Настоящото производство е с правно основание чл.577,ал.1 от ГПК и се движи по реда на чл.278 от ГПК. Производството е образувано по жалба, имаща характер на частна такава, депозирана в срок от Старши публичен изпълнител при ТД на НАП, гр. Пловдив, Дирекция „Събиране”, ИРМ-Кърджали, насочена против отказа на съдията по вписванията при Районен съд, гр. Крумовград, постановен с определение № 14/ 20.09.2010 г. Жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени обжалваното определение за отказ. Излага съображения в този аспект. Твърди, че за същия имот вече е била вписана възбрана пред Службата по вписванията при РС,гр. Крумовград, по Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С1-848/10.08.2010 год.,въз основа на същите приложени писмени доказателства, а именно нотариален акт за собственост и скица на поземлен имот № 1822/21.06.2010 год. Жалбодателят счита, че с настоящия си отказ Съдията по вписванията при РС, гр. Крумовград, е влязъл в противоречие със собствената си практика. Настоящата инстанция при извършената по повод и във връзка с частната жалба, проверка, прие за установено следното: От приложената преписка № 295/20.09.2010 г. по описа на Службата по вписванията при Районен съд, гр. Крумовград, се установява, че същата е образувана по повод молба от Старши публичен изпълнител при ТД на НАП, гр. Пловдив, Дирекция „Събиране”, ИРМ-Кърджали, с искане за вписване на възбрана, съгласно Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С1-922/14.09.2010 г., и приложени писмени доказателства, по отношение на поземлен имот, собственост на Асен Лилов Кайряков от гр. Крумовград. От прочита по цитираното в молбата постановление се установява, че Ст.ПИ преценявайки наличие на обезпечителна нужда за събиране на установено с РА № *********/18.08.2010 г. изискуемо публично вземане в размер на 20 150.51 лв./ главница 17 153.04 лв. и лихва 2 997.47 лв./, дължимо от ЕТ „ Асен Кайряков”, с ЕИК *********, представлявано от Асен Лилов Кайряков от гр. Крумовград,с ЕГН **********, на основание ДОПК, е наложил възбрана до размера на 1/2 ид.част от недвижимия имот /СИО/. Възбраняваният недвижим имот е индивидуализиран като УПИ ІV, отреден за имот с пл.сн. № 701 в кв. 68б по плана на гр. Крумовград, одобрен със Заповед 14.04.2009 г.,с площ 2 850 кв.м.,с идентификатор на имота 39970.504.814, при посочени граници и с данъчна оценка за собственика в размер на 10 907.00 лв. / нот.акт №133, т.І, д. № 83 от 28.05.2009 г. на РС, гр. Крумовград/ . В постановлението изрично е изписано, че на основание чл.121, ал.6 от ДОПК, същото се явява продължение на действието на наложено с предходно Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № С1-848 /10.08.2010 г., вписване в Агенция по вписванията на 12.08.2010 г.,вх.рег.№ 260,т.І-16,партида 494. Към молбата са приложени скица № 1822/21.06.2010 г.,изд. от СГКК, гр. Кърджали, за поземлен имот с идентификатор № 39970.504.814 по КККР на гр. Крумовград, както и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 133, т.І, н.д. № 83/28.05.2010 г. на РС, гр. Крумовград. Към преписката е приложено цитираното в предходния абзац Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № С1-848 /10.08.2010 г.,от прочита на което е видно, че за публично вземане на същия данъчен субект, в размер на 7 711.80 лв., Гл.публичен изпълнител при НАП,ТД гр. Пловдив, Д ”Събиране” , ИРМ-Кърджали, е наложил възбрана върху същият недвижим имот и че възбраната е вписана с вх.рег.№ 260/ 12.08.2010 г., т.І-16, партида 494 на СВ при РС, гр. Крумовград, въз основа на приложените и в настоящото производство писмени доказателства – цитираните скица № 1822/21.06.2010 г. и нот.акт №133, т.І, д.№83/09 г. С определение № 14 / 20.09.2010 г., съдията по вписванията при Районен съд, гр. Крумовград, е оставил без уважение молба с вх. № 295/20.09.2010 г. по описа на СВ, гр. Крумовград , на ТД - гр. Пловдив, Дирекция ”Събиране” , ИРМ-Кърджали, за вписване на възбрана върху недвижим имот , съгласно Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С1-922/14.09.2010 г., и е отказал вписване на същата. За да постанови отказа, предмет на настоящото производство, съдията по вписванията е приел, че районът на гр. Крумовград, е район с одобрена кадастрална карта от 30.12.2009 г., и че в този аспект молителят не бил спазил императивните изисквания на чл.6, ал.3 от ПВ. От контекста на мотивировъчната част на атакуваното определение се следва извода, че съдията по вписванията е приел, че по делото не е представена изискуемата се скица- копие от кадастралната карта на гр.Крумовград, което пък от своя страна довело до отсъствие на точно, подробно и ясно описание на имота, върху който се искало налагане на възбрана, съобразно чл.60,т.1-7 от ЗКИР. В хода на тези констатации, настоящата инстанция изгради своето становище. Безспорно цитираната ал.3 на чл.6 от Правилника за вписванията, предписва , че когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанията на същия се извършват съобразно данните по чл.60, т. 1-7 от Закона за кадастъра и имотния регистър, като в тези случаи към акта се прилага скица-копие от кадастралната карта. Обстоятелството, че за гр. Крумовград е в сила кадастрална карта не е спорно в настоящото производство. В този аспект е безспорно и че към депозираната от Ст.ПИ молба е необходимо да бъде приложена скица-копие от кадастралната карта с извлечение от кадастралния регистър на недвижимите имоти. Но безспорно е и обстоятелството, че скица-копие от кадастралната карта с извлечение от кадастралния регистър на недвижимите имоти на гр. Крумовград, с № 1822/21.06.2010 г. на СГКК, по делото е приложена. В производството се установява и обстоятелството, че приложеният към молбата-искане, акт, подлежащ на вписване, съставлява Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С1-922/14.09.2010 г., както и че същото съдържа необходимите реквизити. Нещо повече доколкото актът е издаден по реда не на общия, а на специалния закон, в частност ДОПК, следва да се посочи, че същият притежава и предписаните от нормата на чл.196, ал.1 от ДОПК, реквизити. Но доколкото този акт е от кръга на документите, на които законът предава специфична доказателствена сила, преценката на тези му реквизити не може да бъде предмет на преценка за порочност, извършвана от съдията по вписванията в нотариалното производство. Нещо повече в производството се установява, че същото такова искане, мотивирано по същия начин и подкрепено със същите писмени доказателства, съдията по вписванията е приел за основателно, т.е. приел е, че са изпълнени императивните предпоставки на чл.60 от ЗКИР, и съобразно своите правомощия е вписал възбрана върху процесния недвижим имот - вх.рег.№ 260/ 12.08.2010 г., т.І-16, партида 494 на СВ при РС, гр. Крумовград. И само за изчерпателност на изложението следва да бъде посочено, че задължителните законови реквизити следва да се съдържат в акта, подлежащ на вписване, а не в молбата-искане за вписване на акта. Товане разграничаване на актовете е довело до това, съдията по вписванията неизрядно да изпише в диспозитива на определението за отказ - отказва вписване на същата, т.е на молбата-искане с вх. № 295/20.09.2010 г., вместо на приложения към нея акт ,подлежащ на вписване / виж чл.32а от ПВ/. Предвид изложеното, следва да бъде отменено като незаконосъобразно определение № 14 / 20.09.2010 г., в което е обективиран отказ на съдията по вписванията при Крумовградския районен съд, да впише наложената съобразно Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С1-922/14.09.2010 на НАП, Териториална дирекция - гр. Пловдив, Дирекция ”Събиране”, ИРМ-Кърджали, възбрана върху недвижим имот. Следва делото да бъде върнато на съдията по вписванията за предприемане на надлежните действия по вписване. Водим от изложеното и на основание чл.278 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ ОТКАЗА обективиран в определение № 14/20.09.2010 г. на съдията по вписванията при Крумовградския районен съд, да впише наложената съобразно Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С1-922/14.09.2010 на НАП, Териториална дирекция - гр. Пловдив, Дирекция ”Събиране” , ИРМ-Кърджали, възбрана върху недвижим имот и ВРЪЩА делото на съдията по вписванията за предприемане на надлежните действия по вписване. Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател : Членове :1.
2.
|