№ 34
гр. Айтос, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно
наказателно дело № 20252110200065 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба Г. В. Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес: *** против Наказателно постановление (НП) № 24-0237-000272/14.11.2024 г.,
издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, РУ -Айтос, с което за нарушение на чл.123,
ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175, ал.1, пр.5 от
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00
(сто) лева, както и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 (два) месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като
се посочва, че същото е неправилно, незаконосъобразно и постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения – без да е установено, че в посоченото време и място
водачът се е движил с несъобразена скорост и е причинил ПТП, както и без да е било
установено нарушение, при липса на свидетели или други събрани от АНО доказатества. В
открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа оплакванията си.
Ангажира гласни доказателства.
Административнонаказващият орган – Началник група в ОД МВР-Бургас, РУ –
Айтос не се представлява пред съда, като излага писмено становище за неоснователност на
жалбата. Не представя доказателства извън събраните в хода на
административнонаказателната преписка.
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на
страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в актуалната редакцията), от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е и основателна, като съдът след като прецени
1
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол, намира за установено следното:
На 03.09.2024 г. св.Р. Т. Р. – мл. автоконтрольор към ОД МВР-Бургас, РУ-
Айтос, при изпълнение на служебните си задължения и след получен сигнал за настъпило
ПТП, съставил на Г. В. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, акт за адм.нарушение, за
това, че на 03.09.2025г. около 05:47 в ***, на кръстовището на ***, с посока на движение от
*** жалбоподателят управлява лек автомобил „АУДИ“, м.“А4“ с рег. № СН 8798 ВА,
собственост на „Депо Мокрен“ ЕООД, като извършва маневра завой на дясно, губи контрол
над управляваното МПС и се блъска в ограда на частен имот. Отразено е, че е настъпило
ПТП с материални щети, като водачът допуска и напуска мястото на ПТП без да установи
последиците от него.
За посоченото нарушение, в по-късен момент на същата дата – 03.09.2025г.
св.Р.Р. (актосъставител), в присъствие на един свидетел Й. М. Й. – служител на РУ - Айтос,
съставил АУАН с бл.№ 1328201 от 03.09.2024 г., като дал словесно описание на
гореописаното деяние, квалифицирайки го за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП,
съгласно която норма “ Водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя,
да спре, за да установи какви са последиците от произшествието“. Актът бил предявен на
водача, който го подписал без възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не били депозирани писмени възражения на
жалбоподателя.
На 14.11.2024 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, в
което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта при посочена
санкционна норма, въз основа на която се наказва водача, а именно - чл. 175, ал.1,т.5 ЗДвП,
която предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство
за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като
участник в пътнотранспортно произшествие.
Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени от
проверката по случая и преценил, че с действията си Г. В.Г. е осъществил състава на
нарушението по чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал.1, т.5 от
ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева и
административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание
и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй
като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-
голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази
гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от
фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН
във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на
ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник РУ
към ОДМВР-гр. Бургас, РУ - Айтос, който към дата 14.11.2024 г. е бил оправомощен да
издава НП, съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши
автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в
ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения
по ЗДвП.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34
2
от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Вмененото
нарушение, е индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в
какво точно е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. В случая въпреки това са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП.
При съпоставка на ангажираните по делото гласни доказателства се установява
по категоричен начин, че нито актосъставителя Р.Р., нито св.Й. се били очевидци на
нарушението. Актът за установяване на адм. нарушение не е бил оформен на място, като
впоследствие жалбоподателят Г. /срещнат от полицейските служители по улицата/ е бил
поканен да се яви в сградата на РУ-Айтос - за съставяне и връчване на акт.
Съгласно представеното по делото копие от АУАН № 1328201/2024г., актът е
съставен на 03.09.2024г. и подписан единствено от актосъставителя Р. и само от един
свидетел – Й. Й., който макар да е отбелязан за очевидец на нарушението, се установява по
категоричен начин, че не е имал това качество, а е свидетел по съставяне на акта. Същият в
показанията си пред съда заявява, че не е очевидец на извършване на нарушението, както
неправилно е посочено в АУАН, послужил за основание за съставяне на обжалванато
наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Въз основа на извършената цялостна проверка по законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление, и при така изяснената фактическа обстановка,
съдът приема за основателно оплакването на жалбоподателя за допуснати съществени
процесуални нарушения при съставяне на АУАН и базираното на него НП.
При служебната проверка на съставения АУАН и обжалваното НП, се
установи че в хода на административно-наказателното производство е допуснато нарушение
на разпоредбата на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, с което е нарушено и правото на защита на
жалбоподателя. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното: Процесуалният
закон – ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при
съставяне на акта и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване на
нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече
елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма
степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка.
Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата,
възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които
съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за
неговия извършител и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали
възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели,
присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица, както от посочените по - горе
две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението,
нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с
реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта,
а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като
нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН. Видно от
изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и
обстоятелства, като съгласно трайно установената съдебна практика, при установяване на
административни нарушения, АУАН може да бъде съставен в присъствието само на един
свидетел, ако той е очевидец на установяване на нарушението посочено в акта. Според
показанията на св.Р. и св.Й., актът е съставен при участие на един свидетел, който не е
очевидец, при наличие на такъв – както е посочено в показанията на всички разпитани
свидетели, полицията е била сигнализирана, чрез телефонно обаждане на лице, заявило, че е
очевидец на ПТП. Същият е посочен поименно и с известна самоличност - К. И., поради
което и остава неясно защо не е отразен в това му качество в АУАН и с цел правилно
изясняване на оспорената от жалбоподателя фактическа обстановка, включително относно
настъпилото ПТП и последващо поведение на водача. Не е ясно също така и при евентуална
3
невъзможност актът да бъде съставен и подписан от очевидеца, по каква причина не е
изпълнено предписанието на чл.40, ал.3 от ЗАНН – съставяне на АУАН в присъствие на
„двама други свидетели“.
Предвид изложеното съдът намира, че в конкретния случай е препятстване
правото на защита на нарушителя, доколкото чрез неучастие в
административнонаказателното производство на единствения очевидец, не е изяснена в
цялост и фактическата обстановка на конкретното деяние, което е съществено процесуално
нарушение. Нарушение от същата категория е и съставяне и подписване на АУАН само от
един свидетел, който не е очевидец.
По изложените съображения и като съобрази наличието на горепосочените
съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното
производство, съдът намира, че обжалваното постановление следва да бъде отменено на
процесуално основание без разглеждане по същество на въпроса досежно извършването на
нарушение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0237-000272/14.11.2024 г.,
издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, РУ -Айтос, с което на Г. В. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от Закона за движение
по пътищата и на основание чл.175, ал.1, пр.5 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100,00 (сто) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 2 (два) месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4