото си на възражение в срока по чл.
150, ал. 3 ЗЕ.
Неоснователни
са съображенията на ответника, че сключването на договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия на доставчика противоречи на нормативната уредба.
Както бе посочено, от анализа на
относимата към спора нормативна уредба и съгласно константната съдебна практика
съглашението за продажба на топлинна енергия възниква по силата на закона, като
правата и задълженията на страните по него се уреждат от общи условия на
доставчика на енергия, като потребителят разполага с възможност да подаде
възражение, което в разглеждания случай ответникът не е сторил.
След като
правоотношението между страните по договор за доставка на топлинна енергия е
възникнало по силата на закона, то следва да се приеме, че в случая не се касае
за "неравноправни клаузи" в потребителски договор по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП, водещи до
нищожност на съглашението съгласно чл. 146 ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета
от 05 април 1993г.
Необходимо да бъде обърнато внимание, че Европейските
директиви са актове, които обвързват страните членки по отношение на дължимия
резултат, но предоставят на националните власти да изберат формата и начина на
въвеждането им в действащото право.
Те нямат пряко
действие, когато са транспонирани в българското право в срока, указан в тях.
Единствено в хипотезата, при която дадена
директива не е въведена своевременно в националното законодателство, всеки
правен субект може да се позове пряко на нейните разпоредби пред българския
съд, който не следва да прилага нормите от вътрешното законодателство, които
противоречат на разпоредбите на директивата.
Следва да се посочи, че
непредвидената в Общите условия възможност за индивидуален едностранен отказ от
договора е съответна на законовата уредба – чл. 153, ал. 2 ЗЕ.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
"потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда
– етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е
неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване.
Именно то е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
По делото не се спори, че ответникът е
собственик на жилището- това личи и от отговора, където ответникът прави
изявление, че е поставена тапа на уредите, т.е. в кач. на собственик е извикал
представители на дружеството за целта.
Предвид изложеното съдът намира, че между
страните в исковия период е съществувало облигационно правоотношение, по силата на което ответникът дължи заплащане цената на
доставената от ищцовото дружество топлинна енергия.
Обстоятелството дали ответникът реално е
ползвал топлинна енергия е без значение за възникването на облигационно
правоотношение между страните по спора.
Както бе посочено релевантно за
качеството потребител на топлинна енергия е притежаваното на право на собственост,
респ. вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.
Потребителят запазва това си качество дори и
да прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, тъй
като в тази хипотеза и съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 ЗЕ остава
потребител на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части в сграда в
режим на етажна собственост.
Отделно от това следва
да се посочи, че в Директива 2011/83/ЕС относно
правата на потребителите, която е
транспонирана в българското законодателства със ЗИД на ЗПП, приет на 10.07.2014г.,
изрично е посочено, че директивата не засяга националното общо договорно право
относно правилата относно действителността, сключването или действието на
договора.
Освен това в законодателството на ЕС за защита
на потребителите не съществува изискване даден търговец, да сключва индивидуален
договор с конкретен потребител, като например собственик на отделен апартамент
в сграда в режим на етажна собственост.
В
контекста на изложеното се налага извода, че правната връзка между страните
произтича от облигационно правоотношение, а не се касае за т.нар. „непоискана
услуга“ по смисъла на чл. 62, ал. 2 ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1
ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост,
се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дялово
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към
процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./.
Неоснователни са доводите на ответника,
че по делото не са ангажирани доказателства относно въвеждането на система за
дялово разпределение в сградата, в която се намира процесния имот
От
приетото по делото заключение по допусната съдебно – техническа експертиза,
което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че в процесния
период ФИРМАТА ЗА ДЯЛОВО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ е предоставяло услуга дялово
разпределение за сградата, находяща се в гр. Перник, посочения адм.адрес
Вещото лице изрино сочи че :
Начислените суми са само от сградна
инсталация, а за топлата вода има отчет по водомер.Прогнозните суми не играят
роля върху крайните стойности, тъй като с изравнителните сметки сумите се
уточняват окончателно. Налице са отчети, има изравнителни сметки, които не да
били обжалвани в съответните срокове и са влезли в сила.
От приетото заключение се установява, че
за процесния период са изготвяни изравнителни сметки в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 г./.
Експертът по приетата съдебно –
техническа експертиза разяснява, че количеството топлинна енергия, постъпило в
сградата в режим на етажна собственост, се измерва чрез монтиран в абонатната
станция топломер, който съответства на одобрения тип и е преминал през
изискуемите метрологични проверки.
Вещото лице
сочи, че технологичните разходи са отчитани за сметка на
топлопреносното предприятие.
От
заключението се установява, че всички отоплителни тела в процесния имот, с
изключение на щранг – лира в банята на жилището, са демонтирани.
Експертът разяснява, че отоплителното тяло в
санитарното помещение на апартамента е без монтиран индивидуален разпределител
на разход на отопление, което е общо за всички имоти по вертикала в сградата в
режим на етажна собственост. За посочения уред е начислен разход, като за тяло
работило непрекъснато по изчислителен път в съответствие с разпоредбите на
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г./.
Експертът сочи, че топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация в жилищната сграда, в която се намира имота е
изчислена съобразно правилата на Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./.
По делото е приета и
съдебно-икономическа експертиза, съгласно чиито констатации, се установява, че
НЯМА ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ СУМИ.
Установява се, че размерът на главница и
изтекли лихви се дължи, както е предявена всяка една поотделно.
По предявения установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
съдът намира следното:
Вземането за законна лихва възниква от фактически
състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова
изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е
обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Съгласно Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок
дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Разноски:
Съгласно указанията дадени в т.12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК, постановено
по някои спорни въпроси на заповедното производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат
възложени сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното
производство -25лв.д.такса и 50лв.юк.възн., както и по установителния иск
490.88 лв. по списък по чл.80 ГПК
Съдът счита, че направеното възражение
за прекомерност на разноските на ищците е неоснователно- тъй като видно от
списъка по чл.80 ГПК това са реално направени разноски- за 2 вещи лица, за
д.такса и съд.удостоверения- с оглед тежестта на доказване и с оглед оспорванията
на ответника.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявени обективно кумулативно
съединени искове по реда на чл. 415 ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“ против
И. С.М. ЕГН ********** ***
че ответникът дължи на топлофикационното дружество
сумата 1022 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна
енергия за апартамент, находящ се в гр. Перник, посочения
адм.адрес, от която
главница 915.78лв.
за периода 01.05.2016г. до 30.04.2018г.
изтекла лихва 106.22лв. за
периода10.07.2016-23.10.2018г.
ведно със законна лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 08.11.2018г. до изплащане на
вземането
за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 5767/09.11.2018г. по ч.гр. д. № 7814/2018г.
по описа на Районен съд – гр. Перник
ОСЪЖДА
И. С.М. ЕГН ********** ***
да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ на основание чл. 78, ал.
1 ГПК разноски:
в заповедното производство -25лв.д.такса
и 50лв.юк.възн., както и по установителния иск 490.88лв. по списък по чл.80 ГПК
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИ
ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч.гр.д. да се върне на
съответния състав, като се приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.
Районен
съдия:
Вярно с оригинала: Х.С.