Р Е Ш Е Н И Е
№ 288 05.10.2018 г. град
С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТРЕТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
На единадесети септември 2018 година
в открито заседание, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: Павлина
Георгиева,
като разгледа
докладваното от съдията – докладчик Трифон Минчев гражданско дело № 157 по описа за 2017 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е на основание чл. 109 от ЗС във вр. с чл. 49 от ЗЗД.
Ищците П.М.С. и Г.Н.С. твърдят в ИМ, че ответника Национална компания “Железопътна инфраструктура” гр. София
е създал множество пречки на ищците да
упражняват правото си на собственост в пълен обем, по отношение на
собственият им частен имот- двуетажен склад, намиращ се върху терен,
собственост на ответната страна. Няма спор относно собствеността на недвижимия имот
както за ищците, така и за ответната страна. Причинените вреди на процесния недвижим имот, собственост на ищците е по
причина, създадена неоснователно и
противозаконно от ответната страна. Сочат, че ответникът отказва да осигури достъп
до частния имот на ищците, отказва да даде съгласие за изграждането на ограда за обезопасяване на обекта,
отказва да предостави възможност за ел. захранване на имота, отказва да предостави сервитутно преминаване на ВиК
инсталация за захранване на обекта с вода и отвеждането на същата с
канализационна мрежа. Освен това, въпреки усилията на ищците да осигурят
застраховка на недвижимия си имот, както и СОТ- охрана, на същите се отказва
както от застраховател, така и от СОТ- охрана, поради липса на ток и вода. Така също и се отказва достъп до собствения им
имот. Твърдят, че всички тези действия са противоправни и създават сериозни
пречки за обезопасяване на обекта, поради което няколко пъти възниквал пожар, причинен
от неизвестни лица, вероятно клошари, поради
липсата на защита и охрана на обекта-
липса на застраховка, липса на СОТ, забрана за достъп до имота, отказ от
обезопасяване с ограда на имота, което от своя страна е причинно- следствено
действие и то противоправно от страна
на собственика на терена- ДП "НКЖИ" София, който ответник е нарушил
чл. 64 от Закона за собствеността като е отказал на ищците да уважи исканията им.
Твърдят, че ако ответната страна бе
осигурила достъп до имота на ищците или учредено право на преминаване, както и обезпечаване на имота с
ограда, също захранване на имота с
ел. енергия и ВиК инсталация и поради липса на същите, застраховател и СОТ
отказват да застраховат и охраняват
имота по надлежния ред със съответните лицензирани правомощия, не би се стигнало до настоящото събитие - пожар,
унищожил посочените елементи от сградата. Искът намира своето правно основание в чл. 45 от ЗЗД за причинените
материални вреди и са пряка и
непосредствена последица от нарушението на чл. 64 от ЗС. Ето защо молят съда да постанови решение с
което, след доказване на твърденията
си в исковата молба да осъди ответника да заплати на ищците обезщетение за вреди в размер на 229 261 лв.,
вследствие на пожар, както и да преустанови действията си по ограничаване на достъпа до частната им
собственост. Претендират за
направените разноски.
По делото е проведена процедурата по чл.131, ал.1 от ГПК
за размяната на книжа /молбата и всички приложения към нея/. Ответникът ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура",
гр. София, чрез юрисконсулт Ж.Д. заявява, че оспорва исковата молба изцяло,
като основание и размер. От твърдените в исковата молба факти и приложени към
нея доказателства, не се доказва наличието на неоснователни действия от страна
на предприятието, нарушаващи упражняване правото на собственост на ищците,
поради което предявеният иск по чл. 109 от ЗС следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан. По иска с правна
квалификация по чл.49 от ЗЗД оспорват
предявения иск като неоснователен и недоказан, като излагат подробни съображения
за това. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
След като се запозна с Исковата молба и доказателствата
по делото съдът намира следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, че с нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по давност № 13, т.ІХ, рег.№ 12401, дело № 1365 от 2007 г., П.М.С.
е призната за собственик на недвижим имот представляващ: Двуетажна масивна
сграда – склад, със застроена площ от 941 м2, построена в поземлен
имот пл.№ 5161, в кв.15 „Индустриален“ по плана на град С.З., при граници и
съседи описани в акта за собственост. С брачен договор акт № 67, т.ІХ, рег.№
18781 от 10.11.2017 г., между съпрузите П.М.С. и Г.Н.С. е извършена доброволна
делба по отношение на притежаваните от тях имоти, като процесния имот остава в
дял І на Г.Н.С., а именно: Двуетажна масивна сграда – склад с идентификатор №
68850.522.6051.1, с предназначение: складова база, склад, брой етажи: 2, със
застроена площ на сградата от 958 м2, която сграда е построена в
поземлен имот с идентификатор № 68850.522.6051, заедно с прилежащото право на
строеж на сградата, при граници и съседи описани подробно в договора.
По делото са приети като доказателства по делото кореспонденция между
ищците и ответника от която се установява следното: с писмо изх.№ 94-ГГ-4/07.04.2008
г., Национална компания „Железопътна инфраструктура” е информирала Г.Н.С., че
искането му за осигуряване на достъп до собствения му имот, представляващ
двуетажна масивна сграда, не може да му бъде осигурено. Като мотив е изтъкнато, че имотите и вещите публична
държавна собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане и не може да му
бъде учредено право на преминаване до собствената сграда.
С писмо изх.№ 94-ГГ-1/16.03.2010 г., Национална компания „Железопътна
инфраструктура” е информирала П.М.С. и Г.Н.С., че искането им за обособяване на
имот около сградата, частна собственост може да бъде удоволетворено при определени
условия. За да бъде закупен прилежащия терен около сградата е необходимо за
собствена сметка на ищците да изработят проект за разделянето на ПИ с
идентификатор № 68850.522.5161 по КККР на гр. С.З., с цел обособяване на имот с
площ от около 2000 м2 около сграда с идентификатор №
68850.522.5161.16 и изместване на преминаващите през новообразувания имот
кабели и съоръжения на железопътната инфраструктура по проект съгласуван от
НКЖИ. Също така разходите по дементиране на ЖП коловозите в ЖП гара С.З. ще
бъдат за сметка ищците.
С писмо изх.№ ЖИ-3069/16.03.2010 г., Национална компания „Железопътна
инфраструктура” е информирала П.М.С. и Г.Н.С., колко ще бъдат необходимите
средства по премахване на част от ЖП коловозите, подкрановия път и изместването
на магистрални, вътрешно гарови и НН кабели. Представени са две писма от
застрахователни компании, които отказват да сключат застраховка на обект
сграда-склад собственост на ищците по делото.
С уведомително писмо изх.№ 1958 от 21.12.2016 г., Главна Дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“, Районна служба при МВР, са извършили
проверка на сградата собственост на ищците и са констатирали, че на определени
дати през декември 2016 година сградата е горяла и са извършвани
пожарогасителни действия по нея. Даден е срок за обезопасяване на сградата от
собствениците на имота. С писмо от 30.01.2017 г. до Генералния директор на НКЖИ
гр.София, П.М.С. е поискала да и бъде предоставен достъп до сградата и да бъде
заграден имота с ограда. В отговор на горепосоченото писмо, с изх.№ ЖИ-4386/
06.02.2017 г., НКЖИ отговарило на ищцата П.С., че право на достъп до сградата
нейна собственост е регламентиран в чл.64 от Закона за собствеността. Право на
преминаване, както и право на прокарване на отклонения от техническата инфраструктура
не може да бъде учредено, тъй като имота в който попада процесната сграда е
публична държавна собственост. Искането за ограда се счита за нецелесъобразно.
С писмо от 09.02.2017 г. до Генералния директор на НКЖИ гр.София, П.М.С. е
поискала да проведе разговор с енергоразпределителното дружество, собствената и
сграда да бъде въздушно захранена с ток. В отговор на горепосоченото писмо, с
изх.№ ЖИ-5948/ 17.02.2017 г., НКЖИ е отговорило на ищцата П.С., че искането и
не може да бъде удовлетворено, тъй като съгласно правилата за техническа
експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния
транспорт, пресичането на електропроводни линии с ниско напрежение на
железопътни линии се извършва подземно.
С писмо изх.№ ЦУ-1256/04.05.2018 г., „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД
град С.З., уведомява ищеца Г.С., че за собственият им имот има техническа
възможност за изграждане на сградно водопроводно отклонение и сградно
канализационно отклонение. Същите могат да бъдат изградени само от собственика
на имота за негова сметка.
По делото е представен приет като доказателство Акт за публична държавна
собственост № 6717 от 24.02.2011 г. за поземлен имот с идентификатор №
68850.522.6051 с площ от 2616 м2, начин на трайно ползване: За друг
поземлен имот за движение и транспорт и трайно предназначение на територията:
Територия на транспорта. Предоставените права за управление на имота са в управление
на Държавно предприятие „НКЖИ“ град София.
От назначената съдебно строителна експертиза, се установява, че След извършения оглед на процесната сграда с идентификатор
№ 68850.522.6051.1 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на град С.З.,
се установиха щети вследствие на възникнали пожари във времето декември 2016
година и август 2017 година: Изгоряла покривна конструкция; Изгоряло дюшеме на
І и ІІ етажи от сградата. Процесната сграда представлява двуетажна масивна
стопанска сграда построена в ЖП район на НКЖИ на територията на ЖП гара С.З.. Сградата
е масивна, със стоманобетонови елементи- греди, колони, основи и тухлени
оградни външни стени. Има следи от дървена дограма, която към датата на огледа
е силно обгоряла, а на места изцяло липсва. Съгласно Справочник за цените в
строителството издание на издателство Стройексперт -СЕК към третото тримесечие
на 2017 година, видовете СМР са със общ размер 208 467.38 лв..
От събраните гласни доказателства се установява следното: Свидетелят В.Г.К., сочи, че от много отдавна сградата се
намира в лошо техническо състояние и не е стопанисвана. Не помни някога
сградата да е имала врати и прозорци, дюшемето липсвало, разделяне между първи и втори етаж също. Покрив
имало с керемиди над греди, но бил в лошо
техническо състояние. Имало пробити отвори в стените. Имало отвори за
врати и прозорци, нямало дограма по тях и не били остъклени. Имало заповед, в която трябва да се опишат
потенциално опасните сгради в района на гр. С.З.и процесната била една от тях.
Не е виждал хора да работят по сградата и да извършват някакви ремонтни
дейности. Няколкократно виждал лица, които са се самонастанили в сградата от
ромски произход. Свидетелства, че повечето сгради в района са собственост на
отделни служби в компанията. Не били отправени специално към него молби за
искане на достъп до сградата.
Предвид установеното от фактическа страна,, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно Закона за държавната
собственост в случаите и при условията, определени със закон, с
решение на Министерския съвет върху имоти - изключителна и публична държавна
собственост, може да се учредяват ограничени вещни права, когато това е
необходимо за: изграждане на национален обект; трайно задоволяване на обществени
потребности; изграждане на линейни обекти на техническата инфраструктура,
непопадащи в т. 1 и 2 - когато няма друга техническа възможност или когато
друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно.
Съгласно чл. 193, ал. 4 от ЗУТ, правото да се
прокарат отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура
през държавни или общински поземлени имоти се учредява, когато друго техническо
решение е явно икономически нецелесъобразно, със заповед на областния
управител, съответно със заповед на кмета на общината. В §5, т. 32
от ДР на ЗУТ е дефинирано понятието „техническа инфраструктура”.
В конкретния случай, с изграждането на
довеждащите проводи, минаващи през други поземлени имоти, те са част от
обектите на канализационната и водопроводна мрежа на гр. С.З., и са
функционално свързани в общите мрежи на техническата инфраструктура ,това са
части от линейни обекти и не могат самостоятелно да съществуват, те са елемент
от техническата инфраструктура съгласно чл. 64, т. 2 от ЗУТ и не представляват
отклонение от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура.
По отношение на имотите публична държавна
собственост, предоставени на ДП „Железопътна инфраструктура” София за
управление, редът за разрешаване на прокарване на необходимите линейни обекти
от техническата инфраструктура не е този по чл.193, ал. 4 от ЗУТ, нито този по
чл.7, ал. 5 от ЗДС.
Редът, предвиден в горепосочената правна
норма е приложим само за имоти публична и изключителна държавна собственост ,
като в чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България са посочени
обектите и имотите, които са изключителна държавна собственост, като същите
съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗДС са и публична собственост, а върху
железопътния транспорт се осъществява държавен монопол. В случая линейните
обекти на техническата инфраструктура следва да бъдат изградени в имот, който
не е изключителна и публична държавна собственост, а с оглед представения АДС №
6717 от 24.02.2011 г., е само публична държавна собственост и редът за
разрешаване на прокарването на частите от линейните обекти на техническата
инфраструктура не е този по чл.7, ал. 5 от ЗДС, а следва да се е приложим редът
по чл.5, т.4 от Закона за железопътния транспорт. Съгласно чл.5, т. 4 от Закона
за железопътния транспорт, Министъра на транспорта, информационните технологии
и съобщения разрешава пресичането на железопътните линии от железопътната
инфраструктура с тръбопроводи, кабелни и въздушни високо волтови и ниско
волтови линии и други.
С оглед разрешеното изграждане на тези
линейни обекти под железопътната линия, то съдът намира, че е налице хипотезата
на чл. 36 връзка с чл. 38 от Наредба № 58 от 2.08.2006 г. за Правилата за
техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния
транспорт, съгласно които пресичането на линии от железопътната
инфраструктура с пътища, напоителни и други канали, водопроводи,
канализационни, кабелни линии за високо и ниско напрежение, въжени линии и
други надземни и подземни устройства и съоръжения се разрешава от министъра на
транспорта, като пресичания са всички контактни точки между зоната на
отчуждение на железопътната инфраструктура с обекти, съоръжения или елементи на
друга техническа инфраструктура.
Съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право, пълноценно да ползва вещта (имота) според нейното предназначение.
В този смисъл съдът намира, че ищците не
доказаха наличието на неоснователни действия от страна на ответника, пречещи им
да упражняват своето право на собственост върху процесния имот. Представените
от ищците писмени доказателства сочат, че между ищците и ответника се води
дългогодишна кореспонденция, касаеща упражняване правото на държавна собственост
от последния, върху предоставеният му за управление недвижим имот - публична
държавна собственост.
Или извода който се налага е, че ответникът няма правомощия по закон, свързани с разрешаване на прокарване на необходимите линейни обекти от
техническата инфраструктура в имоти публична държавна собственост, предоставени
на ДП „НКЖИ" за управление, а ищците, видно от доказателствата по делото,
не са спазили изискването на посочените по – горе законови разпоредби.
По отношение на посочените противоправни
деяния- не осигуряване ел.захранване, ВИК-водоснабдяване", както бе
посочено по – горе, редът за разрешаване на прокарване на необходимите линейни
обекти от техническата инфраструктура в имоти публична държавна собственост,
предоставени на ДП „НКЖИ" за управление, е по чл. 5, т. 4 от Закона за
железопътния транспорт. Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщения е този, който разрешава пресичането на железопътните
линии от железопътната инфраструктура с тръбопроводи, кабелни и въздушни високо
волтови и ниско волтови линии и др., а не ответника в настоящия съдебен процес.
В случая липсва неоснователност в действията на ответника по негаторния иск,
нито пък е налице създаване на пречки за собствениците да упражняват правото си
на собственост, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
По отношение на предявения иск с правна
квалификация чл.49 от ЗЗД съдът намира, че с оглед събраните по делото
доказателства не се установи виновно и противоправно поведение на ответника -
пожарите са причинени от бездомни лица
или клошари, в какъвто смисъл са свидетелските показания, на разпитания
свидетел, които съдът кредитира, тъй като са непосредствени и се подкрепят от
останалите доказателства по делото. Тези обстоятелства се признават и от ищеца
в ИМ, където същия е посочил, че “няколко пъти е възниквал
пожар, причинен от
неизвестни лица, вероятно клошари”. Не могат
да се установят по размер и причинените имуществени вреди - вещото лице не може
да отговори категорично, дали е съществувало дюшеме на първи и втори етаж, при
възникване на пожарите. Освен това свидетелски показания установяват, че
сградата не е имала под и разделяне м/у първия и втория етаж. Покрива на
сградата бил в много лошо техническо състояние още преди пожарите. Не на
последно място не се установи и причинна връзка между вредата и поведението на
ответника - липсата на ел.захранване и водоснабдяване в имота на ищците, както
бе посочено по – горе не е по вина на ответника. Поради което този иск следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед на горния резултат на ответника
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 6115,22
лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Ето защо, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.М.С., ЕГН ********** и
Г.Н.С., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, против Национална компания “Железопътна инфраструктура” със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Княгиня Мария Луиза” № 110,
ЕИК *********, представлявано от Красимир Памукчийски – Ген. Директор, чрез
юрисконсулт Ж.Д. иск с правно основание чл. 109 от ЗС, да се
осъди ответника преустанови действията си по ограничаване на достъпа до собствения на ищците
недвижим имот с идентификатор № 68850.522.6051.1, по предназначение:
Складова база, склад със застроена площ от 958 м2 с брой етажи: 2,
построен в поземлен имот с идентификатор № 68850.522.6051 по КККР, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.М.С., ЕГН ********** и
Г.Н.С., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, против Национална компания “Железопътна инфраструктура” гр. София иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД да се осъди ответника да заплати на ищците обезщетение за вреди в размер на 229 261 лв.,
вследствие на пожар, на собствения им
недвижим имот с идентификатор № 68850.522.6051.1, по предназначение:
Складова база, склад със застроена площ от 958 м2 с брой етажи: 2,
построен в поземлен имот с идентификатор № 68850.522.6051 по КККР, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П.М.С., ЕГН ********** и Г.Н.С., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, да заплати Национална компания “Железопътна инфраструктура” със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Княгиня Мария Луиза” № 110,
ЕИК *********, представлявано от Красимир Памукчийски – Ген. Директор, чрез
юрисконсулт Ж.Д. сумата в размер на 6115,22 лв. /шест хиляди сто и петнадесет лева и 22 ст./, юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните, с
въззивна жалба чрез Окръжен съд- гр.С.З. пред Апелативен съд- гр.Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:……………………….