Решение по дело №648/2019 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 януари 2020 г. (в сила от 11 февруари 2020 г.)
Съдия: Павлина Тонева Борисова
Дело: 20197060700648
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 3

 

гр. Велико Търново, 10.01.2020 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд - Велико Търново, четвърти състав, в съдебно заседание на осми януари две хиляди и двадесета година в състав:


                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛИНА ТОНЕВА                                                                                                           

при участието на секретаря В.Г.и прокурора от ВТОП Светлана Иванова, изслуша докладваното от съдия Тонева Адм. д. № 648 по описа на АСВТ за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

 

Образувано е по искова молба от И.Н.А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, чрез ***. К.от ВТАК против ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - ВЕЛИКО ТЪРНОВО, със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, ул. „Бачо Киро“ № 7, ЕИК *********, представлявана от Директора Д.Г.М., с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с цена на иска 300 лева имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД 630/2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

Фактите, които се твърдят от страна на ищеца са, че с влязло в сила на 11.07.2019 г. решение  № 290 от 20.06.2019 г. по НАХД 630/2019 г. по описа на Районен съд - Велико Търново е отменено като незаконосъобразно НП № 19-1275-000294/25.02.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Велико Търново, с което са му наложени административни наказания, както следва: на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева; на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. От този акт на ответника като пряка и непосредствена последица ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Ищецът моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски в размер на 10 лева за държавна такса и 300 лева за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание поддържа исковата молба.

Ответникът – ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - ВЕЛИКО ТЪРНОВО, чрез процесуалния представител юрисконсулт Румяна Байчева, с отговора на исковата молба, оспорва иска по основание, алтернативно по размер. Поддържа, че същият е неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен. Счита, че липсва причинно-следствената връзка по чл. 4 от ЗОДОВ между отмененото НП и претендираните имуществени вреди – платен адвокатски хонорар. В случай, че искът за имуществените вреди бъде уважен, моли претендираната сума да бъде намалена предвид фактическата и правна сложност на делото и реалното участие на упълномощения ***при неговото разглеждане. Счита за прекомерна претендираната сума за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело и моли същата да бъда намалена.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО – прокурор Светлана Иванова дава заключение за основателност и доказаност на претенцията по изложените в нея съображения. Счита, че с оглед мотивите на тълкувателно решение № 1/15.03.2017 година на ВАС са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Предлага да се уважи исковата молба.

СЪДЪТ като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

На И.Н.А., ЕГН **********,*** е издадено Наказателно постановление № 19-1275-000294/25.02.2019 г. на Началник сектор към ОД на МВР - Велико Търново, сектор „Пътна полиция“, с което са му наложени административни наказания, както следва: на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева; на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - Велико Търново, който с Решение № 290/20.06.2019 г. по НАХД 630/2019 г. по описа на съда го е отменил изцяло. Решението е връчено на ОД на МВР - Велико Търново на 26.06.2019 г. и влязло в сила като необжалвано на 11.07.2019 г.

В производството пред районния съд И.Н.А. е представляван от упълномощен ***А.К.К. от ВТАК, като съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 22.04.2019 г. договореното възнаграждение за услугата в размер на 300 лева е заплатено в брой на 22.04.2019 г. при подписване на договора.

В рамките на настоящото производство, като доказателство по делото е вложено НАХД № 630/2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, за установяване на основанието и размера на направените разноски за адвокатска защита за оспорването на наказателните постановления.

При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в резултат на отменено с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразно наказателно постановление на ОД на МВР - Велико Търново. Ищец е адресатът на отмененото наказателно постановление. Ответникът – ОД на МВР - Велико Търново е юридическо лице на бюджетна издръжка. Искът за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, е редовно предявен от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК. Исковата молба е предявена пред родово и местно компетентен съд – Административен съд - Велико Търново, съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по ТД 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, чл. 7 от ЗОДОВ и чл. 133, ал. 5 от АПК, доколкото адресът на ищеца е в гр. Велико Търново. Искът е предявен в рамките на петгодишния давностен срок от влизане в сила на Решение № 290/20.06.2019 г. по НАХД 630/2019 г. по описа на РС - Велико Търново, с което е отменено Наказателно постановление № 19-1275-000294/25.02.2019 г. на Началник сектор към ОД на МВР - Велико Търново, сектор „Пътна полиция“.

Според чл. 203, ал. 1 от глава ХІ на АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2 от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Нормата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда (претърпяна загуба или пропусната полза) от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. Липсата на който и да било от елементите на този фактически състав препятства реализирането на отговорността на държавата по посочения ред.

По отношение на първата от изискуемите предпоставки, съдът се позовава на задължителната тълкувателна практика, дадена с Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. В тази връзка, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган, в рамките на неговата компетентност, който административен акт, макар да поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Ето защо по същество е доказана първата от визираните по-горе предпоставки – отменен като незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност.

При това положение съдът дължи произнасяне по наличието или липсата на останалите материалноправни предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за причинени вреди по реда на ЗОДОВ – в настоящия случай претенцията касае репарирането на имуществени вреди.

Неоснователни са възраженията на ответника, че претендираната имуществена вреда не произтича пряко от отмененото наказателно постановление. На първо място, с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Нещо повече, провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима предпоставка за отмяната на наказателното постановление и единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по съдебно обжалване съответният гражданин е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на незаконосъобразното наказателно постановление. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с отменените като незаконосъобразни актове на администрацията, доколкото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бяха издадени наказателни постановления, за обжалването на който е ангажирал квалифициран защитник. Заплащането на адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща причина и следствие. Гражданинът не би потърсил адвокатска помощ и не би заплатил съответен хонорар, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ законните му права и интереси, защитата срещу който акт е единствено по съдебен ред. Ето защо следва да се приеме, че ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане на съответно възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от отменените наказателни постановления. Респективно намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано именно по тази причина – съставено е наказателно постановление, което впоследствие е отменено от съда.

            Видно от данните по НАХД № 630/2019г. по описа на РС – Велико Търново, ***А.К. от ВТАК е осъществила договореното процесуално представителство и защита на И.Н.А. в производството пред районния съд, включително в проведените открити заседания на 25.04.2019 г. и 22.05.2019 г. по наказателното от административен характер дело. Съгласно изричното отбелязване в договора от 22.04.2019 г., имащо значението на разписка за получаване на определена сума, то сумата от 300,00 лв. е платена от И.Н.А. на ***А.К., изцяло и в брой при сключване на посочения договор. 
            При съобразяване с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, тоест да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция, действала към момента на сключването на договора за правна защита и съдействие, и упълномощаването ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. С оглед изложеното, възнаграждението за оказаната на ищеца адвокатска защита по НАХД № 630/2019 г. на РС – Велико Търново при материален интерес 70,00 лева (общиа размер на наложените глоби) и при прилагане на посочените правила хонорарът е правилно определен в размер на 300 лв., поради което възраженията в този смисъл са неоснователни.

 

Предвид горните съображения и тези изложени в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по Тълкувателно дело № 1/2016 г., настоящият състав намира предявеният иск за имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 630/2019 г. по описа на Районен съд - Велико Търново за доказан по основание и размер. Искът на И.Н.А. за присъждане на имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи справедливо и обосновано, заплатено адвокатско възнаграждение за един ***по НАХД № 630/2019 г. по описа на Районен съд - Велико Търново следва да бъде уважен.

При този изход на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ основателна е претенцията на ищеца за присъждане на сторените в това съдебно производство разноски, включително за държавна такса – в пълен размер, и възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Видно от представения списък по чл. 80 от ГПК ищецът претендира общо 310 лева - държавна такса в размер на 10 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, за което е приложен Договор за правна защита и съдействие от 30.09.2019 г. Неоснователно в случая се явява възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Същото е определено съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 203 от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд – В. Търново, IV-ти състав,

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - ВЕЛИКО ТЪРНОВО, със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, ул. „Бачо Киро“ № 7, ЕИК *********, представлявана от Директора Д.Г.М. ДА ЗАПЛАТИ на И.Н.А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, сумата от 300 лева (триста лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за платен адвокатски хонорар, произтекли от отменено Наказателно постановление № 19-1275-000294/25.02.2019 г. на Началник сектор към ОД на МВР - Велико Търново, сектор „Пътна полиция“ по НАХД № 630/2019 г. по описа на Районен съд - Велико Търново.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - ВЕЛИКО ТЪРНОВО, със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, ул. „Бачо Киро“ № 7, ЕИК *********, представлявана от Директора Д.Г.М. ДА ЗАПЛАТИ на И.Н.А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, сумата от 310 лева (триста и десет лева), представляващи разноски по настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 


   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: