№ 1368
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20221110200807 по описа за 2022 година
при участието на секретаря Даринка Цанева като разгледа
докладваното от съдията н.а.х.д. № 807/2022 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д-63 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е във връзка с постъпила жалба от В. П. Ц. срещу
Наказателно постановление № 21-4332-026828 от 29.12.2021 г. издадено от
ХХ - Началник на група към отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на
жалбоподателя В. П. Ц. на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 800 /осемстотин/ лева и кумулативно „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от
ЗДвП.
В жалбата от В. П. Ц. се сочи, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени
процесуални нарушения и при ограничаване на правото му на защита.
В таз насока и на първо място в жалбата от В. Ц. се подържа, че видно
1
от акт за установяване на административно нарущение № 694488/14.10.2021
г. издаден от младши автоконтрольор при отдел "Пътна полиция" при СДВР
не е посочена текста на закона, който жалбоподателя е нарушил, а при иззети
вещи е посочена чл. 188 от ЗДвП, но той е свързан с иззети вещи, а не касае
нарушение, което да съответства на фактическата част на АУАН, което е било
и пречка да напише възраженията си в тридневен срок.
На следващо място, с оглед на изложеното жалбоподателят В. Ц.
заявява, че за първи път в наказателното постановление като нарушена е
посочена нормата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, без да има повдигнато
административно обвинение по този текст чрез АУАН, а директно му се
повдига обвинение и по този начин между АУАН и НП няма връцка, поради
което и е налице допуснато нарушение, включително и в правото му на
защита в процедурата по повдигане на обвинение с АУАН и налагане на
наказание с НП, с оглед на което и именно се сочи, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено на това
основание.
По нататък в жалбата си В. Ц. акцентира, че посоченото устройство
TFR1-М № 500 не е посочено съгласно Наредбата за средствата, които
подлежат на метрологичен контрол приета с ПМС № 239/24.10.2003 г,.
последно изменение 2017 г., кога това измервателно техническо средство е
преминало през технически контрол за точност, кога му е сложен стикера за
тази техническа годност след технически преглед, за да може да има
характеристиката на измервателен технически уред съгласно цитираната
наредба.
С оглед на изложеното и отново се иска съдът да отмени обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно, издадено при
съществени нарушения на процесуалните правила.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество
жалбоподателят В. Ц., редовно призован се явява лично и с адв. ХХХ от САК,
редовно упълномощена, която пледира, съдът да отмени обжалваното
наказателно постановление, тъй като текстът по който жалбоподателят е
наказан, а именно чл. 182, ал. 1, т. 6 и чл. 21, ал. 2 от ЗДвП не фигурират в
съставения АУАН, т.е. без да му е повдигнато обвинение по конкретен текст
и в нарушение на правото му на защита му е наложено наказание, а АУАН и
2
наказателното постановление не следва да се различават.
На следващо място адв. Тодорова от САК поддържа, че не е спазена
наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на
средствата за измерване, като не са представени доказателства за
техническата годност на уреда, като в конкретният случай е нарушено
правото на справедлив процес на жалбоподателя и правото му на защита, тъй
като без да е повдигнато обвинение с АУАН, с посочване на конкретни
нарушени разпоредби, директно е наложено наказани и по този начин е
пропуснат цял един етап, даващ възможност нарушителят да направи
възражение по текстовете, по които е обвинен.
Не на последно място упълномощеният представител на
жалбоподателя заявява, че посочване в АУАН на разпоредбата на чл. 188 от
ЗДвП не е коректно, още повече, че въпросният текст съдържа две алинеи,
което представлява нарушение на разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, а и
цифровото изражение на чл. 188 от ЗДвП не се покрива от записаното в
текстовата част на акт, т.е. че е налице вътрешно противоречие между АУАН
и наказателно постановление до степен, че нарушителят е лишен от
възможността да разбере за какво му се повдига обвинение.
Жалбоподателят В. Ц. се присъединява към изложеното от адв. ХХХ
от САК.
Въззиваемата страна – административно наказващ орган Началник на
група към отдел "Пътна полиция" при СДВР, редовно призована, не изпраща
представител.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно вътрешното си
убеждение, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 14.10.2021 г. свид. Н. М. - младши автоконтрольор в отдел "Пътна
полиция" при СДВР в присъствието на ХХъщо от ОПП - СДВР съставил
против жалбоподателя В. П. Ц. акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ серия АА бл. № 694488 от същата дата, за това, че на
04.11.2020 г. около 12.56 ч. в гр. София жалбоподателят Ц. управлявал лек
автомобил "ХХ негова собственост по бул. "Околовръстен път", пътен възел
3
Симеоново, с посока на движение от бул. "Черни връх" към бул. "Св.
Климент Охридски" със скорост от 145 км/ч. при максимално разрешена за
населено място скорост от 80 км/ ч., въведена с пътен знак В 26, като
наказуемото превишение, след приспадане на толеранс от 3% в полза на
водача, е 61 км/ч. установено с АТСС TFR1-М № 500 записващо и заснемащо
точен час, дата, скорост и рег. № на МПС, като актът е съставен по преписка
№ 0091/2020 г. ПК-4 със снимков материал № 10274, показан на водача. За
посочените фактически констатации в АУАН не е посочено - нарушение на
кой закон е извършено от жалбоподателя В. Ц., като актът бил връчен на Ц.
на същата дата - 14.10.2021 г. и подписан от последния без възражения.
Възоснова на така съставения акт и от ХХ - Началник на група към
отдел "Пътна полиция" при СДВР е издадено обжалваното Наказателно
постановление № 21-4332-026828 от 29.12.2021 г., с което на жалбоподателя
В. П. Ц. на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закон за движението по пътищата
/ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 800
/осемстотин/ лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие с оглед събраните по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства за
тяхното установяване – показанията на свидетеля Н. М., декларация по чл.
188 от ЗДвП попълнена от В. Ц. на 14.10.2021 г., видеоклип на хартиен
носител /ВДС/ на лек автомобил марка "ХХ, ежедневна форма на отчет,
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 за
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
тип TFR1-М, със срок на валидност 24.02.2020 г., протокол № 1-38-20 за
проверка на мобилната система за видеоконтрол TFR1-М, протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система от 04.11.2020
г., справка картон на водача В. Ц. за извършени нарушения и наложени
наказания по ЗДвП, писмо от Зам. директор на Главна дирекция "Национална
полиция" до директорите на СДВР и ОДМВР рег. № 3286 р-12416 от
12.03.2020 г., заповеди на Министъра на вътрешните работи и останалите
съдържащи се по административно - наказателната преписка писмени
доказателства.
4
От правна страна:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери
законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният
закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие, съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма.
Съдът обаче намира, че в процедурата по ангажиране на
административно - наказателната отговорност на В. П. Ц. е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, представляващо основание
за отмяна на наказателното постановление, поради което и не намира за
необходимо да обсъжда спора по същество.
В тази връзка следва да се отбележи, че спрямо жалбоподателя В. П.
Ц. е състав акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия
АА, № 694488/14.10.2021 г. без да е дадена цифрова квалификация на
посечените в акта фактически констатации, т.е. не е посочено нарушение на
кой закон е извършил жалбоподателя Ц..
Тук следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 5. от
ЗАНН - в акта следва да са посочени законните разпоредби, които са
нарушени, докато в конкретният случай в съставения АУАН такива не са
посочени, а посочването на същите е от значение за преценка на приложимия
давностен срок, относно материалната компетентност на актосъставителя и
наказващия орган, изпълнение на законовите изисквания по чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН, очертаване на кръга на доказателствено релевантните факти,
осигуряване на възможност на нарушителя да разбере фактическите и прави
рамки на "административното обвинение" и неизпълнението на това
изискване представлява съществено нарушение на процесуалните правила.
В контекста е необходимо да се посочи, че АУАН поставя началото на
административно - наказателното производство и посочване за първи път в
наказателното постановление на законните разпоредби, които са нарушени от
страна на посоченото в него лице е недопустимо, тъй като съществено
ограничава правото му на защита, поради което и съдът споделя доводите в
5
жалбата на В. Ц. в тази насока, като допуснато нарушение на процесуалните
правила е съществено такова и представлява основание за отмяна на
обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
По изложените съображения и съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно,
като не счита за необходимо да обсъжда останалите доводи в жалбата в тази
насока.
Не на последно място с оглед посоченото в жалбата, че е внесена
държавна такса, въпреки че към същата не са приложени доказателства в тази
насока е необходимо да се посочи, че за разглеждане на административно -
наказателни дела от въззивната инстанция не се дължи държавна такса,
поради което и съдът не счита за необходимо да се произнася по този повод.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-026828 от
29.12.2021 г. издадено от ХХ - Началник на група към отдел "Пътна полиция"
при СДВР, с което на В. П. Ц. на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 800 /осемстотин/ лева и кумулативно „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от
ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София град, в 14-дневен срок от уведомяването на
страните - жалбоподателя и административно - наказващият орган, че е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6