Р Е
Ш Е Н
И Е
№
273
гр.Свищов,2.12.2019
год.
Свищовският
районен съд в публично съдебно заседание на 4.11.2019 г., в състав:
Председател:
ТЕОДОРА СТОЯНОВА
при секретаря Таня Луканова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. 576/2019
година, за да се произнесе взема предвид:
ИСК
с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД
Ищецът
„Е.“ ЕООД с *****, със седалище ***, представлявана от Л.Л.
твърди, че през периода 2014г.-2015г. е извършвал автосервизни
услуги на автомобилите на ответника- МБАЛ„Д-р Димитър Павлович” ЕООД гр.Свищов,
представлявано от П.Ц.П. на стойност 1011,17 лева ,която не е заплатена. Тази сума
представлява стойността на автосервизни услуги, и е
фактурирана по 4 бр. фактури- №
**********/3.06.2014г. за сумата 33,01 лева, № **********/3.06.2014г. за сумата
51,00 лева, № **********/1.12.2014г. за сумата 632,51 лева, №
**********/6.02.2015г. за сумата 294,65 лева. Твърдят, че фактурите са приети без възражения от ответното дружесто, но не са заплатени своевременно. На
17.04.2019г. е изпратена адвокатска
покана, получена от ответника,
по която той възразил, че плащането е извършено. Счита, че с преведената сума ответникът е изплатил по стари задължения, като претендираната е останала дължима. Претендират мораторна лихва върху главницата в общ размер на 442,94 лева, считано от 1.07.2014г.
до датата на подаване на исковата молба-30.05.2019г.,
както и законна лихва от подаване
на молбата до изплащане на вземането.Претендират и направените по
делото разноски. В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.Б., който поддържа исковата молба.В представена писмена
защита взема становище, че искът е основателен и следва да се уважи.
В
едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК,
ответникът е подал писмен отговор по
чл.131 от ГПК.Заявява, че искът е неоснователен. Сумите по фактурите били
изплатени, а по отношение на начислената абонаментна такса-по 20,00лева на
месец, същата е неоснователно начислена-Рамковият договор за авторемонтни
услуги е изтекъл на 28.05.2014г.Правят и възражение за давност, неясно за
главница или лихви. В съдебно заседание се представлява от адв.Р.,
която оспорва иска. В представена писмена защита взема становище, че искът е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Съдът
след като обсъди основанията, изложени в исковата молба, становищата
на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че между „Е.“ ЕООД
с *****, със седалище ***, представлявана от Л.Л. и
МБАЛ„Д-р Димитър Павлович” ЕООД гр.Свищов е бил сключен Рамков договор за автосервизни услуги от 29.03.2011г., изменен с Анекс от
19.04.2011г. относно срока-12 месеца. Същите са приложени по делото , като
видно от тях страните са се договорили ищецът да извършва диагностика,
техническо обслужване и ремонт на
собствени , наети или лизингови автомобили на ответника. Уговорени са и
начините на приемане на поръчката , изпълнението , сроковете за изпълнение и
определяне на възнаграждение. Съгласно чл.5 ал.1 от Договора възнаграждението
се установява с надлежно издадена фактура и касова бележка в съответствие с
действащия ценоразпис на изпълнителя/ с който възложителят е запознат/. Спрямо
фактурите е приложим чл.3 от Договора- възложителят да поддържа постоянна
връзка с изпълнителя на всеки два дни, а на всеки 5 дни да се явява лично или с
упълномощен представител, като при липса на друг упълномощен, за такъв се счита
водача на автомобила, представил същия за ремонт, който има право да подписва и
получава документите. Съгласно чл.5 ал.1 изр. последно възложителят се задължава
да изиска документите от изпълнителя най-късно в момента на получаване на
автомобила- в противен случай се счита, че възложителят е съгласен с
извършената работа и цени , описани във фактурата, издадена през съответната
календарна седмица. Сумите се заплащат в срок до 30 работни дни в брой след
издаване на фактурата.По делото не са представени доказателства кога е
прекратен този рамков договор, но и двете страни сочат дата 28.05.2014г. След
тази дата ищецът е продължил да отремонтира
автомобили на ответника, като за това са издадени и процесните
фактури № **********/3.06.2014г. за
сумата 942,10лева – остатък 33,01 лева, №
**********/3.06.2014г. за сумата 51,00 лева, № **********/1.12.2014г. за сумата
632,51 лева, № **********/6.02.2015г. за сумата 294,65 лева. Не се оспорва
извършването на услугите. Възражението на ответника е свързано с това ,че счита
задължението за изпълнено. Представят платежно нареждане от 4.05.2015г. за
сумата 2684,32 лева. Като основание е посочено плащане по фактури- не е описано
по кои фактури е плащането. Липсата на конкретизация за кои точно задължения е
превода е мотивирало ищеца да отнесе сумите към по стари задължения на
ответника за извършени авторемонтни услуги.
По
делото беше допусната и изслушана съдебно икономическа експертиза, при която
вещото лице след като е прегледало счетоводствата на двете дружества е
преценило, че са редовно водени според ЗС. В счетоводните регистри на ищеца „Ексел“ ООД
фактури № **********/3.06.2014г.
за сумата 942,10лева – остатък 33,01
лева, № **********/3.06.2014г. за сумата 51,00 лева, № **********/1.12.2014г.
за сумата 632,51 лева, № **********/6.02.2015г. за сумата 294,65 лева са
отразени като дължими , докато в счетоводството на МБАЛ„Д-р Димитър Павлович”
ЕООД са отчетени като разплатени с платежно нареждане от 4.05.2015г. С това
нареждане е преведена сумата 2684,32 лева, която е отнесена към задължения по
10 фактури , подробно описани в таблица, издадени в периода 20.01.2014г. до
3.06.2014г., като от фактура №
**********/3.06.2014г. за сумата 942,10лева
– предмет на настоящото дело е останал неразплетин
остатък 33,01 лева.
На страните, беше указана доказателствената
им тежест -за
да бъде уважен искът по чл. 79 от ЗЗД, в тежест на ищцовата
страна е да докаже, че е извършил авторемонтните услуги , които са фактурирани.
В случая не се спори , че са извършени авторемонтни услуги.
В тежест на ответника е да докаже, че е
заплатил стойността по фактурите.
В тази връзка, съдът намира, че ответникът не доказа твърдяното
от него плащане с платежно нареждане от 4.05.2015г. От самото платежно е видно,
че липсва конкретизация кое задължение се покрива-посочено е само плащане по
фактури. Нормата на чл.
76, ал. 1 ЗЗД урежда хипотезата на съществуване
на две или повече еднородни задължения, когато изпълнението не е достатъчно за да
покрие всичките, длъжникът
може да
заяви кое от тях погасява.
Ако не е заявил това, погасява
се най-обременителното за него задължение.
При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са
възникнали едновременно, те се погасяват
съразмерно. С оглед на това, безспорно не е посочено кое задължение се погасява, при което в счетоводстовото на ищцовото
дружество сумите са отнесени хронологично от по стари задължения.
Т.е. съдът
приема, че с платежно нареждане от 4.05.2015г. не са погасени изцяло
задълженията по процесните фактури.
По отношение на възражението, че
не се дължат такси абонаментно обслужване , които са начислени във фактура №
**********/1.12.2014г. за сумата 632,51 лева, и във фактура №
**********/3.06.2014г. за сумата 942,10лева , с остатък 33,01 лева,намира
същото за основателно. И двете страни признават, че на 28.05.2014г. рамковият
договор е изтекъл и е прекратен, като след това са се извършвали авторемонти
услуги, но абонаментна такса няма на какво основание да се дължи. Във фактура №
**********/1.12.2014г. на обща 632,51 лева, са начислени 7 абонаменти такси по
20,00лева, общо 140,00лева без ДДС, 168,00лева с ДДС. Във фактура №
**********/3.06.2014г. за сумата 942,10лева , с остатък 33,01 лева е начислена
1 такса 20,00лева, с ДДС-24,00лева. Общо сумата 192,00лева , представляваща
абонаментна такса за 8 месеца, с включен ДДС , съдът приема че не се дължи.
По
отношение на възражението за давност, което не е особено конкретизирано,
претендира се и за главница и лихва,
съдът приема за частично основателно. По отношение възражението за изтекла
кратка 3 годишна давност за главницата по процесните
фактури ,съдът намира същото за неоснователно.В случая се прилага общата
давност 5 години. Не става въпрос за периодични плащания, дори и фактурите да
бяха издавани във връзка с рамковия договор. От падежа на всяка една от
четирите фактури №
**********/3.06.2014г. с падеж 3.07.2014г., № **********/3.06.2014г. с падеж 3.07.2014г., № **********/1.12.2014г. с падеж 8.12.2014г. и
№ **********/6.02.2015г. с падеж 8.03.2015г., до подаване на исковата молба на
30.05.2019г. не са изтекли 5 години за
да се погаси вземането по давност.
Основателно
е възражението за част от претенцията за лихва , при която се прилага кратката
три годишна давност. В случая исковата
молба е подадена на 30.05.2019г., като за периода преди 30.05.2016г.
претенцията за лихва е погасена по давност. В случая вещото лице е изчислило
дължимата лихва по всяка една от фактурите за периода от 30.05.2016г. до
30.05.2019г., която по четирите фактури е в общ размер на 307,86 лева.
С оглед на
горното, представените писмени
доказателства и заключението на съдебно-икономическата експертиза, съдът намира,
че исковете са основателни и доказани частично и следва да се уважат, както
следва : главница 819,17 лева, като за разликата до 1011,17лева се отхвърли,
като неоснователен и лихва 307,86 лева, като за разликата до 442,94 лева се
отхвърли ,като неоснователен.
По делото
са направени разноски от ищеца в размер на 560,00 лева, съгласно представен
списък по чл.80 от ГПК. В разноските са включени 100,00лв.-такса за завеждане
на делото,100,00лева-депозит за СИЕ и 360,00 лева-адвокатски хонорар.
Ответникът е направил разноски, съгласно
списък в размер на 508,00лева, от които 100,00лева-депозит за СИЕ и 408,00
лева-адвокатски хонорар. При този изход на делото, ответникът следва да заплати
на ищеца разноски в размер на 448,00лева
, съобразно уважената част от иска /4/5/, а ищецът на ответника в размер
на 102,00лева , съобразно отхвърлената част от иска /1/5/.
Водим
от горното , съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА МБАЛ„Д-р Димитър Павлович” ЕООД с ****, със
седалище ***, представлявано от П.Ц.П.
да заплати на „Е.“ ЕООД с *****, със седалище ***, представлявана от Л.Л. сумата 819,17 лева
( осемстотин и деветнадесет лева 17 ст.) -главница,
ведно със законната лихва от 30.05.2019 г. до изплащане
на вземането, като за разликата до
1011,17лева / в размер на 192,00лева/, отхвърля, като неосонователен.
ОСЪЖДА МБАЛ„Д-р Димитър Павлович” ЕООД с
****, със седалище ***, представлявано от П.Ц.П. да заплати на „Е.“ ЕООД с *****, със седалище
***, представлявана от Л.Л. сумата 307,86 лева ( триста и седем лева 89 ст.) – мораторна
лихва за периода от 30.05.2016г. до 30.05.2019г., като за разликата до 442,94 лева / в размер
на 135,08лева/, отхвърля, като неосонователен.
ОСЪЖДА МБАЛ„Д-р
Димитър Павлович” ЕООД с ****, със седалище ***, представлявано от П.Ц.П. да заплати на „Е.“ ЕООД с *****, със седалище
***, представлявана от Л.Л. сумата 448,00лева - направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД
с *****, със седалище ***, представлявана от Л.Л. да заплати на МБАЛ„Д-р Димитър Павлович” ЕООД
с ****, със седалище ***, представлявано от П.Ц.П. сумата 102,00лева - направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаване на страните пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: