РЕШЕНИЕ
№ 429
гр. Пазарджик, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20255200500682 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №447/30.04.2025г., постановено по гр.д.№2023/2024г. по
описа на РС- Пазарджик са отхвърлени предявените от „Водоснабдяване и
канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пазарджик, ул.„Втори януари“ №6, представлявано от
законния си представител С.С., чрез адвокат П. Я. Г. от АК- П., със съдебен
адрес: ***************, против К. Р. К., ЕГН ********** с адрес:
********************** и М. Р. А., ЕГН **********, с адрес:
**********************, искове с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 и
чл.86 ЗЗД за осъждане на К. Р. К., ЕГН **********, с адрес:
**********************, притежаващ 1/3 от наследството на наследодателя
си Е.Я.И.а заплати на ответника сумата в размер от 205,05лв.- главница за
периода 15.05.2021г. - 15.04.2024г. и сума в размер на 20,55лв.- мораторна
лихва, за периода от 15.05.2021г.- 15.04.2024г., както и 1/3 от законната лихва
върху претендирания дълг в исковата молба, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането и за осъждане на М.
1
Р. А., ЕГН **********, с адрес: *******************, притежаващ 1/3 от
наследството на наследодателя си Е.Я.И. да заплати на ответника сумата в
размер от 205,05лв.- главница за периода 15.05.2021г.- 15.04.2024г. и сума в
размер на 20,55лв.- мораторна лихва, за периода от 15.05.2021г.- 15.04.2024г.,
както и 1/3 от законната лихва върху претендирания дълг в исковата молба,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от страна на
„Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, чрез пълномощника му
адв.П. Я. Г..
Твърди се в същата, че решението е неправилно, издадено в
противоречие с материалния закон и при противоречие със събраните по
делото доказателства и е необосновано.
В тази насока се твърди, че районният съд е изградил неправилно
фактическо положение, което е довело и до неправилен краен извод, че
ответницата не притежава качеството „потребител“.
Сочи се, че е осъществен фактически състав, пораждащ субективно
право на вземане, включващо елементите: съществуващо облигационно
отношение между страните, изпълнение от страна на ищеца на задължението
да достави услугите водоснабдяване и канализация за процесния период с
цена, възлизаща на претендираната стойност инеизпълнение на задължението
от страна на ответника да заплати насрещната престация на паричната
стойност. Безспорно е установено, че длъжниците са е били в договорна
връзка с ищеца, по силата на която същите са били потребители на ВиК
услуги, а дружеството- доставчик на същите.
В тази насока са изложени подробни съображения.
Искането е да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното
решение, като се уважи предявения иск.
Моли се за присъждане на разноските за настоящата инстанция.
В срок от другата страна в процеса- К. Р. К. и М. Р. А., чрез особения им
представител адв.А. Г. е постъпил писмен отговор.
Твърди се в същия, че не е спорно, че съгласно Договор
№*********/19.09.1998г. сключен между наследодателя на ответниците и
2
ищеца като доставчик на ВиК услуги, наследодателя е бил наемател в
общинско жилище и титуляр на Вик партида с адрес: *****************.
Ответниците не са сключили договор с ВиК дружеството и не са имали
собствена партида.
Визира се, че спорният въпрос е дали наследниците са били
„потребители“ на ВиК услуга по смисъла на чл.8 от Наредба №4 от
14.09.2004г. и в този смисъл дали са били задължени за доставените ВиК
услуги.
Сочи се, че с писмени бележки пред първоинстанционният съд са
релевирани доводи за липса на качеството на „потребител“ на наемателите.
В този аспект се твърди, че правилно районният съд е приел, че
наемателите не могат да имат качеството на „потребител“, като е налице
трайна съдебна практика на окръжните съдилища в този смисъл. Тези изводи
произтичат от разпоредбата на чл.8, ал.9 от Наредба №4 от 14.09.2004г. на
МРРБ, според която наемателят на водоснабдяван имот може да заплаща ВиК
услугите от името на наемодателя. Когато наемателят не спазва задълженията
съгласно общите условия и договора, отговорен за тях е наемодателят. В този
случай исковата претенция бе следвало да е насочена към общината.
Искането е да се остави без уважение подадената въззивна жалба и се
потвърди обжалваното решение.
В съдебно заседание, жалбоподателят „Водоснабдяване и
канализационни услуги“ ЕООД- гр.Пазарджик, редовно призован, законен
представител не се явява. Не се явява и процесуалния му представител адв.П.
Г.. От страна на последния е постъпило писмена молба, в която се поддържа
подадената въззивна жалба. Искането е да се отмени изцяло постановеното от
първоинстанционният съд решение с уважаване на предявения иск. Моли за
присъждане на направените разноски за настоящото въззивно производство.
Ответниците по жалбата- К. Р. К. и М. Р. А. не се явяват. Не се явява и
назначения им особен представител адв.А. Г.. От страна на последния е
постъпила молба в която е заявено, че се поддържа отговора на въззивната
жалба, като се моли да се постанови съдебно решение, съобразно
доказателствата по делото.
За да се произнесе, Пазарджишкият окръжен съд извърши преценка
на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните
3
и приема за установено следното:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по повод
на подадена искова молба от „Водоснабдяване и канализационни услуги“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик,
ул.„Втори януари“ №6, представлявано от законния си представител С.С., чрез
адв.П. Я. Г. от АК- П., със съдебен адрес *******************, против К. Р.
К., с ЕГН **********, с адрес: **********************; М. Р. А., с ЕГН
**********, с адрес: ********************** и Л.Р.М., ЕГН **********, с
адрес: ******************.
Твърди се в същата и допълнително представена молба, че ищецът
притежава качеството оператор по смисъла на Закона за водите /ЗВ/,
предоставящ ВиК услуги на потребителите, а Е.Я.И. била потребител по
смисъла на същия закон. Последната била клиент на ищеца и титуляр на
партида с абонатен номер №*********, за адрес: *****************,
съгласно Договор №********* от 09.09.1998г.
Визира се в отношенията между страните са приложими Общите
условия /ОУ/ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператора, одобрени от ДКЕВР на основание чл.6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с
решение № ОУ- 071/17.07.2006г. и действащите към момента на предявяване
на исковата молба ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператора, одобрени от ДКЕВР, на основание чл.6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с
решение № ОУ-09/11.08.2014 г.- т. 26.
Сочи се, че с оглед обстоятелството, че Е.Я.И. е починала, за ищецът
възникнал правния интерес да реализира правото си на вземане срещу
наследниците му, които били встъпили в правата и задълженията на
наследодателя след откриване на наследството.
Твърди се, че според чл.58, ал.1 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги,
одобрени от ДКЕВР, на основание чл.6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение № ОУ-
071/17.07.2006г., при промяна на правото на ползване новият
собственик/ползвател в тридесетдневен срок има задължение да заяви това
обстоятелство, като представи документи, удостоверяващи правото му.
Твърди се, че въпреки неизпълнението от страна на наследниците на
Е.Я.И. на посоченото задължение, за тях е налице пасивна процесуална
легитимация по настоящия иск поради качеството им на наследници на
4
абоната на ищцовото дружество. Според чл.59, ал.2 от ОУ, при липса на
нотариално заверено споразумение между наследниците, ВиК операторът
открива партида на всички наследници, които отговарят пропорционално на
дела си, съобразно удостоверението за наследници.
Сочи се, че ответниците като наследници на титуляр на партида и
ползвател на ВиК услуги, не са заплатили на ищеца стойността на доставената
питейна вода и отвеждане на отпадни води за имота. Същите са наследници на
абонат на дружеството и притежава абонатен номер №*********, за адрес-
*****************.
Твърди се, че на горепосочения обект е извършвана доставка на питейна
вода и отвеждане на отпадни води, за което са издавани месечни фактури в
периода 01.01.2019г.- 15.04.2024г. изискуеми, съгласно чл.31, ал.2 и чл.42 от
Общите условия, одобрени с Решение № 071/17.07.2006 г. на ДКЕВР; чл.33,
ал.2 и чл.44 от Общите условия, одобрени с Решение ОУ 09/11.08.2014г. на
ДКЕВР, по опис, съгласно приложената счетоводна справка- извлечение.
Визира се, че общата дължима сума е в размер на 1369,75лв. за ползване
на водоснабдителни и канализационни системи, от които 1114,91лв.- главница
за периода от 01.01.2019г. до 15.04.2024г. и сумата в размер на 245,84лв.-
мораторна лихва, за горепосочения период.
Искането е ответниците да заплатят процесните суми съобразно дела им
от наследството, както следва:
1.К. Р. К., ЕГН **********- син, с адрес: ****************,
притежаващ 1/3 от наследството на наследодателя си Е.Я.И., сумата в размера
от 371,64лв.- главница за периода 01.01.2019г.- 15.04.2024г. и сума в размер на
81,950лв.- мораторна лихва, за периода от 01.01.2019г.- 15.04.2024г., както и
1/3 от законната лихва върху претендирания дълг в исковата молба, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането, ведно с 1/3 от разноските по настоящото производство;
2.М. Р. А., с ЕГН **********- син, с адрес: **********************,
притежаващ 1/3 от наследството на наследодателя си Е.Я.И., сумата в размера
от 371,64лв.- главница за периода 01.01.2019г.- 15.04.2024г. и сума в размер на
81,95лв.- мораторна лихва, за периода от 01.01.2019г.- 15.04.2024г., както и 1/3
от законната лихва върху претендирания дълг в исковата молба, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
5
вземането, ведно с 1/3 от разноските по настоящото производство;
3.Л.Р.М., с ЕГН **********- дъщеря, с адрес:
****************************, притежаващ 1/3 от наследството на
наследодателя си Е.Я.И., сумата в размера от 371,64лв.- главница за периода
01.01.2019г.- 15.04.2024г. и сума в размер на 81,95лв.- мораторна лихва, за
периода от 01.01.2019г.- 15.04.2024г., както и 1/3 от законната лихва върху
претендирания дълг в исковата молба, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането, ведно с 1/3 от
разноските по настоящото производство.
В проведеното съдебно заседание, районният съд е прекратил
производството по отношение на Л.Р.М., поради отказ от исковата претенция,
с правно основание чл.233 ГПК. По отношение на другите двама ответниците
е прекратил частично производството, на основание чл.233 ГПК, поради отказ
от исковата претенция, както следва за всеки един от тях- за сумата над
205,05лв.- главница и за периода 01.01.2019г.- 15.05.2021г. и сумата над
20,55лв.- мораторна лихва и за периода 01.01.2019г.- 15.05.2021г.
В хода по същество ищцовото дружество се представлява от адвокат П.
Г. от АК П., който моли съда да уважи исковата претенция в цялост.
В срокът по чл.131 ГПК от страна на ответниците К. Р. К. и М. Р. А. са
депозирани писмени отговори на исковата молба, чрез назначения им особен
представител- адвокат А. Г. от АК П.. В тях се излагат доводи за
неоснователност и недопустимост на исковата претенция.
Оспорва се съществуването на задължението на ищеца към ответниците.
Смята се, че липсва договор за доставка на вода, който бил необходим, за да
обвърже страните.
Оспорва се качеството на потребители на ответниците и техния
наследодател. Ответниците и наследодателят им не били собственици на
имота на ул.„********, в който в исковата молба се твърдяло да са
предоставени и ползвани ВиК услугите, следователно не били „потребители“
по смисъла на ЗРВКУ и приложимата Наредба 4/14.09.2004г., както и по
смисъла на отменената преди това наредба, действала към 1998г.
Твърди се, че ответниците и наследодателят не били потребявали
количеството вода, претендирано с исковата молба, и не дължат плащане на
претендираната сума. Процесното вземане или поне част от него било
6
погасено по давност.
Намира се, че процесният Договор №*********/09.09.1998г., приложен
по делото е нищожен поради липса на форма и предмет.
Оспорва се съществуването на фактури, като дори за част от исковия
период нямало издадени такива.
Счита се, че задължението за потребление на вода на няколко конкретни
дати /посочени подробно в ОИМ/ било начислено по два пъти.
Приема се, че липсвала активна процесуална легитимация на ищеца за
предявяване на иска поради различие на страните по договора и по иска.
Липсвало правоприемство между доставчика по договор и ищец по настоящия
иск.
Посочва се, че задължението било определено в противоречие с чл.1
Закона за наследството. Не могло да се наследяват задължения, които са
станали изискуеми след датата на смъртта на наследодателя. Освен това не
били извършени действия по приемане на наследството от призованите към
наследяване деца, което означавало, че наследството не било преминало върху
децата, в т.ч. ответниците.
Смята се, че при изчисляването на стойността на водата, за която се
претендира, че не е платена, не била използвана правилната единична цена (за
един куб.м. вода).
Сочи се, че по карнетни данни водомерът е с номер *********, а по
справка за абонат водомерът е с номер 11340009101, което означавало, че
липсва справка за водомера в процесния имот.
Оспорва се истинността на показанието на потребената вода (10 куб.м.)
в началото на процесния период- 01.01.2019г. Също така се оспорва
истинността на показанието на карнетите за 2019г. и 2023г. Липсвало подпис
срещу показанията.
Твърди се, че карнетите били недействителни и поради незавършеност
на фактическия състав на чл.23, ал.4 ОУ, според който при отказ на
потребителя или негов представител да подпише, подпис полага свидетел,
като се посочват трите имена и адреса на свидетеля (в случая липсвали).
Имало няколко случая с неотчитане на показанията на водомер, например на
28.01.2022г. При тях вземане за неплатена вода се изчислявало по чл.26, ал.2
7
ОУ. Ищцовото дружество не било спазило този ред за остойностяване на
услугата, защото по делото не било приложено цитираното в разпоредбата
предписание по чл.20 ОУ.
Счита се, че водомерът на ответника, чрез които била измерена водата не
бил пломбиран, като в нито един от карнетите не бил посочен номера на
пломбата. Смята, че в този случай изчисленията са направени на база
показанията на нередовен водомер, а и в карнетите било посочено, че същият
е „развален“.
Твърди се, че искът е недоказан по основание и поради липсата на
карнети за останалите потребители, служещи за база на изчислението. Налице
бил фактическият състав на чл.25, ал.1 и ал.2 от ОУ: сграда- етажна
собственост и потребители, чиито индивидуални водомери не са отчетени (без
значение е причината за неотчитане). В карнетите имало сложена отметка
срещу полето „етажна собственост“. Разпределянето в този случай изисквало
установяване на разликата общо потребление и нейното пропорционално
разпределение. Следователно трябвало да има няколко индивидуални и един
общ водомер.
Заявява се, че задълженията в размер на 1114,91лв. били платени.
Искането е да се отхвърлят предявените искове, като недоказани и
неоснователни.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от Договор №*********/09.09.1998г. се установява, че същия е
сключен между наследодателя на ответниците и ищеца /с праводателя му/ за
ползване на ВиК системите и от който се установява, че наследодателят е бил
титуляр на партида за адрес: гр.***********.
По делото са приети като писмено доказателство Общи условия за
предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на територията,
обслужвана от ВиК оператора, които са одобрени от ДКЕВР, на основание
чл.6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение №ОУ/17.07.2006г. и Общи условия за на
същия оператор, одобрени с решение № ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР и
съответно публикувани в брой 159 от 28 август 2014г., стр. 6-8 на вестник
“Знаме“; на 27 август 2014г. на стр.6 на вестник “Марица“; на стр. III на 01
август 2006г. на вестник „Законник“ и на страница 8 във вестник “Нощен
8
труд“, брой 03-04 август 2006г. С тези общи условия се уреждат отношенията
между „В и К“ ЕООД Пазарджик в ликвидация и от една страна и наричан
„ВиК оператор“ и от друга потребителите на В и К услуги. В глава втора от
ОУ са уредени правата и задълженията на страните. В глава трета от ОУ е
регламентирано измерването, отчитането и разпределяне количествата
питейна вода и количествата отведени и пречистени отпадъчни води, в глава
пета, чл.36-56 от ОУ е уредено преустановяване или прекратяване
доставянето на питейна вода или отвеждането и пречистването на отпадни
води.
Констатира се, че за отчитане на потреблението на водата са съставени
карнети, заверени копия, от които са приложени към исковата молба на ищеца,
в които като абонат фигурира наследодателят на ответниците- Е.Я.И. и адрес
на водоснабдения имот: гр.***********. В същите, касаещи процесния период
е отразено, че водомерът е развален/неотчетен. Последното отчитане е на
01.03.2023г., като отново е посочено, че водомерът е развален. Последният
положен подпис в графа „клиент“ е на 29.02.2022г.
От Справка за задълженията за абонатен №********* за периода от
01.01.2019г. до 15.04.2024г., 32 броя фактури и справка за задълженията за
абонатен №********* за периода от 03.04.2021г. до 08.11.2023г., неоспорени
от ответната страна се установява, че за периода от 16.05.2021г. до 15.04.2024г.
общата стойност на ползваните водоснабдителни и канализационни услуги
възлиза на сумата от 682,80лв.
От приложената по делото справка за отдалечен достъп до данни за имот
се установява, че водоснабдения имот е собственост на Община Пазарджик.
По делото е приложен Договор за отдаване под наем на общинско
жилище, сключен на 07.11.2003г. между Е.Я.И. и Община Пазарджик, касаещ
водоснабдения имот.
От Заповед №120/26.10.1989г. на ОНС Пазарджик е видно, че на Е.И. е
предоставена възможност да полза жилище в гр.*********************.
Видно от Препис- извлечение от акт за смърт се установява, че Е.И. е
починала на 05.01.202 г.
Видно от Договор за наем от 16.03.2021г. се констатира, че същия е
сключен между ответника К. Р. К. и Община Пазарджик, касаещ процесния
водоснабден имот и по който ответникът К. е наемател. Приложена е й
9
Заповед №447/11.03.2021г., с която ответникът е пренастанен в процесното
жилище.
В показанията си св.В.П.М. излага данни, че от 2020г. до 2023г. е
отчитал водоснабдения имот. Посочва, че в приложените по делото карнети в
периода от 2018 г. до 2020 г., подписът в графа „клиент“ е на Е.И., а след това
на ответника К. К., който започнал да живее там с още едно момче /вероятно
негов син/. Свидетелства, че водомерът не работил, поради което е начислявал
потребената вода според броя на живущите- 5 куб.м. за един и 10 куб.м. за
двама. Споделя, че ако не му се отвори вратата записва в карнета, че е
неотчетен.
Въз основа на приетото от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата за редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване акт.
При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и
правилност на първоинстанционното съдебно решение, в рамките поставени
от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първата инстанция
доказателства намира, че решение е неправилно и незаконосъобразно, а
подадената въззивна жалба се явява неоснователна.
В този аспект настоящата инстанция счита, че направените в жалбата
възражения няма основание да се приемат за основателни, тъй като
въззивният съд след обсъждане на всички доказателства по делото стига до
същите изводи като тези на районния съд, водещи до отхвърляне на
предявените искове.
В конкретният казус, първоинстанционният съд е бил сезиран с
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
установяване дължимост на суми за ползвана питейна вода и канализация за
определен период от време, както и акцесорен иска за лихва за забава върху
претендираната сума.
Категорична е разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба №4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, че потребители
10
на услугите В и К са: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или
дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради –
етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
Според цитираната разпоредба, ако наемателят е неизряден и не
изпълнява своето задължение за заплащане, ВиК операторът няма право на
иск срещу него- при неизпълнение от страна на наемателя, тъй като
отговорността се носи от наемодателя. Наредбата е издадена, на основание
чл.135, т.15 от ЗВ и чл.84, ал.3 от ЗУТ.
Не може да има спор, че правилата визирани в Наредбата са доразвити
от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
„Водоснабдяване и канализация в ликвидация“ ЕООД- гр.Пазарджик. В този
смисъл в чл.2, ал.3 и чл.60, ал.1 от Общите условия е предвидена принципната
възможност, наемателят на водоснабдяваното жилище също да е потребител и
в този смисъл титуляр на дадена партида, но при определени условия- ако
собственикът на водоснабдявания имот с изрична декларация- съгласие изрази
готовността си да носи солидарна отговорност с наемателя за дължимите
суми за времетраенето на наемното правоотношение. В случая от страна на
ищецът не е представена такава декларация, изходяща от собственика-
Община Пазарджик, за да установи, че ответникът е придобил качеството на
потребител. Ако такава декларация не е била представена, последния няма
това качество, а отговорност за неплатената цена на доставената питейна вода,
съгласно чл.8, ал.9, изр.2 от Наредба №4 от 14.09.2004г. и чл.61 от Общите
условия на „Водоснабдяване и канализация в ликвидация“ Пазарджик носи
единствено собственика на имота.
Дори и партидата да се води на някои на името на ответниците или
единия от тях продължава да живее там не може да служи за доказателство, че
последният е придобил качеството ползвател по установения в Общите
условия ред, респ. че ответникът продължава да е страна по договора за
11
доставка на питейна вода. Тук следва да се отбележи, че не ответниците имат
задължението за подаване на заявление за закриване на откритата на негово
име партида.
Съгласно разпоредбата на чл.61 от Общите условия на „Водоснабдяване
и канализационни услуги в ликвидация“ ЕООД- гр.Пазарджик, закриването
става по заявление на новия наемател, на когото се открива партида, ако са
налице и останалите условия за това /подадена декларация за солидарна
отговорност от собственика на имота/ като се закрива партидата, водена до
този момент на името на предходния наемател, в случай че до този момент
няма дължими суми. Доказателства в тази насока не са налице.
От всичко гореизложено следва извода, че конкретно ответникът К. Р. К.
има качеството на наемател на процесния обект, съгласно представения
Договор за наем с вх.№232/17.03.2021г., но нямат качеството на потребители-
и двамата ответници на водоснабден имот. Ето защо те не може да отговарят
по предявените им искове за евентуалните задължения на собственика на
имота.
При тези съображения следва извод, че правилно и обосновано
първостепенният съд е приел, че между страните не е било налице
облигационно отношение по продажба на питейна вода за битови нужди и за
пречистване на отпадни води и канализация и е отхвърлил предявените искове
като неоснователни.
Поради съвпадение на крайните изводи на двете инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора, няма основание за присъждане на
претендираните от страна на процесуалния представител на въззивника на
съдебно- деловодни разноски.
С оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, съгласно която не подлежат
на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 5000лв.-
за граждански дела, респ. до 20000лв.- за търговски дела, решението е
окончателно и не подлежи на обжалване
Така мотивиран и на основание чл.271, ал.1 ГПК, Пазарджишкият
окръжен съд
12
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №447/30.04.2025г., постановено по гр.д.
№2023/2024г. по описа на РС- Пазарджик
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13