О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ ... ... …
град Кърджали, 27.02.2019 год.
Административен съд – Кърджали,
……..…………..… в закрито съдебно заседание …………..…
на двадесет и седми февруари ……………………….……………………………….………………………………….
през 2019/две хиляди и деветнадесета/ година, ……......………………………….………….………………….
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР
АТАНАСОВ
разгледа докладваното от ……………………….... съдията Виктор Атанасов
…………………………...…..…
административно дело
№81 …... по описа за …........................ 2019 год. ………………………..….....…
и за да
се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл.166, ал.2 от АПК.
Производството по делото е образувано по жалба на И.Г.С. ***, против
Заповед №РД-01-92 от 31.01.2019 год., издадена от изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” /ИААА/, в частта й, с която, на
основание чл.148, ал.10, т.4, предл.ІІ/второ/ от ЗДвП
и чл.26, ал.1, т.5, предл.І/първо/ и чл.15, ал.2,
т.4, предл.ІІ/второ/ от Наредба №Н-32 от 16.12.2011
год. на МТИТС за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства, е
прекратен достъпа на жалбодателя И.Г.С. до
информационната система/ИС/ по чл.147, ал.9 от ЗДвП и е заличен същият от
регистъра на председателите на комисиите, извършващи прегледите и на
техническите специалисти по чл.148, ал.9 от ЗДвП.
Жалбодателят заявява в подадената
жалба, че не е доволен от така издадената заповед в оспорените й части, поради което я обжалва пред съда в тези й части, с молба да бъде отменена в същите, като издадена в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона,
както и поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, ведно с всички законни последици от това,
както и моли
да му бъдат присъдени и направените по делото разноски. В
жалбата излага подробни съображения от фактическа страна, по отношение на
посочения в заповедта конкретен случай на допуснато нарушение при извършен
периодичен преглед за техническа изправност на ППС, както и причините, поради
които е било допуснато същото, като сочи, че подобни случаи на грешно
прочетени данни от системата, пре сканирането на документите, имало и в други пунктове в региона, което водело до извода, че
техническите специалисти не са допуснали
въвеждането на грешни данни
умишлено. Освен това счита, че не е налице повторност на извършените нарушения, т.к. не били нализце
предпоставките на §6, т.33 от ЗДвП. Твърди, че в случая
не било извършено повторно нарушение, тъй като не
били
налице предпоставките на §6, т.33 от
ЗДвП. На последно
място, жалбодателят
заявява, че при двата
констатирани случая -
на 10.07.2017 год. и на 29.11.2017 год., длъжностното лице не извършило
умишлено административно нарушение, а е проявило разсеяност и небрежност, след като не
е проверило съотвествието
на данните от оригинала на
протокола и тези в системата, поради което и не е нанесло корекциите в данните от протокола. С оглед на изложеното
счита, че не са налице
предпоставките на чл.148б, ал.3 от ЗДвП и чл.148, ал.10, т.4, предл.2 от
ЗДвП, тъй като ППС са били
представени и им е бил извършен преглед
за тяхното техническо състояние, а единствено и само не е била нанесена корекция в данните от протокола, вследствие
на неправилно разчитане на данните
от сканираните регистрационни номера. С
оглед на изложените съображения, с
жалбата моли, след
като докаже твърденията си, да бъде постановено решение, с което да бъде отменена Заповед
№РД-01-92 от 31.01.2019 год., издадена от изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” в атакуваните
й части, с които е прекратен достъпът му до информационната система (ИС)
по чл.147, ал.9 от ЗДвП и е заличен от регистъра на
председателите на комисиите, извършващи прегледите и на техническите специалисти по чл.148, ал.9 от ЗДвП, както и му е отнет индивидуалния печат за заверка
на документи, с които се удостоверява
извършването на периодичен преглед, като издадена в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона,
както и поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, ведно
с всички законни последици от това,
както и моли
да му бъдат
присъдени и направените по делото разноски.
В така подадената жалба накрая е направено и особено искане да бъде постановено
определение, с което да бъде спряно изпълнението на заповедта в атакуваните й части, до окончателното решаване на спора, тъй
като с предварителното изпълнение биха настъпили значителни имуществени вреди за жалбодателя, тъй като не
би могъл да упражнява трудовата
си дейност. В
подкрепа на твърдението си представя Заповед за прекратяване
на трудовото му правоотношение №05/05.02.2019 год., както и служебна бележка с Изх.№20-0908-34/07.02.2019
год., издадена от Дирекция БТ - Кърджали, от които
било
видно, че считано от 05.02.2019 год.,
е
безработен. В
искането не са посочени или обосновани никакви други причини или мотиви, поради
които се иска спиране на предварителното изпълнение на процесната
заповед в атакуваните й части.
Ответникът по жалбата
- изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация”, чрез редовно упълномощения си процесуален представител – Генади Иванов – главен юрисконсулт в отдел „Правен” към Дирекция „Административно-правно
обслужване” в ИА „АА”, изразява становище в съпроводителното писмо с Рег.№64-00-00-55/1/ от 22.02.2019
год. по така
направеното искане за спиране на
изпълнението на процесната заповред, като в същото заявява,
че счита искането за неоснователно. Сочи
по
отношение И.Г.С., че заличаването му от регистъра
на председателите
на комисиите, извършващи прегледите и на техническите специалисти по чл.148, ал.9 от ЗДвП, не отнема
нито завършената
от него образователна
степен, нито професионалната му квалификация и че вредите, които биха настъпили
от работата му
на КТП
са значително по-големи. Счита, че общественият интерес от прекратяване
на работата на „Метеор 61” ООД, за което било установено и имало безспорни
доказателства, че извършва фиктивни прегледи, е значително по-голям
от оставането без работа на
служител от същото КТП. Излага и довод, че с жалбата нито са посочени, нито са приложени доказателства за новопостъпили факти и обстоятелства, различни от установените в хода на административното
производство по издаване на обжалваната заповед, а също така, че не са постъпили доказателства
за значително и трудно поправима вреда, които са настъпили или биха настъпили
вследствие на изпълнение на оспорената
заповед. Сочи, че императивната разпоредба на чл.166, aл.2 от АПК указва, че изпълнението може да се
спре само въз основа на нови обстоятелства и в случай, че предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна
или трудно поправима вреда, а такива доказателства
към горепосочената жалба не били представени.
След като се запозна с така
подадената жалба и прецени приложените към нея писмени доказателства, след
преценка на направеното искане за спиране, констатира следното:
Това искане е
процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна – адресат на заповедта
в обжалваните й части, чиято законосъобразност е редовно оспорена по съдебен
ред и по оспорването е образувано настоящото административно дело №81/2019 год.
по описа на Административен съд - Кърджали.
Разгледано по съществото,
искането за спиране е НЕОСНОВАТЕЛНО, по следните фактически и правни
съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл.166, ал.4
от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт
по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен
контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл.166, ал.2
от същия кодекс. В този смисъл е и Тълкувателно решение №5/2009 год.
на Общото събрание на съдиите във ВАС по Тълк. дело №1/2009
година.
В конкретната хипотеза,
с атакуваните части на процесната заповед е прекратен
достъпа на жалбодателя И.Г.С. до информационната
система/ИС/ по чл.147, ал.9 от ЗДвП и е заличен същият от регистъра на председателите
на комисиите, извършващи прегледите и на техническите специалисти по чл.148,
ал.9 от ЗДвП. В случая, от приложените до момента към административната преписката
писмени доказателства е видно, че жалбодателят С. действителни
е работел на длъжност „техник – механик” в контролно-технически пункт/КТП/ с Разрешение
№304 за извършване на периодични прегледи за техническа изправност на ППС, находящ се в град Кърджали, бул.„България” №2А, както и че
в този пункт, на посочената в заповедта дата – 15.02.2018 год., е било допуснато
описаното в мотивите на заповедта нарушение на чл.43, ал.1, т.1, б.„а”, предл.І/първо/ от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 год. на
МТИТС, за което нарушение, на жалбодателя И.Г.С. е
бил съставен АУАН серия А-2016 бл.№237190 от 29.03.2018 година.
Съгласно приложимата
разпоредба на чл.148, ал.13
от ЗДвП, заповедта по ал.12 – за
заличаване от регистъра на председателите на комисиите, извършващи прегледите,
и на техническите специалисти, подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс,
но оспорването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди
друго. Следователно, законодателят е преценил, че в тези случаи е налице
особено важен държавен или обществен интерес, чиято защита ще се осигури с
незабавното изпълнение на акта, т.е. когато законът разпорежда предварителното
изпълнение на определена категория актове, той презюмира
съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл.60 от АПК,
но същевременно, презумпцията по
чл.148,
ал.13 от ЗДвП, за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение
на административния акт, не е необорима.
Съгласно чл.166, ал.2
от АПК, при всяко положение на делото до влизането в сила на
съдебното решение, по искане на жалбодателя, съдът
може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане
на органа, издал акта, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или
трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре от съда само при
наличието на нови обстоятелства. При тези предпоставки и условия, когато не се
предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може да се спре и допуснатото по
силата на отделен закон предварително изпълнение на акта, съгласно чл.166, ал.4
от АПК. Ето защо, в това производство жалбодателят
следва да докаже наличието на реална и обективна опасност лично за него да
настъпят вредни последици, които са значителни по своя размер или трудно
поправими, като по своето естество и характер, те трябва да са противопоставими на правата и интересът, които законът
охранява. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на
визираните в чл.148, ал.13
от ЗДвП заповеди, за които е дерогирал суспензивния ефект на жалбата, поради което по аналогия и с
оглед препратката на чл.148, ал.13,
предл.І/първо/ от ЗДвП, се прилага нормата
на чл.166, ал.2,
във връзка с ал.4 от АПК.
Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл.166, ал.2
от АПК, на актове по чл.148, ал.12
от ЗДвП, каквато се явява и процесната
заповед в оспорените й части, преценява дали незабавното изпълнение може да
причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде
противопоставена на презумираните предпоставки по чл.60, ал.1
от АПК. Предпоставките, при които съдът може да спре предварителното
изпълнение, са нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително
изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на
оспорващия. Доказателствената тежест за тези нови
факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на
акта е негова. Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбодателят следва да заяви и докаже вида и вероятността
за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени
дали са значителни като основание за спирането му, респективно - следва да
установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва значителна
или трудно поправима вреда или че ще бъде засегнат особено важен негов интерес.
В случая, в особеното
искане има твърдение, че с допуснатото по закон предварително изпълнение на
заповедта в оспорените й части, по отношение на жалбодателя
И.Г.С. са настъпили значителни имуществени вреди, тъй като същият не би могъл
да упражнява трудовата си дейност. Искането за спиране, всъщност, е обосновано
и мотивирано с приложената като доказателство Заповед №05 от 05.02.2019 год.,
издадена от управителя на „МЕТЕОР – 61” ООД град Кърджали, във връзка с
оспорената заповед на изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация”
и на основание чл.328, ал.1, т.6 и т.12 от Кодекса на труда, за прекратяване на
трудовия договор с молителя И.С., считано от 06.02.2019 год., за заеманата от
него длъжност „техник-механик” в пункт за технически прегледи на „МЕТЕОР - 61”
ООД град Кърджали. В мотивите към тази заповед, като причини за прекратяване на
трудовия договор с молителя е посочено, че е отнето Разрешението с №304 за
извършване на периодични прегледи за техническа изправност на ППС и
индивидуалните печати за заверка на документи, които са предоставени на
техническите специалисти, включени в списъка към Разрешение №304, а освен това
е посочено, че работникът не притежава необходимата професионална квалификация
за изпълняваната работа и има обективна невъзможност за изпълнение на трудовия
договор. В особеното искане не се сочат никакви други конкретни доказателства,
които могат да обосноват или да докажат наличието на реална и обективна
опасност лично за жалбодателя С. да настъпят вредни
последици, които да са значителни по своя размер или трудно поправими и по
своето естество и характер и те да са противопоставими
на правата и интересът, които законът охранява.
От друга страна, само по себе си,
изложеното в жалбата, а именно - че заповедта е незаконосъобразна по наведените
доводи и аргументи, е въпрос, по който съдът ще се произнесе с окончателния си
съдебен акт в настоящото съдебно производство, поради което и това твърдение не
може да съставлява основание за спиране на допуснатото по закон предварително
изпълнение на тази заповед. Безспорно е, че допуснатото по закон предварително
изпълнение на заповедта в оспорените й части, води до невъзможност
за жалбодателя И.Г.С., същият правомерно да упражнява абсолютно същата трудова дейност и в същия
пункт за периодични прегледи за техническа изправност на ППС, но при всички
случаи, по никакъв начин не може да се приеме, че същият не може или не е в
състояние да упражнява същата или някаква друга трудова дейност, като е
основателен доводът, изложен в становището на ответника по жалбата, че заличаването на молителя С. от регистъра на председателите на комисиите,
извършващи прегледите и на техническите
специалисти по чл.148, ал.9 от ЗДвП, не отнема нито завършената от него образователна
степен, нито професионалната му квалификация. От друга страна, спирането на
допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед, няма да
възстанови автоматично трудовото правоотношение на молителя И.С. с работодателя „МЕТЕОР - 61” ООД град Кърджали, за заеманата
преди това от него длъжност „техник-механик” в посочения пункт за извършване на
периодични прегледи за техническа изправност на ППС и това е така най-малкото
поради факта, че със същата Заповед №РД-01-92 от 31.01.2019
год., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация”,
с т.І/едно римско/ от същата,
е отнето Разрешение №304 за извършване на
периодични прегледи за проверка на
техническата изправност
(ПППТИ) на пътните превозни средства (ППС), както и списъка към него, издадено
на „МЕТЕОР – 61” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
- град Кърджали,
бул.„България” №2А и с адрес на контролно-техническия
пункт (КТП) - град Кърджали, бул.„България” №2А, валидно до 13.04.2023 год и са отнети и предоставените на „МЕТЕОР – 61” ООД град Кърджали, документи, с които се удостоверява
извършването на периодичен преглед.
Дейността на този пункт за извършване на периодични прегледи
за проверка на техническата изправност (ПППТИ) на пътните превозни средства може да бъде възстановена при евентуалната отмяна на заповедта, в тази
й
част от съда,
със съответен влязъл
в сила съдебен акт, при
евентуално оспорване от страна на „МЕТЕОР – 61” ООД
град Кърджали, като в този случай, с молителя следва да се сключи нов трудов
договор, по реда и при условията на Кодекса на труда. Поради това, само по себе
си, прекратяването на трудовия договор с молителя С., за посочената длъжност, в
посочения пункт за извършване на
периодични прегледи за проверка на
техническата изправност
(ПППТИ) на пътните превозни средства,
не може да бъде прието като основание за спирането
на допуснатото по
закон предварително изпълнение на
оспорената заповед.
Ето защо, предвид
гореизложеното, съдът намира, че предпоставките по чл.166, ал.2
от АПК, в случая, не са налице и особеното искане на И.Г.С. ***, за
спиране изпълнението на Заповед №РД-01-92 от 31.01.2019 год., издадена от
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, на
основание чл.148, ал.10, т.4, предл.ІІ/второ/ от ЗДвП
и чл.26, ал.1, т.5, предл.І/първо/ и чл.15, ал.2,
т.4, предл.ІІ/второ/ от Наредба №Н-32 от 16.12.2011
год. на МТИТС за периодичните прегледи
за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства,
в оспорените й части, следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран
от гореизложеното
и на основание чл.166, ал.3 от АПК, Административният
съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
И.Г.С. ***, с ЕГН **********, за спиране изпълнението на Заповед №РД-01-92
от 31.01.2019 год., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация”/ИА„АА”/, В ЧАСТТА Й, с която, на основание чл.148,
ал.10, т.4, предл.ІІ/второ/ от ЗДвП и чл.26, ал.1,
т.5, предл.І/първо/ и чл.15, ал.2, т.4, предл.ІІ/второ/ от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 год. на
МТИТС за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства, е
ПРЕКРАТЕН ДОСТЪПА на И.Г.С. до информационната система/ИС/ по чл.147, ал.9 от ЗДвП и е ЗАЛИЧЕН същият от регистъра на председателите на комисиите, извършващи
прегледите и на техническите специалисти по чл.148, ал.9 от ЗДвП, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНО.
Препис от настоящото
определение, на основание чл.138, ал.3, във вр. с
чл.137, ал.1 от АПК, от АПК, незабавно да
се изпрати или връчи на страните по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може
да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република
България, чрез Административен съд - Кърджали, в 7/седем/-дневен срок от
съобщаването или връчването му.
С Ъ Д И Я: