Р Е Ш Е Н И Е
№ 19/7.2.2019г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на
седми януари, две хиляди и деветнадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и
с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 973 по описа на съда за 2018 г. |
||
Производство е по реда на чл. 156,
ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и е образувано по
жалбата на „Стефани и Габи“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Стрелча, ул. ***“ № **, представлявано от П.К.Г. против
Ревизионен акт № Р-16001317008806-091-001/27.06.2018 г., в потвърдената с
Решение № 541/17.09.2018 г. на Директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив част.
В жалбата се твърди, че оспореният
административен акт е неправилен и незаконосъобразен. Моли се да бъде отменен.
Подробни съображения са изложени в жалбата. Представени са и писмени
доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от адв. Б., който по изложени съображения моли съда да уважи
подадената жалба и отмени ревизионния акт в оспорената му част. Претендира
направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските.
Ответникът - Директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, редовно призован, се
представлява от юриск. К., която по изложени съображения моли съда да отхвърли
жалбата като неоснователна и на основание чл. 160, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК да
постанови решение, с което да потвърдите като правилен и законосъобразен
ревизионния акт, потвърден с Решение № 541/17.09.2018 г. на директора на
дирекция ОДОП гр. Пловдив, в обжалваната му част. Счита, че правилно на
дружеството-жалбоподател е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по
7 броя фактури, издадени от „Цветелина -71“ ЕООД, тъй като не са налице реално
извършени доставки по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Представя относимата
административна преписка. Претендира юрисконсултско възнаграждение, съгласно
Наредба № 1 на ВАС от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Началото
на ревизионното производство е поставено със заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001317008806-020-001/14.12.2017 г., изменена със заповед №
Р-16001317008806-020-002/15.03.2018 г. и заповед №
Р-16001317008806-020-003/18.04.2018 г. с обхват на ревизията от 01.01.2016 г. –
31.12.2016 г. по ЗДДС и ЗКПО.
Констатирано
е, че през ревизирания период „Стефани и Габи“ ЕООД е осъществявало само
облагаеми доставки на територията на страната. Основната дейност на дружеството
е извършване на услуги, свързани със строителство – разчистване на терени,
обработка на настилката на пътища, извършване на изкоп, механизирани услуги със
строителна техника и др. Основните
обекти, на които е извършвана дейността са в Оранжериен комплекс – гр. Стрелча,
на автомагистрала Тракия – пресечка с Карловско шосе и път в землището на с.
Труд. През ревизирания период не са извършвани вътреобщностни доставки на стоки
за фирми от ЕС.
След
анализ на всички събрани в хода на ревизионното производство доказателства е
констатирано, относно правото за приспадане на данъчен кредит по фактури
издадени от „Цветелина 71" ЕООД, че не е представен сключен договор за
извършените услуги и от двете дружества. Не е представен договор от
ревизираното дружество „Стефани и Габи„ ЕООД
и от доставчика - „Цветелина 71" ЕООД. Липсват също така
доказателства за кадрови и технически възможности за осъществяване
на доставките фактурирани от „Цветелина 71„ ЕООД. Няма назначени лица на
длъжности свързани с извършване на СМР.
Назначените лица по трудови
правоотношения в „Цветелина 71" ЕООД, за които е посочено при
предоставения отговор, че са извършвали
услуги за „Стефани и Габи" ЕООД са назначени на следните
длъжности – сезонен работник в земеделието, агроном, шофьор, търговски
представител, пазач, експерт продажби.
През периода м. 05.2016 г.- м. 10.2016г.
дружеството има 67 действащи трудови договори. При извършена ревизия на
дружеството, приключила с издаване на РА №
Р-22221016008478-091001/17.10.2017г., обхващаща периода 01.06.2016-31.12.2016г.
е установено, че основата дейност на дружеството през ревизирания период е
събиране на гъби, билки и горски плодове и търговия на едро. В хода на
ревизията са изпратени искания до работници заети в събирането на гъби, в които
същите са дали отговори, че са работили в
горските масиви на Горско стопанство „Белово" и са събирали гъби,
билки, горски плодове. Сред тях са и лица посочени от „Цветелина 71" ЕООД
за извършили услуги на обектите на ревизираното дружество – Филип Янков Асенов,
Милен Пенков Петков, Валентин Михайлов Марков,
Горица Димитрова Игнатова. В представените акт обр. 19, приложени към
фактурите са посочени ръчно извършените работи и
отработените човекодни, както следва:
1. На обект: Рехабилитация на съществуващ път
в землището на с. Труд.
Фактура
№ 170/04.07.2016г. на стойност 10 000 лв. и ДДС
- 2000 лв. с предмет на доставката - ремонт на съществуващ път в
землището на с. Труд в приложения Акт обр. 19 от същата дата са описани
следните извършени работи: ръчно
оформяне на земна маса - 1640 лв. – 40 човекодни.
Фактура
№ 171/10.07.2016г. на стойност 1 900 лв. и ДДС
- 380 лв. с предмет на доставката - ремонт на съществуващ път в
землището на с. Труд в приложения Акт обр. 19 от същата дата са описани
следните извършени работи: валиране на
земна основа и трошенокаменна настилка.
Фактура
№ 172/28.07.2016г. на стойност 14000 лв.
и ДДС 2800 лв. с предмет на доставка и ремонт на съществуващ път и канализация в землището на с. Труд в приложения Акт обр. 19 от същата дата са
описани следните извършени работи: ръчно
засипване и сортиране на фин материал от изкоп - под, около и над ВИК тръби -
210 куб.м. – 2607 лв.; направа на обратен насип със земни маси - 669 куб.м. –
4683,00 лв.; ръчно оформяне на земно легло до проектна точност -1050 лв. - 35
човекодни.
Фактура
№ 628/27.08.2016г. на стойност 25000 лв. и ДДС 5000 лв. с предмет на доставката
- ремонт на съществуващ път в землището на с. Труд в приложения Акт обр. 19 от
същата дата са описани следните
извършени работи: разстилане на трошен камък -3700 куб.м. 0,63; ръчно дооформяне и валиране -
23680 лв.; разстилане на трошен камък- 132
куб.м. 0,40 – 1056 лв.; разчистване и дооформяне на работна площадка –
човекодни - 8 – 264 лв.
2.
На обект - автомагистрала Тракия
Фактура
№ 639/26.09.2016г. на стойност 5100 лв. и ДДС 1020 лв. с предмет на доставката
- работи по Надлез Магистрала Тракия и Карловско шосе- Люкос Инженеринг ЕООД в
приложения Акт обр.19 от същата дата са описани следните извършени работи: ръчно къртене на асфалтова
настилка - 1500 лв. - 30 човекодни;
рязане на метални шини и мрежи - 900 лв. – 18 човекодни;
2. На обект: Оранжериен комплекс - с.
Стрелча
Фактура
№ 169/03.07.2016г. на стойност 4000 лв. и ДДС
800 лв. с предмет на доставката - почистване в Оранжериен комплекс - с.
Стрелча за Мерджанови ЕООД в приложения
Акт обр. 19 от същата дата са описани следните
извършени работи: ръчно почистване от плевели, стъкла, капково - 25 дка
х 500 лв./дка – 12500 лв.
Фактура
№ 751/26.10.2016г. на стойност 12500 лв. и ДДС 2500 лв. с предмет на доставката
- почистване в Оранжериен комплекс - с. Стрелча
за Мерджанови ЕООД в приложения Акт обр.19 от същата дата са описани
следните извършени работи: почистване от
стъкла, найлони и плевели - ръчно - 4000 лв. – 125 човекодни.
В
мотивите си органът е приел, че от „Цветелина 71„ ЕООД не са представени
командировъчни заповеди, документи за извършен транспорт на работниците до
работното им място, доказателства за пребиваване на територията, където са
извършвани услугите по гореописаните фактури. Лицата представили отговори, са
посочили, че са пътували със собствени транспортни средства и не са им
изплащани командировъчни. Видно от посочения обем на ръчна работа, „Цветелина
71“ ЕООД не доказва наличие на достатъчно трудов ресурс за извършването им.
Посочено е, че на обектите са работили 10 човека, като в същото време един от
тях е извършвал механизирани обработки, а другите четирима са посочили, че в
същия период от време са брали гъби, билки и горски плодове.
За
извършените услуги с валяк - валиране на земни маси на обект – рехабилитация на съществуващ път в
с. Труд, са посочени отработени по фактура № 170/04.07.2016 г. – 22 МСМ,
фактура № 171/10.07.2016г. - 5 МСМ и фактура № 172/28.07.2016 г. - 7 МСМ или общо 34 машино смени. За
извършените дейности не е предоставено доказателство, как е транспортиран
валякът до обекта в с. Труд. Не е представен пътен лист или фактура за натоварване и транспорт, както от
ревизираното дружество, така и от „Цветелина 71" ЕООД. Не е предоставено
доказателство как е зареждано гориво в строителната машина. За периода на издаване
на фактурите за „Стефани и Габи" ЕООД от „Цветелина 71“ ЕООД са
декларирани извършени услуги и на други дружества: „Елма 2004“ ООД с ЕИК
*********, „М М Партнерс груп бг“ ЕООД с ЕИК *********, „М.К.Д“ ЕООД с ЕИК
*********, „Ригел 63“ ЕООД с ЕИК ********* на значителни стойности, за които
няма информация от какво естество са и
подлага на съмнение дали фактурираните услуги за ревизираното лице могат
да бъдат предоставени в такъв обем с наличните си технически и кадрови ресурси.
Не се представиха доказателства за притежавани и използвани, при извършване на
СМР инструменти, пособия и машини, посочени в актовете обр. 19 издадени от „Цветелина 71“ ЕООД, както и доказателства
при извършената насрещна проверка и при предоставените документи по ИПДПОТЛ за наличие
на стопански инвентар, машини, инструменти за извършване на фактурираните
услуги. Не се представиха документи за предоставени работни облекла и предпазни
средства.
С
оглед на това и след обстойно аргументиране от ревизиращия екип в заключение е
направен извод за липса на реално извършени услуги от „Цветелина 71„ ЕООД. С оглед фактическите
установявания, в частта по ЗДДС, органът е приел, че издадените от „Цветелина
71" ЕООД, фактури, недоказват реално извършени услуги - т. е. не отразяват
вярно стопанската операция, поради което
не отговарят на изискванията на чл. 10,
ал. 1 от ЗКПО. Събраните документи в хода на ревизията не доказват реалното
извършване на доставките на услугите по строително-монтажните работи и на
материалите вложени при извършването им, които обстоятелства предопределят
невъзможността, както за възникване на данъчно събитие, така и за определяне
датата на възникването му, от което следва извода, че за ревизираното лице не
възниква правото на приспадане на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС. Същото няма право да приспада данъка за строително-монтажните работи
/с начислен ДДС/, които доставчикът
регистрирано по ЗДДС лице, му е фактурирал, тъй като представените
доказателства не удостоверяват, че услугите са предоставени, каквито са
изискванията на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Налице е хипотеза, в която
доставчикът „Цветелина 71" ЕООД е начислил неправомерно данък – в
конкретния случай без да е налице реално извършена доставка на услуги по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗДДС и
на възникнало данъчно събитие съгласно разпоредбите на чл. 25 от ЗДДС, поради
което на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, ал.
2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на ревизираното лице "Стефани и Габи"
ЕООД се отказва правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер 14 500,00
лв. по фактури и данъчни периоди, през които е упражнено право на приспадане на
данъчен кредит.
По
делото са разпитани свидетели, чиито показания съдът възприема като достоверни,
непротиворечиви и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.
Свидетелят
Д.Т.Я. заяви пред съда, че през 2016 г. е работил като технически ръководител в
„Ер 35 Солюшънс“ ЕООД, където се е изграждал завод „Осрам“ и постоянните пътища
към новостроящия се завод. Заводът се намира на Карловско шосе, преди „Газпром“
в дясно. Във връзка с изграждането на тези пътища са използвани фирми
подизпълнители, една от които е „Стефани и Габи“ ЕООД, която е отговаряла за
всички землищни работи, като насипи. Според свидетеля „Стефани и Габи“ ЕООД
също са наели подизпълнител, защото не са имали необходимия ресурс за финото
подравняване и валиране до уплътняването. Свидетелят описва технологията по
финото подравняване, като заявява, че то не може да се прави механизирано, понеже
там става въпрос за сантиметри, всичко се прави ръчно, като се изравнява
материалът, валира се, проверява се с проба дали е достигнато до нивото на
уплътняване, дали е на правилното ниво и ако има необходимост пак се подравнява
и пак се уплътнява. Според него освен път, имало подмяна на цялостен
водопровод, който е бил изкопан, върху водопровода изцяло ръчно се засипвал, за
да не се нарушат тръбите, и за да не се спукат се включва и обратен насип.
Изкопът е основно механизиран, засипването се прави основно ръчно, под него
пясъчна възглавница, над него пясъчна възглавница, всичко това е ръчно.
Свидетелят
Я. заяви пред съда, че през ден е бил на обекта, където е имало приблизително 8
или 10 работници в различните дни. Същият е участвал в приемането на пътя от
„Стефани и Габи“ ЕООД, за което са били подписани протоколи, че те са
достигнали до проектното ниво, че уплътняването отговаря на нормите, които са
за такива средно натоварени пътища.
Разпитан
е и свидетеля М.Д.Н., който е работил през 2016 г. като „Старши сътрудник и
охрана“ за обект Оранжерии Стрелча. Ежедневната му работа се е изразявала в
осъществяване на контрол на охраната в обекта и е трябвало да има поглед в
разрушаването на оранжериите, почистването на блоковете, за да се подготви за
строителство. Тогава оранжериите са били собственост на „Родна земя холдинг“
АД, което е възложило да се почистят оранжериите. Според свидетеля „Стефани и
Габи“ ЕООД са сключили договор с неговото ръководство, което е осигурило
работници и техника. На обекта е идвал един микробус с 8 - 9 работника, които
са били допускани до оранжериите. Техниката, с която извършвали дейността били
багери, камиони, които са били вътре в оранжериите.
Свидетелят
посочи, че е наблюдавал лично разрушаването на оранжериите, падането на стъкла,
събирането с търмъци, товаренето. Имало едно малко тракторче, което влизало,
товарело стъклата и ги откарвало на определено място, депо, където са се
съхранявали тези отпадъци. Тази дейност е извършвана от работниците на „Стефани
и Габи“ ЕООД.
Свидетелят
И.Г.Л. пък е работил през процесната 2016 г. в „Цветелина 71“ ЕООД като
търговски представител и шофьор. Фирмата е имала сключен договор със „Стефани и
Габи“ ЕООД за подизпълнители, където работниците са изпращани да извършват СМР
на надлеза на Карловско шосе над магистралата, където работниците са къртили
бетон и железа, които са извозвани от него с камион, бял „МАН“, рег. № РА 2165
ВМ. Свидетелят е извозвал отпадъците в с. Маноле, или с. Скутаре, за което е
извършил около 15 - 20 курса. Иначе работниците, които са работили на обекта са
били различен брой в различните дни между 7 – 10.
Според свидетеля фирмата, в която работел
имала отношения със „Стефани и Габи“ ЕООД и за обект „Път с канализация“
землището на с. Труд. Обектът бил непосредствено до надлеза в посока Пловдив.
Там бил разстилан фино чакъл, която дейност е извършвана на ръка, тъй като
машината не е толкова прецизна. Свидетелят Л. лично е управлявал валяка, с
който е валиран пътя. Тази работа е извършвана поетапно на всеки един пласт. Валирането
е извършвано по нареждане на техническия ръководител – Д.Я.. Свидетелят Л.
заяви, че до обекта в с. Труд работниците са се придвижвали с буса на фирмата
„Мерцедес спринтер“.
Разпитаният
по делото свидетел Д.А.К. заяви пред съда, че е работил през 2016 г. на два
обекта на дружеството „Цветелина 71“ ЕООД, които са били извън Пазарджик.
Единият е бил в гр. Стрелча - оранжерия около 200 дка, където е извършвано
основно почистване на стъкла и стари съоръжения. Придвижването на работниците
се е осъществявало с микробус, бял, марка „***“, шофиран от И. Л. и С. К..
Работата основно се е състояла в почистване и изхвърляне на отпадъците на две
импровизирани сметища, едното за стъкла и другото за железария. На обекта са
работили около 10 работници за около един месец. Свидетелят посочи, че той е
бил общ работник по почистването към „Цветелина 71“ ЕООД.
Свидетелят
К. посочи и друг обект, на който е бил, а именно на пътен възел „детелина“ при
с. Труд на магистралата. Там повече се е работило с къртачни машини и отново
груба работа – събиране на строителни отпадъци от настилката, след което е
полагана нова настилка, да се рехабилитира този участък. Работата на този обект
е продължила около един месец - късно лятото и началото на есента. На този
обект са били същия състав от работници 10-12 човека, които са били оборудвани
с работно облекло и каски.
По
делото е приета съдебно-икономическа експертиза, която като неоспорена от
страните съдът намира за компетентно изготвена. В отговор на поставените
въпроси вещото лице е отговорило, че услугите, фактурирани с процесните 7 броя
фактури за периода м. 07- 10.2016 г., с издател „Цветелина 71“ ЕООД, плащанията
по тях и начисления ДДС са осчетоводени правилно при жалбоподателя, в
съответствие с изискванията на Закона за счетоводството. Към издадените от
„Цветелина 71“ ЕООД фактури, са приложени протоколи Акт образец 19 за извършени
и приети СМР за следните обекти: 1. Оранжериен комплекс гр. Стрелча; 2. Ремонт
на съществуващ път в землището на с. Труд; 3. Надлез на магистрала Тракия и
Карловско шосе. Фактурите издадени от „Стефани и Габи“ ЕООД за последващи
доставки на същите обекти са осчетоводени на приход и е начислен ДДС на
продажбите. Според вещото лице са налице първични документи с изискуемите
реквизити, които документират услугите и плащанията им през 2016 г.
Документираните със съставените първични документи услуги и плащанията им през
2016 г. отговарят на заведените в счетоводните регистри при жалбоподателя. За
разходите по доставките от „Цветелина 71“ ЕООД на стойност 72 500.00 лв., в
счетоводството на „Стефани и Габи“ ЕООД са отразени приходи в размер на 165
528.20 лв. от извършени СМР на същите обекти.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Съгласно
чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на
РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при
издаването му.
Съдът,
въз основа на приложените по делото доказателства, констатира, че обжалваният
РА, е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК, във
връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП, в кръга на определените му
правомощия и в предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК, включително
разпоредителната част в табличен вид, в която е определен размерът на обжалваните
задължения. По административната преписка е приложен РД и предвид разпоредбата
на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл може да се
приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА.
Въз
основа на установеното от фактическа страна и на основание приложените по
делото писмени доказателства, съдът намира, че оспореният акт е издаден от
компетентен орган, при спазване на законоустановените процедури и не страда от
наличието на процесуални пороци, които да водят до неговата отмяна.
Фактурите
са осчетоводени при жалбоподателя, включени в Дневниците за покупки, по тях е
начислен и ползван данъчен кредит за процесния период, доказано е извършването
и осчетоводяването на последващи доставки, които съответстват количествено и
стойностно на доставените стоки и услуги по спорните фактури.
Спорът
по същество се свежда до материалната законосъобразност с оглед обосноваността
на отказа на ревизиращия орган за възстановяване на данъчен кредит по отношение
на процесните, посочени по-горе фактури, с аргумент за липсата на реалност на
осъществените доставки и липса на доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС,
поради непредставянето на документи при насрещната проверка от страна на
доставчика по фактурите, установяващи неговата материална, техническа и кадрова
обезпеченост да реализира доставките. Именно на това основание- ревизиращият
орган е направил извод, че не възниква правото на приспадане на данъчен кредит,
съгласно чл. 68, ал.1 от ЗДДС. Жалбоподателят оспорва материалната
законосъобразност на този извод, като посочва, че доставката е реално
осъществена и е вложена и отчетена с последваща реализация, както и, че не носи
отговорност за действията на предходните си доставчици по веригата.
По
делото не е спорно, а се установява и от заключението на вещото лице по СИЕ, че
услугите, фактурирани с процесните 7 броя фактури за периода м. 07- 10.2016 г.,
с издател „Цветелина 71“ ЕООД, плащанията по тях и начисления ДДС са
осчетоводени правилно при жалбоподателя, в съответствие с изискванията на Закона
за счетоводството. Към издадените от „Цветелина 71“ ЕООД фактури, са приложени
протоколи Акт образец 19 за извършени и приети СМР. Фактурите издадени от
„Стефани и Габи“ ЕООД за последващи доставки на същите обекти са осчетоводени
на приход и е начислен ДДС на продажбите. Според вещото лице са налице първични
документи с изискуемите реквизити, които документират услугите и плащанията им
през 2016 г. Документираните със съставените първични документи услуги и
плащанията им през 2016 г. отговарят на заведените в счетоводните регистри при
жалбоподателя. За разходите по доставките от „Цветелина 71“ ЕООД на стойност 72
500.00 лв., в счетоводството на „Стефани и Габи“ ЕООД са отразени приходи в
размер на 165 528.20 лв. от извършени СМР на същите обекти.
Именно
с факта на приемането на работата, чрез издаването на надлежните строителни
книжа-констативни протоколи и протоколи обр. 19, разрешения за ползване на
обекта, в които са включени и извършените дейности по процесните фактури,
надлежно описани в заключението, следва да се приемат за дата на данъчното
събитие, по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, което възниква на датата на която
стоката е прехвърлена или услугата е извършена.
В
конкретния случай, това следва да е факта на приемането на извършените СМР,
които съгласно закона се удостоверяват с надлежно изготвени и двустранно
подписани строителни книжа и протоколи, които са установени от ВЛ по СИЕ,
свързани с доставките, подробно описани от вещото лице в заключението му.
Спорът по делото е правен и се отнася до тълкуването и прилагането на Закона за
ДДС, във връзка с материалната обоснованост на оказа за приспадане на данъчен
кредит в полза на жалбоподателя-получател на доставка по фактури за СМР, поради
липса на доставката, във връзка с непредставянето от страна на доставчика на
документи, които удостоверяват неговата материална, техническа и кадрова
обезпеченост да извърши доставките.
Ревизиращият
орган е мотивирал отказа си с идентични изводи, а именно с факта, че доставчика
не може да докаже по безспорен начин реална доставка при издаването на
процесните фактури, невъзможността да бъде установена необходимата техническа,
материална и трудова/кадрова обезпеченост за извършване на доставките.
Изводът
за липса на реална доставка е резултат на оценка на установени факти и
обстоятелства от обективната действителност, т.е. прилагане на определени
логически правила към обективно съществуващи факти. Като такава тя подлежи на
съдебен контрол, т. е. да бъде установено дали изводът за липса на реална
доставка е изграден при правилна преценка на фактите и обстоятелствата,
установени по време на ревизията. В този смисъл при обжалването на РА не само
ревизираното лице има задължение да докаже реалността на доставките, като
положителен и благоприятен за него факт, свързан с възникването на право на
данъчен кредит, а и следва да бъде установено доколко изводът на органа по
приходите за липса на реална доставка е логически и правно издържан.
Съдът
намира, че при така установените факти ответникът е достигнал до погрешни и
необосновани изводи за липса на реално получени доставки по фактурите, издадени
от доставчика на жалбоподателя. Аргументите му по отношение на всяка една от
процесните фактури са аналогични. Като законово основание се посочва чл. 68,
ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС , а като фактическо основание – липсата
на данни и доказателства от страна на доставчика, относно действителността на
доставките по издаваните фактури, поради липсата на необходимата, техническа,
материална и трудова обезпеченост за извършване на доставките и непредставянето
на първични счетоводни документи.
При
анализа на правните норми, регулиращи правото на данъчен кредит, следва извод,
че правото на приспадане на данъчен кредит е налице винаги по отношение на
всяка доставка, за която са налице условията на чл. 68, ал. 1 и чл. 69 ЗДДС и
липсват ограниченията на чл. 70 ЗДДС, ако това право е упражнено съобразно реда
на чл. 71, ал. 1 ЗДДС.
Съгласно
чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано
лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за
получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Когато стоките и
услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице
облагаеми доставки, същото има право да приспадне данъка за стоките или
услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил
или предстои да му достави. Ограниченията на правото на приспадане на данъчен
кредит са регламентирани в чл. 70, ал. 1, т. 1 - т. 6 ЗДДС.
В
процесния случай, органите по приходите приемат че не е налице реална доставка
по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС.
От
събраните по делото доказателства в хода на административното и съдебното
производство, съдът прави извод, че тези изводи на ревизиращите органи, се
основават на неправилен анализ на установените при ревизията факти, както и на
обстоятелството, че ревизиращият екип не е анализирал изобщо договорите между
доставчиците и жалбоподателя, наличната строителна документация и етапите на
строителството и доставките и тяхното реално изпълнение и приемане. В случая
органът по приходите е достигнал до извода за липса на реални доставки въз
основа на констатация, за липсата на данни и непредставянето на всички изискани
от доставчика документи и обяснения, при насрещната проверка, без да е
анализирал наличието на доказателства при жалбоподателя, за реализирането на
услугата и приемането на услугата с надлежни документи, както и документацията,
свързана с последващите доставки и приемането на СМР.
Законът
не задължава получателя на услуга по СМР, какъвто е жалбоподателя, да съхранява
количестено-стойностни сметки и разходни норми за стоки, материали, труд,
транспорт, извършени от доставчика, както и данни дали са извършени от лица
заети по трудово правоотношение или от подизпълнители на доставчика, доколкото
резултатите от тези данни са обективирани в окончателните актове по
строителството, чиято валидност не е оспорена от ответника. Не може да бъде
вменена във вина на жалбподателя, липсата на първични документи, касаещи
доставчика, доколкото той няма задължение да ги съхранява по закон. За реалното
извършване и приемане на СМР услуги, в т.ч. извършването на СМР и свързаните с
тях услуги, с оглед характера на
доставките, е достатъчно наличието на надлежни строителни книжа, както и последващото
приемане от страна на възложителя на обекта на жалбоподателя за извършената
работа.
От друга страна непредставянето на документи и
обяснения от доставчика, както и липсата на данни, посочено като основание за
отказа в РА и РД, също не може само на това основание да обоснове отказ за
признаване на данъчен кредит. Непредставянето на данни и обяснения от
доставчика - не може да обоснове автоматичен извод за липсата на технологична
кадрова и материална обезпеченост. Преки доказателства подкрепящи този извод не
са представени от ревизиращия екип.
В
тази връзка, настоящият състав съобразява обстоятелството, че облагането с ДДС
не може да представлява санкция за технически и документални пропуски и спорове
между доставчика и получателя на услугата. Органите по приходите са били длъжни
в хода на ревизията да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от
значение за правата, задълженията и отговорността на задълженото лице и да
изяснят всички факти и обстоятелства от значение за установяване и събиране на
публичните вземания, включително като извършат посещение на обекта, направят
пълна проверка и анализ на строителните книжа и договорите във връзка с
реализацията, на които са издадени за установяването на извършените доставки.
От
доказателствата по делото не може категорично да се направи извод за намерение
за увреждане на интересите на обществото или на другата страна по сделката.
Следователно не се касае за злоупотреба с право, тъй като не са установени
данни, които могат да бъдат отнесени както към субективния, така и към
обективния елемент на това деяние.
Също
така от данните в РА не може да се приеме, че по отношение на никоя от
процесните фактури са налице данни, които да сочат на измама по смисъла на
правото на ЕС в областта на косвеното данъчно облагане. Доставчикът е потвърдил
издаването на фактурите с включването им в дневниците си за продажби. Съгласно
относимата практика /Решение по дело С-18 от 13.02.2014 г. / националният съдия
следва да съобрази всички фактически обстоятелства и въз основа на тях да
изгради заключението си за реалност на доставките, като се уточнява, че
„обстоятелството, че доставената услуга не била действително извършена от
посочения във фактурите доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй
като последните не разполагали с необходимите персонал, материали и активи,
разходите за тяхната услуга не били оправдани в счетоводната им документация
или се оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях
като доставчици лица, само по себе си не е достатъчно, за да се изключи правото
на приспадане. Тоест по ревизионната преписка категорично не са установени
данни за данъчна измама или злоупотреба с право, а следователно не са
установени и основания по т. 1 от диспозитива решение по дело С-18/13, за да
бъде отказано правото на приспадане на данъка на жалбоподателя. /Решение № 6047
от 26.05.2015 г. по адм.д. № 8024 от 2014 г. на ВАС, Първо отделение/.
Следва
да се отбележи, че макар и да не е изрично посочено в РА и РД, отказът за
възстановяване на ДДС в този случай е свързан с определянето на сделката като
симулативна. Както Съдът на ЕС многократно изтъква в практиката си, че режимът
на правото на приспадане на данъчен кредит, предвиден в Директива 2006//112 не
допуска данъчнозадължено лице, което не е знаело или не е могло да знае, че
съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че
сделка по веригата от стоки преди и след осъществената от данъчнозадълженото
лице сделка е опорочена поради измама с ДДС, да бъде санкционирано, като не му
бъде признато право на приспадане на данъчен кредит. Така и Решение № 6047 от
26.05.2015г. по адм.д. № 8024 от 2014г. по описа на ВАС – Първо отделение,
Решение № 252 от 10.01.2017г. по адм.д. № 11876 от 2015г по описа на ВАС – Осмо
отделение, Решение № 518 от 16.01.2017г. по адм.д. № 8295 от 2015г. по описа на
ВАС – Първо отделение. Знанието не може да се презюмира, както е допуснал
ревизиращият орган, а следва да бъде установено от обективните данни и
доказателства по делото.
Освен
това, както СЕС сочи в практиката си /Решение от 6 септември 2012 г. по дело
С-324/11, както и Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и
С-142/11/, добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или
услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит
поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. Непредставянето на
доказателства за обезпеченост за
изпълнение на доставката от страна на преките доставчици, при наличието на
данни за безспорно изпълнени услуги, не следва да лишава ревизираното дружество
от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления
ДДС по издадената фактура.
Настоящият
съдебен състав счита, че от събраните по делото доказателства не може да се
установят обективни данни за недобросъвестност на ревизираното лице по
отношение на доставката, така както е пезумирал решаващият орган. Следва да се
налице доказателства за това, че данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало
да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от
данъчна измама, извършена от прекия му доставчик или от неговия подизпълнител,
каквито доказателства в случая липсват. В унисон с посочената съдебна практика
на СЕС, следва да се посочи, че органът по приходите не следва да създава
задължение за получателя на фактурата да извършва проверки на контрагента си,
каквито по принцип той не е длъжен да прави. С решението постановено по
съединени дела С-80/11 и С-142/11, СЕС е приел, че член 167, член 168, буква
а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112/ЕО
на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху
добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална
практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на
данъчнозадълженото лице право да приспадне от данъка върху добавената стойност,
на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги,
поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите
доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз основа на обективни
данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че
сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна
измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански
субект нагоре по веригата на доставки.
Настоящият
състав намира за неправилен и незаконосъобразен и доводът на приходната
администрация е, че в хода на ревизията не са представени доказателства,
обуславящи реалността на фактурираните към жалбоподателя услуги, поради което
се очертава фактическия състав на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО - заплащане на
възнаграждения без те да се реално осъществени и в този смисъл, че липсва
реално извършена стопанска операция, което от своя страна води до непризнаване
на този разход за данъчни цели. Изводът за нереалност на услугата с доводи, че
в хода на ревизионното производство не са представени доказателства, обуславящи
реалността на фактурираната услуга е неотносимо към правното основание, на
което се е позовал органът по приходите - чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Тази правна
норма изисква единствено извършване на разхода и неговата документална
обоснованост, каквато в случая е налице, и в този смисъл, съдът приема, че този
разход е доказан, без да се въвеждат допълнителни условия за неговото
признаване.
Освен
това с оглед обосноваване тезата за нереалност на документираните с процесните
фактури услуги, в ревизионния акт е направен анализ също така и на нормите на
чл. 16, ал. 1 и чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО. Следва да се посочи, че тези две
правни норми регламентират две противоположни хипотези и не могат да бъдат
прилагани съвместно и във връзка една с друга. Нормата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО
предполага и е приложима при реалност на сделката, докато нормата на чл. 16,
ал. 2, т. 4 от ЗКПО съдържа законова презумпция за нереалност на сделката.
Освен това, сочените правни норми не могат да бъдат самостоятелно правно
основание за увеличение на финансовия резултат, още повече, че нормата на чл.
16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО по своя характер е дефинитивна. Посочените норми се
намират в Глава IV „Предотвратяване на отклонение от данъчно облагане“, докато
правилата за определяне на финансовия резултат се съдържат в Глава VI и
следващите от ЗКПО.
На
основание изложените по-горе мотиви, съдът приема, че в случая не са налице
материалноправните условия за преобразуване на финансовия резултат на
дружеството по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, тъй като разходът по процесните
фактури е извършен и той е документално обоснован.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, жалбата за основателна и като такава ще следва да
бъде уважена, а ревизионният акт в потвърдената му част ще следва да бъде
отменен като незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото и предвид направеното искане
от жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът ще следва да
бъде осъден да му заплати сторените по делото разноски в размер на 1350 лева,
от които 50 лева – държавна такса, 300 лева – за вещо лице и 1000 лева –
адвокатски хонорар.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Ревизионен акт № Р-16001317008806-091-001/27.06.2018 г., в частта, потвърдена с
Решение № 541/17.09.2018 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр. Пловдив.
ОСЪЖДА
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив да заплати на
„Стефани и Габи“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Стрелча, ул. „**“ № **, представлявано от П.К.Г., направените по делото
разноски в размер на 1350 /хиляда триста и петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/
Решение
№ 9300 от 18.06.2019г. на ВАС - Първо отделение по АД № 3185/2019г. -
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 19 от 07.02.2019 г. на Административен съд - Пазарджик,
постановено по адм. д. № 973/2018 г.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 52
да заплати на „Стефани и Габи“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.
Стрелча, ул. „**“ № ** разноски за касационното производство в размер на 800
лв. /осемстотин лева/.
Решението не подлежи на обжалване.