Определение по дело №2509/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1041
Дата: 8 юли 2021 г.
Съдия: Явор Иванов Колев
Дело: 20207180702509
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер       1041           Година    2021,08.07.         Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пловдив, ІI отд., II състав

 

на 08 юли 2021 година

 

в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело № 2509 по опи­са за 2020 година констатира следното:

         

Настоящото производството е образувано след отделяне от адм. дело №2257/ 2020г. по описа на Административен съд - Пловдив на предявени от И.Н. *** искови претенции по ЗОДОВ срещу Областна Дирекция/ОД/ на МВР – Пловдив с адрес на призоваване гр.Плов­див, ул. “Княз Богориди” №7.

Исковите претенции са предявени заедно с оспорването на четири отказа от страна на ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ да бъдат фактически върнати СУМПС с №********* и СРМПС с №*********; НП №20-1030-002752/ 19.03.2020г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №20-1030-000599/26.02.2020г., издадена от Началник на Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив; ЗППАМ №20-1030-00600/26.02.2020г., издадена от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив; ЗППАМ №20-1030-000601/26.02.2020г., издадена от Началник група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“; АУАН №102265/22.05.2020г. и АУАН №040714/22.05.2020г., съставени от мл. полицейски инспектор към ОДМВР Плов­див. Вреди са претендирани и от влязло в сила НП №19-0327-000337/30.07.2019г., издадено от РУ Раднево при ОД на МВР – Стара Загора.

Претендира се присъждане на обезщетение в общ размер на 4 972, 26 лева, ведно със законни лихви върху посочената главница, представляващо обезвреда за причинените на ищеца имуществени и неимуществени вреди, вследствие на посочените по-горе актове на ответника при или по повод изпълнение от негови служители на административна дейност, които се твърди да са незаконосъобразни. Вредите, в т.ч. и техният размер, както и актовете, от които се претендира настъп­ването им, първоначално са заявени в жалбата, с която са оспорени посочените като незаконосъобразни актове/л.6-24/, впоследствие са уточнени в искова молба, депозирана с молба от 23.10.2020г./л.32 и сл./, както и в молби от 13.11.2020г./л.92/ и 27.11.2020г./л.97-99/.

Или, предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени от Н. множество обективно активно кумулативно съединени искове с правно основание в чл.1 ал.1 ЗОДОВ.

Следва в тази връзка да се посочи, че досежно предпоставките за проце­суална допустимост на исковете по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, които по силата на ал.2 на същия член се разглеждат по реда, установен в АПК, е необходимо в случай, че се претендират вреди от незаконосъобразен административен акт – отмяната на този административен акт по съответния за това ред. Отклонение от този принцип е въведено в разпоредбите на чл.204 ал.2, ал.3 и ал.4 АПК, когато искът се съединява заедно с оспорването на административния акт, когато се претен­дира обезщетение от нищожен или оттеглен административен акт или от незаконо­съобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

В този смисъл с разпореждане на съда, постановено в закрито съдебно засе-дание на 09.10.2020г., исковата молба е оставена без движение с указания до ищеца, както да представи искова молба, отговаряща на изискванията на чл.127 ГПК и да уточни ответника, така и да посочи конкретен административен акт/актове (като индивидуализира същия/същите с номер, дата на издаване и орган, който го е издал), отменен по съответния ред, даващ основание за предявяване на иска, съгласно разпоредбата на чл.204 ал.1 АПК, или съответното действие/действия и/или бездействие/бездействия на административен орган или длъжностно лице, от което се твърди, че са претърпени вреди (кога и от кой административен орган са извършени, съответно не са извършени, точно в какво се изразяват), поотделно за всяка от претендираните суми, като в тази връзка изрично да заяви какво е искането му до съда, с оглед разпоредбата на чл.204 ал.4 във вр. с чл.203 ал.1 АПК. И не на последно място указано е на ищеца също така да посочи изрично за всяка от сумите, които претендира, от кой отменен административен акт или действие/бездействие произтичат.

В изпълнение указанията на съда с молба вх.№16999/23.10.2020г. по описа на Административен съд – Пловдив, ищецът депозира искова молба, към която при­лага и доказателства/л.32 и сл./.

С разпореждане от 29.10.2020г. производството отново е оставено без движе­ние до посочване на правилния ответник, която нередовност е отстранена с Молба вх.№18599/13.11.2020г. по описа на Административен съд – Пловдив/л.92/.

Съгласно разпореждане №6950/16.11.2020г., постановено по настоящото де­ло, производството е продължило да е без движение, като на ищеца е дадена пос­ледна възможност изрично, ясно и недвусмислено да посочи всяка от сумите, пре­тен­дирани като имуществени и неимуществени вреди конкретно от кой адми­нистративен акт, действие и/или бездействие произтичат.

В изпълнение на тези указания от ищеца е постъпила Молба вх.№19542/ 27.11.2020г. по описа на Административен съд – Пловдив, в която се уточнява, че имуществените вреди, които претендира, е описал подробно в исковата си молба на стр.12-13, като уточнява, че произтичат както следва:

- „…от влязъл в сила административен акт – Наказателно постановление №19-0327-000337 от 30.07.2019 година на ОДМВР Стара Загора – РУ Раднево…. Това постановление – на стойност 30 лв., …съм заплатил два пъти по вина на КАТ - Пловдив“;

- „Административен акт – Наказателно постановление №20-1030-002752 от 19.03.2020г. на ОДМВР Пловдив – Началник на Пътна полиция КАТ-Пловдив, което не ми беше връчено, но въпреки това беше влязло в сила, а и по същество е напълно незаконосъобразно, въпреки, което заплатих сумата по глобата от постановлението от 220 лв. на ПП - Пловдив …“;

- „Във връзка с постановление №20-1030-002752 от 19.03.2020г., преди това са издадени АУАН №324410 от 26.02.2020г. на Пътна полиция Пловдив и 3 броя административни актове – 3 бр. заповеди на началника на КАТ Пловдив с номера 20-1030-00599/26.02.2020г.; 20-1030-00600/26.02.2020г. и 20-1030-00601/26.02. 2020г. за спиране на автомобила ми от движение, за отстраняване на тех. неизправност, също се явяват опорочени респективно незаконосъобразни. Също­то важи и за АУАН №040714 от 22.05.2020г. и АУАН №102265 от 22.05. 2020г., с които ми свалят номерата на автомобила, както и последващото наказателно постановление с №20-0432-000221/22.06.2020г….“.

От така цитираните актове се претендират имуществени вреди в общ размер на 607,26 лв., от които 250 лв. за 2 бр. недължимо платени НП №20-1030-002752/ 19.03.2020г. и НП №19-0327-000337/30.07.2019г.; 97 лв. винетка за МПС, собстве­ност на ищеца; 62,22 лв. вноска по застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС, собственост на ищеца; 55,58 лв. вноска за застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил „Нисан Микра“/собственост на съпругата на ищеца и нейната майка/; 45 лв. две винетки за лек автомобил „Нисан Микра“; 40 лв. годишен техни­чески преглед на лек автомобил „Нисан Микра“; 48,86 лв. годишен данък на лек автомобил „Нисан Микра“; 6,60 лв. разходи за пътуване с влак; 2 лв. заплатена такса на Пътна полиция – Пловдив за издаване на нов контролен талон.

Претендираните неимуществени вреди са в общ размер на 4365 лв., от които:

- 2800 лв. за периода от 10.03.2020г. до 22.05.2020г. „…поради незако­носъобразно задържане на СУМПС и малък талон на автомобила …“;

- 300 лв. за периода 21, 22 и 26 май 2020г. „…породени от бюрокрацията в Пътна полиция Пловдив …“;

- 200 лв. „…обезщетение …от незаконосъобразно отнемане на табели с номе­ра на МПС …както и незаконосъобразен АУАН за шофиране без СУМПС..“;

- 200 лв. „…за това, че без СУМПС срещах огромни затруднения …“;

- 100 лв. „…за това, че поради незаконосъобразните и неморални действия на Пътна полиция бях принуден да ходя на преглед при психиатър …“;

- 5 лв. на ден „…за това, че в резултат на незаконосъобразното сваляне на табелите на автомобила ми, е отнета възможността да го шофирам...“ за периода от 22.05.2020г. до датата, на която Пътна полиция Пловдив върне същите, които към датата на депозиране на исковата молба ищецът е изчислил на такива в размер на 765 лв.

С Определение №2031/04.12.2020г., постановено по настоящото дело, исковата молба на Н. е оставена без разглеждане, а производството е прекра­тено/л.100-101/. По жалба на ищеца е постановено Определение №6850/ 08.06.2021г. по адм. дело №2350/2021г. по описа на ВАС, Трето отделение, с което прекратителното определение е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, съгласно дадени в мотивната част указания по прилагане на закона.

В изпълнение указанията на ВАС и във връзка с преценката относно допус­тимостта на предявените искове, с Определение №884/15.06.2021г. от съда са изискани доказателства за отмяната на посочените от ищеца актове по съответния ред, в каквато връзка са постъпили, както следва: заверен препис на влязло в сила Решение №431/26.02.2021г., постановено по адм. дело №2898/2020г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Н. против ЗППАМ №20-1030-00600/26.02.2020г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, с която на основание чл.22 ЗАНН на лицето е наложена ПАМ, изразяваща се във временно спиране от движение на МПС до заплащане на дължимата глоба; заверен препис на влязло в сила Решение №481/05.03.2021г., постановено по адм. дело №2899/2020г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменена Заповед №20-1030-000601/ 26.02.2020г., издадена от Началник група към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с която на Н. е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2, б.А ЗДвП – временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността; заверен препис на влязло в сила Решение №2362/17.12.2020г., постановено по адм. дело №2508/2020г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Н. против ЗППАМ №20-1030-000599/26.02.2020г., издадена от Началник на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, с която на основание чл.171 т.1, б.“д“ ЗДвП на Н. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач до заплащане на дължимата глоба; заверен препис на влязло в сила Определение №2171/23.12.2020г., постановено по адм. дело №2257/2020г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалба на Н. срещу четири отказа от страна на ОД на МВР – Пловдив да бъдат фактически върнати СУМПС и СРМПС, ведно с потвържда­ващото го Определение №3455/16.03.2021г., постановено по адм. дело №2371/ 2021г. по описа на ВАС, Седмо отделение; писмо изх.№15557/22.06.2021г. по описа на ПРС, с което се предоставя информация относно водени от ищеца дела – АНД №6764/2020г. срещу НП №20-1030-002752/19.03.2020г. и АНД №7711/2020г. срещу НП №20-0432-00221/22.06.2020г.; заверен препис от влязло в сила Решение №260317/01.03.2021г., постановено по АНД №6764/2020г. по описа на ПРС, с което е отменено НП №20-1030-002752/19.03.2020г. на Началник група към ОДМВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на Н. са наложени адми­нистративни наказания - глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП и глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.190 ал.3 ЗДвП; писмо УРИ 432000-9324 от 25.06.2021г. по описа на ОД на МВР – Пловдив, Първо РУ, към което са приложени копия на преписки по НП №20-0432-000221/22.06.2020г., ведно с АУАН №040714/22.05.2020г., ЗППАМ №20-0432-000125/22.05.2020г. и НП №20-0432-000165/19.06.2020г., ведно с АУАН №102265/22.05.2020г.

След преценка на изложеното в жалбата, допълнително представената искова молба, както и уточнението към нея, служебно изисканите писмени доказателства и при съобразяване с дадените от ВАС указания, настоящият съдебен състав намира за установено следното.

Ищецът претендира имуществени и неимуществени вреди от твърдени като незаконосъобразни редица актове, като по отношение на една част от тях се констатира, че не са отменени по съответния ред, поради което и исковите претенции в тези им части са процесуално недопустими за разглеждане и следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството в тези части – прекратено. Констатира се също така и че в една част претенциите са с характер на такива, произтичащи от действия и/или бездействия на администрацията, поради което и за прегледност действията и/или бездействията и административните актове, ведно с вредите, които се претендират от всеки един ще бъдат разгледани хроно­логично.

Първият по време акт, от който се претендират имуществени вреди в размер на 30 лв. е Наказателно постановление №19-0327-000337 от 30.07.2019 година на ОДМВР Стара Загора – РУ Раднево, което не е спорно, че е влязло в сила. Ищецът твърди, че е заплатил тази сума два пъти по вина на КАТ – Пловдив, т.е. не твърди, че е налице незаконосъобразен акт, поради което следва да се приеме, че претен­дира имуществени вреди следствие от незаконосъобразни действия/бездействия на органите на ОД на МВР – Пловдив. Или, тази искова претенция е допустима, като изводът дали същата е основателна/по възникване на фактическия състав на отговорността/ следва и може да се направи само с решението по същество на правния спор.

При извършена проверка на 26.02.2020г. от полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив на Н. е съставен АУАН Серия АА бл.№324410 от 26.02.2020г., с който от лицето са иззети СУМПС №*********, както и СРМПС, част II/малък талон/ №*********. Въз основа на така съставения АУАН е издадено НП №20-1030-002752/19.03.2020г. на Началник група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на ищеца са наложени админист­ративни наказания – глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.139 ал.1, т.1 ЗДвП и глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.190 ал.3 ЗДвП. По отношение на това НП се констатира от писмо на Районен съд – Пловдив от 23.06.2021г., че с влязло в сила на 24.03.2021г. Решение №260317/01.03.2021г., постановено по АНД №6764/2020г. по описа на ПРС, IV н.с. същото е било отменено. Към датата, на която е образувано настоящото производство обаче, в т.ч. към датата на депози­ране на исковата молба, не е налице абсолютната процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск, с който се претендира сумата в размер на 220 лв., недължимо заплатени, поради което тази искова претенция следва да се остави без разглеждане като преждевременно подадена, а производството по нея следва да бъде прекратено. За пълнота следва да се посочи, че няма пречка от страна на ищеца да се предяви нов иск със същото фактическо и правно основание при наличие на основанията за това, но няма как да бъде разгледан преждевременно предявения иск, образуван по искова молба, касаеща това основание преди датата 24.03.2021г..

Вследствие на извършената проверка на 26.02.2020г. и съставения АУАН Серия АА бл.№324410 от 26.02.2020г., са издадени 3 бр. ЗППАМ, както следва:

ЗППАМ №20-1030-000599/26.02.2020г., издадена от началник на група в Сек­тор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, с която на основание чл.171 т.1, б.“д“ ЗДвП на Н. е наложена принудителна административна мярка вре­менно отнемане на СУМПС на водач до заплащане на дължимата глоба. Устано­вява се от събраните по делото доказателства, че с влязло в сила Решение № 2362/17.12.2020г., постановено по адм. дело №2508/2020г. по описа на Админист­ративен съд – Пловдив, жалбата на ищеца против този административен акт е отхвърлена. Или, ЗППАМ №20-1030-000599/26.02.2020г., издадена от началник на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив не е отменена по съот­ветния ред, каквото е извикването на чл.204 ал.1 АПК. От този акт се претендират имуществени вреди в размер на 6,60 лв. - транспортни разходи за пътуване с влак от Стара Загора до Пловдив/тази сума се претендира и като следствие от незако­носъобразното отнемане на СРМПС/ и неимуществени вреди в размер на 200 лв./„…за това, че без СУМПС срещах огромни затруднения …“/. С оглед констатираната липса на абсолютната процесуална предпоставка, а именно отмя­ната на административния акт, от който са претърпени заявените вреди по съот­ветния ред, тази искова претенция се явява процесуално недопустима за раз­глеждане.

- ЗППАМ №20-1030-00600/26.02.2020г., издадена от Началник група към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с която на Н. на основание чл.22 ЗАНН е наложена ПАМ, изразяваща се във временно спиране от движение на МПС до заплащане на дължимата глоба. Установява се от събраните по делото доказа­телства, че с влязло в сила Решение №431/26.02.2021г., постановено по адм. дело №2898/2020г. по описа на Административен съд – Пловдив, жалбата на Н. срещу така посочената ЗППАМ е отхвърлена. Т.е. и тази заповед не е отменена по съответния ред. От този акт се претендират както имуществени, така и неиму­ществени вреди.

С последващо издадена ЗППАМ №20-1030-000601/26.02.2020г.,  от Началник група към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ на Н. е наложена ПАМ по чл.171 т.2 б.“а“ ЗДвП – временно спиране от движение на МПС до отстра­ня­ване на неизправността, т.е. МПС е било спряно от движение на друго осно­вание, която заповед се установи, че е отменена с влязло в сила Решение №481/ 05.03.2021г., постановено по адм. дело №2899/2020г. по описа на Административен съд – Пловдив.

В тази връзка и доколкото от спирането от движение на МПС се претендират както имуществени, така и неимуществени вреди, като не се уточнява от кой точно акт произтичат, исковата молба досежно произтичащите от ЗППАМ №20-1030-00600/26.02.2020г., издадена от Началник група към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ ще следва да бъде оставена без разглеждане, а като процесуално допустими съдът приема исковите претенции, произтичащи от отменената по съот­ветния ред ЗППАМ №20-1030-000601/26.02.2020г., от Началник група към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, изразяващи се в имуществени вреди в размер на 97 лв. за винетка за МПС, собственост на ищеца; 62,22 лв. - вноска по застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС, собственост на ищеца; 55,58 лв. -вноска за застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил „Нисан Микра“; 45 лв. - две винетки за лек автомобил „Нисан Микра“; 40 лв. - годишен технически преглед на лек автомобил „Нисан Микра“; 48,86 лв. - годишен данък на лек автомобил „Нисан Микра“; 6,60 лв. разходи за пътуване с влак. По отношение на претендираните неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно вре­менно спиране на МПС се установи, че се претендират 200 лв., за които се твърди, че представляват обезщетение за претърпян стрес от незаконосъобразно отне­мане на табели с номера на МПС и шофиране над 160 км. без тях, както и незако­носъобразен АУАН за шофиране без СУМПС. Т.е. от два акта се претендират вреди в размер на 200 лв., поради което и доколкото няма уточнение от кой от тях конкретно колко се претендират, ще следва да се приеме, че се претендират по равно, т.е. от ЗППАМ – 100 лв. и от АУАН – 100 лв. Този извод се налага и от задъ­лжителните указания на ВАС с отменителното определение от 08.06.2021г., които са в насока, че „…ищецът претендира обезвреда във вид на обезщетение за имуществени вреди и обезщетение за неимуществени вреди с конкретно посочени фактическо описание, размери, период на претърпяване и лихви върху тях …. подробно описани в исковата молба и фактически систематизирани и дообяснени в уточ­нителната молба. Подробно, ясно и конкретно са описани фактическите обстоя­телства, на които се основава исковата молба.“.

По отношение на претендираните неимуществени вреди, вследствие на твърдяните като незаконосъобразни четири отказа от страна на ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ да бъдат фактически върнати СУМПС с № ********* и СРМПС с №********* се установява, че с Определение №2171/ 23.12.2020г., постановено по адм. дело №2257/2020г. по описа на Административен съд – Пловдив, оставено в сила с Определение №3455/16.03.2021г., постановено по адм. дело №2371/2021г. по описа на ВАС, Седмо отделение, жалбата на Н. против тези откази е оставена без разглеждане, а производството е прек­ратено. С други думи казано, коментираните тук четири отказа не са отменени по съответния ред, каквото е изискването на чл.204 ал.1 АПК. От тези откази ищецът претендира неимуществени вреди в размер на 2 800 лв. за периода от 10.03.2020г. до 22.05.2020г./„…поради незаконосъобразно задържане на СУМПС и малък талон на автомобила …“/. С оглед констатираната липса на абсолютната процесуална предпоставка, а именно отмяната на въпросните откази, от които са претърпени заявените вреди, по съответния ред, тази искова претенция също се явява про­цесуално недопустима за разглеждане. За пълнота следва да се посочи, че доколкото е налице вече произнасяне с влязъл в сила съдебен акт, настоящият съдебен състав е препятстван да извърши косвен контрол в условията на чл.204 ал.4 АПК.

На следващо място, от ищеца се претендират вреди и от твърдяни като незаконосъобразни АУАН №102265/22.05.2020г. и АУАН №040714/22.05.2020г., съставени от младши полицейски инспектор към ОД на МВР – Пловдив, Първо РУ.

По отношение на първия от тях се установи, че има издадено НП №20-0432-000165/19.06.2020г. от Началник Първо РУ към ОД на МВР – Пловдив, което към 25.06.2021г./датата на изпращане на писмото от Първо РУ при ОД на МВР – Пловдив/ не е било връчено на Н., т.е. същото не е влязло в сила. С АУАН-а, послужил като основание за издаване на посоченото по-горе НП, от ищеца са отнети 2 бр. регистрационни табели, вследствие на което се претендират иму­ществени вреди в размер на 100 лв./съобразно уточнението по-горе/, които се твърди, че представляват претърпян стрес от незаконосъобразен АУАН за шофи­ране без СУМПС, както и имуществени вреди „…в размер на 5 лв. на ден за това, че в резултат на незаконосъобразното сваляне на табелите на авто­мобила ми, е отнета възможността ми да го шофирам. Обезщетението пре­тен­дирам от датата на незаконното сваляне на табелите 22.05.2020г. до датата, в която от Пътна полиция Пловдив ми върнат на същите. Към датата на подаване на исковата молба 22.10.2020г. за 153 дни сумата е 765 лв.“.

 По отношение на втория посочен от ищеца АУАН, а именно №040714/ 22.05.2020г. има издадено НП №20-0432-000221/22.06.2020г. от Началник сектор към ОД на МВР Пловдив, Първо РУ, което е предмет на разглеждане на АНД №7711/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив и към 22.06.2021г./датата на изпращане на писмото от ПРС/ делото е обявено за решаване, т.е. това НП също не представлява отменен по съответния ред акт.

С други думи казано, към датата, на която е образувано настоящото произ­водство, в т.ч. към датата на депозиране на исковата молба, не е налице абсолют­ната процесуална предпоставка за допустимост на предявените искове в тази им част, поради което ще следва бъдат оставени без разглеждане, а производството -  прекратено. За пълнота следва да се посочи, че по отношение на актовете, издадени в хода на административнонаказателно производство, е неприложим редът по чл.204 ал.2 АПК, но няма пречка от страна на ищеца да се предяви нов иск със същото фактическо и правно основание след отмяна на посочените актове по съответния ред. Следва да се съобрази и че АУАН са актове, които не са крайни, а само слагат началото на административнонаказателното производство.

Констатира се също така, че от ищеца се претендират имуществени вреди в размер на „…2 лв., които заплатих на Пътна Полиция Пловдив за това, че са ми загубили контролния талон.“, както и неимуществени вреди в размер на 300 лв. „…в продължение на 3 дни /21, 22 и 26 май – на 21 май съм подал жалба, на 22 съм си взел книжката, което личи от писмо от 28.05.2020 на КАТ и квитанция за недължимо платени глоби от 22.05.2020г., а на 26 ми е върнат талона, като заявлението и разписката за получаването му са в КАТ – Пловдив/ … породени от бюрокрацията в Пътна полиция Пловдив, включително и отсъствието ми от работа и изключително неудобната ситуация, в която изпаднах пред рабо­тодателя си, поради тази причина.“ и в размер на 100 лв. „…за това, че поради незаконосъобразните и неморалните действия на Пътна полиция бях принуден да ходя на преглед при психиатър, което се случваше за първи път в живота ми, от което изпитвам допълнителен дискомфорт и чувства на срам от приятели, роднини и др.“, ведно със законните лихви върху посочените главници. В тази част от ищеца се навеждат твърдения за наличие на незаконосъобразни действия и/или бездействия на органите на ОД на МВР – Пловдив, поради което тези искови пре­тенции са допустими. 

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., ІІ състав:

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от И.Н. *** искови претенции срещу Областна Дирек­ция на МВР – Пловдив с адрес на призоваване гр.Пловдив, ул. “Княз Богориди” №7, както следва :

- за присъждане на сумата в размер на 220 лв., ведно със законната лихва вър­ху посочената главница, представляваща обезвреда за причинени на ищеца имуществени вреди, вследствие на НП №20-1030-002752/19.03.2020г. на Началник група към ОДМВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив;

- за присъждане на сумата в размер на 200 лв., ведно със законната лихва върху посочената главница, представляваща обезвреда за причинени на ищеца неимуществени вреди, вследствие на ЗППАМ №20-1030-000599/26.02.2020г., изда­дена от началник на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив;

- вследствие на ЗППАМ №20-1030-000600/26.02.2020г., издадена от началник на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив;

- за присъждане на сумата в размер на 2800 лв., ведно със законната лихва върху посочената главница, представляваща обезвреда за причинени на ищеца неиму­ществени вреди, вследствие на четири отказа от страна на ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ да бъдат фактически върнати СУМПС с № ********* и СРМПС с №*********;

- за присъждане на сумата в размер на 100 лв./съобразно уточнението в мотив­ната част на настоящото определение/ и в размер на 5 лв. на ден, ведно със законната лихва върху посочената главница, представляваща обезвреда за при­чинени на ищеца имуществени вреди вследствие на АУАН №102265/22.05.2020г., съставен от младши полицейски инспектор към ОД на МВР – Пловдив, Първо РУ;

- вследствие на АУАН №040714/22.05.2020г., съставени от младши поли­цейски инспектор към ОД на МВР – Пловдив, Първо РУ, като процесуално НЕДО­ПУС­ТИМИ.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №2509/2020г. по описа на Административен съд – Пловдив в тази му част.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.з. на 06.10.2021г. от 14,40 часа в останалата му част, досежно предявените от И.Н. *** искови претенции срещу Областна Дирекция на МВР – Пловдив с адрес на призоваване гр.Пловдив, ул. “Княз Богориди” №7, както следва:

- за сумата в размер на 30 лв., ведно със законната лихва върху посочената главница, представляваща обезвреда за причинени на ищеца имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия/бездействия на органите на ОД на МВР – Пловдив „…от влязъл в сила административен акт – Наказателно поста­новление №19-0327-000337 от 30.07.2019 година на ОДМВР Стара Загора – РУ Раднево….;

- произтичащи от отменената по съответния ред ЗППАМ №20-1030-000601/26.02.2020г. на Началник група към ОД на МВР – гр.Пловдив, сектор „Пътна полиция“, изразяващи се имуществени вреди в размер на 97 лв. винетка за МПС, собственост на ищеца; 62,22 лв. вноска по застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС, собственост на ищеца; 55,58 лв. вноска за застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил „Нисан Микра“; 45 лв. две винетки за лек автомобил „Нисан Микра“; 40 лв. годишен технически преглед на лек автомобил „Нисан Микра“; 48,86 лв. годишен данък на лек автомобил „Нисан Микра“; 6,60 лв. разходи за пътуване с влак и имуществени вреди в размер на 100 лв./съобразно уточ­нението в мотивната част на настоящото определение/, ведно със законната лихва върху посочената главница, изразяващи се в претърпян стрес от незаконосъоб­разно отнемане на табели с номера на МПС и шофиране над 160 км. без тях;

- за имуществени вреди в размер на „…2 лв., които заплатих на Пътна Поли­ция Пловдив за това, че са ми загубили контролния талон.“, както и неимуществени вреди в размер на 300 лв. „…в продължение на 3 дни /21, 22 и 26 май – на 21 май съм подал жалба, на 22 съм си взел книжката, което личи от писмо от 28.05.2020 на КАТ и квитанция за недължимо платени глоби от 22.05.2020г., а на 26 ми е върнат талона, като заявлението и разписката за получаването му са в КАТ – Пловдив/ … породени от бюрокрацията в Пътна полиция Пловдив, включително и отсъствието ми от работа и изключително неудобната ситуация, в която изпаднах пред работодателя си, поради тази причина.“ и в размер на 100 лв. „…за това, че поради незаконосъобразните и немо­ралните действия на Пътна полиция бях принуден да ходя на преглед при психиатър, което се случваше за първи път в живота ми, от което изпитвам допълнителен дискомфорт и чувства на срам от приятели, роднини и др.“, ведно със законните лихви върху посочените главници.

КОНСТИТУИРА като страни в производството: ищец – И.Н. * в, който да се призове на посочения в исковата и уточняващата я молба съдебен адрес *** – офис; ответник по иска – ОД на МВР – Пловдив, който да се призове на адрес гр.Пловдив, ул. “Княз Богориди” №7.

ДА СЕ ПРИЗОВЕ Окръжна прокуратура – Пловдив.

ПРЕПИС от жалбата, исковата и уточняващите я молби, ведно с прило­женията, да се изпратят на ответника и на Окръжна прокуратура – Пловдив, с указание, че в 14-дневен срок от получаването им могат да представят писмен отговор, да посочат доказателства и да вземат становище по обективираните искания по доказателствата.

УКАЗВА на ищеца, че негова е доказателствената тежест да докаже при усло­вия на пълно доказване настъпването на твърдените имуществени и неиму­ществени вреди, за които се търси обезщетение, по размер и наличието на причинно-следствена връзка между вредите и отмяната на незаконосъобразните адми­нистративни актове по съответния ред/незаконосъобразните действия и/или бездействия.

УКАЗВА на ответника, че негова е доказателствената тежест да докаже фак­тите и обстоятелствата, препятстващи осъществяване правата на ищеца.

ОПРЕДЕЛЯ краен срок за ангажиране на доказателства до края на първото по делото съдебно заседание, като всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

УКАЗВА на страните, че при неангажиране на доказателства ще се приложат последиците от недоказването.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване само в прекратителната му част с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му на ищеца.

 

 

                                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: