№ 1910
гр. София, 21.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20211110141215 по описа за 2021 година
на основание чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 13.04.2022г. от 15:30
ч.
Производството е по реда на чл.310 и сл. ГПК.
СЪСТАВЯ ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Б. Р. СТ. е предявил искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 КТ вр. с чл. 225 ал. 1 и чл. 225,
ал. 2 КТ срещу Консорциум „Титан София Център 1“ ДДЗД, ЕИК ********* за признаване
за незаконно и отмяна на уволнение, извършено със заповед № 210/01.07.2021г., издадена от
ответника, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „организатор
дейности“ и за заплащане на сумата от сумата от 750 лева – обезщетение за започване на по
– ниско платена работа за периода от 02.07.2021 г. – 02.08.2021 г., ведно със законната лихва
от 14.07.2021г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане и за сумата
от 7000 лева – обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода
03.08.2021г. – 02.01.2022г., ведно със законната лихва от 14.07.2021г. (дата на подаване на
исковата молба) до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че работил при ответника като „организатор дейности“ като бил
сключен трудов договор за неопределен период от време през ноември 2010 г. на
длъжността „шофьор“. Трудовият договор бил прекратен със заповед № 210/01.07.2021г. по
чл. 325 КТ – по взаимно съгласие. Ищецът никога не бил отправял предложение към
ответника за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Не бил
подписвал заповед № 210/01.07.2021г. Нямал оригинал на посочената заповед. Оспорва
основанието посочено в заповедта за прекратяване и нейната истинност. Същата била
подправена с технически средства. Подписът бил поставен с техническо средство или
монтиран със съответна програма. Ако бил негов, то се бил подписал през 2010 г. при
постъпването му на работа. Бил постъпил на друга длъжност- „шофьор“, а бил уволнен от
длъжността „организатор дейности“. Атакуваната заповед за уволнение била подправена и
откъм длъжност като следвало този ред да е добавен допълнително, което сочело на
техническа подправка. Претендира разноски.
1
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Ищецът бил
лично подал молба за напускане на 07.06.2021 г. Работодателят бил резулирал молбата със
своето съгласие, след което ищецът я бил внесъл за изпълнение пред счетоводното
дружество, което осъществявало трудовоправното обслужване на предприятието. И
молбата, и заповедта били подписани от ищеца пред служител на дружеството,
осъществяващо трудовоправно обслужване. Не оспорва наличието на трудово
правоотношение и размера на полученото последно възнаграждение. Уточнява, че
трудовият договор бил сключен на 25.06.2020 г., а не както казвал ищецът - през 2010 г.
Излага твърдения, че длъжността е „организатор дейности“ още при сключване на договора
и същата не е променяна. Оспорва направените твърдения за неистинност на подписа на
ищеца върху заповедта за прекратяване. Твърди, че същата е подписана лично от ищеца
пред служител на счетоводно дружество, извършващо обслужване на предпрятието. Ако се
допуснело представянето на трудовата книжка на ищеца, то да му бъде издадено съдебно
удостоверение, което да послужи пред НАП с цел да се установи дали ищецът е регистриран
като полагащ труд или извършващ. Ищецът не бил представил доказателства, че е бил
назначен на по-нископлатена длъжност. По отношение на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ
ищецът не можел да търси обезщетение за бъдещ период след предявяване на иска. Отделно
ищецът искал възстановяването му на длъжност „организатор дейности“, докато твърди, че
бил назначен и работил като „шофьор“. От петитума се подразбирало, че ищецът сключил
друго трудово правоотношение веднага след освобождаването му, което косвено доказвало
съгласието му за прекратяване на договора му с предишния работодател. Претендира
разноски.
По възражението за недопустимост на исковете по чл.344, ал.1, т.3 КТ :
По отношение на изложеното в отговора на исковата молба,че искът по чл. 344, ал.1,
т.3 КТ бил недопустим, тъй като бил заведен преждевременно преди настъпване на
изискуемостта за заявения с исковата молба период, то същото е неоснователно, тъй като
доказването на предпоставките за уважаване на иска за целия претендиран период, са
въпроси по съществото на спора, а не на допустимостта на претенцията. С оглед на
възможността за съединяване на исковете и на 2-месечния давностен срок за предявяване на
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, който започва да тече от деня на уволнението по чл. 335 от
КТ, искът за обезщетение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ може да се предяви за
пълния размер на вземането, макар към момента на завеждане на исковата молба 6-
месечният срок на обезщетението още да не е изтекъл. Тази трайно установена съдебна
практика е намерила израз и в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, определение
№ 653/27.11.2009 г. по частно гр. дело № 653/2009 г. на III-то гр. отд. на ВКС.
Разпределение на доказателствената тежест:
В тежест на ищеца е да докаже, че е работил при ответника по трудово
правоотношение, което е било прекратено със заповед № 210/01.07.2021г. на ответника, че е
останал без работа поради уволнението за периода, за който се претендира обезщетение по
смисъла на чл.225, ал.1 КТ и размер на брутното трудово възнаграждение за м.06.2021г. Във
връзка с обезщетението по чл. 225, ал. 2 КТ ищецът следва да докаже, че е бил назначен на
по-нископлатена работа за периода от 02.07.2021 г. – 02.08.2021 г., както и размер на
възнаграждението при друг работодател за посочения период.
В тежест на ответника е да докаже, че трудовият договор е прекратен по взаимно
съгласие между страните, като предложението за прекратяване на трудовия договор по
взаимно съгласие изхожда от ищеца и това предложение е прието от ответника.
С оглед становището на ответника ОБЯВЯВА като безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за
м.06.2021г. е 1400 лева.
По доказателствата:
2
ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към исковата молба и към
отговора на исковата молба документи.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца по чл.190 ГПК за задължаване на ответника да
представи ведомости за заплати, защото не се отнася до спорни по делото обстоятелства.
ЗАДЪЛЖАВА ответника по реда на чл.190 ГПК в едноседмичен срок да представи
трудовия договор, сключен между страните, заедно с допълнителните споразумения към
него, като при неизпълнение на основание чл.190, ал.2, вр. чл.161 ГПК съдът може да
приеме за доказани твърденията на ищеца.
УКАЗВА на ищеца с писмена молба с препис за ответната страна да уточни предмета
на оспорване на заповед № 210/01.07.2021г., като заяви изрично дали оспорва, че подписът,
положен след „работник“, както и подписът, положен след „подпис на лицето“ не е положен
от него с оглед необходимостта от откриване на производство по чл.193 ГПК.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да представи в открито съдебно заседание
трудовата си книжка за констатация.
ДОПУСКА един свидетел при режим на призоваване по искане на ответника за
посочените в отговора на исковата молба обстоятелства.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на ответника, което да послужи пред НАП,
след представяне на проект за съдебно удостоверение от страна на ответника.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок да вземат становище във връзка с доклада
по делото и да предприемат съответните процесуални действия, като ги
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение губят възможността да направят това по – късно
освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители,
попечителите и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчи и препис от настоящето определение.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от отговора на исковата молба на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3