Районна
прокуратура - Русе е обвинила Ж.И.С., ЕГН ********** в това, че на
24.05.2019 г. в гр. Русе, направил опит да се съвкупи с лице от женски пол – Й.С.М.
***, като я принудил към това със сила и заплашване, като деянието му останало
недовършено по независещи от волята му причини - престъпление по чл. 152
ал. 1 т. 2 пр. 1 и пр. 2 вр. чл.
18 ал. 1 от НК,
в
това, че на 24.05.2019 г. в гр. Русе, извършил действия - опипвал с ръка
половия орган на Й.С.М. *** - с цел да удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – Й.С.М. ***,
чрез употреба на сила и заплашване - престъпление по чл. 150 ал. 1 от НК и
в
това, че на 24.05.2019 г. в гр. Русе, отнел чужди движими вещи – пари в брой за
сумата от 42,00 лева, от владението на Й.С.М. ***, с намерение противозаконно
да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване - престъпление по чл.
198 ал. 1 от НК.
По делото е приет за съвместно
разглеждане граждански искове против подсъдимия от Й.С.М.
за сумата от 50000 лв.
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, състоящи се в болки и
страдания и законна лихва от деня на деликта,.
Прокурорът поддържа изцяло
обвинението срещу подсъдимия.
Повереникът на гражданския ищец и
частен обвинител поддържа обвинението и гражданския иск.
Подсъдимият
се признава за виновен и по реда на чл.371 т.2 от НПК признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът като
взе предвид направеното от подсъдимия признание по чл.371 т.2 от НПК и
събраните по делото доказателства прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Ж.И.С. е роден на *** *** не е семеен. Завършил е начално образование, не работи. Осъждан е седем пъти, всички с изключение на последната
присъда за престъпление грабеж. Общо е изтърпял близо десет години ефективни
наказания лишаване от свобода.
След последното си
освобождаване от затвора през 2013г. подсъдимият С. се установява да живее в гр. ***.
Продължава с престъпната си дейност като обикаля из страната за да върши кражби
и грабежи. По този повод подсъдимият посещава гр.Русе на 23.05.2019 г. сутринта.
Носи в себе си мобилен телефон с номер ********** и още в 08.19ч. при влизането
си в гр.Русе провежда разговор.Престоява целия ден в гр.Русе,като обикаля
улиците и се оглежда за апартаменти на първи етаж,в които може да проникне през
незатворен прозорец. Забелязва,че в апартамент на първи етаж на ул. „Георги Бенковски“ №13
се вижда само една възрастна жена – свид.М.,която към него момент е на 85
годишна възраст .
След полунощ вече на 24.05.2019 г. подсъдимият отново
минава покрай същото място и забелязва, че свид.М. не е затворила прозорец на
терасата . С. се покатерва и през незатворения прозорец влиза в дома на М..Обикаля
в стаите, забелязва и пострадалата, която е сама и спи в една от стаите. Решава да осъществи полов акт с нея
против волята ѝ. В този момент М. се пробужда, усеща, че не е сама и се
протяга да включи лампата. Подсъдимият ѝ
казва да не включва лампата и когато тя чува гласът му започва да крещи от
страх. Подсъдимият се надвесва над нея увива плика за завивка около главата ѝ
и започва да стиска носа ѝ и да натиска устата през чаршафа, за да не се
чува. Започва да дърпа долнището на пижамата и скъсва ластика. М. отново
започва да крещи и С. отново започва да я стиска. Пострадалата разбира какво е
намерението му и се опитва да забави всичко и му казва, че трябва да отиде до
тоалетна. След като излиза оттам се опитва да избяга от жилището, но С. я
настига, блъска я към леглото и започва да я удря с юмруци. Започва да дърпа да свали бельото на М., но тя стиска коленете
си, а след това и тазобедрените си стави и започва да го блъска в лицето, хваща
брадата му и го дърпа. Тогава подсъдимият вади нож, опира го в гърлото ѝ
и я заплашва, че ще я заколи. Подсъдимият се съблича и с половия си член се
мъчи да проникне във влагалището на пострадалата,но поради съпротивата ú
не успява.След
няколко опита той се отказал да осъществи полов акт, но решава да извърши
блудствени действия с нея, за да удовлетвори половото си желание и започва да
опипва с ръка половия орган на свид. М.. Последната се опитва да го изгони от
жилището си, казва му да вземе портмонето
ѝ, в което има 40 лв. и да си тръгва. С. казва, че са малко и взема и
друго портмоне с 12 лв., но тъй като и те не са му достатъчни се ядосва и
започва да хвърля на земята всичко из дома ѝ - шкафчета, дрехи, отново
започва да я удря с юмрук, казва ѝ да се обърне към стената и да не мърда
15 минути и си тръгва.
М. се обажда веднага на свид. П., която е нейна съседка и разказва
случилото се. П. се обажда на сина на пострадалата, който сигнализира на
тел.112. На място пристигат полицейски служители, които извършват оглед на
местопроизшествие и изземат бял чаршаф – плик и множество косми. Впоследствие М.
предава бял потник, горнище и долнище на пижама в синьо и бяло и розови
пликчета.
С. отива на Централна гара и се качва на влака
за гр. София. След потеглянето на
влака, му е извършена проверка на документите от свид. К.Ч. - служител на
„Зонално жандармерийско управление“ – гр. Горна Оряховица. В хода на
разследването и на провежданите оперативно – издирвателни мероприятия от свид. Я.
Г. – полицейски служител от Първо РУ при ОД на МВР – Русе е установен
извършителят на деянията – подс. Ж.С., на когото са снети писмени обяснения, в
които признава
отчасти за извършеното.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за безспорно установена,
както от признанията на подсъдимия по чл.371 т.2, така и от следните
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и приобщени по реда
на чл.372 ал.4 от НПК – показанията на свид. Й.М., Л.П., Я. Г., К.Ч., както и
от писмените доказателствени средства по делото – свидетелство за съдимост и
автобиография, заключенията на съдебномедицинска експертиза и ДНК експертизи,
справки от мобилни оператори.
За да приеме за установена
горната фактическа обстановка,съдът взе предвид следните доказателствени
средства подкрепящи направеното от подсъдимия самопризнание:
От свидетелството за
съдимост и автобиографията се установява съдебното минало и семейното положение
на подсъдимия,както и социалния му статус.
От показанията на свид. М. и Л.П.
се установява времето и мястото на извършване на деянието.
Фактите, свързани с действията на
подсъдимия при пристигането му в града и придвижването му се установяват от
разпечатка на мобилен оператор ,а след влизане в жилището,тяхната цел и начина на
осъществената принуда се установяват от показанията на свид.М.. Последните се
подкрепят изцяло от показанията на свид.П., пред която непосредствено след
деянието без да е имала възможност да обсъди случилото се,свид.М. описва същите
факти.
Приетата за установена фактическа обстановка дава основание на съда да
направи следните изводи:
Посредством действия подсъдимият С. е осъществил
обективните признаци от състава на престъплението по чл.152
ал.1 т.2 пр.1 и пр.2 вр. чл.18 ал.1 от НК, тъй като на 24.05.2019 г. в гр. Русе,
направил опит да се съвкупи с лице от женски пол – Й.С.М. *** на 85г. , като я
принудил към това със сила и заплашване, като деянието му останало недовършено
по независещи от волята му причини.
Подсъдимият направил опит да извърши полово
сношение с пострадалата като я разсъблякъл и се е мъчил да проникне с половия
си член във влагалището ú. При тези опити е възприел нежеланието на М.
да извърши сексуални действия и съпротивата ú, изразена по вербален
начин и чрез действия – дърпане и блъскане . За да преодолее тази съпротива и
да достигне до набелязаната цел подсъдимият е използвал и двете инкриминирани
форми на принуда – заплашил е пострадалата, като е опрял нож в гърлото ѝ и
я одраскал и използване на сила, като е увил чаршаф около главата на пострадалата
и затискане на устата и удари с юмрук. Думите и действията, посредством които
подсъдимият е осъществил принудата, са насочени изцяло и единствено към
преодоляване на съпротивата на пострадалата, изразена по отношение на исканите
от подсъдимия действия. Тази принуда е била недостатъчна за да се подчини
поведението ú на волята на подсъдимия и по тази причина не е успял да
довърши деянието си..
От субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимия при пряк умисъл. С. е съзнавал,че
принудителното осъществяване на сексуални действия е запретено от закона и
наказуемо.Точно заради това е избрал време, в което действията му няма да бъдат
забелязани и няма кой да възприеме съпротивата на пострадалата и да ú
окаже помощ.Освен това е съзнавал нежеланието на пострадалата.Съзнавал е и
обстоятелството, че преодолява нежеланието на пострадалата чрез принуда.
Използвал е заплахи и сила в достатъчна степен и ги е насочил към пострадалата
точно за да преодолее несъгласието ú и да достигне до набелязаната си
цел.
Посредством действия подсъдимият С. е осъществил
обективните признаци от състава на престъплението по чл. 150 ал.1 от НК, тъй като на 24.05.2019 г. в гр.
Русе, извършил действия - опипвал с ръка половия орган на Й.С.М. *** - с цел да
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило
14-годишна възраст – Й.С.М. ***, чрез употреба на сила и заплашване.След като
посредством сила,подсъдимият не успява да сломи съпротивата на пострадалата до
степен да осъществи полов акт с нея решава да удовлетвори половото си желание
без съвкупление.
Изпълнителното деяние е извършено посредством
действия.Те се изразяват в опипване на половия
ú орган на свидетелката и били извършени от подсъдимия с цел да
възбуди у пострадалата полово желание.Това действие
може и е в състояние да породи полово желание. При това сексуално
посегателство подсъдимият е възприел нежеланието на М. да извърши сексуални
действия точно с него и съпротивата ú, изразена по вербален начин и чрез
отдръпването ú. За да преодолее тази съпротива и да достигне до
набелязаната цел подсъдимият е използвал сила, изразяваща се в блъскане и
удряне на пострадалата. Действията, посредством които подсъдимият е осъществил
принудата, са насочени изцяло и единствено към преодоляване на съпротивата на
пострадалата, изразена по отношение на исканите от подсъдимия действия.
Категоричните откази и съпротивата на М. са довели до преустановяване на по –
нататъшни действия от страна на подсъдимия.Фактът,че след като не успява да
възбуди полово желание у пострадалата въпреки извършените действия опипване на половия ú орган и като не успява
да удовлетвори възникналото си собствено полово желание, С. се отказва, не сочи
на доброволен отказ от довършване на изпълнително деяние.Този отказ е направен
от подсъдимия след довършване на изпълнителното деяние от състава на
престъплението по чл.150 ал.1
пр.1 от НК,тъй като действията с цел възбуждане на полово желание у
пострадалата и удовлетворяване на
полово желание у подсъдимия по начин различен от съвкуплението са били вече
фактически извършени от С. и не сочи несъмнено на намерение за осъществяване на
съвкупление от довършването на което подсъдимият да се е отказал доброволно.В
конкретния случай подсъдимият е извършил действията,с които да възбуди полово
желания и не се е отказал от постигане на целта си,а действията му не са довели
до възбуждане на полово желание у пострадалата.
От субективна страна престъплението
е извършено от подсъдимия при пряк умисъл с конкретна цел. Специалната цел,
преследвана от подсъдимия е била удовлетворяване на полово желание.Преследвайки
целта си подсъдимият е възприел категоричното несъгласие на пострадалата да му
партнира при постигане на целения от него резултат и е съзнавал,че преодолява
това изразено нежелание на пострадалата чрез използване на сила.
Съзнавал е,че галенето по половия
орган на жената пред него представляват действия,които могат да възбудят у нея
полови желания и е искал това. Искал е пострадалата да достигне до такава
възбуда за да може той да удовлетвори собственото си полово желание. С. е
съзнавал, че извършените против съгласието действия с цел възбуда и
удовлетворяване на полово желание без съвкупление са запретени от закона и
наказуеми.
Посредством действия подс. С. е осъществил и обективните признаци от състава на престъплението по чл.198 ал.1 от НК, тъй като на 24.05.2019
г. в гр. Русе, отнел чужди движими вещи – пари в брой за сумата от 42,00 лева,
от владението на Й.С.М. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила и заплашване.
Посредством действия, изразяващи
тършуване и прибиране на парите в намерените портмонета,С. е прекъснал
фактическата власт на пострадалата над сумата и избягвайки от мястото е
осъществил своя трайна фактическа власт над процесните вещи.За да прекъсне
владението над вещите,С. е използвал принуда чрез сила и заплаха.Принудата е
осъществена чрез блокиране на съпротивата на пострадалата и това е сторено от
подсъдимия чрез нанасянето на удари по главата на на М.,както и със заплахи –
че ще я убие,ако установи,че го лъже че няма повече пари. С. е сломил
съпротивата ú и е прекъснал владението на пострадалата върху собствения
ú вещи.
От субективна страна С. е
осъществил деянието при пряк умисъл.Предвид предходните му осъждания е съзнавал
противоправния характер на деянието.Съзнавал е че свои вещите пряко волята на
владелеца . Разбрал е,че М. се съпротивлява точно за да запази владението си
върху парите и че употребената сила и заплаха е насочена към блокиране на
съпротивата на М. и прекъсване на фактическата ú власт над вещите.Искал
е настъпване на общественоопасните последици от деянието,а именно противоправно
установяване на свое владение над чуждата вещ.
По
отношение на наказанието,което следва да се наложи на подс. Ж.С. при
индивидуализацията на наказанието, предвидено в санкцията на чл.152 ал.1 от НК,
съдът отчете липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства, а като
отегчаващи се отчете упоритостта в умисъл, наличието на минали осъждания за тежки
умишлени престъпления на границата на опасния рецидив,изключително големия
интензитет на употребената сила и извършването на още две престъпления по
отношение на същата пострадала. При наличието на тези обстоятелства,съдът
определи наказание лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК при наличието само на отегчаващите отговорността
обстоятелства за срок от осем години.
По
отношение на наказанието,което следва да се наложи на подс. Ж.С. за извършеното
от него престъпление по чл.150 ал.1 от НК при индивидуализацията на
наказанието, съдът отчете липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства, а
като отегчаващи се отчете упоритостта в умисъл, наличието на минали осъждания
за тежки умишлени престъпления на границата на опасния рецидив,изключително
големия интензитет на употребената сила и извършването на още две престъпления
по отношение на същата пострадала. При наличието на тези обстоятелства,съдът
определи наказание лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК при наличие
само на отегчаващите отговорността обстоятелства за срок от осем години.
При индивидуализацията на
наказанието, предвидено в санкцията на чл.198 ал.1 от НК съдът
отчете липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства, а като отегчаващи се
отчете упоритостта в умисъл, наличието на минали осъждания за тежки умишлени
престъпления на границата на опасния рецидив,изключително големия интензитет на
употребената сила и извършването на още две престъпления по отношение на същата
пострадала. При наличието на тези обстоятелства,съдът определи наказание
лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК при наличие само на
отегчаващите отговорността обстоятелства на максимума на предвиденото за срок
от десет години. Това
наказание ще съответства на завишената степен на обществена опасност на дееца склонен към извършване на
сравнително тежки престъпления – грабежи.
Тъй като подс.С. е извършил три престъпления
преди да му бъде наложено наказание за всяко от тях и предвид правилата на
чл.23 ал.1 от НК, ще следва да му се наложи по –тежкото от наказанията,а именно
лишаване от свобода за срок от десет години. След редукцията на чл.58а ал.1 от НК, съдът наложи на
подс.С. наказание лишаване от свобода за срок от шест години и осем месеца. Предвид
липсата на материалноправните предпоставки за приложението на чл.66 ал.1 от НК
поради това,че С. е осъждан,наказанието следва да се изтърпи ефективно. Първоначалният
режим следва да бъде определен като строг съобразно правилата на чл.57 ал.1 т.2
от ЗИНЗС.
Чрез своите действия подсъдимият
виновно е причинил на пострадалата увреждане, вредите от която ще следва да
репарира. Това ангажира и деликтната му отговорност по чл.45 от ЗЗД. Видно от
доказателствата,пострадалата е претърпяла болки и страдания при получаване на
телесните увреждания. За да прецени размера на обезщетението, съдът взе предвид
тежестта на уврежданията, причинени на пострадалата от подсъдимия. На гражданската ищца М. в пряка причинноследствена връзка
от поведението на подсъдимия са причинени кръвонасядане и отоци на челото, повърхностни порезни наранявмания по
брадичката, кръвонасядане на лигавицата на горната устна, охлузвания по долната
устна,кръвонасядане на дясна лакетна ямка и дясна предмишница. Пострадалата е
търпяла болки при получаване на тези увреждания и в периода на възстановяване.
Изпаднала е в шок и все още не се е възстановила от страха,че някой може да
влезе през прозореца и случилото да се повтори. Налага се поставяне на компреси
на подутото лице и нос. Получава световъртеж и нарушаване на равновесието.
Изтърпяната от пострадалата болка
е пряка и непосредствена последица от поведението на подсъдимия.Като прецени понесените от пострадалата болки и страдания при получаване на уврежданията и при лечението, съдът приема, че за обезщетяване на нанесените неимуществени вреди
следва по справедливост да се присъди обезщетение в размер на сумата от
тридесет хиляди лева.Тази сума подсъдимият ще следва да заплати на пострадалия.
В останалата си част до сумата
50000лв. гражданският иск като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
Предвид основателността на
главния иск се явява основателен и акцесорния за заплащане на законна лихва
върху уважената част от гражданския иск.Такава подсъдимият ще следва да заплати
на пострадалата от деня на деликта - 24.05.2019 г. до окончателното изплащане
на сумата.
Предвид обстоятелството, че
подсъдимият е признат за виновен, следва да му се възложат разноските,
направени в хода на досъдебното производство по отношение на обвинението срещу
него,както и държавна такса върху уважената част от гражданския иск.
Веществените доказателства 1 бр.
бял чаршаф – плик, 1 бр. бял потник, 1 бр. горнище и 1 бр. долнище на пижама в
синьо и бяло, 1 бр. розови пликчета следва да се върнат на пострадалата, а при
непотърсване – да се унищожат.
Причини за извършване на престъплението – незачитане на отделната личност и
половата ú неприкосновеност.
Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.
Районен съдия: