О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………….. 01.10., година 2019 гр. Плевен
В И М Е Т О НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ- ри наказателен състав
на първи октомври през ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕВЕТНАДЕСЕТА година, в
закрито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА
МЪЛЧИНИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАН И.
ГЕОРГИ ГРЪНЧАРОВ
като разгледа ВНЧД №
724 / 2019 г., неправилно образувано
като ВНОХД, докладвано от съдията Мълчиниколова за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на глава „Двадесет
и втора“ НПК, във вр. с чл. 249,ал.3
от НПК.
Образувано е на основание ЧАСТНА
ЖАЛБА, вх.рег. № 24035/ 27.08.2019г.- опис на РС- Плевен, подадена от адвокат Л.Г.,
като повереник на Т.И.В. , против
ПРОТОКОЛНО ОПРОДЕЛЕНИЕ от 27.08.2019г. на РС – Плевен, постановено в разпоредително заседание по НОХД №
1566/ 2019 г.
Обжалва се определението в частта му , с която първоинстанционният съд е
отказал да конституира пострадалия от престъпление по чл. 129,ал.2 от НК Т.И.В.,
като частен обвинител и граждански ищец.
В жалбата се съдържа
оплакване ,че определението в тази му част е незаконосъобразно, тъй като
първоинстанционният съд е нарушил процесуалното право на пострадалия да се
конституира ,като страна в процеса и да поддържа обвинението срещу подсъдимия.
Иска се отмяна на
определението, предмет на частната жалба с произтичащите от това последици.
Сочи се в частната жалбата ,че в това производство
съдът няма възможност да откаже конституиране на пострадал, като частен
обвинител, с мотиви, че това би затруднило
воденето и приключването на наказателното производство.
Плевенският окръжен съд
установи, че частната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
против съдебен акт подлежащ на съдебен контрол по реда на глава „Двадесет и втора“
НПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От данните по делото е видно, че съдебното производство пред
първоинстанционния Плевенски районен съд
е образувано по реда на чл. 247,ал.1,т.1 от НПК. Внесен е обвинителен акт от РП – Плевен
против Р.Е.И.от гр. ***за престъпление по чл. 129,ал.2 от НК.
В разпоредителното заседание
проведено на 27.08.2019г. по реда на чл.247а и сл. НПК, се е явил пострадалия от деянието по
чл.129,ал.2 от НК Т.И.В. ,заедно с повереника си – адв. Л.Г.. Видно от протокола за проведеното
разпоредително заседание, преди даване ход на делото в РЗ, повереникът на
пострадалия е заявил ,че прави искане за конституиране на Т.И.В. като частен
обвинител в наказателното производство. Предявен е устно и граждански иск за в
размер на 20 000 лева ,за претърпени от пострадалия в резултат на деянието
неимуществени вреди.
В същото разпоредително
заседание, защитникът на подсъдимия Р.И.е внесъл изготвено писмено споразумение
за решаване на наказателното производство по реда на чл. 384,ал.1,вр. чл. 381
1ал.1 от НК, подписано от прокурора, обвиняемия и неговия защитник – адв. Кр. В.,
ведно с декларация на подсъдимия по чл. 381ал.6 от НПК.
След съвещание, съдът с
определение е приел, че са налице предпоставките за разглеждане на делото по
реда на глава „Двадесет и девета „ НПК, за решаване на делото със споразумение.
Със същото определение ,
съдът е приел ,че пострадалият не следва да бъде конституиран като частен
обвинител и граждански ищец в наказателното производство, тъй като това ще
затрудни движението на наказателното производство, като НЕ Е ДОПУСНАЛ Т.И.В.
като частен обвинител в наказателното производство
и НЕ Е ПРИЕЛ за разглеждане предявения граждански иск.
На същата дата, първоинстанционният съд е
разгледал делото по реда на глава „Двадесет
и девета „ НПК, като е отказал да одобри споразумението постигнато между
обвиняемия, защитника му и прокурора. Първоинстанционният съдебен състав се е от по
–нататъшно разглеждане на делото на основание чл.29,ал.2 от НПК.
Плевенският окръжен съд кат
съобрази оплакването в частната жалба и данните по делото установи следното:
Определението
в обжалваната му част е
незаконосъобразно, тъй като е постановено при допуснати съществени
нарушения, процесуалните права по чл. 76 от НПК, като е лишил пострадалия от
правото да участва в съдебното производство, в
качеството на частен обвинител.
Съдебното производство пред първоинстанционния съд е образувано по
реда на 247,ал.1,т.1 от НПК с внесен обвинителен акт против обвиняемия Р.И.по
чл. 129,ал.2 от НК, съгласно който пострадал от това престъпление е частният
жалбоподател Т.И.В..
Първоинстанционният съд в разпоредителното
заседание, следва да прецени единствено дали молбата е постъпила от лице, което
има качеството на пострадал, съгласно съдържанието на обвинителния акт и дали
тази молба е подадена своевременно,
преди започването на разпоредителното заседание. При наличието на тези
две кумулативно дадени предпоставки, какъвто е настоящият случай, съдът няма процесуално основание да откаже
конституирането на пострадалия, като частен обвинител в наказателното
производство.
Не така стои въпросът с
отказ да се конституира граждански ищец. Това право законодателят е предоставил
изрично на съда , което мълчаливо се извежда от разпоредбата на чл. 249,ал.3 от НПК, в която не е предвидена възможност да се обжалва определението, с което
първоинстанционният съд е отказал да конституира граждански ищец.
С отказа си,
първоинстанционният съд е нарушил правото на Т.В. да бъде конституиран, като
частен обвинител в съдебното производство и съответно да упражни предоставените
му от закона процесуални права, едно от които е да даде или откаже съгласие
за одобряване на допълнително внесено
споразумение по реда на Глава „Двадесет и девета „ НПК.
Окръжният
съд следва да посочи, че първоинстанционният съд е допуснал и друго, съществено
нарушение на процесуалните правила, което не е предмет на жалбата, но следва да
бъде обсъдено.
При наличието на частна
жалба по чл. 249, ал.3 НПК против определение, с което първоинстанционният е
отказал да конституира пострадал, като частен обвинител , съдът е следвало да
отложи делото от РЗ, за да даде възможност на пострадалия да подаде частна
жалба, а при постъпването й, да изчака въззивната инстанция да се произнесе по
нея. Това е така ,тъй като в случая се решава въпрос за правилното
конституиране на страните в съдебното производство.
В настоящият случай,
първоинстанционният съд не е отложил
делото и без да изчака да изтече срока за подаване на частната жалба и
съответно – решението на въззивния съд
относно правилното конституиране на страните, незабавно е разгледал делото по
реда на Глава „Двадесет и девета“ НПК. Отказал е да одобри споразумението със
съображения по съществото на делото, поради което съдебният състав се е отвел
от разглеждането му.
От горните съображения е
видно, че определението на първоинстанционния съд ,в ЧАСТТА му, относно
въпросите по чл.248, ал.1,т.4 и ал.2 НПК е незаконосъобразно, постановено при
съществено нарушение процесуалните правила, поради което следва да бъде
отменено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 345 НПК,във вр. с чл.
249,ал.3 НПК , Плевенският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ ПРОТОКОЛНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 27 август 2019 г. на Районния съд гр. Плевен, ХІІ н.с., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 1566/ 2019 г. ,в ЧАСТТА му, с която
съдът е оставил без уважение молбата на пострадалия Т.И.В. да бъде конституиран
като частен обвинител в съдебното производство, както и относно въпросите по
чл.248, ал.1,т.4 НПК.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: