Мотиви към присъда по НЧХД № 1690 по описа за
2020г. на ШРС
Делото е образувано по тъжба на Т.И.Г. *** срещу С.П.Д.
и И.П. *** с обвинения за извършени престъпления по: чл.148, ал.1, т.1 от НК
във връзка с чл.146, ал.1 от НК и по чл.147, ал.1 от НК за всяка от тях. В
уточняващата си молба Г. сочи, че на 27.06.2020г., между 10,30 – 11,30 часа в
гр. Шумен пред блока на ул. **** № 8 той и съпругата му разговаряли със съседи
на покойната му тъща. С личния си автомобил от гр. Варна пристигнали дъщерите
на съпругата му – С.Д. и И.Б., всяка от които казала думи - „боклук“ и „мирише
на урина“, унизителни за честта и достойнството му, в негово присъствие – престъпление
по чл.148, ал.1, т.1 от НК във връзка с чл.146, ал.1 от НК. Освен това на
същата дата и място, двете сестри – С.Д. и И.Б. разгласили позорни
обстоятелства за Т.Й.Г. – че е „мошеник“ и „затворник“ – престъпление по чл.147, ал.1 от НК.
В правнорелеватния момент, преди началото на
съдебното следствие частния тъжител предяви и граждански иск за неимуществени вреди
срещу всяка една от двете подсъдими С.Д. и И.Б. за всяко едно от двете престъпления
за сумата от 2 500 лева, които съда прие за съвместно разглеждане в
наказателното производство.
Назначеният служебен повереник на тъжителят поддържа
повдигнатите обвинения и пледира за произнасяне на осъдителна присъда.
Моли съда да уважи предявените от тъжителя, граждански искове. Подсъдимата С.П.Д.,
в обясненията си дадени в съдебно заседание, твърди че не е изрекла написаните
в тъжбата, думи и просто не желае да разговаря с тъжителя. Подсъдимата И.П.Б. в
обясненията си в съдебно заседание твърди, че за нея тъжителя Т.Г. не
съществува, поради което не е използвала епитетите, описани в тъжбата. Защитникът на двете подсъдими, моли съда да ги
признае за невиновни, тъй като липсват съставомерни деяния, като излага подробни
съображения в пледоарията си. В последната си дума подс. Д. моли за
оправдателна присъда, тъй като не се смята за виновна. В последната си дума
подс. Б. също моли за оправдателна присъда.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност се установи от фактическа
страна следното: Двете подсъдими – С.Д. и И.Б. са дъщери на свидетелката И.П.
К., които тя оставила при баща им, когато преди тридесет години заживяла с
тъжителя Т.И.Г.. Свидетелката К. и тъжителя живели приоритетно в гр. Перник. В
последните години за майката на свидетелката К., която живеела в гр. Шумен
грижи полагали нейните внучки - двете подсъдими. На 29.01.2020г. бил подписан Нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, с
който майката на свид. К. - С.Д.Х. прехвърлила на внучките си – подс. С.Д. и И.Б.
апартамент № 8 на трети етаж в първи вход на ул. **** № 8 в гр. Шумен. През
месец март 2020г. здравословното състояние на С.Х. – майката на свид. К. се
влошило и била настанена в болницата в гр. Шумен. Свидетелката К. и тъжителя Г.
*** и заварили апартамента на майка й заключен. След разговор по телефона с
подс. И.Б., свид. К. взела ключ за апартамента от свид. Р. П. Ч. – съседка от
втория етаж и приятелка на С.Х.. На 27.03.2020г. С.Д.Х. починала, а
погребението било на 28.03.2020г. Още на погребението възникнал спор за
апартамента между свид. К. и двете подсъдими. Свидетелката К. твърдяла, че
притежава завещание от майка си, а двете подсъдими й съобщили, че те са
собственици на апартамента. В крайна сметка се разбрали да проведат разговор за
апартамента след 40 – тия ден от смъртта на С.Х.. На 27.06.2020г. свидетелката И.П.
К. заедно със съпруга си – тъжителя Т.Й.Г. ***. В този ден се навършвали Шест
месеца от смъртта на майка й. След това двамата се върнали пред входа на
жилищен блок на ул. **** № 8 в гр. Шумен, където се намирал апартамента на
покойната й майка. Свидетелката К. залепила некролога, който била поръчала за
помена на вратата на входа и седнала на пейката в близост. Там седнал и
тъжителя Г.. Малко след това към тях се приближила приятелка на покойната майка
на свид. К. – С., която също седнала при тях. Тримата разговаряли за покойната,
като С. съобщила, че била поканена на помен. Малко след това на улицата спрял
лек автомобил, управляван от голямата дъщеря на свид. К. – подсъдимата С.П.Д..
В лекия автомобил били и подсъдимата И.П.Б., нейния съпруг и свидетелката Р. П.
Ч.. По това време с лек автомобил пристигнала и свидетелката Р. П. Х. – сестра
на свид. К. – с общ баща. Двете подсъдими и свид. Ч. слезли от автомобила и
тръгнали към входа на жилищния блок. Подсъдимата Б. видяла залепения некролог,
на който заедно с баба й бил и първият й съпруг, същото покойник – бащата на
свид. К. и на свид. Р. Х.. Тъй като подс. Б. не познавала истинския си дядо, а
втория съпруг на баба си, попитала защо този мъж е на некролога, който никога
не бил живял в този блок и този апартамент. Подсъдимата Б. дори понечила да
отлепи некролога, но свид. К. успяла да й попречи. Двете подсъдими поискали да
влязат в апартамента на покойната си баба, за която се били грижили и който
вече бил тяхна собственост и тръгнали заедно със свид. К. да изкачват
стъпалата. Заедно с тях, но до втория етаж тръгнала и свид. Р. Ч.. Когато
стигнали до входната врата на апартамент № 8 на третия етаж, подсъдимата С.Д.
установила, че ключа, който й била дала майка й не можел да отключи
апартамента. Междувременно свидетелката К. била сменила патрона и ключовете за
апартамента. Между двете подсъдими и свид. К. отново започнал спор за
собствеността на апартамента и кой следва да притежава ключ за него. Спорът бил
чут от свидетеля К. Д. Ц., който живеел на третия етаж, в съседен апартамент.
Спорът за апартамента продължил на слизане по стълбите, както и пред жилищния
блок, като свид. К. дори позвънила на тел.112. На адреса на ул. **** № 8 бил
изпратен екип на РУ Шумен – свидетелите А.С.Д. и И.А.Г.. Сигналът подаден на
ОДЧ бил за спор между роднини във връзка с имот. Пристигайки на место,
свидетелите Д. и Г. заварили двете подсъдими и свидетелката К. пред жилищния
блок на ул. **** № 8, както и съседи от блока. На свидетелите Д. и Г. било
обяснено, че е възникнал спор за наследствен имот, обяснявали минали събития –
кой къде е живял, кой какви грижи бил полагал за починалата жена. В това време тъжителят Т.Г. се намесил, като
обяснил на служителите на РУ Шумен, че апартамента е бил взет с измама.
Свидетелите Д. и Г. съставили протоколи за предупреждение на основание чл.65,
ал.1 и ал.2 от ЗМВР както на двете подсъдими – С.Д. и И.Б., така и свидетелката
И. К., спорните въпроси да решават по законов ред.
Изложената фактическа обстановка,
съдът счита за установена въз основа на показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – Р.
П. Х., К. Д. Ц., И.П. К., Р. П. Ч., А.С.Д. и И.А.Г., оскъдните обяснения на
подсъдимите Светлава П.Д. и И.П.Б., както и от събраните в хода на съдебното
производство доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК. Съдът
не кредитира показанията на свидетелката И.П. К. и оскъдните обяснения на двете
подсъдими, предвид наличните по делото писмени доказателства за наличието на
гражданско правен спор между тях. Освен това съдът не кредитира показанията
на свидетелката И. К., която в съдебно заседание заяви, че двете й
дъщери били нарекли съпруга й „боклук“, „мирише на урина“, „мошеник“ и
„затворник“, които обаче са в противоречие с показанията на всички
останали свидетели, разпитани в съдебно заседание.
С най-голямо значение за изясняването на делото
са показанията на свидетелите К. Ц., Р. Ч., А.Д. и И.Г.,
които лично са
възприели спора между подсъдимите и свидетелката К. – тяхна майка. Свидетелката Р. П. Х.
излага данни за чути
от нея, различни думи и изрази, които не фигурират нито в първоначалната искова
молба /тъжба/, нито в уточняващата молба и не кореспондират с другите
свидетелски показания, поради което счита, че не следва да бъдат кредитирани
нейните показания.. Съдът не
намира основания за съмнение в показанията на Ц., Ч., Д. и Г. и счита, че същите следва да бъдат кредитирани, тъй
като твърденията им като цяло си кореспондират и не се
опровергават от други събрани доказателства.
Частната тъжба определя рамките
на наказателния процес, идентично с ролята на обвинителния акт, като от
изключително значение е фактическото обвинение, очертано в частната тъжба.
Подобна на обвинителният акт – за престъпленията от общ характер, така и за
престъпленията, преследвани по частно обвинение се изисква в тъжбата да се
очертаят рамките на предмета на доказване в съдебната фаза на наказателния
процес /арг. от ТР № 2/2002г. на ОСНК/. От подадената от тъжителя Трайчо Г., тъжба
срещу подсъдимите е видно, че се иска осъждане на последните по чл.148, ал.1,
т.1 от НК във връзка с чл.146, ал.1 от НК, респективно за нанасяне на обида,
чрез казване на неща унизителни за честта и достойнството, както в негово
присъствие, така и публично. Иска се осъждане и по чл.147, ал.1 от НК,
респективно за клевета чрез разгласяване на позорно обстоятелство. В първоначалната тъжба пространно, на дълго и
на широко са описани отношенията между подсъдимите и тяхната майка, спорове за
имоти, измами и заплахи, като изрично е посочена една обидна дума: „боклук“ и това, че С. казала, че „е лежал в затвора“. В уточняващата молба донякъде
бяха конкретизирани обвиненията, повдигнати с тъжбата, касаещо мястото и
времето и начина на осъществяване, като е посочено, че се иска осъждане на подсъдимите за виновни по чл.146, т.1 от
Нк за деянията, които са унизителни за честта и достойнството на тъжителя, вкл.
и по чл.147, т.1 от НК за оклеветяване, че е мошеник и затворник, обида, която
е произнесена публично. нанесена публично обида, чрез думи, унизителни за
честта и достойнството й.
В хода на съдебното следствие,
при разпитите на свидетелите, ангажирани и от двете страни по делото се
установи, че инкриминираните чрез тъжбата, думи не са произнасяни от
подсъдимите С.Д. и И.Б.. Според
показанията на всички разпитани свидетели - по същото време и място между
подсъдимите Д. и Б. и свид. К. е имало спор за недвижим имот, Спорът е бил чия
собственост е апартамента на покойната С.Д.Х. и кой има право да живее в него и
да притежава ключ за него. Ноторно известно е, че посегателството по чл.146, ал.1
от НК се изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта и
достойнството на другиго в негово присъствие, като на установяване подлежи и
дали честта и достойнството на пострадалото лице са засегнати – съставомерната
последица на престъпния състав. Идентично е и за посегателството по чл.147,
ал.1 от НК, изразено в разгласяване на позорно/и обстоятелство/ за другиго.
Казаните, изречените думи са елемент от състава на престъплението обида и
клевета, като всяка от тях трябва да се цени с оглед на съставомерните
последици – накърнява или не честта и достойнството на пострадалия и позорящо
ли е. Не се установи подсъдимите С.Д. и И.Б. да са казали думите, предявени им
с частната тъжба.
Съдът, като прецени всички релевантни за
делото, доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че с горното
деяние всяка от подсъдимите не е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъпление от частен характер,
наказуемо по чл.148, ал.1, т.1 от НК във връзка с чл.146, ал.1 от
НК, поради следното:
-
непосредствен обект на престъплението обида са
обществените отношения, осигуряващи ненакърняване на доброто име на личността в
обществото, на положителната обществена оценка за него;
- от обективна страна - предвид установената фактическа
обстановка, съдът счита, че липсват, каквито и да било доказателства, че на 27.06.2020г.,
подсъдимите С.Д. и И.Б. да са изрекли думите: „боклук, мирише на урина“. При обидата,
деецът дава своя негативна оценка на личността на пострадалия под формата на
епитети, квалификации, сравнения, обидни жестове, които по своето съдържание
засягат честта и достойнството на адресата. Според
правната теория при обидата чрез думи деянието се осъществява, като се
използват унизителни от гледна точка на господстващия морал епитети, отразяващи
отрицателни качества, ругателни думи или изрази и т.н. /арг. от „Наказателно право. Особена част - Престъпления
против правата на човека”. Ал. С. и Решение № 22/1995г. на ВКС, ІІІ н.о./. В процесния случай в хода на съдебното следствие не
се установи и доказа подсъдимите
да са използвали
подобни епитети или ругателни думи, т. е. липсва от обективна страна
състав на престъпление по
чл.146 от НК. Изразът
„мирише на урина“ изразява само едно субективно възприятие на човек, а именно, че някой е
усетил миризма на урина. По начало такива субективни възприятия, свързани със
сетивните способности на човешкия индивид не могат никога да бъдат обидни,
доколкото обективното съществуване на фактите, от които са произтекли, не е
задължително, а зависи от конкретната субективна способност на сетивните
органи. Това, че някой е видял в далечината човешка фигура и я е припознал като
Х, далеч обективно не означава, че е именно Х. Това, че някой чул звук от
счупено стъкло и помислил, че е счупена чаша, не означава, че звукът не е от
счупена бутилка например.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че всяка от
подсъдимите С.П.Д. и И.П.Б. следва да бъде призната за невиновна, поради което
и на основание чл.304 от НК я оправда по повдигнатото с частната тъжба,
обвинение.
Съдът, като прецени всички релевантни за
делото, доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че с горното
деяние всяка от подсъдимите не е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъпление от частен характер,
наказуемо по чл.147, ал.1 от НК, поради следното:
-
непосредствен
обект на престъплението обида са обществените отношения, осигуряващи
ненакърняване на доброто име на личността в обществото, на положителната
обществена оценка за него;
- от обективна страна - предвид
установената фактическа обстановка, съдът счита, че липсват, каквито и да било
доказателства, че на 27.06.2020г., подсъдимите С.Д. и И.Б. да са изрекли
думите: „мошеник и затворник“.
За да бъде осъществен състава на чл.147, ал.1 от НК
от обективна страна е необходимо: 1. деецът да е разгласил позорно обстоятелство
за другиго; 2. разгласеното позорно обстоятелство да бъде неистина. В съдебната
практика, а и в правната доктрина се приема, че позорното обстоятелство е
твърдение за съществуването на определен факт, свързан с личността на
пострадалия, който накърнява неговото добро име и авторитет в обществото.
Деецът разпространява обстоятелство за пострадалия, което следва да отговаря на
два критерия – да бъде позорно и да бъде неистинско. Доколко дадено
обстоятелство е позорно, следва да се преценява на плоскостта на трайно
установените в обществото морални и етични норми. Изнесените за пострадалия
факти трябва да са такива, които позорят, опетняват доброто му име и авторитет
в обществото. Позорното обстоятелство е укоримо от гледна точка на общоприетите
морални разбирания и предизвиква негативната оценка на обществото. Според съдебната практика,
предмет на клевета могат да бъдат твърдения с конкретно съдържание, които носят
информация за точно определено обстоятелство, време, място, лице. Това
обстоятелство следва да бъде позорно, т. е. недостойно от гледна точка на
общоприетите морални разбирания, и да предизвиква еднозначна негативна оценка
на обществото, или в частност - да представлява приписване на престъпление.
Тези факти трябва обективно да бъдат съобщени, а не - да се извеждат чрез
предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна
психическа дейност. Позорното обстоятелство може да касае както прояви от
личния живот на пострадалия, така и негови обществени или служебни прояви.
В конкретния случай не са осъществени обективните признаци на
престъплението, изброени по-горе. Не се установи и доказа подсъдимите Д. и Б. да са
разгласили позорно обстоятелство за тъжителя Т.Г.. Никой от разпитаните
свидетели, чиито показания съдът кредитира, не е чул да са го нарекли „мошеник“
и „затворник“. Освен липсата на доказателства
за изречени позорни твърдения, по делото са приложени писмени доказателства –
разпечатки от интервюта, дадени от частния тъжител, в които самия той заявява, че
през 1978 година е влязъл в затвора в Белене, от където е избягал в ковчега на
мъртвец.
След като престъплението не е осъществено от обективна страна, то е
безпредметно да се изследва субективната страна.
За да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите, следва по
несъмнен начин да бъдат установени всички признаци, както от обективната му,
така и от субективната му страна. Липсата на който и да е от тях обуславя
несъставомерност на извършеното деяние, което изключва и санкционирането му посредством
наказателна репресия. Както се установи по-горе, деянието е несъставомерно по чл. 147, ал.1 от НК, поради което на основание чл.304 от НПК
съдът призна за невиновна всяка от двете подсъдими и я оправда по повдигнатото
й обвинение.
По отношение на предявените граждански искове.
Гражданският иск в наказателния процес е неразривно свързан с обвинението и
споделя съдбата му. При условията на чл.307 от НПК
съдът се произнесе по предявените граждански искове и намери същите за
неоснователни и недоказани. По делото не се установи всяка от подсъдимите да е
извършила вменените й престъпни деяния, причинили неблагоприятни последици за
тъжителя Т.Г., чиито последици да съставляват неимуществени вреди, подлежащи на
обезщетяване на основание чл.45 от ЗЗД.
Не са налице следователно условията за уважаване на гражданските искове, тъй
като същите се явяват изцяло неоснователни. Доколкото по повдигнатите обвинения, съдът прецени, че
всяка от подсъдимите С.Д. и Шскрена Б. следва да бъдат призната за невиновна,
което от своя страна прави предявените граждански искове неоснователни и
недоказани, тъй като се отнася за вторична санкционна последица,
свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона, каквито
обаче не бяха доказани в конкретния казус..
С присъдата си
съдът осъди тъжителя Т.Й.Г. да заплати на С.П.Д. и на И.П.Б. направените по делото разноски в
размер на по 400 /четиритотин/ лева и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист, на основание чл.190, ал.1 от НПК.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: