№ 52
гр. С., 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Йорданов
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело №
20221800900195 по описа за 2022 година
Ищцата Л. А. Т. с ЕГН********** с адрес гр.С. ул.Съборна №14 ет.3, чрез
упълномощения процесуален представител адв.А. Х. Г., е предявила иск по чл.557, ал.1 т.2
б.“а“ КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД във връзка с чл.497 ал.1 т.2 КЗ срещу „Г.“ с адрес
гр.С. ул.“Граф Игнатиев“ №2 ет.4, за осъждането му да й заплати:
80 000,-лв. (осемдесет хиляди лева), представляващи неимуществени вреди
вследствие на претърпените от нея болки и страдания, като пряка и непосредствена
последица от настъпилите при процесното ПТП от 24.03.2021г. травматични увреди ведно
със законна лихва от датата, на която изтича тримесечния срок за произнасяне и/или
изплащане на обезщетението - 28.01.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата претендира и направените по делото съдебни и деловодни разноски.
На 24.03.2021г. около 15.30 часа на път III - 627, км.6.000 ищцата Л. А. Т. в
качеството си на пътник в л.а. марка „Сузуки„ модел „Лиана„ с рег. № СО 5561 ВМ,
управлявано от Р.И.Д. пострадала от пътно-транспортно произшествие, причинено виновно
от А. Г. А. с ЕГН : ********** в качеството му на водач на л.а. марка „Фолксваген“, модел
„Пасат“ с рег. № СО 8855 ВВ.
Обстоятелствата по настъпване на пътно-транспортното произшествие са следните:
А. Г. А. с ЕГН:********** управлявайки л.а. марка „Фолксваген„ модел „Пасат„ с
рег. № СО 8855 ВВ след употреба на алкохол с временно отнето СУ МПС и без
задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите на 24.03.2021г.
около 15.30 се е движил по път III - 627 като на км. 6.000 реализира ПТП с насрещно
движещият се л.а. марка „Сузуки„ модел „Лиана„ с рег. № СО 5561 ВМ, управляван от
1
Р.И.Д.. В резултат на ПТП на Л. А. Т., в качеството й на пътник, возещ се на предна дясна
седалка в л.а. марка „Сузуки„ модел „Лиана„ с рег. № СО 5561 ВМ са причинени телесни
увреждания изразяващи се в счупване на гръдна кост, кръвонасядания, съвпадащи с хода на
обезопасителния колан на МПС, счупване на горно и долно рамо на срамната кост в дясно,
счупване на основата и крайните костици на палеца на лявата ръка и фрактура в хрущялната
част на пето, шесто и седмо ребро в ляво.
Образувано е досъдебно производство №119 от 2021г. по описа на РУ - МВР - С. и
пр.пр. №281 от 2021 по описа на РП - гр.С.. Виновният водач А. Г. А. с ЕГН:********** е
направил споразумение с прокуратурата по пр.пр. № 281 от 2021 по описа на РП - гр.С., с
което се е признал за виновен, че на 24.03.2021г. около 15.30 на общински път 627 /гр.С. -
с.Р./ при управление на МПС л.а. марка „Фолксваген„ модел „Пасат„ с рег. № СО 8855 ВВ в
пияно състояние е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил ПТП при
което по непредпазливост е причинил на Л. А. Т. три средни телесни повреди, за което му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 / четири / месеца. Изпълнението на
наказанието е отложено за срок от 3 / три / години. Лишен е също така и от правото да
управлява МПС за срок от 12 / дванадесет / месеца. Осъден е да заплати и разноски
направени по досъдебното производство. В Районен съд - С. е образувано НОХД
№20221870200221 по описа на РС - С., 3-ти наказателен състав, по което в публично
заседание, проведено на 09.06.2022г. съдът е одобрил така сключеното споразумение и е
прекратил делото. Одобреното споразумение е окончателно и влиза незабавно в сила и има
сила на влязла в сила присъда, поради което на основание чл.300 от ГПК е задължително за
гражданския съд, които разглежда гражданските последици от деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
В резултат на ПТП ищцата е получила: счупване на гръдна кост, кръвонасядания,
съвпадащи с хода на обезопасителния колан на МПС, счупване на горно и долно рамо на
срамната кост в дясно, счупване на основата и крайните костици на палеца на лявата ръка и
фрактура в хрущялната част на пето, шесто и седмо ребро в ляво.
Веднага след катастрофата пострадалата е закарана във филиал С. на центъра за
спешна помощ - С. с болки в гърдите, таза и палеца на лявата ръка и с гадене. След
извършени прегледи, ехографии и други изследвания й е поставена диагноза. Издадени са й
фиш за спешна медицинска помощ, листове за проведена консултация и разчитания на
ехографии. С мнение за постъпване в болница.
На 25.03.2021г. пострадалата Л. Т. е приета в УМБАЛСМ „ Н.„ в клиника по
хирургия с болки в областта на гръдната кост и ребрата вляво, в областта на корема - в
долен коремен етаж, в областта на лявата ръка и десния крак, по - конкретно - тазобедрената
става. Имала е кръвонасядания, съвпадащи с хода на обезопасителен колан на МПС и
палпаторна болезненост в областта на ляв хипохондриум и долен коремен етаж и болки в
областта на лява ръка и десен долен крайник. При рентгенография на белите дробове и
сърцето от 25.03.2021г. е установена фрактура манубриум етерни. При рентгеноскопия и
графия на белите дробове и сърцето от 26.03.2021г. при полипозиционно изследване се
2
визуализират данни за фрактура в хрущялната част на пето, шесто и седмо ребро в ляво.
Изписана е на 28.03.2021г. Издадена й е епикриза. Издаден й е болничен лист №
Е20210516167 от 31.03.2021г . за 34 ( тридесет и четири дни ) отпуск по болест, от които 4 (
четири ) дни болничен режим на лечение и 30 ( тридесет ) дни домашно - амбулаторен
режим на лечение считано от 25.03.2021г.
На 29.04.2021 г. отпуската по болест на Л. Т. е продължен с 30 (тридесет) дни.
Издаден й е болничен лист № Е 20211218512 от 29.04.2021г. за 30 (тридесет) дни домашно -
амбулаторен режим на лечение, считано от 28.04.2021г.
На 31.05.2021 г. отпуската по болест на Л. Т. е продължен с 30 (тридесет) дни.
Издаден й е болничен лист № Е 20211218804 от 31.05.2021г. за 30 (тридесет) дни домашно -
амбулаторен режим на лечение, считано от 28.05.2021г.
На 28.06.2021 г. отпуската по болест на Л. Т. е продължен с 30 (тридесет) дни.
Издаден й е болничен лист № Е 20211626498 от 28.06.2021 г. за 30 (тридесет) дни домашно -
амбулаторен режим на лечение, считано от 27.06.2021г.
На 27.07.2021 г. отпуската по болест на Л. Т. е продължен с 30 (тридесет) дни.
Издаден й е болничен лист № Е 20211626735 от 27.07.2021 г. за 30 (тридесет) дни домашно -
амбулаторен режим на лечение, считано от 27.07.2021г.
На 26.08.2021 г. отпуската по болест на Л. Т. е продължен с 30 (тридесет) дни.
Издаден й е болничен лист № Е 20212105574 от 26.08.2021 г. за 30 (тридесет) дни домашно -
амбулаторен режим на лечение, считано от 26.08.2021г.
Видно от описаното по-горе ищцата Л. Т. следствие на претърпеният инцидент е
лежала общо 4 дни в болница. След изписването й на 28.03.2021г. е била обездвижена на
легло за период от 2 (два) месеца, през които период не е могла да се обслужва сама,
близките й я къпали в леглото, ходила е до тоалетна в стаята и не е могла да извършва
елементарни ежедневни грижи за себе си без помощта на близките си. След този период
доверителката ми е имала един дълъг и болезнен период на раздвижване от около 2 (два)
месеца, като и към настоящият момент Л. Т. не е възстановена напълно, като ползва
патерица. Изпитва болки в дясната тазобедрена става при натоварване и при промяна на
времето, изпитва болки в областта на гръдния кош и увредените ребра и в областта на левия
палец. Била е в отпуска по болест повече от 6 (шест) месеца.
Неимуществените вреди, които е получила и е търпяла пострадалата от описаните
увреждания се изразяват в болки, страдания и ежедневен дискомфорт за период от по-дълъг
от половин година, като и до настоящият момент не е възстановена. От получените
увреждания Л. Т. е търпяла физически болки, медицински манипулации, силни болки в
гръдния кош и ребрата, палеца и таза, затруднено движение. От силните болки и
затрудненото движения, от обездвижването й за един дълъг период, както и от факта че и до
настоящият момент не е възстановена напълно доверителката ми е търпяла ежедневен
дискомфорт изразяващ се в затруднено ежедневно обслужване, затруднено извършване на
елементарни ежедневни грижи, като вземане на баня, обличане, хранене, чистене,
3
поддържане на домакинството и всички нормално човешки ежедневни нужди. Има нужда от
постоянна помощ за извършването на ежедневните си нужди. Била е неподвижна за един
много дълъг период от време. Била е в отпуска по болест повече от 6 (шест) месеца.
Пострадалата е търпяла, търпи и към момента и ще търпи и за в бъдеще болки и страдания
във връзка с получените травматични увреждания.
След инцидента Л. Т. е преживяла силен стрес от случилото се, силна уплаха от
внезапността на инцидента както и страх за собственото й здраве. Изпитва страх да се вози
във всякакъв вид МПС, да ходи пеша по улиците, за да не би да се случи пак подобен
инцидент. Изпитва силно безпокойство и паника, когато си припомня процесното събитие.
Изпаднала в депресия. Станала силно раздразнителна. Имала страхови изживявания и силни
кошмари.
Неимуществените вреди причинени на Л. А. Т. във връзка е ПТП от 24.03.2021 г. са в
размер на 70000,00 лева (седемдесет хиляди лева).
Имуществените вреди причинени на Л. А. Т. във връзка е ПТП от 24.03.2021г. са в
размер на 95.00 лева (деветдесет и пет) лева и са направени както следва: за диск от образна
диагностика - 15 ( петнадесет лева ) и за получаване на документи от историята на
заболяването – 80,00 (осемдесет) лева.
За л.а. марка „Фолксваген„ модел „Пасат„ с рег. №СО 8855 ВВ, при управлението на
който А. Г. А. е причинил ПТП, при което виновно са причинени имуществени и
неимуществени вреди на Л. А. Т. няма валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност„ на автомобилистите, което ангажира Г. за обезщетяване на причинените в
следствие на процесното пътно - транспортно произшествие имуществени и неимуществени
вреди.
На 28.10.2021г. пострадалата е входирала претенция в Г. е вх. № 24-01-21 от
28.10.2021г. Във връзка с входираната претенция е образувана преписка /щета/
№21210215/28.10.2021г.
С писмо с изх. № 24-01-523 от 01.11.2021г. ищцата е уведомена, че трябва да
представи документи от досъдебното производство. С писмо с изх. № 24-01-523/21/ от
13.01.2022г. е уведомена, че ответника Г. отказва изплащане на обезщетение по щета
№21210215/28.10.2021г. Въпреки това на 29.07.2021г. входирала е молба № 24-01- 226/21 от
29.07.2021г. всички изискани документи.
С писмо е Изх. № 24-01-523/21/ от 15.08.2022г. ищцата била уведомена, че ответника
е определил за изплащане на пострадалата Л. Т. сума в размер на 23 000,-лв. (двадесет и три
хиляди лева) за неимуществени вреди и сума в размер на 95,-лв. (деветдесет и пет) лева за
имуществени вреди.
След като на 16.08.2022г. с молба е вх.№ 24-01-523/21 от 16.08.2022г. представила на
ответника исканите документи на 17.08.2022г. била изплатена сумата от 23095,-лв.
(двадесет и три хиляди и деветдесет и пет) лева, което обезщетение не удовлетворява
пострадалата и не репарира в пълна степен търпените от нея имуществени вреди. Тъй като е
4
изтекъл законоустановения срок за произнасяне и изплащане на обезщетение по заведената
от нас претенция и тъй като не сме доволни от изплатените от ответника Г. суми, които
счита, че не репарират в пълна степен получените от ищцата Л. Т. неимуществени вреди от
процесното пътно - транспортно произшествие, поради което счита, че за Л. А. Т. е налице
правен интерес от завеждане на настоящият иск.
Ищцата счита, че с изплащането на горецитираната сума ответникът Г. признава
основателността на претенцията и на настоящият иск, като счита, че единственото спорно в
настоящото производство е размера на търпените от ищцата Л. А. Т. неимуществени вреди
от причинените й увреди.
Предвид гореизложеното за пострадалата е налице несъмнен правен интерес за
претендиране на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди пред
Г. по повод процесното ПТП, причинени по повод на същото травматични увреждания,
свързаните с тях болки и страдания и направените разходи за лечение на същите.
Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника „Г.“,
който е депозирал писмен отговор.
Ответникът „Г.“ оспорва изцяло исковата претенция - по основание и размер.
Г. е създаден през 1997г., като основна цел на законодателя е била да се избегнат
случаите, в които за поправяне на вредите се разчита само на платежоспособността на
деликвента и увредените от ПТП лица/имущество да не бъдат репарирани. Функциите на
Фонда са- обезщетителна, обезпечителна, социална и защитна функция. Основна роля имат
обезщетителната и обезпечителната функция, които се изразяват в това, че спрямо
увреденото лице отговаря както делинквентът, така и Г. в случаите на липса на застраховка
„Гражданска отговорност“, който по правило е платежоспособен и може да посрещне
големи по своя размер задължения. Предназначението на Фонда е да се осигури
обезщетение в полза на претърпелите вреди лица от виновното поведение на водач
управлявал МПС без сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, в което се изразява и неговата социална функция. Функции, които
категорично го различават от застрахователите и видно от същите липсва каквато и да била
търговска дейност.
Оспорва изцяло предявения иск за неимуществени вреди по основание и размер.
Г., вече е бил сезиран във връзка с процесното ПТП и по образуваната щета №
21210215/28.10.21г. възобновена на 29.07.2022г. УС на ГФ е определил и изплатил на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди.
Съгласно Решение от 15.08.2022г. на УС на Г. е одобрил и изплатил сума в размер на
23 095,00 лв. обезщетение за неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени вреди,
както следва:
10 000,00 лв. за счупване на дръжката на гръдна кост ;
10 000,00 лв. за счупвания на двете рамена на дясна срамна кост, лекувано
5
консервативно;
3 000,00 лв. за фрактури на двете фаланги на палец на лява длан“, лекувани
консервативно с имобилизация;
95,00 лв. за имуществени вреди, представляващи извършени разходи за лечение,
Досежно размера на предявената претенция от още 80 000.00 лева, за неимуществени
вреди, счита същите за изключително завишени, тъй като не отговаря на съществуващите в
страната икономически условия, стандарт на живот и съдебна практика към датата на ПТП -
24.03.2021 г.
Исковите претенции не кореспондират със задължителната практика - Постановление
№ 4/1968 г. на Пленума на ВС и създадената при действието на чл. 290 от ГПК
задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД - решение №
83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на II т.о., решение № 95/24.10.2012 г. по т.д. №
916/2011 г. на I т.о., решение № 154/30.10.2012 г. по т.д. № 807/2011 г. на II т.о. и др. В т. II
на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС е разяснено, че понятието "справедливост"
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във
всички случаи правилното прилагане на чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за
неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в
постановлението общи критерии. Тези критерии са възприети и във формираната по реда на
чл. 290 от ГПК задължителна практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД, която приема, че
справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено
изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти.
Предявените претенции не кореспондират нито с трайната съдебна практика на съдилищата
в Р България, нито с принципа на справедливостта, икономическите условия в страната и
стандарта на живот.
С изплащането на сумата, страните са решили спора извънсъдебно по реда на чл.558,
ал.3, във връзка с ал.1 КЗ. В тази връзка неоснователно е искането за изплащане на
обезщетението, предмет на исковата молба, тъй като претенцията е била удовлетворена
извънсъдебно, видно от приетата от страна на ищцата сума и така страните са постигнали с
оглед на действията си спогодба съгласно приложимата в случая обща гражданскоправна
разпоредба на чл. 365 ЗЗД, за която не се предвижда определена форма за действителност.
Съгласно чл.558 ал. 5 КЗ увредените лица или се съгласяват с определените им от Фонда
обезщетения, с което се решава извънсъдебно спора или не се съгласяват с така
определените суми като не ги приемат и предявяват претенциите си в съда. С факта на
плащането от страна на ГФ се внася яснота и определеност в отношенията на спорещите.
Слага се край на спора и се избягва бъдещ такъв, като страните чрез взаимни отстъпки
прекратяват висящия спор, какъвто е и смисъла на една спогодба, в частност направеното
плащане от страна на Фонда. Още повече, че с настоящата искова молба не се претендират
обезщетения за вреди различни от взетите предвид при определяне на размера на
6
обезщетението от УС на ГФ и полученото от ищеца травматични увреждания.
Моли, да се има предвид, че застрахователното обезщетение следва да бъде
извършено не от застраховател, а от Г., създаването на който има за цел да не бъдат напълно
лишени от застрахователно обезщетение увредени лица в случаите, в които няма основания
за изплащане на такова по договорно правоотношение със застраховател. Също в тази
връзка следва да се има предвид, че по силата на чл. 558 ал.1 от Кодекс за застраховането
размерът на обезщетението, изплащано от фонда, не може да надхвърля размера на
минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за годината,
в която е настъпило пътнотранспортното произшествие. По този начин посочените в чл.492
от КЗ лимити се явяват за Фонда максимални, в рамките на които конкретният размер бива
съобразен с доказателствата, принципа на справедливостта, установените в страната
икономически условия и стандарт на живот, и трайната съдебна практика към датата на
ПТП. Установените с изменения на чл.266 от Кодекса за застраховането (Обн., ДВ, бр. 103
от 23.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., отм., бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.)
сега чл.492 от КЗ промени на лимити на отговорността отразяват договорното задължение
на държавата ни като страна-членка на Европейския съюз по хармонизиране на вътрешното
право с общностното по отношение на правни норми от Директиви на ЕС, добиващи пряко
приложение от момента, в който станат част от вътрешното законодателство на държавата-
членка. Те не отразяват изменение на важни икономически критерии като минимална
работна заплата, трудова заетост и покупателна способност на българското население, ето
защо правилно ВКС в посочените съдебни решения взема становище за значението на
лимитите наред със всички други критерии при определяне на справедливи обезщетения във
всеки спор (напр. в Решение № 83 от 6.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 795/2008 г., II т. о., ТК
„Независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на
дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат и конкретните
икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се
вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетенията момент”).
Оспорва началния момент на законната лихва и моли, Г. да се счита в забава от датата
на завеждане на исковата претенция 04.11.2022г.
Фондът се е произнесъл в законоустановения срок, след възобновяване на
претенцията. ГФ не следва да дължи лихва от посочената дата в исковата молба, а именно -
28.01.2022г., след като е изплатил обезщетението на 15.08.2022г. Противното не би имало
правна логика.
На основание чл.219, ал.1 от ГПК моли да се конституира в качеството на трето лице
- помагач на Г. по настоящото дело виновния за процесното ПТП водач А. Г. А. ЕГН:
**********, с адрес: с. П..
Г. има интерес от привличането на прекия и непосредствен причинител на вредите от
7
процесното ПТП като подпомагаща страна, предвид обвързване от доказателствената сила
на мотивите при евентуално осъдително решение срещу Фонда, ако такова бъде
постановено. Съгласно чл.558, ал.7 от Кодекса за застраховането след изплащане на
обезщетение, Фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното
обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му и има право на
регресен иск срещу виновния за ПТП за възстановяване на изплатеното вместо него
обезщетение за нанесените вреди.
Моли, да се отхвърли предявените искове и да се присъдят и всички сторени в хода
на производството разноски вкл. и не само юрисконсултско възнаграждение на основание
чл.78, ал.8 от ГПК в размер на 450,00 лева.
Ищцата Л. Т. е подала допълнителна искова молба.
По отношение на направените възражение на ответника.
Ответникът ГФ не оспорва факта, напротив и той навежда твърдения, че е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 23095 ( двадесет и три хиляди и деветдесет и пет )
лева за имуществени и неимуществени вреди причинени на ищцата от процесното пътно —
транспортно произшествие / ПТП /. Счита, че с изплащане на определеното обезщетение по
заведената от нас претенция Г. признава основателността и доказаността на претенцията ни
и на настоящият иск, както и деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Г. не прави и оспорване на описания от нас механизъм пътно - транспортно произшествие и
факта, че ищцата е пострадала при процесното ПТП. Поради което моля да отделите като
безспорно деянието, неговата противоправност и виновността на дееца ,както и механизъм
на процесното пътно - транспортно произшествие, подробно описан в Исковата молба, още
повече че има сключено споразумение между виновния водач А. Г. А. и прокуратурата,
което е одобрено от съда, с което А. Г. А. се е признал за виновен, че на 24.03.2021г. около
15.30 часа на общински път 627 / гр.С. - село Р. / при управление на л.а. марка „Фолксваген„
модел „Пасат„ с рег. № СО 8855 ВВ в пияно състояние е нарушил правилата за движение по
пътищата и е причинил ПТП, при което по непредпазливост е причинил на Л. А. Т. телесни
повреди.
Одобреното от съда споразумение е окончателно и влиза незабавно в сила и има сила
на влязла в сила присъда, поради което на основание чл.300 от ГПК е задължително за
гражданския съд, които разглежда гражданските последици от деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Относно наведените твърдения от страна на ответника, че размера на заведения иск в
размер на 80 000 (осемдесет хиляди) лева е изключително завишен, заявява че в исковата
молба е представил писмени доказателства относно получените увреждания от ищцата от
процесното пътно - транспортно произшествие / ПТП / и е направили доказателствени
искания в тази насока, които поддържа.
Прави уточнение, че неимуществените вреди причинени на ищцата Л. Т. причинени
от процесното ПТП са в размер на 103 000 (сто и три хиляди) лева, а имуществените вреди
8
причинени на ищцата Л. Т. причинени от процесното ПТП са в размер на 95.00 (деветдесет
и пет ) лева и е оглед на факта, че Г. изплати на 17.08.2022г. сума в размер на 23 000
(двадесет и три хиляди) лева за неимуществени вреди и сума в размер на 95.00 ( деветдесет
и пет ) лева, която репарира изцяло претенциите ни за имуществени вреди претендираме в
настоящото производство сума в размер на 80 000 ( осемдесет хиляди ) лева за
неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата на която изтича
законоустановения тримесечен срок за произнасяне и/или изплащане на обезщетение по
заведената претенция - 28.01.2022г.
Не се спори от ответника факта, че за л.а. марка „ Фолксваген „ модел „Пасат„ е рег.
№ СО 8855 ВВ към датата на процесното ПТП 24.03.2021г., няма валидно сключена
задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“, поради което моли да се отдели този
факт като безспорен.
Относно наведени доводи в отговора на исковата молба, че с изплащане на сумата от
23095лв. (двадесет и три хиляди и деветдесет и пет) лева страните са били уредили
извънсъдебно спора си на основание чл.558, ал.3 във връзка с ал.1 от КЗ , както и
наведените доводи, че страните са постигнали спогодба съгласно разпоредбата чл.365 от
ЗЗД са неоснователни. Тази сума е определена от Г. едностранно и едностранно е изплатена
без съгласието на пострадалата.
Не е подписвано между страните споразумение, спогодба или какъвто и да е
документ, е които ищцата се съгласява с така определената сума и с които пострадалата се
отказва да си търси правата по съдебен ред. Относно цитираната разпоредба на чл.365 от
ЗЗД изрично е посочено, че е договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ
спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. В конкретния
случай няма договор за спогодба между страните. Има едностранно определена сума, която
е едностранно изплатена. Относно цитираната разпоредба на чл.558, ал.5 от КЗ в нея
изрично е посочено, че увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред
съда, ако Гаранционният фонд не е платил в законоустановения срок, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно е размера на определеното обезщетение.
В конкретния случай увредената Л. Т. не е доволна от размера на определената сума.
Относно довода изложен в отговора на исковата молба, че създаването на Г. има за
цел да не бъдат напълно лишени от застрахователно обезщетение увредени лица в случаите,
в които няма основание за изплащане на такова от застраховател, счита че е неоснователно.
Функцията на Г. е да репарира изцяло увредените лица в случаите, в които няма основание
за изплащане на обезщетение от застраховател.
Относно оспорването на началния момент на претендиралата лихва, то счита че
законодателя недвусмислено е посочил, че лихва се дължи от датата на която изтича
законоустановения тримесечен срок за произнасяне и/или изплащане на обезщетение по
заведената претенция, в настоящият случай това е 28.01.2022г., поради което поддържам
искането ни за присъждане на законна лихва от 28.01.2022г., ако бъде уважен главния иск.
9
Ответникът „Г.“ е подал допълнителен отговор.
Поддържа депозирания си отговор, като оспорва изцяло исковите претенции.
Фондът не оспорва настъпването на ПТП.
Поддържа и всички доказателствени искания направени с отговора на исковата
молба.
Оспорва началния момент на законната лихва и молим, Г. да се счита в забава от
датата на завеждане на исковата претенция 04.11.2022г.
Поддържа искането си за привличане на третото лице помагач на страната на Фонда.
Искането за привличане на лицето като помагач на страната на ГФ е направено
своевременно, основателно и мотивирано. ГФ има интерес от привличането на прекия и
непосредствен причинител на вредите от процесното ПТП като подпомагаща страна,
респективно неговите наследници, предвид обвързване от доказателствената сила на
мотивите при евентуално осъдително решение срещу Фонда, ако такова бъде постановено.
Съгласно чл.557 от Кодекса за застраховането след изплащане на обезщетение, Фондът
встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и има право на регресен иск
срещу виновния за ПТП за възстановяване на изплатеното вместо него обезщетение за
нанесените вреди, респективно неговите наследници, като в производството по предявения
регресен иск установените в производството по настоящото дело факти и обстоятелства ще
обвързват ответниците в бъдещото производство. Напълно неразбираемо е възражението на
ищеца относно това искане. Счита, че направеното възражение не следва да бъде
разглеждано от съда, тъй като същото е абсолютно неотносимо към спора.
Моли, да се отхвърлят предявените искове и да се присъдят всички сторени в хода на
производството разноски вкл. и не само юрисконсултско възнаграждение на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК в размер на 450,00 лева.
С определение от 18.01.2023г. е конституиран А. Г. А. ЕГН: **********, с адрес: с.
П. като трето лице помагач на страната на ответника Г..
Третото лице помагач А. Г. А. е взело становище.
Оспорва предявените искове, оспорва исковата молба, оспорвам допълнителната
искова молба. Предявените искове са неоснователни и недоказани поради следното:
Налице е нередовност на исковата молба и на допълнителната искова молба. Ищцата
не е конкретизирала поотделно всяко едно от уврежданията, за които претендира
обезщетение и не е посочила поотделно конкретния размер на претендираното обезщетение
за всяко увреждане.
Видно от исковата молба, ищцата е посочила различни суми за обезщетение за
твърдените от нея неимуществени вреди-така в обстоятелствената част на исковата молба е
посочено, че причинените на ищцата неимуществени вреди във връзка с ПТП от
24.03.202lr.ca в размер на 70 000/седемдесет хиляди/ лева, а в петитума на исковата молба
претендираната сума е в размер на 80 000.00 лева. От друга страна, в допълнителната искова
10
молба, т.4, ищцата е заявила-цит:“Правя уточнение, че неимуществените вреди, причинени
на ищцата Л. Т., причинени от процесното ПТП са в размер на 103 000/сто и три
хиляди/лева и с оглед на факта , че Г. изплати на 17.08.2022г. сума в размер на 23
000/двадесет и три хиляди /лева за неимуществени Вреди претендираме в настоящото
производство сума в размер на 80 000/осемдесет хиляди /лева за неимуществени вреди....“.
Нито в исковата молба, нито в допълнителната искова молба, ищцата е посочила, че
предявеният иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди е предявен като
частичен иск. Затова от така предявения иск следва да се приеме, че в претендираното от
ищцата обезщетение за неимуществени вреди, причинени й от процесното ПТП, заявени в
размер на 70 000.00лв./80 000,-лева, в тази сума са включени и изплатените на ищцата от
Гаранционния фонд 23 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди.
Видно от твърденията в исковата молба и приложените доказателства, ответникът е
бил сезиран във връзка с процесното ПТП и по образуваната щета №21210215/28.10.21г.,
възобновена на 29.07.2022г., УС на ГФ е определил и изплатил на ищцата обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 23 095.00лева, както следва:
--10 000.00лв за счупване на дръжката на гръдна кост;
--10 000.00лв за счупвания на двете рамена на дясна срамна кост, лекувано консервативно;
—3 000.00лв за фрактури на двете фаланги на палец на лява длан, лекувани консервативно е
имобилизация;
--95.00лв за имуществени вреди, представляващи разходи за лечение.
Посочените суми са изплатени на ищцата на 17.08.2022г. по представена от същата
банкова сметка. Така претенцията й по образуваната щета е била удовлетворена. С
изплащането на сумата/респ. получаването й от страна на ищцата, страните са решили спора
извънсъдебно. Това обуславя неоснователността на претенцията на ищцата за заплащане на
обезщетение, което е предмет на исковата молба. Следва да се има предвид, че размерът на
определеното от ответника и изплатено от него обезщетение за неимуществени вреди е
определено на основание разпоредбата на чл.558 ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ/,
съобразно визираните лимити в чл.492 от КЗ, и всички останали критерии при определяне
на справедливи обезщетения, съгласно константната съдебна практика.
На следващо място, при условие на евентуалност, оспорва обема на заявените от
ищцата увреждания, причинени от ПТП. Съгласно одобреното от С.ския районен съд
Споразумение за решаване на делото на основание чл.381 от НПК/приложения Протокол
№41-№40/09.06.2022г. по НОХД№20221870200221 по описа на съда за 2022г./, причинените
по непредпазливост увреждания на пострадалата Л. А. Т. са счупване на гръдна кост,
счупване на горното и долното рамо на срамната кост в дясно и счупване на основната и
крайна костици на палеца на лявата ръка. Заявената от ищцата с исковата молба претенция
за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, обхваща по-голям брой увреждания от
тези, за които съм признат за виновен: кръвонасядания, съвпадащи с хода на
обезопасителния колан на МПС, фрактура в хрущялната част на пето, шесто и седмо ребро в
11
ляво. Същите не са в резултат на ПТП, не са в причинна връзка с настъпилото ПТП.
При условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на размера на
претендираното обезщетение. Размерът на претендираното обезщетение за претърпени
неимуществени вреди е неоснователно, значително и прекомерно завишен. С претендирания
размер напълно се пренебрегват утвърдените от съдебната практика критерии за определяне
на размера на обезщетението за неимуществени вреди, драстично се пренебрегва принципа
за справедливо обезщетение и не съответства на претърпените от ищцата вреди.
При условие на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от процесното ПТП от страна на ищцата. Ищцата е майка на другия участник в
ПТП-водача Р.И.Д., управлявал л.а.марка „Сузуки“, модел „Лиана“, с рег.№СО 5561 ВМ.
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №50, относно процесното
ПТП на 24.03.2021г. около 15.30ч. на път 111-627 км.6.000, Участник 1 в ПТП Р.И.Д. не е
бил изпробван с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 и не е тестван за
нарк.вещества/аналози. В същият Констативен протокол, на втора страница -
ЦИТ“‘ОБСТОЯТЕЛСТВА И ПРИЧИНИ ЗА ПТП: ПО ПЪРВОНАЧАЛНИ ДАННИ СЕ
УСТАНОВИ, ЧЕ УЧАСТНИК 1 НА ПРАВ ПЪТ.УЧАСТЪК НАВЛИЗА В НАСРЕЩНАТА
ПЪТНА ЛЕНТА, КАТО СЕ УДРЯ В ДВИЖЕЩИЯТ СЕ ПО НЕЯ УЧАСТНИК 2“. Видно и
от останалите писмени доказателства, приложени към исковата молба, водачът Р.И.Д. е
навлязъл в насрещната пътна лента. Това обяснява и удара между двете МПС- дясната
страна на всеки автомобил, както и разположението им спрямо пътното платно. Водачът
Р.И.Д. се е движил неправомерно по пътното платно в нарушение на разпоредбите на ЗДвП.
Фактът, че пострадалото лице е майка на водача Р.И.Д., обуславя извода, че същата е имала
знание за посочените обстоятелства и се е съгласила да пътува в автомобила, управляван от
него. По този начин, тя е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.
При условие на евентуалност оспорва началния момент на предявения иск за
присъждане на законна лихва. Гаранционният фонд се е произнесъл в законоустановения
срок, след възобновяване на претенцията, и определеното обезщетение е изплатено на
17.08.2022г., поради което е неоснователно искането за присъждане на законна лихва от
28.01.2022г.
Моли да се отхвърли иска и да му се присъдят разноски.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №50 от 30.03.2021г. на
24.03.2021г. л.а. марка „Сузуки„ модел „Лиана„ с рег. № СО 5561 ВМ, управляван от Р.И.Д.
на път III 627 км.6,000 на прав пътен участък навлиза в насрещна пътна лента, като удря л.а.
марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № СО 8855 ВВ, управляван от А. Г. А..
С протокол №41 от 09.06.2022г. по НОХД №221/2022 на РС гр.С. е одобрено
споразумение, с което е признат подсъдимият А. Г. А. за виновен в това, че на 24.03.2021г.
12
около 15,30ч. на общински път 627 гр.С. с.Р. при управление на МПС л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № СО 8855 ВВ е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл.16 ал.1 т.1 ЗДП „На пътно платно с двупосочно движение на водача
на пътно превозно средство е забранено:1. когато платното за движение има две пътни ленти
- да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение“, чл.20 ал.1 ЗДП „Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението“ и по непредпазливост е причинил на Л. А.
Т. три средни телесни повреди: счупване на гръдна кост (гръдна травма), което е причинило
на пострадалата трайно затруднение в движенията на снагата за период по-голям от 30 дни,
счупване на горното и долното рамо на срамната кост в дясно (тазова травма), което е
причинило на пострадалата трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за
период по-голям от 30 дни и счупване на основната и крайната костици на палеца на лявата
ръка (травма на левия горен крайник), което е причинило на пострадалата трайно
затруднение на движенията на левия горен крайник за период по-голям от 30 дни и деянието
е извършено в пияно състояние, като му е наложено съответно наказание.
Видно от справка от ГФ л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № СО 8855 ВВ
към 24.03.2021г. няма активна задължителна застраховка гражданска отговорност, което
обстоятелство е безспорно между страните.
С молба от 28.10.2021г. ищцата Л. А. Т. е отправила искане за заплащане на
застрахователна претенция към ответника „Г.“.
С отговор от 13.01.2021г. ответникът е отказал изплащането на обезщетение за
неимуществени вреди.
С молба от 29.07.2022г. пострадалата Л. А. Т. е представила пред ГФ писмени
доказателства.
С писмо от 15.08.2022г. ответникът ГФ е определил обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 23000,-лв. и за имуществени 95лв., която сума е изплатена с преводно
нареждане от 17.08.2022г., което обстоятелство е безспорно между страните.
По делото се прие заключение на съдебномедицинска експертиза. От заключението
се установява, че Л. А. Т. е получила следните травматични увреждания:
Гръдна травма, изразяваща се в счупване на гръдната кост в горната й трета/в
областта на дръжката/ и кръвонасядане на предната повърхност на гръдния кош.
Счупването на гръдната кост е причинило на пострадалата ТРАЙНО
ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА СНАГАТА за срок от около 1-2месеца.
Мекотъканното увреждане на предната гръдна стена, изразяващо се в кръвонасядане
е причинило на пострадалата БОЛКА И СТРАДАНИЕ.
13
Счупване на двете рамене на срамната кост/пубис/вдясно. Увреждането е причинило
на пострадалата ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ДЕСНИЯ ДОЛЕН
КРАЙНИК за срок от около 1,5-2 месеца.
Счупване на основната и крайната фаланги на палеца на лявата ръка, което
увреждане е причинило на пострадалата ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА
ЛЕВИЯ ГОРЕН КРАЙНИК за срок от около 1-1,5месеца.
Усложнение на травмата, изразяващо се в ограничени движения на палеца и
невъзможност да извършва в пълен обем фионите движения с пръстите, което увреждане ще
остане доживот и по своя медикобиологичен характер представлява ПОСТОЯННО
РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Посттравматични изменения в областта на дясната гърда, съпроводени с болезненост
при палпация и движение, което усложнение реализира медикобиологичният критерии
ПОСТОЯННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Налице е пряка причинна връзка между пътнотранспортното произшествие и
констатираните в лечебните заведения травматични увреждания.
Пострадалата е била подложена на консервативна терапия.
В резултат на травмата на пострадалата са причинени значителни по интензитет
болки и страдания в увредените анатомични области, които са намалели до изчезването им с
приключване на възстановителните процеси. Понастоящем ще се наблюдава болезненост в
областта на ръката при физическо натоварване или промяна на времето, които ще са
доживот.
Видно от резултатите от проведения личен преглед на пострадалата са налице
постоянни изменения в травмираните области-лява ръка и дясна гърда, които не подлежат
на обратно развитие и по-нататъшно възстановяване и ще останат доживот.
По делото се разпита свидетеля Е.И.Д..
„ПТП се случи на 24.03.2021 г. Брат ми ми се обади, че са катастрофирали е майка
ми. Бяха я закарали в бърза помощ в С.. Бяха й направили снимка. В областта на колана
имаше счупена кост. Имаха съмнение за счупен таз и ни казаха да я закараме в Пирогов. На
следващия ден отидохме в Пирогов. Приеха я и й направиха снимка. След което я настаниха
в отделението. Изписаха ни на 3-4 ден. Докторът каза, че има счупване на палеца. След това
се прибра в С.. Като я прибрахме от С. на ръце съм я качвах до горе. На леглото не можеше
да си качи краката. Брат ми вкъщи се грижеше за нея. Не можеше да ляга, да става от
леглото сама. Това продължи над два месеца. Придвижваше се е бастун. Не смееше да
излиза от къщи. От Пирогов ни изписаха лекарства. За други не знам, ако брат ми е купувал.
Периодично се извършваха прегледи в болницата. Сега се оплаква от болки, когато се
развали времето. Изпитва и притеснение при возене в кола към днешна дата.
След 2,5-3 месеца след инцидента започна да излиза от къщи. Изпитва силно
притеснение, стрес и обяснява, че й се появяват кадрите преди удара.“
14
При така приетата фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът намира, че искът е допустим и частично основателен.
Ищцата Л. А. Т. е предявила пряко срещу „Г.“ осъдителен иск за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, в резултат на ПТП, при което
са причинени неимуществени вреди, вследствие на телесни увреждания, причинени:
а) на територията на Република България, от моторно превозно средство, което обичайно се
намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Правното основание на иска е чл.557, ал.1 т.2 б.“а“ КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД
във връзка с чл.497 ал.1 т.2 КЗ.
С влязлото в сила споразумение с протокол №41 от 09.06.2022г. по НОХД №221/2022
на РС гр.С., с което е признат подсъдимият А. Г. А. за виновен в това, че на 24.03.2021г.
около 15,30ч. на общински път 627 гр.С. с.Р. при управление на МПС л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № СО 8855 ВВ е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл.16 ал.1 т.1 ЗДП „На пътно платно с двупосочно движение на водача
на пътно превозно средство е забранено:1. когато платното за движение има две пътни ленти
- да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение“, чл.20 ал.1 ЗДП „Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението“ и по непредпазливост е причинил на Л. А.
Т. три средни телесни повреди: счупване на гръдна кост (гръдна травма), което е причинило
на пострадалата трайно затруднение в движенията на снагата за период по-голям от 30 дни,
счупване на горното и долното рамо на срамната кост в дясно (тазова травма), което е
причинило на пострадалата трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за
период по-голям от 30 дни и счупване на основната и крайната костици на палеца на лявата
ръка (травма на левия горен крайник), което е причинило на пострадалата трайно
затруднение на движенията на левия горен крайник за период по-голям от 30 дни и деянието
е извършено в пияно състояние.
Споразумението на наказателния съд е задължително за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, чл.300 ГПК.
От това следва несъмнен извод за наличието на обективния и субективния
елементи от общия деликтен фактически състав по чл.45 от ЗЗД: деяние, противоправност
на деянието, вреди, причинно-следствената връзка между деяние и настъпилите вреди, вина
на водача.
Съдът кредитира заключението на съдебно-медицинската експертиза, че при ПТП
пострадалата Л. А. Т. е получила следните травматични увреждания:
15
Гръдна травма, изразяваща се в счупване на гръдната кост в горната й трета/в
областта на дръжката/ и кръвонасядане на предната повърхност на гръдния кош.
Счупването на гръдната кост е причинило на пострадалата ТРАЙНО
ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА СНАГАТА за срок от около 1-2месеца.
Мекотъканното увреждане на предната гръдна стена, изразяващо се в кръвонасядане
е причинило на пострадалата БОЛКА И СТРАДАНИЕ.
Счупване на двете рамене на срамната кост/пубис/вдясно. Увреждането е причинило
на пострадалата ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ДЕСНИЯ ДОЛЕН
КРАЙНИК за срок от около 1,5-2 месеца.
Счупване на основната и крайната фаланги на палеца на лявата ръка, което
увреждане е причинило на пострадалата ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА
ЛЕВИЯ ГОРЕН КРАЙНИК за срок от около 1-1,5месеца.
Усложнение на травмата, изразяващо се в ограничени движения на палеца и
невъзможност да извършва в пълен обем фионите движения с пръстите, което увреждане ще
остане доживот и по своя медикобиологичен характер представлява ПОСТОЯННО
РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Посттравматични изменения в областта на дясната гърда, съпроводени с болезненост
при палпация и движение, което усложнение реализира медикобиологичният критерии
ПОСТОЯННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Налице е пряка причинна връзка между пътнотранспортното произшествие и
констатираните в лечебните заведения травматични увреждания.
Пострадалата е била подложена на консервативна терапия.
В резултат на травмата на пострадалата са причинени значителни по интензитет
болки и страдания в увредените анатомични области, които са намалели до изчезването им с
приключване на възстановителните процеси. Понастоящем ще се наблюдава болезненост в
областта на ръката при физическо натоварване или промяна на времето, които ще са
доживот.
На пострадалата са налице постоянни изменения в травмираните области-лява ръка и
дясна гърда, които не подлежат на обратно развитие и по-нататъшно възстановяване и ще
останат доживот.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля Е.Д. за претърпените от пострадалата Л.
А. Т. болки и страдания в процеса на лечение и възстановяване, което кореспондира с
изводите на СМЕ.
Дължимото обезщетение следва да бъде определено по справедливост-чл.52 ЗЗД и
съобразно общественото разбиране за справедливостта. Пострадалата е получила три
средни телесни увреди, наред с другите увреждания, установени от СМЕ. Пострадалата е на
72г. към момента на настъпване на ПТП, като част от уврежданията са невъзстановими и
остават до живот. Пострадалата е изпитала значителни по интензитет болки и страдания,
които постепенно са намалявали. Ето защо съдът намира, че обезщетението за
16
неимуществени болки и страдания следва да се определи в размер на 60000,-лв. Ответникът
„Г.“ доброволно е изплатил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 23000,-лв.
което следва да се приспадне от дължимото обезщетение. Ето защо съдът намира искът за
основателен в размер на 37000,-лв., като за остатъкът до пълния предявен размер следва да
се отхвърли.
По отношение на възражението на трето лице помагач А. Г. А., че ищцата е получила
обезщетение и се е съгласила с определения и изплатен размер на обезщетението съдът
намира възражението за неоснователно. Ищцата е получила обезщетение определено от
ответника, но липсва по делото споразумение, че така определеното обезщетение покрива
напълно вредите на ищцата и тя няма претенции за разликата.
По отношение на възражението на трето лице помагач А. Г. А., за съпричиняване на
вредоносния резултат от процесното ПТП от страна на ищцата. Възражението е
неоснователно. Уврежданията получени от ищцата кореспондират с наличието на предпазен
колан, а обстоятелството, че ищцата е майка на другия участник в ПТП-водача Р.И.Д.,
управлявал л.а. марка „Сузуки“, модел „Лиана“, с рег.№СО 5561 ВМ е ирелеавнтно.
Действително в констативния протокол е отразено, че водачът Р.И.Д., управлявал л.а. марка
„Сузуки“, модел „Лиана“, с рег.№СО 5561 ВМ е навлязъл в насрещната пътна лента като се
удря с участник 2, то тези констатации не следва да се кредитират. От една страна
съставителят на протокола не е пряк свидетел на случилото се и от друга страна с влязла в
сила присъда, задължителна за гражданския съд е установена изключителната вина за
настъпването на уврежданията на ищцата от водача А. Г. А.. Ето защо не се доказа
виновността на водача Р.И.Д., нито независимо съизвършителство от друго лице, нито
съпричиняване от страна на пострадалата.
По отношение на обезщетението за забава върху главницата, съгласно чл.497 ал.1 т.2
КЗ следва да се присъди от 28.01.2022г. след изтичане на срока по чл.496 КЗ.
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ЗА и чл.7 ал.2 т.4
Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения ответникът „Г.“ следва да
бъде осъден да заплати на пълномощника на ищцата адв.А. Х. Г. сумата 3610,-лв.
Съгласно чл.71 ГПК, чл.78 ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси,
събирани от съдилищата по ГПК, на СОС следва да се присъди дължимата държавна такса в
размер на 1480,-лв. (4% върху 37 000лв.), както и направените разноски в размер на 200,-лв.
или общо 1680,-лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.557, ал.1 т.2 б.“а“ КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД във
връзка с чл.497 ал.1 т.2 КЗ, „Г.“ с адрес гр.С. ул.“Граф Игнатиев“ №2 ет.4, да заплати на Л.
А. Т. с ЕГН********** с адрес гр.С. ул.Съборна №14 ет.3 по банкова сметка IBAN BG21
FINV 9150 1116 2094 97, сумата 37000,-лв. (тридесет и седем хиляди лева), представляващи
неимуществени вреди, вследствие на претърпените от нея болки и страдания, при ПТП от
24.03.2021г., ведно със законна лихва от - 28.01.2022г. до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за остатъка до пълния предявен размер в размер на 80000,-лв.
17
като неоснователен.
Решението е постановено при участието на А. Г. А. ЕГН: **********, с адрес: с. П.,
Община С., Софийска област като трето лице помагач на страната на ответника „Г.“.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ЗА и чл.7 ал.2 т.4 Наредба №1/2004г.
за минималните адвокатски възнаграждения „Г.“ с адрес гр.С. ул.“Граф Игнатиев“ №2 ет.4,
да заплати на адв.А. Х. Г. САК гр.С. ул.„Съборна“ №14 ет.3, сумата от 3610,-лв. (три
хиляди шестстотин и десет лева), представляващи разноски по делото, съобразно уважената
част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 ГПК „Г.“ с адрес гр.С. ул.“Граф Игнатиев“ №2
ет.4, да заплати на СОФИЙСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД гр.С. бул. Витоша №2 сумата 1680,-
лв. (хиляда шестстотин и осемдесет лева), представляващи държавна такса и деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.С. в двуседмичен срок
връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
18