Определение по дело №546/2017 на Окръжен съд - Кюстендил

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

гр. Кюстендил, 30.10.2019 г.

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание

на тридесети октомври

през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Мухтийска

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева

                                                                                               Евгения Стамова

 

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева                  в. гр. д. № 546

по описа за 2017 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид:          

 

              Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

            Държавата чрез В.Т.Я.– Областен управител на област с административен център Кюстендил, с адрес на Областна администрация –Кюстендил, гр. Кюстендил, ул.” Демокрация” № 44 е подала молба, с която се иска допълване на решение № 169/07.06.2019 г., постановено по гр. д. № 546/2017 г. на КнОС, в частта за разноските, като в полза на молителя бъдат присъдени сторените  по делото разноски съгласно представен от него списък по чл. 80 от ГПК в проведеното на 20.06.20017 г. о. с. з. по в. гр. д. № 548/2016 г. на КнОС, както и юрисконсултско възнаграждение.

            Ответната страна по молбата  ЕТ „Б.А.-В.“, ***,  със седалище и адрес на управление: с. Крайници, община Дупница, ***.не е подал отговор по чл. 248, ал. 2 от ГПК

            Производството по в. гр. д. № 546/2017 г. на КнОС е образувано по подадена от Държавата чрез В.Т.Я.– Областен управител на област с административен център Кюстендил, с адрес на Областна администрация –Кюстендил, гр. Кюстендил, ул.” Демокрация” № 44 – ищец в първоинстанционното производство частна жалба против определение № 931/15.09.2017 г., постановено по гр. д. № 268/ 2015 г. на ДнРС, с което е оставено без разглеждане като недопустимо искането на ищеца за изменение на определение № 927/14.10.2016 г. на ДнРС в частта за разноските, поради прекомерност на присъденото на ответника адвокатско възнаграждение и същото на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК бъде намалено по размер. Обжалваното определение е постановено от първоинстанционния съд, след връщане на делото от въззивния съд за осъществяване на процедура  по чл. 248 от ГПК от първоинстанционния съд.                       

   Първоначално по подадена от ответника ЕТ „Б.А.-В.“, ***,  със седалище и адрес на управление: с. Крайници, община Дупница, ***. въззивна жалба против решение № 334/ 05.07.2016 г., постановено по гр. д. № 268/2015 г. от Районен съд – Дупница.  по реда на въззивното производство е било образувано и разгледано в. гр. д. № 548/2016 г. на КнОС. Производството по това въззивно дело  е прекратено с определение № 598/23.08.2017 г. и делото върнато на ДнРС за произнасяне по искането за изменение на решението в частта за разноските и по направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, обективирани в подадената от ищеца частна жалба вх. № 1228027.10.2016 г.

Предвид това предмет на разглеждане по същество в производството по настоящото дело са били подадени от двете страни  съответно въззивна жалба и въззивна частна жалба.

             Надлежни искания за присъждане на разноски във въззивното производство са направили и двете страни в проведеното на 20.06.2017 г. о. с. з. по в. гр. д. № 548/2016 г. на КнОС, съответно  са представени и списъци по чл. 80 от ГПК за сторените от всяка от страните разноски във въззивното производство.по настоящето дело.

С  решение №  160/07.06.2019 г. постановено по в. гр. д. № 546/2017 г. на КнОС е потвърдено решение № 334/ 05.07.2016 г., постановено по гр. д. № 268/2015 г. от Районен съд – Дупница. и определение № 931/15.09.2017 г., постановено по гр.д. № 268/2015 г. по описа на Районен съд – Дупница, като и двете  жалби са счетени за неоснователни.. С това решение въззивната инстанция не се е произнесла по исканията за присъждане на разноскивъв въззивното производство.

            Решението е връчено на страните, като видно от приложеното съобщение до Държавата чрез В.Т.Я.– Областен управител на област с административен център Кюстендил, с адрес на Областна администрация –Кюстендил, гр. Кюстендил, ул.” Демокрация” № 44, решението е връчено на 14.06.2019 г. Молбата по чл. 248 от ГПК за допълване на решението е подадена на 01.07.2019 г.

            Предвид изложеното молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество се явява неоснователна.

            Настоящата инстанция намира, че искането за допълване на решението е допустимо, тъй като е било надлежно заявено в хода на устните състезания, а въззивният съд не се е произнесъл по това искане с постановеното от него решение.   Разноски във въззивното производство са направили и двете страни. Съответно всяка от страните е въззивник по подадената от нея съответно въззивна жалба и въззивна частна жалба, респективно въззиваем по подадената от другата страна жалба. Всяка от жалбите е изцяло неоснователна, поради което  на насрещните страни по тях не следва да бъдат присъждани разноски.. Както бе посочено  в случая претенциите във въззивното производство не са уважавани, а напротив  и двете жалби са неоснователни, т.е те са отхвърлени поради което никой от жалбоподателите няма право на сторените разноски във въззивното производство.

Освен това не става ясно на какво основание в представения от частния жалбоподател списък по чл. 80 от ГПК във въззивното производство / на л. 88 от в. гр.д. № 548/2016 г. на КнОС/ са включени и разноски сторени в първоинстанционното производство, тези описани в т. от 1 до 4 общо в размер на ** лева и относно които има произнасяне от първоинстанционния съд. С определение № 927/14.10.2019 г. в полза на ищеца са присъдени на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски в размер на ** лева съобразно отхвърлената част от исковете. Повторното им присъждане от въззивната инстанция е недопустимо. Предмет на искането за допъэлване4 на въззивното решение в частта за разноските в случая следва да са сторените във въззивното производство разноски, както и своевременно заявената претенция по чл. 78, ал. 8 от ГПК претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.. Относно недължимостта им предвид неоснователността и на двете жалби мотиви бяха изложени по-горе.

.           Предвид изложеното молбата по чл. 248 от ГПК се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

            Водим от горното, КОС

 

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И  :

 

           

           

                                                                        - 2 -           

 

            ОТХВЪРЛЯ  искането на Държавата направено чрез В.Т.Я.– Областен управител на област с административен център Кюстендил, с адрес на Областна администрация – Кюстендил, гр. Кюстендил, ул.” Демокрация” № 44  по чл. 248 от ГПК за  допълване на решение № 169/07.06.2019 г., постановено по гр. д. № 546/2017 г. на КнОС, в частта за разноските, като в нейна полза бъдат присъдени сторените  по делото разноски съгласно представен  списък по чл. 80 от ГПК в проведеното на 20.06.20017 г. о. с. з. по в. гр. д. № 548/2016 г. на КнОС, както и юрисконсултско възнаграждение.

 решението от 31.07.2014 г., постановено по гр. д. № 467/2013 г. на КОС, в частта за

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: