Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 01.03.2024 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСТ
БОШНАКОВА
при
секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 78 по описа на съда за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът
Г.П.Я. твърди в исковата молба и уточняваща я молба следните обстоятелства за
претендираното от нея парично притезание: фактическо съпружеско съжителство с
ответника през периода 2002 – м. април 2019 г.; редено от съжителството им дете
на 02 септември 2013 г. след многобройни неуспешни опити да задържи плода при
предходните бременности; открита от нея в Пощенска банка АД (понастоящем
Юробанк България АД) банкова сметка ***т и други нейни източници на доходи с издадени
дебитни карти за нея и ответника, която последният е следвало да използва само
за нуждите на семейството; закупуване на имот в с. Студена, община Перник,
нуждаещ се от преустройства, през време на раждането и отдаването й на грижи за
детето, което не премило ежедневния ритъм на живот на ответника; липса не само
на подкрепа от ответника, но и осъществяван вербален тормоз и натиск заради постоянната
й умора и заболяване Карцином на гърдата, диагностицирано през м. март 2017 г.;
провеждане на лечение при липса на подкрепа и емпатия от ответника и при
постоянен упрек за работата й, която към този момент й помагала да преодолее
случващото се; настъпила през м. април 2019 г. раздяла, последвана от
психически тормоз и заплахи за детето, и извършена проверка на наличните й
средства по банковата й сметка през м. септември 2019 г., при която са
установени извършени плащания от ответника и след раздялата им, и че общо той за
периода 09 ноември 2013 г. – 23 септември 2019 г. е правил разплащания и теглил
суми общо в размер на 224590.69 лева (като всяка от претендираните суми е
индивидуализирана по вид и размер в уточнителна молба от 22.03.2021 г.), не за
общите нужди на семейството, а за свои лични такива – автомобил, операция на
нос, хобита, транспорт, плащания за местни данъци и такси за имоти, каквито не
притежава, и други. Претендира връщане на тази сума като получена без
основание, заедно със законната лихва от завеждането на делото.
Ответникът
Д.Ю.Ж. в законоустановения срок оспорва иска, възразявайки за неяснота относно
предявената претенция и неоснователност на същата поради: непредоставянето му
на дебитна карта и неизвършване от него на твърдените трансакции чрез използването
й, а при евентуалност - извършването на разходите за семейни нужди и при
знанието и одобряването им от ищеца като изпълнение на нравствен дълг за принос
в разходите й в полза на семейството и изключващо твърдяното неоснователно обогатяване.
Прави евентуално възражение и за погасяване на вземанията поради изтекла
давност. Претендира разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и доказателствата съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Представено
е удостоверение от Юробанк България АД, от което се установява, че по открита
на ищеца Г.Я. в същата банка сметка са издадени две дебитни карти с допълнителен
картодържател ответникът Д.Ж. - дебитна карта № ******,
заявена на 18.10.2013 г. и деактивирана поради изтекла валидност на 01.11.2016
г., и дебитна карта № ******, заявена на 31.10.2016 г. и все още активна към
датата на издаване на удостоверението – 13.12.2019 г. (л. 9 от делото пред ОС -
Перник). От представените извлечения на движението на банковата сметка на ищеца
се установяват извършвани чрез процесните банкови карти трансакции в периода
09.11.2013 г. – 17.09.2019 г. (л. 10 – 187 от делото).
По
делото е представено и банково удостоверение от Уникредит Булбанк АД, от което
се установява, че ответникът Д.Ж. е клиент на банката и е притежател на три
банкови сметки, като от представените от банковите сметки извлечения се установяват
и извършвани трансакции на различни суми през периода 2012 г. – 2018 г. (л. 219
– 339 от делото).
Представено
е удостоверение за раждане, от което се установява, че през време на съвместното
съжителство на страните по производството – 02.09.2013 г., се е родило общото им
дете, който факт е и безспорен между помежду им.
По
делото са представени и медицински документи за здравословното състояние на ищеца,
които съдът намира, че не са годни да изяснят правнорелевантни факти от
значение за правилното разрешаване на правния спор, предмет на делото.
За
установяване на размера на паричните суми на извършените в процесния период трансакции,
чрез използване на издадените на ответника банкови карти, както и основанието
за тяхното извършване по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза. Поради
изготвянето на първоначална представено заключението на експертизата въз основа
на съставена от страната справки от банкова сметка, ***ните
книги на банката, каквито указания са били дадени от съда, е допусната
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза, изводите на което съдът приема за достоверни
като обективно и компетентно дадени от вещото лице се установява, че към
банкова сметка *** Г.Я. са издадени 5 на брой банкови карти, три от тях с картодържател
ищеца и две с картодържател ответника Д.Ж. - дебитна
карта с № ****** със срок на валидност месец ноември 2013 г. – месец октомври
2016 г. включително, и дебитна карта с № ******със срок на валидност месец
октомври 2016 г. – месец септември 2021 г. включително, като втората пластика е
издадена след изтичане на периода на валидност на първата. Установява се още и
че общата сума на изразходваните средства по карти с картодържател
Д.Ж. за периода месец септември 2013 г. – месец септември 2019 г. е в размер на
239011.03 лева като плащанията, за които са били разходвани средства по
картите, разпределени по вид са както следва: плащане на ПОС в чужбина - 36711.
31 лева; АТМ теглене на пари в брой в чужбина – 422.44 лева; медикаменти и
лечение - 5474.24 лева; АТМ теглене в брой в България – 88711 лева; онлайн пазаруване
и др. магазини – 24167.52 лева; покупки в хипермаркети и хранителни магазини –
24189.19 лева; покупка в бензиностанции – 14580.79 лева; хотели, барове,
ресторанти, развлечение – 4409.36 лева; автосервиз – 12704.62 лева; строителни
материали, машини, мебели, електро уреди – 10966.82 лева; комунални плащания –
13868. 11 лева; разни – 2805.63 лева. От заключението се установява и че
плащанията, които са направени от дебитните карти с картодържател
ищеца Г.Я. за процесния период са в общ размер на 140954.79 лева.
Пред
настоящата съдебна инстанция са събрани и гласни доказателствени средства чрез
разпита на св. Д.Я. и св. С.Ж.– съответно майка на ищеца Г.Я. и майка на
ответника Д.Ж., от които се установява, че страните са съжителствали на съпружески
начала в продължение на около 25 години, като отношенията им приключили с
фактическата им раздяла през месец април 2019 г. По време на съжителството им
се родило дете, ответникът закупил къща в с. Студена, област Перник, която
предстояло да бъде ремонтирана, но междувременно през 2017 г. ищеца Г.Я. се
разболяла от рак на гърдата, лечението на което заболяване било проведено в
Швейцария. Свидетелите заявяват, че не запознати подробно с финансовите отношения
между страните.
От
показанията на св. Д.Я. се установява единствено, че между страните била
постигната уговорка ищецът Г.Я. да предостави карта от трудовите си доходи на
ответника, която да бъде използвана от него за покриване на ежедневни разходи за
семейството, а ремонтът на закупената къща да бъде извършван от трудовите
доходи на ответника, като по този начин да бъде улеснено пресмятането на общите
разходи за извършване на ремонта. Към момента на раздялата с ответника ищецът Г.Я.
разбрала, че ответникът е извършвал плащания от картата в нарушение на
съществуващата помежду им уговорка за ползване на средства по нея. Заплатила на
ответника направените от него разходи за лечението й в чужбина и за закупуване
на самолетни, за плащането той използвал сумите от собствената й банкова сметка.
***.
С.Ж.заявява, че не й е известно да е издавана карта от сметка на ищеца Г.Я. в
полза на ответника. За нея издръжката на семейството била поемана почти изцяло
от ответника до момента, в който с Г.Я. споделяли общо домакинство, тъй като синът
й получавал добри доходи.
Съдът
цени показанията на свидетелите при преценката им съобразно чл. 172 от ГПК с
оглед на всички данни по делото, като отчита възможната им заинтересованост от
изхода на спора. Доколкото обаче изложеното от свидетелите почива на непосредствените
и трайните им възприятия и не се опровергава от останалите доказателства, съдът
не намира основание да им откаже вяра.
Други
доказателства не са ангажирани от страните в предвидените от процесуалния закон
преклузивни срокове.
При
така установените факти съдът приема от правна страна следното:
Неоснователни
са възраженията на ответника Д.Ж. за нередовност на исковата молба и
недопустимост на производството по отношение на него. Депозираната от ищеца Г.Я.
искова молба и уточнителна молба от 22.03.2021 г. отговарят на изискванията по
чл. 127 от ГПК, доколкото претендираните от нея суми са индивидуализирани по вид
и размер, в това число чрез посочване на датата, на която е извършвано всяко от
плащанията през релевирания период. Посочените от ищеца Г.Я. в исковата молба факти
и обстоятелства сочат правния й интерес от търсената защита срещу ответника,
което е достатъчно да обоснове процесуалната му легитимация като ответник в
производството, а въпросът за материално-правната легитимация на ответника е
предмет на разглеждане при разрешаване на спора по същество. Следва да бъде
посочено, че искове за неоснователно обогатяване по начало са допустими и между
бивши съпрузи в случаите при които няма предвидена в закона друга възможност за
постигане на целеното чрез тях икономическо изравняване (в този смисъл Решение
№ 3319 от 6.I.1977 г. по гр. д. № 2380/76 г., ВС, II г. о. и Решение № 59 от
22.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 387/2009 г., IV г. о., ГК, която практика се
споделя и от настоящия състав), поради което и съдът намира, че на още
по-голямо основание не съществува пречка иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да бъде
предявен и в хипотезата, в която страните са съжителствали на семейни начала.
Уважаването
на иска с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД се обуславя от наличието на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) процесната сума да е
излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс
на ответника и 3) това разместване на блага да е извършено без основание, респ.
при начална липса на основание. Тези три предпоставки следва да бъдат доказани
от ищеца, а на ответника принадлежи процесуалното задължение (доказателствена
тежест) да установи, че е налице основание, което да обоснове имущественото
разместване, респективно, че е възстановил на ищеца сумата с оглед на липсата
на основание. В конкретния случай терминът „основание“ има самостоятелно
значение и се определя като валидно възникнало правоотношение, от което се
пораждат права и задължения. По същността си основанието представлява юридически
факт, който поражда обогатяване на един субект и обедняване на друг.
Между
страните не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установи, че
са съжителствали на семейни начала през периода от 2002 г. до месец април 2019
г., както и че на 02.09.2013 г. се е родило общото им дете, за което взаимно са
полагали грижи.
От
представените по делото доказателства се установи, че от банковата сметка, на
която титуляр е ищецът Г.Я., е била издадена дебитна карта с картодържател ответника Д.Ж. с валидност месец ноември 2013
г. – октомври 2016 г., в последствие подновена със срок на валидност м. октомври
2016 г. – м. септември 2021 г., от които карти през процесния период 09 ноември
2013 г. – 23 септември 2019 г. са били направени плащания в общ размер 239011.03
лева (така заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза). Даденото
съгласие за извършване от ответника Д.Ж. на плащания от паричните средства по
банковата й сметка чрез издаване на дебитна карта на негово име за осигуряване
на възможност за покриване на ежедневни разходи за общото им домакинство се
установи и събраните по производството доказателствени средства.
Съдът
намира, че при така очертаната фактическа обстановка, правоотношението, което е
възникнало по повод на издаване на процесната дебитна карта на ответника към
банкова сметка *** Г.Я. следва да се подведе под фактическия състав на договор
в полза на трето лице по смисъла на чл. 22 от ЗЗД, доколкото ищецът в
качеството й на уговарящ (стипулант) е уговорила съответната кредитна
институция (като обещател) да предоставя от наличните й парични средства в
полза на ответника, който от своя страна има качеството на бенефициер (облагодетелствано
лице). Във вътрешните отношения между уговарящия и бенефициера (т.нар. валутно
отношение) са съществували отношения, наподобяващи мандатно правоотношение - договор
за поръчка, по силата на който ищеца Г.Я. е възложила на ответника да извършва
плащания чрез издадените в негова полза дебитни карти за осигуряване на
издръжка и полагане на грижи за общото им домакинство. Волеизявленията за
сключване на договора за поръчка са направени чрез конклудентни действия,
каквато възможност не е изключена, доколкото в конкретния случай писмената
форма не е изискване за действителност на договора.
Съдът
намира за неоснователно своевременно направеното в срока по чл. 131 от ГПК правоизключващо
възражение на ответника, че процесните карти не са му били предоставени за ползване.
Издаването на банкова карта е съпътствано със спазването на формализирана
процедура, която се развива при съобразяване на правилата, въведени от
конкретната кредитна институция, но във всички случаи изисква участие на
титуляра (картодържател) на банковата карта – лично или чрез пълномощник. По
делото не са ангажирани преки доказателства от ищеца Г.Я. за предоставяне на
процесните карти на ответника (каквото доказателство например би бил приемо-предавателният протокол), но при съвкупна преценка
на представения по делото доказателствен материал съдът намира, че са налице
косвени доказателства, от които може да се заключи, че процесните карти са били
получени от ответника и че посредством тях са били извършвани от него плащания през
периода септември 2013 г. – декември 2019 г. в общ размер на 239011.03 лева. По
делото не се твърди, а и не се установи, да е осъществявано външно вмешателство
върху процесните карти от трето за спора лице, поради което и като е приел първоначално
издадената карта, ответникът се е съгласил да се ползва от сключения в негова
полза договор за банкова карта с оглед на изпълнението на поетите задължения по
възникналото мандатно правоотношение с ищеца Г.Я..
В
конкретния случай обаче съдът намира, че изпълнението на задълженията по
възникналото между страните мандатно правоотношение следва да бъде разгледано и
в контекста на съществуващите помежду им лични отношения на фактическо съжителство.
Институтът на фактическото съжителството не е предмет на изрична уредба в
Семейния кодекс, но намира все по-често проявление в отношенията между лица от
мъжки и женски пол с оглед динамиката на развитие на обществения живот, поради
което и в съвременните условия следва да бъдат отчитани свързаните с него
правни последици. В съдебната практика е възприето становището, че задълженията
и отношенията на партньорите, които живеят заедно във фактическо съжителство,
не се различават от тези на лицата, сключили граждански брак, и същите се
развиват както между съпрузи (в този смисъл са и съжденията в Определение №
1298 от 18.11.2015 г., по гр. дело № 3784/2015 г., на ВКС, IV ГО, и Определение
№399/20.04.2016 г., по гр. дело № 1221/2016 г. на ВКС, III ГО). Това схващане,
което се споделя и от настоящия състав, се обосновава със съществуващите между
живеещите във фактическо съжителство партньори отношения, присъщи на семейството
(в юридическия смисъл), на грижа и подкрепа, взаимно уважение и взаимопомощ,
общи грижи за домакинството според възможностите, взаимна отговорност за
благополучието на семейството, материална и морална подкрепа. Всеки от фактическите
съжители следва съобразно възможностите си, имуществото и доходите си да осигурява
нормални условия за живот на общото домакинство, като участието може да не е
единствено и само чрез влагане на парични средства. При прекратяване на общото
съжителстване всеки от партньорите има право да получи обратно онова, с което,
за негова сметка, се е обогатил другият партньор, когато това не съставлява
изпълнение на нравствен дълг или на други сделки между тях.
Съдът
намира, че в конкретния случай следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл.
55, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която не може да иска връщане на дадено лицето,
което съзнателно е изпълнило свой нравствен дълг. Съгласно т. 2 от Постановление
№ 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС при наведени твърдения за даване на нещо
без основание е необходимо да се изясни дали не е налице съзнателно изпълнение
на нравствен дълг, и когато се констатира, че извършилият престацията е
съзнавал при изпълнението моралното си задължение, даденото не следва да се
присъжда обратно. При извършване на преценка за наличие на основание за приложение
на разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД следва да бъде съобразена степента на
развитие на личните отношения в обществото.
С
оглед на обстоятелството, че страните са съжителствали на семейни начала и
помежду им са съществували отношения, характерни и за обвързаните с граждански
брак съпрузи, съдът намира, че макар помежду им да е възникнало правоотношение,
наподобяващо договор за поръчка, ищецът Г.Я. е осигурила възможност на ответника
да разполага свободно със средствата, постъпващи по банковата й сметка с оглед
на съществуващите помежду им лични отношения и пълното доверие, което са имали
един към друг. Този извод следва и при съобразяване на факта, че тегленето на
процесните суми от ответника е било извършвано регулярно в продължителен период
от време – 6 години, по време на който тя е могла да осъществява контрол върху
вида и размера на плащанията, които ответникът е извършвал от собствената й банкова
сметка ***ковата сметка да ограничи възможността
ответникът да разполага с достъп до паричните й средства.
От
представеното по делото допълнително заключение на съдебно-счетоводната
експертиза се установи видът на плащания, които ответникът е правил в процесния
период, като при съобразяване на характера им (така например покупки от
хипермаркети и хранителни магазини, медикаменти и лечение, комунални плащания,
разходи, извършени при покупка в бензиностанции) съдът намира, че същите са
извършвани за задоволяване на нужди на общото домакинство и в този смисъл той
не е действал извън възложеното му съгласно мандата, въз основа на който ищецът
Г.Я. му е предоставила възможност да използва парични средства. Не се установи
ответникът да е извършвал плащания за задоволяване изцяло на свои нужди, като е
разходвал средствата за закупуване на автомобил, операция на нос, хобита,
транспорт, плащане на данъци и такси за притежавани от него имоти, каквито
твърдения са наведени от ищеца. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че
в контекста на личните отношения между страните поначало е житейски логично ответникът
да е използвал парични средства и за задоволяване на свои лични нужди и
потребности, които не са били пряко свързани с тези на общото домакинство, които
плащания отново биха намерили своето основанието в съществуващите между
страните отношения на доверие и разбирателство, съпътствани с полагане на общи
грижи и усилия за домакинството и отглеждането на детето им.
В
допълнение следва да се отбележи, че при съобразяване на показанията на
свидетеля С.Ж., съдът намира, че по делото се установи и че ответникът също е
предоставял свои лични средства за издържане на общото домакинство с ищеца Г.Я.
и отглеждане на детето им, което кореспондира с възникналото помежду им като
фактически съжители задължение за полагане на общи грижи за домакинството
според възможностите на всеки от тях.
Настоящият
състав на съда намира, че за периода от издаване на банковата карта до момента
на фактическата раздяла между страните за ответника Д.Ж. е съществувало основание
за разходване на паричните средства от банковата сметка на ищеца Г.Я., поради
което за него не е осъществен фактическият състав по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и
ответникът не дължи връщане на разходваните за този период парични средства.
Като
безспорно по делото е отделено обстоятелството, че през месец април 2019 г.
страните са преустановили личните си отношения като фактически съжители. Съдът
намира, че с факта на обективиране на фактическата им раздяла следва да се
счита за оттеглена чрез конклудентни действия и поръчката, с оглед на която ответникът
е имал основание да извършва плащания от банковата сметка, доколкото
правоотношението между страните е възникнало с оглед на фактическото им съжителство.
Ответникът е извършвал плащания чрез използване на процесната дебитна карта от
сметка на ищеца Г.Я. след този момент без да имал основание за това, поради
което и по отношение на тях е осъществен фактическият състав по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и ответникът дължи връщането на изразходваните суми, тъй като се е обогатил
с тях без да е имал основание.
Общият
размер на сумите, разходвани без основание от ответника за периода от месец май
2019 г. до месец септември 2019 г. чрез дебитна карта № ******, изчислен от
съда съгласно правилото на чл. 162 от ГПК (при съобразяване на представените от
банката счетоводни извлечения – л. 449 от делото), е 50.85 лева, за която сума
предявеният от ищеца иск следва да бъде уважен, като за разликата над уважения
размер до пълния предявен от 224590.69 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Частичната
основателност на главния иск обуславя и основателност на акцесорната претенция
за заплащане на законна лихва върху дължимата сума от 50.85 лева от подаването
на исковата молба – 21.09.2020 г., до окончателното й плащане.
За
пълнота на изложението следва да бъде посочено, че с оглед на направеното от
ответника своевременно правопогасяващо възражение за погасяване на част от
процесните суми поради изтекла погасителна давност, при съобразяване на приложимата
в конкретния случай обща 5 годишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, вземанията
за парични суми, разходвани от ответника до 20.09.2015 г., включително, биха
били погасени по давност. Това е така, доколкото при фактическия състав по чл.
55, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от извършването на всяко едно от
тегленията при начална липса на основание.
Наведените
от ищеца фактически твърдения за липса на подкрепа от страна на ответника,
осъществяване на вербален тормоз и упражняване на натиск върху нея не попадат в
предметния обхват на настоящия спор, доколкото обемът на заявената с исковата
молба претенция е за връщане на дадено при липса на основание, поради което и
съдът не дължи обсъждането им. Същите могат да бъдат предмет на отделно исково
производство за установяване на претърпени от нея неимуществени вреди, като за ищеца
Г.Я. съществува и възможност да сезира прокуратурата или органите на МВР за
осъществяваните спрямо нея заплахи и упражняван тормоз.
При
съобразяване на изложеното предявеният от ищеца Г.Я. иск с правно основание чл.
55, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 50.85 лева, заедно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 21.09.2020 г., до
окончателното й плащане, като бъде отхвърлен за разликата над 50.85 лева до
пълния предявен размер от 224590.69 лева като неоснователен.
С
оглед изхода на спора и направеното от ищеца Г.Я. своевременно искане на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да й бъде присъдена сумата от 5.62 лева,
представляваща разноски по производството за държавна такса, възнаграждение за
вещо лице и адвокатско възнаграждение, определени съразмерно на уважената част
на иска. Разноските са определени върху адвокатско възнаграждение от 6121.81
лева при съобразяване на направеното от ответника възражение за прекомерност по
чл. 78, ал. 5 от ГПК и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 4 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ред. ДВ.,
бр. 7 от 22.01.2019 г.)
На
ответника Д.Ж., предвид своевременното му искане, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да му бъде присъдена сумата 9997.73 лева, представляваща разноски по
производството съразмерно на отхвърлената част на иска, определена върху заплатеното
адвокатско възнаграждение от 10000 лева.
По
изложените съображения СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
Д.Ю.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Г.П.Я., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД сумата 50.85 лева,
представляваща получена при липса на основание сума през периода месец май 2019
г. – 23 септември 2019 г. чрез извършване на плащания с дебитна карта № ******,
издадена към нейна банкова сметка ***, заедно със законната лихва от 21.09.2020
г., до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над
уважения размер от 50.85 лева до пълния предявен размер от 224590.69 лева и за периода
09 ноември 2013 г. – април 2019 г.
ОСЪЖДА
Д.Ю.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Г.П.Я., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗД сумата 5.62 лева,
представляваща разноски по производството.
ОСЪЖДА
Г.П.Я., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, да заплати на Д.Ю.Ж., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 9997.73 лева,
представляваща разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: __________
Р.
Бошнакова