№ 604
гр. Габрово, 24.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно
гражданско дело № 20214200500397 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 ГПК във връзка с чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД против
Разпореждане №1226/27.08.2021г. по ч.гр.д. №1492/2021г. от Габровския районен съд, с
което се отхвърля заявлението на жалбоподателя против Д. Г. Д. за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК , като противоречащо на закона и добрите нрави, основано на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Жалбоподателят твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно.
Заповедния съд не разполагал с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от
която заявителят черпел права. Законът предоставял възможност на съда да преценява дали
искането се основава на неравноправна клауза в потребителски договор или има обоснована
вероятност за това, но ни и да с произнася по валидността на сделката. Преценяването на
неравноправността не включвало определяне на основния предмет на договора, както и
съответствие между цената и възнаграждението, от една страна и стоката и услугата, които
са предоставени от друга, при положение, че тези клаузи в договора са ясни и разбираеми.
Твърди, че процесния договор отговарял на всички законови императивни изисквания, в
него подробно били описани всички параметри, задължения и договора бил съставен на ясен
и разбираем език. Преди сключване на договора на кредитополучателя бил предоставен
Стандартен европейски формуляр, в който били посочени параметрите на кредита. В
договора ясно била посочена методиката на формиране на ГПР, който отговарял на
законовия и не бил в противоречие със закона и добрите нрави. Неправилно заповедния съд
приел, че действителния ГПР надвишава законовия размер и е прогласил целия договор за
нищожен. моли съда да отмени обжалваното определение и да издаде заповед за
изпълнение, както и да присъди направените по делото разноски.
1
Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Профи Кредит България“
ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу
солидарните длъжници Д. Г. Д. и Д. Д. Д., за сумата от 2119,08лв. от които: неплатена
главница в размер на 1132,38лв.; неплатено договорно възнаграждение в размер на 66,92лв.,
дължимо за периода 10.08.2019г.-03.09.2019г.; неплатено възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги в размер на 606,78лв., законна лихва в размер на 313лв. от
03.09.2019г. (датата на предсрочна изискуемост) до 26.08.2021г., законна лихва от датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането, като за периода 13.03.2020г.
13.07.2020г. не била начислявана законна лихва с оглед разпоредбата на чл.6 от
ЗМДВИППП.
Вземането произхожда от Договор за потребителски кредит
№**********/30.03.2018г.
С Разпореждане №1226/27.08.2021г. по ч.гр.д. №1492/2021г. от Габровския районен
съд, заповедният съд приел, че искането за присъждане на възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги е неоснователно, тъй като срещу тази такса не се дължи никакво
поведение от страна на кредитора, поради което това вземане нямало характер на такса.с
оглед характера на уговорените допълнителни услуги същите представлявали разход по
отпуснатия кредит по см. на чл.19, ал.1 ЗПК, като месечната погасителна вноска включвала
и погасителна вноска по този допълнителен пакет, а в договора изрично бил посочен общ
размер на задължението по него, включващ стойността на тези допълнителни услуги.
Заповедния съд приел, че предвид размера на уговорения в договора ГПР - 49,89% при
включване в него на възнаграждението за закупения пакет допълнителни услуги стойността
ще надвиши петкратния размер на законната бива по просрочени задължения, поради което
на осн. чл.19, ал.5 ЗПК договорът е нищожен. съдът приел, че посочения в договора ГПР не
отговаря на действителния и е посочен по този начин във вреда на потребителя. Поради
горното съдът приел, че процесния договор за потребителски кредит е изцяло
недействителен, на осн. чл.22 ЗПК, като в този случай потребител следва да върне само
чистата стойност на кредита, като не дължи лихва и други разходи. Заплатената от
длъжника по договора суча била в размер на 3350,55лв., а чистата стойност на кредита -
2400лв, поради което длъжникът изцяло бил заплатил чистата стойност на кредита, дори и
да се приемело, че е недействителна само клаузата за закупуване на пакета от допълнителни
услуги, с извършените от длъжника плащания били погасени изцяло задълженията за
главница и договорна лихва. Мораторна лихва при недействителен договор за кредит се
дължи от поканата, което в процесния случа било датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК, поради което искането за заплащане на мораторна лихва е отхвърлено като
2
противоречащо на закона.
Тъй като процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, спрямо
него са приложими разпоредбите на ЗПК.
Следва да се приложи разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, съгласно която
съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането: не противоречи на закона и
добрите нрави; се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това. Съгласно изменението на ГПК /ДВ. бр.100/2019г./
съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител, какъвто безспорно е настоящия договор. В чл.411, ал.2 от ГПК изрично е
създадена нова т.3, която задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение,
когато вземането произтича от договор с потребител и искането се основава на
неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това. Нормата има
незабавно действие от момента на влизането й в сила и урежда занапред всички заварени
случаи, доколкото обратното не е предвидено в процесуалния закон.
Съставна част в договора е включения, съответно избран и закупен пакет от
допълнителни услуги, за който кредитополучателя дължи заплащане на възнаграждение,
включено в погасителния план. В случая се касае за уговорки по сключения договор за
потребителски кредит, доколкото същите са инкорпорирани в него и месечната
погасителната вноска включва и парична сума по този допълнителен пакет услуги. Клаузите
за заплащане на възнаграждение по допълнителния пакет услуги противоречат на добрите
нрави и на нормите на чл.10а, ал.2 и ал.4 ЗПК, тъй като същите по своето естество са разход
свързан с усвояване и управление на кредита, който обаче не е включен в ГПР.
Уговорения по договора ГПР е размер на 49,89%, поради което правилен е извода на
заповедния съд, че ако към него бъде добавен и допълнителния пакет услуги, то размера на
ГПР ще надвиши петкратния размер на законната лихва. Правилен е извода на заповедния
съд, че вписването в договора за кредит на ГПР близък до максималния, но в който не са
включени всички разходи по кредита заблуждава потребителя, относно действителните
параметри на договора, като по този начин се нарушават и нормите на добрите нрави.
Разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК е императивна, като неспазването й влече нищожност на
клаузите на договора. Съгласно чл.23 ЗПК когато договора е недействителен потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В заявлението за издаване на заповед за изпълнение има данни, че
кредитополучателят е заплатил по договора сума в размер на 3350,55лв. Размера на
отпуснатия на длъжника кредит е 2400лв. (чистата стойност на кредита) Предвид наличието
на клаузи в договора противоречащи на закона и добрите нрави и като отчита
обстоятелството, че ответника е заплатил сума значително надвишаваща чистата стойност
на кредита съдът приема, че по делото няма данни за наличие на незаплатено задължение за
главница и законни лихви, както е приел заповедния съд.
Поради съвпадение на изводите на двете инстанции обжалваното разпореждане
3
следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1226/27.08.2021г. по ч.гр.д. №1492/2021г. от
Габровския районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4