№ 19069
гр. С, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря К.М.ИН.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20221110103328 по
описа за 2022 година
Настоящото дело е образувано по искова молба, депозирана от „ЧЕЗ Е Б” АД гр. С
против В. Й. Г., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 98а ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Е.П.“ АД (с предходно наименование „ЧЕЗ Е Б“ АД) твърди, че на
17.05.2021г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение против Л. И. М.,
заместен в процеса от В. Й. Г. за сумата 301,05 лева, представляваща цена на електрическа
енергия, доставена в обект, намиращ се гр. С, бул. „А.С.“ № ******, вх. „А“, ет. 3, ап. 7, за
периода 04.11.2020г.- 05.03.2021г. и сумата 7,23 лева, представляваща обезщетение за забава
за периода 30.12.2020г.- 27.04.2021г. Въз основа на подаденото заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК било образувано ч.гр. дело № 27203/2021г. по описа
на Софийския районен съд, 170 състав, като по същото била издадена исканата заповед за
изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК ответницата е подала възражение срещу заповедта за
изпълнение.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения за наличието на облигационно
правоотношение с ответната страна, в качеството на наследник на Л. И. М., възникнало въз
основа на договор за доставка на електрическа енергия. Ищецът твърди, че съгласно
договора, се е задължил да доставя електрическа енергия в обект, находящ се в гр. С, бул.
„А.С.“ № ******, вх. „А“, ет. 3, ап. 7. Поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 98а ЗЕ,
отношенията по повод сключения договор се уреждат с оглед общоизвестни и публикувани
в различни издания на периодичния печат Общи условия на договорите за продажба на
1
електрическа енергия, изготвени от дружеството, за които твърди че не е необходимо
изрично приемане от страна на потребителите. Същият поддържа, че в съответствие с
договорните му задължения е доставил електрическа енергия в посочения обект в периода
04.11.2020г.- 05.03.2021г., като наследодателят на ответницата не изпълнил задължението си
да престира насрещно- да плати цената на доставената енергия. Според ищеца, съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 8 ОУ, потребителят бил длъжен да плати цената на доставената
енергия в десетдневен срок от издаване на фактурата за цената на ел. енергия за съответния
период.
При изложените твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да
установи съществуването на вземането му за сумата 301,05 лева, представляваща цена на
електрическа енергия, доставена в обект, намиращ се гр. С, бул. „А.С.“ № ******, вх. „А“,
ет. 3, ап. 7, за периода 04.11.2020г.- 05.03.2021г. и сумата 7,23 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода 30.12.2020г.27.04.2021г.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответницата, чрез
назначения особен процесуален представител, оспорва основателността на предявените
искови претенции по основание и размер. Същата оспорва да притежава качеството
потребител на електрическа енергия, обосновано с доводи, че не е носител нито на правото
на собственост, нито на правото на ползване върху недвижимия имот. В отговора са
наведени доводи, че липсват доказателства относно публикуването на Общите условия на
ищеца. Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
посочените вземания. В обобщение, ответницата счита предявените искове за неоснователни
и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като
неоснователни.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
Ищецът е представил справка чрез отдалечен достъп по данни за физическо/
юридическо лице за всички служби по вписвания за вписвания, отбелязвания и заличавания
по партидата на Л. И. М., от която се установява, че върху процесния имот е наложена
възбрана, за обезпечаване на задължение на ответника.
От представеното заявление за продажба на електрическа енергия за битови нужди №
*******/ 11.04.2016г. се установява, че Л. И. М. е подал заявление за продажба на
електрическа енергия за битови нужди в имот, представляващ апартамент № 7, намиращ се
в гр. С, бул. “А.С.” № ******, вх. А, ет. 3
От представеното удостоверение за наследници се установява, че Л. И. М. е починал на
09.10.2021г. и е оставил за наследник по закон възходящата му от първа степен В. Й. Г..
Видно от представените от ищеца писмени доказателства, същият е издал фактури №№
**********/ 10.12.2020г. за отчетен период 04.11.2020г.- 03.12.2020г. за сумата 102,26 лева,
представляваща цена на електрическа енергия, **********/ 11.01 2021г. за отчетен период
04.12.2020г.- 03.01.2021г. за сумата 65,02 лева, представляваща цена на електрическа
2
енергия, ************/ 10.02.2020г. за отчетен период 04.01.2021г.- 03.02.2021г. за сумата
122,48 лева, представляваща цена на електрическа енергия, *********/ 11.03.2021г. за
отчетен период 04.02.2021г.-05.03.2021г. на стойност 11,29 лева, представляваща цена на
електрическа енергия.
За установяване доставката на електрическа енергия в имота пред първоинстанционния
съд е назначена съдебно- техническа експертиза, съгласно заключението на която
измерването на количеството електрическа енергия, доставено в процесния имот, се измерва
чрез мобилна система My avis. През процесния период ищецът е доставил в процесния имот
на стойност 301,05 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие за установено следното:
За да бъде уважен искът по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 98а ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
от страна на ищеца следва да бъдат доказани при условията на пълно и главно доказване
следните кумулативни предпоставки: наличието на действително правоотношение по
договор за доставка на електрическа енергия в имот, находящ се в гр. С, бул. „А.С.“ №
******, вх. „А“, ет. 3, ап. 7, в рамките на периода от 04.11.2020г.- 05.03.2021г. между него и
В. Й. Г., по силата на което е бил задължен да достави на В. Й. Г. електрическа енергия, а за
последния е възникнало задължение да я получи и да заплати цената ; както и че през този
период е доставил реално електрическа енергия на претендираната стойност.
Съгласно чл. 98а, ал. 1 ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при
публично известни общи условия, а според ал. 4 публикуваните общи условия влизат в сила
за клиентите на крайния снабдител без изрично писмено приемане. В чл. 4, ал. 2 от Общите
условия на ищеца, копие от които е прието като писмено доказателство по делото, е
предвидено, че потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице-
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа
съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си. С оглед на това следва да се приеме, че между крайния снабдител и
собствениците/ ползвателите на електроснабдени имоти е налице облигационно
правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия, въз основа на което
собствениците/ ползвателите са задължени да плащат в полза на крайния снабдител
стойността на доставената електрическа енергия.
В настоящия случай при преценка на събраните писмени доказателства- заявление за
откриване на партида за процесния имот, заявление за отсрочване/ разсрочване на
задължение, споразумителен протокол, в тяхната съвкупност, може да се направи обоснован
извод, че между ищеца и Любомир М. е възникнало облигационно правоотношение въз
основа на договор за доставка на електрическа енергия. По силата на наследствено
правоприемство, правото на собственост е преминало в патримониума на ответницата.
Следователно съдът приема за установено, че между ищеца и ответника е сключен договор
за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, които съгласно
чл. 98а, ал. 4 ЗЕ влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от
крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Разпоредбата на чл. 98а, ал. 4 ЗЕ е
3
специална по отношение на общата- чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ и я дерогира, което означава, че
писмено съгласие на потребителя не е необходимо, за да бъде обвързан от общите условия.
Правоотношението, възникналото между ответника и "ЧЕЗ Е Б" АД е уредено от Общи
условия за продажба на електрическа енергия от "ЧЕЗ Е Б" АД на потребителите,
присъединени към разпределителните мрежа, на територията на която "ЧЕЗ Е Б" АД
притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия. Ответникът не
твърди и съответно не ангажира доказателства да е предложил специални условия в
предвидения 30-дневен срок, съгласно чл. 98а, ал. 5 ЗЕ, поради което и по отношение на
правоотношението му с ищеца приложими са ОУ на ответника Общите условия са източник
на права и задължения, във връзка с продажбата и потреблението на електрическа енергия,
като отношенията между страните са облигационни и при проявление на принципа на
равнопоставеност, тъй като никоя от страните не упражнява властнически правомощия по
отношение на другата. Сключването на договор не изисква спазването на някаква форма,
вкл. и писмена, а волеизявленията на страните могат да бъдат обективирани и чрез действия,
изразени в извършване на доставка на електрическа енергия (фактическо изпълнение на
задължението на страната- доставчик) и приемане на престацията без възражения от страна
на потребителя.
Доставката на електрическа енергия в количествата, отговарящи на фактурираните, се
установява от заключението на съдебно- техническата експертиза, което се основава на
извършени ежемесечни отчети на средството за търговско измерване– електромер.
Доколкото претенциите са частично основателни, следва да се разгледа наведеното от
ответницата при условията на евентуалност възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите
на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт– договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 18.5.2021г., от която дата установителният иск се счита предявен– арг. чл. 422, ал. 1 ГПК
и чл. 116, б. „б“ ЗЗД. С оглед изложеното, погасени биха били вземанията на ищеца, станали
изискуеми преди 18.05.2018г. В конкретния случай се претендира цена на електрическа
енергия за периода 04.11.2020г.- 05.03.2021г., което обуславя извод, че вземането на ищеца
не е погасено по давност и неоснователност на възражението.
Изложеното обуславя извод за основателност на предявения иск за установяване
вземането на ищеца за цена на електрическа енергия за периода 04.11.2020г.- 05.03.2021г.
Съгласно клаузата на чл. 19, ал. 2 от Общите условия на ищцовото дружество,
потребителят следва да заплати дължимите суми на електропреносното предприятие в срок
4
от 10 дни от издаването на фактура за съответния период. В съответствие с правилото на чл.
84, ал. 1 ЗЗД денят за изпълнение на задължението е определен, поради което длъжникът
изпада в забава след изтичането му. Изчислен по реда на чл. 162 ГПК, общият размер
лихвата за забава върху главниците от процесните фактури е в размер на 7,23 лева, поради
което така предявения иск следва да бъде уважен в пълен размер.
Относно разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. С оглед изложеното и
предвид основателността на предявените искове, в тежест на ответника следва да се
възложат направените от ищеца разноски в заповедното производство в размер на 121 лева
(от които държавна такса в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 96
лева) и в първоинстанционното исково производство в размер на 869 лева (от които
държавна такса в размер на 25 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 144 лева,
депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 300 лева и депозит за възнаграждение
на особен представител в размер на 400 лева).
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Й. Г., с ЕГН **********,
заместила в процеса Л. И. М., с ЕГН **********, съществуването на вземането на “Е.П.”
ЕАД, с ЕИК ********, за сумата 301,05 лева, представляваща цена на електрическа енергия,
доставена в обект, намиращ се гр. С, бул. „А.С.“ № ******, вх. „А“, ет. 3, ап. 7, за периода
04.11.2020г.- 05.03.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 17.05.2021г., до окончателното плащане
на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. 98а ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и сумата 7,23 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 30.12.2020г.- 27.04.2021г., на основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 31.05.2021г. по ч.гр. дело № 27203/2021г. по описа на
Софийския районен съд, 170 състав.
ОСЪЖДА В. Й. Г., с ЕГН **********, заместила в процеса Л. И. М., с ЕГН
**********, съществуването на вземането на “Е.П.” ЕАД, с ЕИК ******** сумата 121 лева,
представляваща направени в производството по ч.гр. дело № 27203/2021г. по описа на
Софийския районен съд, 170 състав и сумата 869 лева, представляваща направени в
първоинстанционното исково производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
5
Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6