Решение по дело №908/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.268, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на К. Р. Р., ЕГН: **********,***, против Решение № 77/13.04.2023г. на директора на ТД на НАП-Варна, с което е оставена без уважение жалбата му с вх.№ 18150/06.04.2023г. против Разпореждане № ***/20.03.2023г. на старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Варна, постановено по ИД № ***/2014г. по възражение ***/01.02.2023г., в частта, с която е отказано погасяване по давност на задълженията по т.1 и т.2 в таблицата на стр.3, общо в размер на 81874,10лв., от които главници 26439,64лв. (1021,72лв. по ИЛ от 30.05.2014г. и 25417,92лв. по ИЛ № 260148/11.07.2022г.) и лихви 55434,46лв.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е противоречиво, неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че цялата уредба на давностните срокове в дял ІV, глава 12-та на ДОПК е неотносима съм конкретната хипотеза и правната природа на процесните вземания, които са от гражданскоправен характер, поради което за тях са приложими правилата за давността по Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Относно основното задължение „ДДС/обезщетение за имуществени вреди в полза на Държавата“, се позовава на Решение на ВКС № ***/15.04.2014г. и сочи, че се касае за присъдени вреди от непозволено увреждане, за които давностните срокове са започнали да текат на 14.07.2011г. и са изтекли на 14.07.2021г. С образуване на изпълнителното дело през 2014г. предприетите от публичния изпълнител действия следва да се приемат като действия по принудително изпълнение, а не за обезпечаване на вземането, поради което е налице прекъсване, а не спиране на давността. Сочи също, че с обжалваното решение е направен опит за определяне на двойнствена природа на вземанията и по този начин да се обоснове приложимостта на чл.172, ал.2 ДОПК. Твърди и че не е налице установяване и ангажиране на солидарна отговорност по реда на ДОПК за задължения на дружеството. Алтернативно сочи, че дори да се приемат за приложими правилата за давността по ДОПК, най-късно възникналото задължение по трите СД е на 14.12.2003г., от когато са изтекли повече от 10 години. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното решение, както и съдът да постанови заличаване на задълженията по давност.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Б., който поддържа жалбата. Моли за отмяна на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Ответната страна – директора на ТД на НАП – Варна, чрез юрк. А., оспорва жалбата по подробни съображения, изложени в писмени бележки С.д. № 7610/19.05.2023г. В същите сочи, че по отношение на задължението, представляващо държавна такса по ИЛ от 30.05.2014г., давността е спряла на основание чл.172, ал.1 ДОПК по силата на ПНОМ изх. № 1123-000006/13.06.2014г., с което е наложена обезпечителна мярка - запор на МПС. По отношение на вземането по ИЛ № 260148/11.07.2022г. сочи, че поради налагане на обезпечителни мерки с постановления от 27.07.2022г., давността за това вземане е спряла, като десетгодишната абсолютна давност изтича на 31.12.2014г. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, алтернативно сочи, че не е установено неговото реално плащане.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Видно от Съобщение за доброволно изпълнение по чл.221 ДОПК изх. № 1123-000001/24.02.2014г. /стр.17/, изпълнително дело № ***/2014г. първоначално е образувано срещу К. Р. Р. за събиране на вземания - глоба, в размер на 500,00лв. по НП № 13-64777/18.07.2013г. на ТД на НАП-Варна.

С Присъда № 46/24.04.2013г. по НОХД № ***/2011г. на Окръжен съд - Варна /стр.25/, жалбоподателят К. Р. Р. е признат за виновен за това, че в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, в периода 16.06.2003г. - 15.12.2003г. като управител на „Глоса Инт“ ООД избегнал плащането на данъчни задължения за д.п. м. май, септември и декември 2003г. в особено големи размери - 25417,92лв., като потвърдил неистина в подадени пред ДП „Одесос“ при ТДД - Варна справки - декларации по ЗДДС, поради което на основание чл.257, ал.1, вр.чл.255, ал.1 НК, вр.чл.26, ал.1 НК, вр.чл.55, ал.1, т.1 НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК с тригодишен изпитателен срок, считано от влизане в сила на присъдата. Със същата присъда, подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 1144,96лв. в полза на Държавата по сметка на ВОС.

С Решение № 162/28.11.2013г. по ВНОХД № 195/2013г. /стр.23/, Апелативен съд – Варна е изменил присъда № 46/24.04.2013г. по НОХД № ***/2011г. в гражданската част, като К. Р. Р. е осъден да заплати обезщетение за имуществени вреди в полза на Държавата в размер на 25417,92лв., ведно със законната лихва, считано от 15.12.2003г.

Така постановеното решение е изменено с Решение на ВКС № ***/15.04.2014г. по к.д. № 133/2014г. /стр.20/, като е определен начален момент на дължимата лихва за вземането от 14.01.2004г.

С Определение № ***/24.04.2014г. по НОХД № ***/2011г. /л.26/, Окръжен съд – Варна е констатирал, че е при изменението на присъда по НОХД № ***/2011г., въззивната инстанция е пропуснала да се произнесе по въпроса относно разноските по делото в размер на 1016,72лв. – дължимата държавна такса върху уважения граждански иск, поради което е осъдил К. Р. Р. да заплати по сметка на ВОС държавна такса в размер на 1016,72лв. върху уважения граждански иск.

На 30.05.2014г. въз основа на Определение № ***/24.04.2014г. по НОХД № ***/2011г,. е издаден ИЛ /стр.7/ за сумата в размер на 1016,72лв. държавна такса върху уважения граждански иск, както и за сумата от 5,00лв. за издаване на ИЛ - общо държавни такси в размер на 1021,72лв.

С Разпореждане изх.№ 1123-000004/09.06.2014г. по изп.д. № ***/2014г. /стр.11/, публичният изпълнител е допуснал присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за вземането по ИЛ от 30.05.2014г.

С ПНОМ изх. № 1123-000006/13.06.2014г. /стр.14/, за обезпечаване на вземанията по изп.д. № 1123/2014г. – главница 1021,72лв., лихва 3,98лв. и нехилвоносна част – 1500лв., е наложен запор на МПС – л.а. „Пежо 307“. Във връзка с това постановление до Сектор КАТ – ПП – гр.Варна е изготвено Запорно съобщение изх. № 1123-000007/13.06.2014г., като видно от отговора на н-к Сектор „ПП“ ОДМВР - Варна, запорът е регистриран в АИС - КАТ на 24.06.2014г. - стр.15-16.

С ПНОМ изх. № С190003-022-0022407/25.03.2019г. /стр.5/, за обезпечаване на вземанията по изп.д. № 1123/2014г. е наложен запор на МПС – Мерцедес Е, рег.№ В****ВМ.

За присъдената с Решение № ***/15.04.2014г. на ВКС по к.д. № 133/2014г. сума в размер на 25417,92лв., в полза на Министерство на финансите е издаден ИЛ № 260148/11.07.2022г. /стр.26/.

ИЛ № 260148/11.07.2022г. е изпратен за събиране до д-ра на Дирекция „Събиране“ с писмо изх. № 31753/18.07.2022г. /стр.27/.

С Разпореждане изх. № С220003-105-0284549/27.07.2022г. /стр.28/, публичният изпълнител е допуснал присъединяване на публичен взискател към изп.д. № ***/2014г. за вземането по ИЛ № 260148/11.07.2022г.

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С220003-022-0051109/27.07.2022г. /стр.33/, на основание чл.200, вр.чл.202, ал.1, вр.чл.195, ал.1 - 3 ДОПК за обезпечаване събирането на публичните вземания по изп.д. № ***/2014г., е наложен запор върху всички налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, вкл. съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити в Банка ДСК АД и УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД - в размер на 83148,39лв.

Във връзка с ПНОМ са изпратени запорни съобщения изх. № С220003-003-0043068/27.07.2022г. - до Банка ДСК АД и изх. № С220003-003-0043068/27.07.2022г. - до УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД /стр.34-37/. По същите са постъпили са отговори от банките /стр.38-41/, че лицето не е техен клиент.

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С220003-022-0051039/27.07.2022г. /стр.29/, на основание чл.200, вр.чл.202, ал.1, вр.чл.195, ал.1 - 3 ДОПК за обезпечаване събирането на публичните вземания по изп.д. № ***/2014г., е наложен запор върху всички налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, вкл. съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити в Обединена Българска банка - в размер на 83148,39лв.

Във връзка с ПНОМ е изпратено запорно съобщение изх. № С220003-003-0043002/27.07.2022г. по което е върнат отговор, че лицето не е клиент на банката - стр.30-32.

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ ***/08.12.2022г. /л.27/, за обезпечаване събирането на изискуемо публично вземане по изпълнително дело № ***/2014г. в размер на 84152,62лв. (общо главници и лихви), на основание чл.200, вр. чл.202, ал.2, вр. чл.195, ал.1 – 3 ДОПК е наложен запор върху вземането от трето задължено лице – работодател „МОНТИ МЕС“ ЕООД, за сумата 84152,62лв.

С вх. № 5534/01.02.2023г. /стр.47/ в ТД на НАП-Варна са входирани 4бр. възражения от К. Р. Р. по чл.171 ДОПК - едно от които /стр.45/ за това, че задълженията но НОХД № ***/211/30.05.2014г. на ОС-Варна са погасени по давност.

В частта на това искане, с Разпореждане № ***/20.03.2023г. публичният изпълнител постановил отказ – т.1. и т.2 от таблицата на стр.3, по съображения, че с Разпореждане за присъединяване № С220003-105-0284549/27.07.2022г. давността е прекъсната, а с ПНОМ от 27.07.2022г. и 08.12.2022г. давността е спряла, поради което не е изтекла 10 годишната абсолютна давност.

Разпореждане № ***/20.03.2023г. е обжалвано пред директора на ТД на НАП-Варна, който по идентични съображения го е потвърдил с Решение № 77/13.04.2023г.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.268, ал.1 ДОПК и е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

­І. По отношение ИЛ от 30.05.2014г., издаден от Окръжен съд - Варна за сумата 1016,72лв. - държавна такса върху уважения граждански иск и сумата 5,00лв. - за издаване на изпълнителен лист.

В тази част жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл.162, ал.2, т.3 ДОПК, вземанията за държавни и общински такси, установени по основание със закон, са публични вземания. Съдебните такси са установени по основание със Закона за държавните такси и поради това са публични държавни вземания, които съгласно чл.163, ал.1 ДОПК се събират по реда на ДОПК. За тези задължения се прилагат правилата за давността по чл.171 и чл.172 ДОПК.

Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

Съгласно чл.171, ал.2 ДОПК, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.

Основанията за спиране и прекъсване на давността са изчерпателно регламентирани в чл.172, ал.1 и ал.2 ДОПК.

Съгласно чл.172, ал.1 ДОПК, давността спира: 1/ когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; 2/ когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно – за срока на спирането; 3/ когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането – за срока на разсрочването или отсрочването; 4/ когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; 5/ с налагането на обезпечителни мерки; 6/ когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.

Съгласно чл.172, ал.2 ДОПК, давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната. От прекъсването на давността започва да тече нова давност – чл.172, ал.3 ДОПК.

С изтичането на давностните срокове по чл.171, ал.1 и ал.2 ДОПК се погасява правото да се събере по принудителен ред публичното вземане, като погасените по давност публични задължения се отписват на основание чл.173, ал.1 ДОПК. С изтичането на срока по чл.171, ал.2 ДОПК, вземанията се отписват служебно - чл.173, ал.2 ДОПК.

В случая вземането по ИЛ от 30.05.2014г., издаден от Окръжен съд - Варна за сумата 1016,72лв., представляваща държавна такса върху уважения граждански иск и за сумата 5,00лв. за издаване на изпълнителен лист – общо съдебни такси в размер на 1021,72лв., е присъединено за събиране по изп.д. № 1123/2014г. с Разпореждане изх. № 1123-000004/09.06.2014г.

Противно на становището на публичния изпълнител и на директора на ТД на НАП – Варна, настоящият съдебен състав намира, че действието по присъединяване на вземане не е изпълнително действие, а техническо такова, с което само се конституира страна - взискател, поради което не прекъсва давността по правилото на чл.172, ал.2 ДОПК.

Правилно обаче е прието, че са налице извършени действия, обуславящи спирането на давността по смисъла на чл.172, ал.1, т.5 ДОПК, а именно налагане на обезпечителни мерки.

С ПНОМ изх. № 1123-000006/13.06.2014г. за обезпечаване вземането по ИЛ от 30.05.2014г. е наложен запор на МПС. Във връзка с това постановление до Сектор КАТ – ПП – гр. Варна е изготвено Запорно съобщение изх. № 1123-000007/13.06.2014г., като видно от отговора на н-к Сектор „ПП“ ОДМВР - Варна, запорът е регистриран в АИС - КАТ на 24.06.2014г. На тази дата по правилата на чл.201, ал.3 и чл.206, ал.2 ДОПК, запорът на МПС се счита за наложен, а давността - прекъсната, съгласно правилото на чл.172, ал.1, т.5 ДОПК. Налице са и последващи обезпечителни мерки, наложени с цитираните по–горе ПНОМ, които имат същия ефект върху давността.

Давността за вземането е започнала да тече считано от 30.05.2014г. - датата, на която е влязло в сила Определение № ***/24.04.2014г. на ВОС по НОХД № ***/2011г. (каквото е изричното отбелязване в изпълнителния лист).

При наличие на действие по чл.172, ал.1, т.5 ДОПК, обуславящо спиране на давността, приложима е абсолютната давност по чл.171, ал.2 ДОПК - 10 години, която към момента не е изтекла.

­ІІ. По отношение на ИЛ № 260148/11.07.2022г., издаден от Окръжен съд - Варна за сумата 25417,92лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в полза на Държавата, ведно със законната лихва, считано от 14.01.2004г.

Жалбата в тази част е ОСНОВАТЕЛНА.

Неправилно публичният изпълнител в Разпореждане № ***/20.03.2023г. и директорът на ТД на НАП- Варна в обжалваното решение са приели, че вземането по ИЛ № 260148/11.07.2022г. е публично държавно вземане.

Съгласно чл.162, ал.2 ДОПК, публични са държавните и общинските вземания: 1/ за данъци, включително акцизи, както и мита, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета; 2/ за други вноски, установени по основание и размер със закон; 3/ за държавни и общински такси, установени по основание със закон; 4/ за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи; 5/ за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата; 6/ по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и решения на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ, включително за дължимите по тях обезщетения, глоби и имуществени санкции; 7/ по влезли в сила наказателни постановления; 8/ за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на изрично изброените основания; 9/ лихвите за вземанията по т. 1 - 8.

Съгласно чл.162, ал.4 ДОПК, частни са държавните и общинските вземания извън тези по ал.2.

Между страните не се спори, че обезщетението (25417,92лв.) присъдено с Решение № 162/28.11.2013г. по ВНОХД № 195/2013г. на Апелативен съд – Варна, се равнява на общия размер на укритите данъчни задължения от инкриминирания период – 16.06. – 15.12.2003г., за които жалбоподателят е бил признат за виновен с Присъда на Окръжен съд – Варна № 46/24.04.2013г. по НОХД № ***/2011г. Решение № 162/28.11.2013г. по ВНОХД № 195/2013г. е влязло в сила на 15.04.2014г., на която дата е постановено Решение на ВКС № *** по КД № 133/2014г.

Присъденото в полза на Държавата обезщетение, макар да се равнява по размер на укритите данъчни задължения, не е данък, не попада в нито една от хипотезите на чл.162, ал.2, т.1 – 9 ДОПК и следователно не е публично вземане. В обхвата на чл.162, ал.2, т.6 ДОПК попадат само влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания, а настоящият случай не е такъв, т.к. присъдената сума, представлява обезщетение за имуществени вреди вследствие престъплението по чл.257, ал.1, вр.чл.255, ал.1 НК, с което се осъществява деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД.

В този смисъл е и тълкуването, дадено в Тълкувателно решение на ВКС № 4/12.03.2016г. по тълк.дело № 4/2015г. Със същото изрично е прието, че предявеният на основание чл.45 ЗЗД граждански иск от държавата в наказателния процес представлява искане да се присъди обезщетение за причинените от дееца имуществени вреди в резултат на деянието, предмет на повдигнатото обвинение. Основанието на иска е деликтът, какъвто характер има всяко резултатно престъпление. Следователно претенцията на държавата с предявения граждански иск срещу субекта на престъплението – искане за обезвреда, е различна по своята правна характеристика от претенцията, основана на влязъл в сила ревизионен акт срещу данъчно задълженото лице – вземане за данък. Различни са и правните основания – задължение, произтичащо от деликт, и административно задължение.

След като вземането по ИЛ № 260148/11.07.2022г. не е публично държавно вземане, за същото правилата на ДОПК, вкл. тези по чл.171 и чл.172 ДОПК за давностните срокове, за спиране и прекъсване на давността, не намират приложение, т.к. съгласно чл.163, ал.2 ДОПК тези вземания се събират по общия ред, т.е. по реда на ГПК и за тях се прилагат правилата за давността по ЗЗД.

След като вземането по ИЛ № 260148/11.07.2022г. не е публично, а частно, публичният изпълнител не е имал основание да го присъединява към изп.дело № 1123/2014г. и да извършва по отношение на него изпълнителни и обезпечителни действия.

По преписката не са налични данни разпореждането за присъединяване на вземането по ИЛ № 260148/11.07.2022г. и действията по неговото обезпечаване да са надлежно съобщени на длъжника и да са обжалвани от него. Същите обаче не са предмет на настоящото производство, доколкото съдът е сезиран само със спор относно погасяването на това вземане по давност.

Изложените съображения от публичния изпълнител и от директора на ТД на НАП – Варна са неотносими към характера на вземането, което налага отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него разпореждане – в тази част, и връщане на преписката на публичния изпълнител за ново разглеждане и произнасяне по заявлението на жалбоподателя за погасяване по давност на вземането по ИЛ № 260148/11.07.2022г.

В тази връзка следва изрично да се посочи, че присъединяването на едно вземане за събиране по реда на ДОПК не променя неговия характер и същото от частно, не се трансформира в публично.

При това положение, докато вземанията по ИЛ № 260148/11.07.2022г. все още са предмет на изп.дело № 1123/2014г. и докато не бъдат преразгледани действията на публичния изпълнител по неговото присъединяване и обезпечаване, преценката за изтекла давност, която публичният изпълнител дължи по повод направеното от длъжника възражение, следва да бъде извършена по правилата относими към частните вземания – ГПК и ЗЗД.

При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски, съразмерно на уважената част от жалбата – за вземания главници и лихви общо в размер на 79936,02лв., от общо обжалвани 81874,10лв.

Съгласно списък по чл.80 ГПК, жалбоподателят претендира общо разноски в размер на 7460лв., от които 10,00лв. за държавна такса и 7450лв. адвокатско възнаграждение.

Основателно процесуалният представител на ответника сочи, че от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства за реалното изплащане на възнаграждението. По делото не е представен договор за правна защита и съдействие, а само пълномощно – л.21, в което е вписан размера на договореното възнаграждение, както и правилото, по което същото е изчислено – чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но липсва отбелязване за начин на плащане, както и доказателства – разписка, договор, банково извлечение, които да удостоверят реалното изплащане на възнаграждението в брой или по банков път.

По изложените съображения, на жалбоподателя следва да се присъдят само разноски за държавна такса, в размер на 9,76лв. (79936,02 х 10 / 81874,10) – изчислени съразмерно на уважената част от жалбата.

Водим от горното, Варненският административен съд, VIII-ми състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 77/13.04.2023г. на директора на ТД на НАП-Варна, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение жалбата с вх. № 18150/06.04.2023г. на К. Р. Р. с ЕГН: **********, против Разпореждане на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна № ***/20.03.2023г. постановено по ИД № ***/2014г., В ЧАСТТА, с която е прието, че вземането по ИЛ № 260148/11.07.2022г. в размер на 25417,92лв. със съответните лихви, не е погасено по давност.

ОТМЕНЯ Разпореждане на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна № ***/20.03.2023г. постановено по ИД № ***/2014г., В ЧАСТТА, с която е прието, че вземането по ИЛ № 260148/11.07.2022г. в размер на 25417,92лв. със съответните лихви, не е погасено по давност.

ВРЪЩА преписката на публичния изпълнител за ново разглеждане и произнасяне по възражение вх. № ***/01.02.2023г. на К. Р. Р., ЕГН **********, в частта за погасяване по давност на вземането по ИЛ № 260148/11.07.2022г. със съответните лихви, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част.

ОСЪЖДА ТД на НАП-Варна да заплати на К. Р. Р., ЕГН **********,***, разноски за производството в размер на 9,76 (девет лева и седемдесет и шест стотинки).

Решението съгласно чл.268, ал.2 ДОПК, е окончателно и не подлежи на обжалване!

	Съдия: