Определение по адм. дело №278/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 6, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на И. К. К. против Агенция „Митници“ /АМ/, с която, в качеството си на наследник на Й. И. К., е предявил иск за осъждането на ответника да му заплати сумата от 21 420 лв. като обезщетение за претърпените от неговия наследодател имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите на АМ.

Съдът, като отчита досегашния ход на делото, при извършена собствена проверка за допустимостта на иска по реда на чл. 204 от АПК във вр. с чл. 129, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, установи, че така подадената искова молба е нередовна, респ. намира за необходимо да бъдат преразгледани изводите към определение № 1068/05.08.2025 г. за допустимост и редовност на исковата молба.

Предметът и пределите на въведената пред съда искова претенция се определят от ищеца, който чрез изложение на обстоятелствата, на които се основава иска, и формулирането на същия в нарочен петитум индивидуализира спорното материално право. Основанието на иска са обстоятелствата по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК като това са всички правопораждащи факти, от които произтича претендираното спорно материално право. Изложението на тези факти трябва да е разбираемо, ясно изразено и логически свързано, така че съдът да може да определи каква е фактическата обстановка, с която ищецът свързва възникването на твърдяното право и на която основава претенцията си. Чрез нарочен петитум - искане по чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК, ищецът следва да конкретизира съдържанието на спорното право и то на свой ред трябва логически да следва от въведените правопораждащи факти.

При преглед на исковата молба съдът не установи ясни твърдения на ищеца за връзка между отменената по съответния ред заповед № 7292/11.07.2019 г. на директора на АМ, с която е прекратено служебното правоотношение на неговия наследодател, считано от 11.07.2019 г., като началник на Митническо бюро "Севлиево" в Териториална дирекция Д., и възникването на право на обезщетение за прослужено време при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно непосочена в исковата конкретна хипотеза на чл. 106, ал. 3 от ЗДСл.

Заповед № 7292/11.07.2019 г. на директора на АМ е издадена при позоваване на чл. 107, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗДСл във вр. с чл. 10, ал. 1, изр. второ от Закона за митниците, респ. тази заповед няма за предмет основания, свързани с придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и по точно няма за предмет прекратяване на служебното правоотношение на наследодателя на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл. В исковата молба се сочи, че заповед № 7292/11.07.2019 г. е формално основание да не бъде изплатено обезщетение по 106, ал. 3 ЗДСл, но същевременно се сочи, че наследодателят, г-жа К., под натиск от „преките й началници“ е подала на 10.07.2019 г. заявление за прекратяване на служебното й правоотношение, основано на придобито от нея право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което заявление очевидно се свързва с възникване на правото на обезщетение по чл. 106, ал. 3 ЗДСл. Обстоятелствената частта на исковата молба съдържа и твърдение, че правото на обезщетение по чл. 106, ал. 3 ЗДСл е отречено като дължимо от ответника с писмо от 18.06.2021 г. на АМ.

На първо място, съдът намира, че ищецът следва ясно да посочи конкретен момент, към който твърди, че е възникнало правото на обезщетение по чл. 106, ал. 3 ЗДСл спрямо неговия наследодател, респ. да посочи дали твърди, че служебното правоотношение на наследодателя е прекратено едностранно от негова страна на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл към 10.07.2019 г. с подаване на заявлението от тази дата.

На второ място, ищецът, ако твърди, че заповед № 7292/11.07.2019 г. на директора на АМ е причината да не бъде въобще разгледано заявлението от 10.07.2019 г. за прекратяване на служебното правоотношение на наследодателя му на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл, но сочи, че всъщност АМ отказва да признае като възникнало правото на обезщетение по чл.106, ал. 3 ЗДСл след отмяната на заповед № 7292/11.07.2019 г., съгласно писмото от 18.06.2021 г., но който отказ се определя от ищеца и като неизпълнение на влязло в сила решение чрез фактическо действие, евентуално чрез фактическо бездействие т. 23 от исковата молба, то трябва да обясни поддържа ли като основание на иска си оспорването на тези действия и бездействия спрямо причинната връзка с отмяната на заповед № 7292/11.07.2019 г. на директора на АМ.

На трето място, ищецът трябва да конкретизира в коя от хипотезите на чл. 106, ал. 3 ЗДСл претендира като възникнало по основание и размер правото на обезщетение за своя наследодател. В обстоятелствената част на иска липсва конкретика относно твърдения за броя на прослужените години като държавен служител и мястото, където са прослужени. Не е обосновано твърдението за право на обезщетение, изчислено при „10 месечни основни заплати“.

На четвърто място, исковата молба не въвежда изричен петитум - искане по чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК, с който да се конкретизира съдържанието на спорното право и който да следва логически от въведените правопораждащи факти. Използването на обобщението „…вреди, които са …последица от незаконосъобразните актове, действия и бездействия на органите АМ“ не дава необходимата категоричност кои са тези актове, кои са тези действия, респ. бездействия, както и кои са органите издали актовете, извършили действията или са бездействали при изпълнение на служебните си задължения. Съществуващият петитум не дава сигурност и относно наличието или липсата на евентуалност в основанията, при които се извежда претенцията за право на вземане от 21 420 лв.

На следващо място, с искова молба, както и с последващи действия по делото, ищецът не сочи към своя осъдителен иск за парично вземане банкова сметка или друг начин за плащане по см. на чл. 127, ал. 4 ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 129, ал. 2 ГПК на исковата молба следва да бъде оставена без движение и на ищеца да бъдат дадени указания за поправяне на исковата молба.

По делото е постановено определение № 1068/05.08.2025 г., което на осн. чл. 253 ГПК съдът следва да отмени в частта за насрочване на делото за открито съдебно заседание на 25.09.2025 г., както и относно произнасянето по доказателствените искания, допускайки изслушване заключение на съдебно-счетоводна експертиза и свидетели до разпит при условията на довеждане.

След изпълнение на дадените с настоящия акт указания по допустимостта и редовността на исковата молба, отговор на ответника и произнасяне на съда, делото ще бъде насрочено за разглеждане с ново призоваване на страните.

По посочените фактически и правни положения, Административен съд – Габрово, VIII състав:

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 1068/05.08.2025 г. на съда по настоящото дело в частта, в която делото е насрочено за открито съдебно заседание на 25.09.2025 г., 10:30 ч., както и в частта на произнасянето по доказателствените искания, допускайки изслушване на съдебно-счетоводна експертиза и свидетели до разпит при условията на довеждане.

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба, подадена от на И. К. К., [ЕГН], [населено място], против Агенция „Митници“, [населено място].

УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от съобщаването следва да поправи исковата си молба, съобразно изложеното в мотивите, като представи същата поправена, ведно с препис за ответника.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на указанията, исковата молба ще бъде върната като нередовна.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис на определението да се изпрати незабавно на страните, по възможност по електронен път.