Решение по дело №2258/2021 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

N.

гр.София 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, II-А въззивен състав в откритото съдебно заседание на 18.04.2022 г. в състав:

Председател: Мариана Георгиева

                                  Членове:   Виолета Йовчева                                                                                

Димитър Ковачев

При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 2258 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от О.Д., ЕГН ********** срещу Решение 20208764 от 28.09.2020г., постановено по гр. д. № 42153/2018г. по описа на Софийски районен съд, 82 с-в в частта, с която са уважени, предявените от ,,Б.П.П.Ф. С.А. Париж" (ЧЮЛ) чрез „Б.П.п.ф. С.А.“- клон България, ЕИК********искове по чл. 422 ГПК за установяване на дължимост на суми по договор за потребителски заем № PLUS-10731193/13.05.2014 г., сключен между  страните ведно със законната лихва от 23.10.2017           г. до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение от 12.12.2017г. по ч. гр. д. № 75126/2017 г. по описа на СРС, 82 състав.

Излага оплаквания, че като правилно е приел клаузата за фиксирана възнаградителна лихва от 32,26 % за несъразмерна и е определил друг размер е следвало този размер да приложи към целия кредит, а не само за периода на предявения иск за възнаградителна лихва.

Посочва, че ведно с отпуснатия кредит била оставена без избор и подписала договор за застраховка в полза на ищеца с трето за делото лице, което било част от холдинг, включващ ищцовото дружество, поради което счита, че всъщност застрахователните премии са скрито възнаграждение за ищеца и се стига до заобикаляне на закона по чл. 21, ал. 1 от ЗПК и такава скрита цена на кредита била и в разрез с добрите нрави.

Реално нямало застраховка, а чрез заобикаляне на чл. 19, ал. 1 се покривали разходи които следвало да бъдат включени в ГПР.

Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете изцяло.

СГС няма да разглежда оплакванията в жалбата свързани с наличие или липса на застраховка и скрита цена (допълнителна лихва) по кредита под формата на застрахователна премия. Тези твърдения се въвеждат едва с въззивната жалба и са преклудирани.

Въпреки горното жалбата е основателна. От фактическа страна спор няма за действителността на договора и усвояването на средствата.

 За да отхвърли иска за възнаградителна лихва СРС е приел, че клаузата за нейния размер е неравноправна и я намалил като прекомерна до 11,7 % годишно.

Подобни действия съставляват изменение на договора от съда, каквато власт той няма.

Друг е въпросът, че за прекомерност може да се намалява неустойка, но съответните разпоредби не са приложими по аналогия (каквато очевидно е направил СРС) към разпоредби за договорна възнаградителна лихва поради различния характер на възнаградителната лихва и неустойката за забава и различните им функции по отношение интересът и на кредитора и на длъжника.

Освен това извод за неравноправност на клауза не може да доведе до друг извод освен за нейната нищожност по изрична разпоредба на ЗЗП.

В случая уговорения размер на възнаградителна лихва от 32,26 % годишно е нищожна като нарушаваща принципа за справедливост в гражданските и търговските отношения.

Действително договора е сключен преди изменението на ЗПК от 2014г. с което се ограничи размерът на ГПР по кредитите на потребители (част от който е и възнаградителната лихва) и в този смисъл няма нормативно ограничение на възнаградителната лихва по договорите сключени преди изменението от 2014г. това обстоятелство обаче не изключва контрола за съответствие на договорения размер на лихвата с добрите нрави (Определение № 527 от 9.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 151/2022 г., III г. о., ГК.). В конкретния случай според настоящият състав на СГС същата нарушава принципа за справедливост в гражданските и търговските отношения.

 Накърняване на добрите нрави е налице, когато договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от по-неблагоприятното й положение. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Това е установената практика на ВКС. Съгласно Решение № 285 от 12.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1511/2018 г., IV, решение по гр. д. № 2944 по описа за 2021 г. Трето г. о и др. добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им (например иск за присъждане на неустойка, вземания с възнаградителен или санкционен характер, включително лихви и годишен процент разходи по потребителски кредити) съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Такъв е несъмнено интересът на потребителя при сключен от него договор за кредит. В своята практика ВКС е приемал, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити- двукратния размер на законната лихва, в който смисъл и многобройна съдебна практика, в който смисъл е налице и многобройна съдебна практика (Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о., Определение № 527 от 9.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 151/2022 г., III г. о., ГК. Решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, 2-ро г. о.; Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, 2-ро г. о.; Определение 901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на ВКС, 4-то г. о и др. на долустоящи съдилища вкл. настоящият състав на СГС).

При това положение e следвало платените от жалбоподателката по кредита суми да се отнасят към главницата съгласно чл. 76 ЗЗД. По делото е установено от СЧЕ, че общо жалбоподателя е заплатил по кредита сумата от 6247,88 лева. Видно е, че платените суми надхвърлят дължимата главница и искът за нея е неоснователен, както и тези за лихва, както възнаградителна, така и мораторна, доколкото при прилагане на чл. 76 ЗЗД и с оглед на СЧЕ е видно, че още към 20.12.2016 цялата дължима сума е била възстановена и няма как да има забава.

По разноските: Въззивникът е сторил разноски за настоящото производство за държавна такса от 109,03 лева, които следва да му се присъдят.

Въззиваемото дружество няма право на разноски и решението следва да се отмени изцяло в частта му за разноските, имаща характер на определение.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ  :

ОТМЕНЯ  Решение 20208764 от 28.09.2020г., постановено по гр. д. № 42153/2018г. по описа на Софийски районен съд, 82 с-в В ЧАСТТА, С КОЯТО СА УВАЖЕНИ, предявените от ,,Б.П.П.Ф. С.А. Париж" чрез „Б.П.П.Ф. С.А.“, клон България, ЕИК********срещу О.М.Д., ЕГН ********** с адрес *** искове по чл. 422 ГПК за установяване на дължимостта на сумите от 2951,97 лева - неплатена главница; 9,42 лева-възнаградителна лихва за период 20.11.2016-20.12.2016г. и 84,46 лева- мораторна лихва за период 20.12.2016-11.10.2017г. по Договор за потребителски заем № PLUS-10731193/13.05.2014 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение от 12.12.2017 г. по ч. гр. д. № 75126/2017 г. по описа на СРС, 82 състав КАТО ВМЕСТО ТОВА ОТХВЪРЛЯ като неоснователени така предявените искове за посочените размери и периоди.

 Отменя изцяло решението в частта по разноските, имаща характер на определение.

ОСЪЖДА ,,Б.П.П.Ф. С.А. Париж" чрез „Б.П.П.Ф. С.А.“, клон България, ЕИК********да заплати на О.М.Д., ЕГН ********** сумата 109,03 лева разноски за въззивното дело.

В необжалваните си отхвърлителни части решението на СРС е влязло в сила.

Въззивното решение не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       Членове: 1.                                      2.