Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 18.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на двадесет и
първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Районен съдия : Милена Томова
При секретаря : Анета Христова
като разгледа докладваното от съдия Томова
гражданско дело № 4143 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството
е по обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.200 от КТ.
Постъпила е искова молба от ***Г.Н.
с ЕГН **********,***, Д.М.В. с ЕГН **********,***, К.Г.В. с ЕГН **********,***
и Б.Г.В. с ЕГН **********,*** против „Т.”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, в която се твърди, че на
27.11.2017г., около 12.00 часа, при трудова злополука по време на извършване на
строителни дейности на строителен обект „Три силоза за съхранение на зърно“ в
землището на ***, загубил живота си ***В. – син на ищцата С.Н., съпруг на
ищцата Д.В. и баща на ищците К.Г.В. и Б.Г.В..
Излагат се следните
обстоятелства по възникване на трудовата злополука: На 27.11.2017 г. бригадата
от работници на ответника „Т.“ ООД, сред които бил ***В., изпълнявали трудовите
си задължения на строеж в зърнобазата на ***в
землището на гр. ***. Работниците извършвали строителни дейности - монтаж на
кофраж с бетонов фундамент в земен изкоп с дълбочина от около 3,5 метра. Около
12:00 часа, в близост до стената на изкопа, в участък граничещ с бетонна саксия
с дължина около 14 метра и ширина около 1 метър, намираща се на нивото на
терена, възникнала критична ситуация - бетонната саксия, която не била
обезопасена, пропаднала; увлечената от саксията земна маса се срутила в огромни
количества и затрупала работниците, които в този момент се намирали в изкопа.
Затрупани били ***В., ***. Вследствие на затрупването починал ***В..
Непосредствената причина за смъртта на В. била механична асфикция
(задушаване) от притискането, причинено от затрупалата го земна маса.
Пристигналият на място екип на „Бърза помощ“ установил смъртта на пострадалия,
настъпила непосредствено след инцидента.
Починалото лице
изпълнявало трудовите си задължения на обекта по трудов договор с ответника „Т.“
ООД с №***., с който бил назначен на длъжност ***.
Твърди се, че бил
спазен нормативно регламентирания ред за установяване на трудова злополука и
административното производство приключило с влязло в сила Разпореждане №***. на
***, с което декларираната злополука била приета за трудова по смисъла на
чл.55, ал.1 от КСО.
Навеждат се
твърдения за търпени от всеки от ищците болки и страдания вследствие
настъпилата смърт на техния близък. При изложените обстоятелства се оценяват
търпените от майката и съпругата на починалото лице неимуществени вреди на по
110 000лв., а търпените от децата неимуществени вреди на по
100 000лв.
Като следствие от
изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде
осъден ответника да заплати на всеки от ищците сочените суми за репаририране на търпените неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на възникване на трудовата злополука - 27.11.2017г.
до окончателното изплащане.
Ответникът „Т.“ ООД
*** е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва
исковите претенции по размер. Навежда доводи за получени от ищците суми от
други дружества във връзка с настъпилата смърт на осигурения от работодателя
наследодател, в това число суми в размер на по 13 440лв. от сочено
застрахователно дружество.
В
качеството на трето лице-помагач на ответника е конституирано ЗАД „Б.В.И.Г.”
ЕАД (съобразно приетото уточнение в о.с.з. на 21.10.2019г.). Същото ангажира
становище за неоснователност на исковете.
Съдът
след като се съобрази със становищата на страните, събра необходимите писмени и
гласни доказателства за изясняване на делото от фактическа страна и прие за
установено следното :
Не се спори между
страните относно твърдения в исковата молба факт, че към 27.11.2017г. ***В. е работил
по трудово павоотношение при ответника „Т.” ООД – гр.***.
Безспорно е също
така и се установява от приложения препис на Акт за смърт №***., че ***В. е
починал на 27.11.2017г. при злополука.
Не се спори, че за
признаването на злополуката за трудова и за установяване на причинната връзка е
било проведено административно производство. Това се установява и от
приложените преписи на декларация за трудова злополука от 29.11.2017г., протоколи
за извършена проверка на ***с изх.№*** от 15.12.2017г. ***.
Страните не спорят
и се установява от приложения препис на Разпореждане № 5104-14-56 от
15.12.2017г. на ***, влязло в сила на 05.01.2018г. (видно от отбелязването в
приложеното копие на писмо с изх.№***), че злополуката с ***В. е била приета за
трудова по чл.55, ал.1 от КСО.
Установява се също
така от представените преписи на удостоверение за наследници с изх.№***., изд.
от Община ***и удостоверение за родствени връзки с изх***.,
изд. от ***, че ищцата С.Н. е майка на починалия ***В., ищцата Д.В. е негова
съпруга, а ищците К.В. и Б.В. – син и дъщеря.
От
изготвените справки за адрес по реда на Наредба №14/18.11.2009г. се установява,
че ищцата Б.В. е с настоящ и постоянен адрес ***, заявен като такъв през
2011г., а ищеца К.В. е с постоянен адрес, съвпадащ с този на наследодателя му и
заявен през 2000г., и настоящ адрес *** от 2005г.
Не
се спори, че ответното дружество е имало сключен договор по застраховка „Професионална отговорност в
проектирането и строителството със ЗАД „Б.В.И.Г.”, като елементите на това
правоотношение са ирелевантни за спора, стоящ за
разглеждане в настоящото производство.
Безспорно
е също така между страните и се установява от представените в о.с.з на
21.10.2019г. извлечения от сметки, че
ищците Д.В., К.В. и Б.В. са получили застрахователно обезщетение в размер на по
13 440лв. всеки от тях от ***живот ***за обезщетяването на вреди от
смъртта на наследодателя им по задължителна застраховка „злополука”.
От
представеното писмо от ТП на НОИ-***с изх.№***е видно, че на ищците не са били
изплащани от НОИ обезщетения, произтичащи от смъртта на наследодателя им..
От
приложените удостоверения от АВ с изх***е видно, че
за периода от 01.01.2019г. до датата на издаване на документите не са налице
вписвания и отбелязвания в СВ-***по отношение на ответниците
К.В. и Б.В.
В
хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства, ангажирани от ищците.
Свидетелката ***излага в показанията си, че познавала ***В. и семейството му от
16 години. Излага също, че той бил много спокоен, уравновесен и добър човек, на
когото всички можели да разчитат – семейството, приятелите. Пояснява, че той
бил насреща за решаване на всеки възникнал проблем за близките му. Св.***твърди,
че преди смъртта си пострадалия ***В. живеел в едно домакинство със съпругата
си Д.В. и синът им К.В..***, но гостувала при родителите си, а майка му - в
с.Ставерци, но той я посещавал винаги, когато имал възможност. Св.***твърди
също, че близките на починалия приели много трудно смъртта му, променили се –
преди това били весели хора, а след случилото се станали емоционално затворени.
Пояснява, че повече впечатления имала за ищцата Д.В., която виждала всеки ден и
споделяли, както и за ищеца К.В., който живеел с родителите си, а ищцата Б.В.
виждала по-рядко, т.к. живеела във ***. От ищцата Д.В. знаела, че тя по
всякакъв начин се стремяла да помага на ищцата С.Н. – с присъствие и финансова
помощ, т.к. тя също не можела да преживее загубата на сина си.
Свидетелят
***излага в показанията си, че е близък приятел на ищеца К.В. и семейството му.
Твърди, че този ищец живеел в едно домакинство с родителите си, били много
сплотено семейство, споделял с тях всичко и ги приемал, не само като родители,
но и като приятели. Твърди също, че починалия ***В., бил много добър, спокоен
човек, помагал много на всички в семейството, финансово поемал по-голяма част
от разходите, както и помагал на майка си на село. Излага, че впечатленията му
били, че ищците много лошо преживели загубата на близкия им. Виждал ги в деня
на злополуката и му с струвало, че ищеца К.В. почти на разбирал какво се е
случило, толкова бил съкрушен. За същия ищец твърди, че вече не бил същия
жизнерадостен човек, станал изнервен, не споделял.
Съдът
изцяло възприема показанията на
разпитаните свидетели, т.к. в тях се излагат лични възприятия, не противоречат
на други събрани по делото доказателства и не са налице основания за съмнение в
тяхната достоверност.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ, за вреди от трудова злополука, която е
причинила смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има
вина за настъпването им. Касае се за особен вид безвиновна
и обективна отговорност за вреди от непозволено увреждане.
Както е прието в
Постановление № 4/1961 г. на Пленума на ВС, право да получат обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане имат онези лица, които са понесли
такива вреди, като самия пострадал, а в случай на смърт неговите деца, съпруг,
родители.
Съобразявайки правната уредба и установените
въз основа на обсъдените доказателства факти, съдът намира, че предявените в
настоящото производство искове по чл.200 от КТ се явяват доказани по основание.
Установи се, че близкият на ищците –
син на ищцата С.Н., съпруг на ищцата Д.В. и баща на ищците К.В. и Б.В., е
работил при ответното дружество по трудово правоотношение към 27.11.2017г.
Установи се също така, че е починал на сочената дата, вследствие злополука,
призната за трудова по чл.55, ал.1 от КСО.
Ищците са сред кръга на лицата,
които имат право да получат обезщетение за търпените неимуществени вреди от
настъпилата смърт на техния близък. Отговорен да ги обезщети по реда на чл.200,
ал.1 от КТ е ответника, в качеството на работодател на загиналия работник.
Съгласно правилото на чл.52 от ЗЗД
размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост за всеки
конкретен казус, при съобразяване с вида и интензивността на уврежданията,
възрастта на починалия пострадал и на увредените, отношенията и връзките между
тях и др. конкретни факти.
Ищцата С.Н. е майка на починалия.
При определяне размера на дължимото й обезщетение, съдът съобрази следните
обстоятелства: - характера на съществуващите между тях отношения – установи се
от показанията на св.***, че отношенията между майката и сина са били близки –синът
е посещавал майка си и тя е могла да разчита на неговата помощ при нужда; - степента на причинените на тази ищца
негативни психични изживявания – според показанията на св.***тя не можела да
преживее смъртта на сина си и ищцата Д.В. й помагала доколкото може с
присъствие и финансова подкрепа; - възрастта на починалия – същия е бил на 57
години, а майка му на 75 години и е нормално родителя да е разчитал, че до края
на живота си ще има подкрепата и грижата на своя син; - болезнения начин, по
който по принцип родителят преживява смъртта на детето си, а с оглед
биологичната природа на майката, болката от загубата на собствения й син е
непреодолима; - обществено-икономическите условия в страната към настъпване на
произшествието. При тези обстоятелства, съдът счита, ч размерът на
обезщетението, с което следва да се репарират търпените от ищцата С.Н. неимуществени
вреди следва да се определи на 100 000лв.
Ищцата Д.В. е била съпруга на
починалия. Към момента на смъртта му тя е била на възраст 56 години и при
съществувалите близки отношения в семейството е нормално да е имала очаквания и
за напред да прекарат живота си остарявайки заедно, да разчита на моралната и
финансова подкрепа на съпруга си в грижите за семейството. Внезапната му смърт
е била преживяна тежко от нея и е променила живота й, както стана ясно от
гласните доказателства. Изгубила е веселия си нрав и се е затворила в себе си.
При съобразяване на тези обстоятелства за действително търпените вреди,
съобразно критериите по чл. 52 от ЗЗД, както и икономическата конюнктура към
датата на увреждането, съдът счита, че размерът на обезщетението, с което
следва да бъдат репарирани търпените от ищцата Д.В. неимуществени вреди следва
да се определи на 100 000лв.
Ищците К.В. и Б.В. са деца на
починалия ***В.. Установи се от събраните гласни доказателства, че и двамата са
имали много близки отношения със своя баща и са преживели тежко неговата смърт.
С оглед възрастта им към момента на злополуката, нормално е да са имали свой
самостоятелен живот, независещ от физическата и финансова грижа на своя родител,
но както се установи от гласните доказателства, починалия е бил авторитетна
фигура за децата си, разчитали са на съветите и моралната му подкрепа. Установи
се от показанията на свидетелите, че смъртта на баща им ги е направила
по-затворени; ищецът К.В. не бил така жизнерадостен, както преди, станал
по-изнервен и спрял да споделя с приятелите си.
При съобразяване на тези обстоятелства и икономическата конюнктура в
страната към датата на увреждането, съдът счита, че обезщетението, с което
следва да бъдат репарирани вредите, търпени от ищците К.В. и Б.В. следва да се
определи на по 80 000лв. за всеки от тях.
Съдът счита, че от така определения
размер на обезщетението, дължимо на всеки от ищците следва да се приспаднат
получените от ищците Д.В., К.В. и Б.В. суми в размер на по 13 440лв. от ***живот
***, в съответствие с разпоредбата на чл.220, ал.4 от КТ- в този смисъл е и Решение
№227/25.10.2016 по дело №1405/2016 на ВКС, ГК, IV г.о.
Предвид изложеното, съдът счита, че
ответника следва да бъде осъден да заплати следните суми за обезщетяване на
търпените неимуществени вреди: на ищцата С.Н. – сума в размер на
100 000лв.; на ищцата Д.В. – 86 560лв. (100 000 – 13 440);
на К.В. – 66 560лв. (80 000 – 13 440); на Б.В. – 66 560лв.
(80 000 – 13 440). Върху дължимите суми следва да се присъди и
законната лихва от датата на увреждането – 27.11.2017г. до окончателното
изплащане. Претенциите в останалата част до пълните претендирани
размери следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
На пълномощника на ищците – адв.П.В.Р., който е оказал безплатна правна помощ, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 78, ал.
1 от ГПК, следва да се присъди в тежест на ответника заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 7 068лв., съразмерно уважената част от
исковете, изхождайки от минимално дължимо
в размер на 9 300лв. по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изхода на процеса и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците дължат на ответника разноски в размер на
91,20лв., с оглед отхвърлената част от исковете (при съобразяване направени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360лв. и за такса за издаване
на удостоверения в размер на 20лв., като не се отчитат направените при обжалване
на определението за допускане на обезпечение разноски за държавна такса, т.к. с
оглед изхода на производството, по което са направени, не са дължими).
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответника дължи държавна такса по производството в размер на 12 787,20лв.
върху уважените искове.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
на основание чл. 200 от КТ „Т.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ в полза
на ***Г.Н. с ЕГН **********,***, сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от претърпяна от ***В. на 27.11.2017 г. трудова
злополука, довела до смъртта му, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 27.11.2017 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълният му размер от 110 000
лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
на основание чл. 200 от КТ „Т.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ в полза
на Д.М.В. с ЕГН **********,***, сумата от 86 560лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпяна от ***В. на
27.11.2017 г. трудова злополука, довела до смъртта му, ведно със законната лихва от датата
на увреждането – 27.11.2017 г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълният му
размер от 110 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
на основание чл. 200 от КТ „Т.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ в полза
на К.Г.В. с ЕГН **********,***, сумата от 66 560лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпяна от ***В. на
27.11.2017 г. трудова злополука, довела до смъртта му, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 27.11.2017 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълният му
размер от 100 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
на основание чл. 200 от КТ „Т.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ в полза
на Б.Г.В. с ЕГН **********,***, сумата от 66 560лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпяна от ***В. на
27.11.2017 г. трудова злополука, довела до смъртта му, ведно със законната лихва от датата
на увреждането – 27.11.2017 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част до пълният му размер от 100 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78 ал.3 от ГПК ***Г.Н.
с ЕГН **********, Д.М.В. с ЕГН **********, К.Г.В. с ЕГН ********** и Б.Г.В. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Т.” ООД с ЕИК ***, сумата от 91,20лв., представляваща деловодни разноски, съразмерно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА
„Т.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат П.В.Р., с адрес на адвокатската кантора ***, сумата от 7 068лв., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, съразмерно уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК „Т.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** да ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в
размер на 12 787,20лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
на „Б.В.И.Г.” ЕАД, ЕИК ***, в
качеството на трето лице помагач на
страната на ответника „Т.” ООД, ЕИК ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :