Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 20.12.2017г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на четвърти декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА
КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретар Емилия
Вукадинова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 10370 по описа
за 2017г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 09.09.2016г., гр.д.62512/12г., СРС, 72 с-в
отхвърля предявената от Н.Г.И. претенция по чл.349, ал.2 ГПК за поставяне в дял
на делбения имот, изнася на публична продан апартамент № 10 в гр.София, ул. „********,
ЕС „С.“, с идентификатор № 68134.401.113.1.23, състоящ се от две стаи, холна
стая, хол, кухня, антре, коридор, баня, клозет и килер, с площ 81.59 кв.м.,
заедно с избено и таванско помещения, както и 24/282 ид.ч. о.ч. сградата и
дворното място, цялото с площ 302.80 кв.м., представляващо парцел II-20, кв.33 по плана на София, Ц., осъжда О.М.Я. да
заплати на Н.Г.И. на основание чл.30, ал.3 ЗС сумата 794.67 лв., съразмерно
дела му от 1/6 ид.ч. за извършени подобрения в имота, както следва: смяна на
три броя прозорци дървена дограма с РVС
дограма през 2009г. в кухня – 790 лв.; 2010г. в хол – 680 лв.; 2011г. в западна
стая – 660 лв.; поставяне на алуминиева врата в баня през 2011г. – 250 лв.;
ремонт и смяна на дюшеме с теракот в коридор през 2012г. – 250 лв.; ремонт на
кухня през 2012г. – демонтаж дюшеме за 250 лв.; циментова замазка – 120 лв.;
полагане на алуминиево фолио – 48 лв.; армирана циментова замазка – 180 лв.;
нова ВиК инсталация – 105 лв.; ремонт на ел. инсталация – 250 лв.; смяна на
вътрешна инсталация – 80 лв.; поставяне на теракотени плочки – 384 лв.; на
кухненска батерия – 56 лв.; облицоване на баня с фаянсови плочки, поставяне на
тоалетна чиния и мивка, подмяна на ВиК инсталация през 2009г., изчистване на
блажна боя, фаянсова облицовка, смяна на мивка и тоалетна чиния – общо 467 лв.;
смяна на вертикален щранг за студена вода на целия блок през 2012г. – 50 лв. и
смяна на входна врата на блока през 2010г. – 50 лв., отхвърля претенциите за
останалите подобрения, отхвърля предявените от О.М.Я. претенции по чл.31, ал.2
ЗС за обезщетяване на лишаване от ползване на имота през периода 21.12.2012г. –
м.12.2014г., вкл. за сумата 587.66 лв. спрямо М.И. и сумата 2 938.34 лв.
спрямо Н.И., като възлага заплащане на д.т. по сметка на СРС в тежест на О.Я.
за 644.56 лв., на М.И. за 644.56 лв. и на Н.И. за 2 578.24 лв.
Срещу решението в частта, с която е
уважено искането по чл.30, ал.3 ЗС за сумата 794.67 лв. и е отхвърлена
претенцията по чл.31, ал.2 ЗС постъпва въззивна жалба от ищеца О.М.Я.. Счита, че
претенциите за подобрения поотделно не са уточнени по основание и размер. Имат
характер на такива за подобрения по чл.61, ал.2 ЗЗД, за които се дължи
увеличена стойност, а не за необходими разноски. За доказване на извършването
им по вид и време не са достатъчни касовите бележки и общите показания на
свидетеля С.. Осуетена е възможността да ползва стая от апартамента чрез свой
наемател, когато Н.И. отказва да допусне брокер за оглед. Иска се отмяна на
решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърли искането
по чл.30, ал.3 ЗС и се уважи искането по чл.31, ал.2 ЗС. Оспорва жалбата на Н.И..
Срещу решението в частта, с която е
отхвърлена възлагателната претенция и имотът е изнесен на публична продан
постъпва въззивна жалба от ответницата по иска за делба Н.Г.И.. Счита, че след
откриване на наследството на съпругата си, С.Г.се разпорежда със своята 1/2
ид.ч., получена на собствено основание като семейна общност. Това обстоятелство
е неотносимо спрямо останалата 1/2 ид.ч. от наследството на Неделя Гъркова,
което сега се дели. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на
друго, с което да й бъде възложен имота. Оспорва жалбата на ищеца.
Въззиваемият – ответникът по иска за
делба М.И. оспорва жалбата на ищеца и поддържа жалбата на ответницата по иска.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежни страни и са допустими, а разгледани по същество са
неоснователни.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е
допустимо и правилно.
Производството е за делба във фаза по извършване.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивните жалби с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбите, с изключение на тези относно подобренията.
В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението
следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбите, с изключение на
мотивите за подобренията.
В отговор на оплакванията
по жалбите, въззивният съд приема следното:
По искането за възлагане на
Н.Г.И..
С влязло в сила като
необжалвано решение от 27.01.2014г. по настоящото дело се допуска делба на
процесния апартамент при квоти: по 1/6 ид.ч. поотделно за О.М.Я. и за М.С.И. и 4/6
ид.ч. за Н.Г.И..
Съсобствеността между
съделителите върху имота, обаче възниква от наследствено правоприемство и
сделка. С нот.акт № 198/04.10.196г., т.ХI, д.2228/1961г., н-с при
СНС, С.И.Г.е признат за собственик по давност на апартамента, но по време на
брака си с Н.Д.Г., сключен през 1938г. Имотът попада под режима на съпружеската имуществена общност по силата на §
4, ал.1 ПЗР на СК вр. чл.19 вр. § 4 ПР
на СК (от 1985г., отм.) вр. и чл.103 ПЗР на СК (от 1968г., отм.), предвиждащи
ретроактивно действие за имуществените отношения по заварени бракове. След
прекратяване на СИО със смъртта на съпругата през 1980г., оставила за
наследници съпруг и три деца – ответникът М.С.И., Г.С.И., поч.2006г. и Г.С.Я.,
поч.2012г., преживелият съпруг С.Г.се разпорежда само отчасти, а не изцяло с
правата си на собственост върху имота, произтичащи от прекратената СИО и наследяване.
Същият с договор за дарение от 05.04.1984г., обективиран в нот. акт № 30, т.IХ,
д.1291/1984г., I н-с при СРС прехвърля на
сина си Г.И., който е сред призованите за наследяване лица, само 1/2 ид.ч. от
апартамента, като останалите права в съсобствеността се запазват в правната
сфера на прехвърлителя. От своя страна, надареният наследник прехвърля 1/2
ид.ч. от апартамента на дъщеря си – ответницата Н.И. с договор за дарение от
01.09.1989г., оформен с нот. акт № 50, т.ХХVII, д.4485/1989г., I н-с
при Втори СРС. Приобретателката към момента на дарствената сделка не притежава
качеството наследник на баба си Неделя Гъркова. Затова още преди да се открие
наследството на С.Г.през 1990г., съсобствеността
между съделителите вече не произтича само от пряко наследствено правоприемство,
но и от разпоредителна сделка в полза на лице, извън кръга на законните наследници по чл.5, ал.1 ЗН. Този комбиниран
(смесен) характер на
съсобствеността, възникнал в резултат на повече от един юридически факт е
пречка за уважаване и на възлагателната претенция по реда на чл.349, ал.2 ГПК,
приложим само при възникнала от наследяване съсобственост (т.8 от ТР № 1/19.05.2004г. ОСГК на ВКС) или последващи
я сделки между сънаследници, каквато не е настоящата хипотеза.
По искането с правно основание чл.30, ал.3 ЗС за
подобрения, предявено от Н.И. срещу О.Я..
В молбите от 22.04.2014г. и 17.10.2014г., Н.И.
достатъчно ясно индивидуализира по основание, вид, размер и период на
извършване всяко едно от перата за претендираната стойност на подобрения,
поради което искането е редовно.
С оглед вида и предназначението на процесните
строително-монтажни работи, същите не са насочени към поддържане и запазване на
апартамента от развала, а имат характер на подобрения, водещи до увеличаване на
неговата стойност към момента на извършването им.
Предвид констатациите в СТЕ, тези подобрения
съществуват и са трайно прикрепени, поради което представляват неразделна част
от имота. Същите нямат луксозен характер. Извършването им се установява от свидетеля
С.. Същият въз основа на непосредствените си впечатления като близък със семейството
на Н.И. установява, че пряко участва в организирането и извършването им през
2011г. – 2012г. Свидетелят помага на семейството при намиране на майстори,
купуване и превоз на строителни материали от складови бази в гр.Елин Пелин. В
подкрепа на показанията са намиращите се в държане на Н.И. фискални бонове, с
характер на разписки по смисъла на чл.77, ал.1 ЗЗД, относно плащания по повод
извършваните дейности и вложени материали през същия период, за които са
издадени квитанции на нейно име и касови бележки. Според СТЕ средните пазарни
цени за вложени материали и труд за подобен вид дейности през процесния период,
превишават претендираните стойности.
Не се твърди, нито се установява, Н.И. да е действала като владелец спрямо частта на другите
съсобственици. Затова и в съответствие с т.І.5 от ПП № 6/27.12.1974г., ВС,
отношенията за подобрения се уреждат съгласно чл.30, ал.3 ЗС, като всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно частта си,
а не по реда на чл.72 и 74 ЗС.
Правната квалификация на искането за подобрения направени
от съсобственик, с оглед техния вид, следва да се определи от съда съобразно
отношението към тях на останалите съсобственици. Когато подобренията са
извършени със съгласие на останалите съсобственици, приложим е чл.30, ал.3 от
ЗС и се дължат действителните полезни разходи за вложени материали и труд по
цени към момента на извършването, а не увеличената стойност на имота. При
подобрения, извършени без съгласие, т.е. със знание и без противопоставяне на
другите съсобственици, правоотношенията се уреждат според правилата за водене
на чужда работа без пълномощие по чл.60-62 ЗЗД - до размер на обогатяването. Релевантно
за тези хипотези е липсата както на изрично съгласие, така и на изрично
противопоставяне на останалите съсобственици. При условията на чл.61, ал.1 ЗЗД,
когато работата е предприета уместно и е управлявана добре се дължат
необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на изразходването им,
т.е. ако размерът на обогатяването (увеличената стойност на вещта) е по-висок
от размера на разноските, възстановяват се само полезните разноски. При условията
на чл.61, ал.2 ЗЗД, когато работата е предприета и в личен интерес,
отговорността е до размера на обогатяването, т.е. дължи се увеличението на
стойността по цени към момента на извършването съразмерно квотата на всеки от
съсобствениците, но само, ако има по-ниска стойност от вложените разноски. Щом
отговорността е ограничена до размер на обогатяването, ограничението е до
по-малката сума между стойността на направените разходи и обогатяването,
съответстващо на увеличената стойност на имота в резултат от подобренията. (постановено
по реда на чл.290 ГПК решение № 487/30.11.2011г.,
гр.д.1503/10г., ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 339/10.10.2011г., гр.д.1072/10г., ВКС, І г.о. и решение № 78/12.02.2009г., гр.д.5660/07г., ВКС, ІV г.о.).
Подобренията, извършени въпреки противопоставяне на останалите
съсобственици се уреждат съобразно правилата на неоснователно обогатяване по
чл.59, ал.1 ЗЗД, като се дължи по-малката сума между обедняването (направените
от подобрителя разноски) и обогатяването (увеличената стойност на имота).
В случая, няма доказателства какво е било отношението на О.Я.
към извършваните строителни дейности, както и за изрично заявено негово съгласие
или противопоставяне в тази насока. Затова следва да се приеме, че Н.И.
извършва подобренията при условията на водене на чужда работа без мандат и при
липса на заявени съгласие или несъгласие от другия съсобственик. Като се има предвид, че дейностите са извършени и в
личен интерес, приложима е хипотезата на чл.62, ал.2 ЗЗД. Според СТЕ,
стойността на полезните разноски, с изключение на тези за подово отопление и
ремонт на покрив възлиза на 5 556.28 лв., а средната пазарна стойност на
апартамента е определена за 96 684 лв. Предвид доказаността на искането по
основание, при условията на чл.162 ГПК, въззивният съд приема, че увеличената
стойност на имота във всички случаи е по-голяма от стойността на вложените полезни
разноски от 5 556.28 лв. Затова О.Я. съразмерно квотата си в
съсобствеността според влязлото в сила решение по допускане на делбата, дължи
обезщетение в размер на 1/6 ид.ч. от последната по-малка сума, а именно 926.05
лв. Искането за подобрения е основателно за претендирания размер от 794.67 лв.
По искането с правно основание чл.31, ал.2 ЗС,
предявено от О.Я. срещу Н.И..
За да възникне правото на
обезщетение за лишаване от ползване между съсобственици по реда на чл.31, ал.2
ЗС е необходимо с поведението си, собственикът да пречи на другите
съсобственици пряко да упражняват еднородните си права за ползване и получаване на доходи, съразмерно
своя дял. Ползващият
съсобственик започва да пречи на останалите да упражняват правата си, когато
узнава за отправеното от друг съсобственик
искане за ползване на вещта, но въпреки това не отстъпва частта, съответна
на дела на претендиращия или не му предоставя възможност да си служи с общата
вещ заедно с него (ТР № 7/02.11.2012г., ОСГК НА
ВКС).
В случая,
с оглед правопораждащото действие на
поканата за плащане на обезщетение за ползване единствено занапред, в полза на О.Я.
възниква право да претендира обезщетение, считано от връчване на исковата
молба, стига да установи продължило пречене след поканата, каквото доказване не
е проведено. След връчване на преписа от исковата молба, в която е инкорпорирана
покана за обезщетение, в срока по чл.131, ал.1 ГПК с отговора на исковата молба
от 24.10.2013г., ответницата по искането Н.И. заявява, че не се противопоставя О.Я.
да ползва една от стаите в апартамента, въпреки че в две от тях живеят две семейства.
Така тя преустановява преченето за упражняване конкурентните права на ищеца,
щом като след поканата му предоставя възможност да си служи с реална част от
имота, съразмерно дела му. Установеното от свидетелката Рангелова, че в
качеството си на брокер, при проведен еднократен разговор с Н.И., с която не се
познават, й бива отказан достъп за оглед на стая от имота за отдаване под наем,
само по себе си не обосновава извод за продължило пречене. От показанията не
става ясно, доколко до знанието на Н.И. е доведено, че именно О.Я. възнамерява
да отдава под наем стаята, предназначена за използване от него и в тази връзка
сключва договор за посредничество. Свидетелката споменава името на този
съсобственик единствено с оглед на това, че щяла да му предаде за проведения
разговор с ответницата. При липса на продължило след поканата пречене за
служене с общата вещ, искането по чл.31, ал.2 ЗС е неоснователно.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди в частта, с която имотът се
изнася на публична продан, уважено е искането по чл.30, ал.3 ЗС и е отхвърлено
искането по чл.31, ал.2 ЗС.
Решението в останалата част като необжалвано е влязло
в сила.
Предвид неоснователността на въззивните жалби,
насрещните страни по тях не си дължат взаимно разноски. Пред настоящата
инстанция въззиваемият не претендира и не установява реализирани разноски,
поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 09.09.2016г., гр.д.62512/12г., СРС, 72 с-в в частта, с която
отхвърля предявената от Н.Г.И. претенция по чл.349, ал.2 ГПК за поставяне в дял
на делбения имот, изнася на публична продан апартамент № 10 в гр.София, ул. „********,
ЕС „С.“, с идентификатор № 68134.401.113.1.23, състоящ се от две стаи, холна
стая, хол, кухня, антре, коридор, баня, клозет и килер, с площ 81.59 кв.м.,
заедно с избено и таванско помещения, както и 24/282 ид.ч. о.ч. сградата и
дворното място, цялото с площ 302.80 кв.м., представляващо парцел II-20, кв.33 по плана на София, Ц., осъжда О.М.Я. да
заплати на Н.Г.И. на основание чл.30, ал.3 ЗС сумата 794.67 лв., съразмерно
дела му от 1/6 ид.ч. за извършени подобрения в имота, както следва: смяна на
три броя прозорци дървена дограма с РVС
дограма през 2009г. в кухня – 790 лв.; 2010г. в хол – 680 лв.; 2011г. в западна
стая – 660 лв.; поставяне на алуминиева врата в баня през 2011г. – 250 лв.;
ремонт и смяна на дюшеме с теракот в коридор през 2012г. – 250 лв.; ремонт на
кухня през 2012г. – демонтаж дюшеме за 250 лв.; циментова замазка – 120 лв.;
полагане на алуминиево фолио – 48 лв.; армирана циментова замазка – 180 лв.;
нова ВиК инсталация – 105 лв.; ремонт на ел. инсталация – 250 лв.; смяна на
вътрешна инсталация – 80 лв.; поставяне на теракотени плочки – 384 лв.; на
кухненска батерия – 56 лв.; облицоване на баня с фаянсови плочки, поставяне на
тоалетна чиния и мивка, подмяна на ВиК инсталация през 2009г., изчистване на
блажна боя, фаянсова облицовка, смяна на мивка и тоалетна чиния – общо 467 лв.;
смяна на вертикален щранг за студена вода на целия блок през 2012г. – 50 лв. и
смяна на входна врата на блока през 2010г. – 50 лв., като отхвърля предявените
от О.М.Я. претенции по чл.31, ал.2 ЗС за обезщетяване на лишаване от ползване
на имота през периода 21.12.2012г. – м.12.2014г., вкл. за сумата 2 938.34
лв. спрямо Н.И.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните в
частта за изнасянето на имота на публична продан и е окончателно в частта за
исканията по сметки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.